№ 2244
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330205768 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 576725-F588987/11.05.2021 г.
на ** „Оперативни дейности“ - Пловдив към ЦУ на НАП, с което на „С и с-ДС“ ЕООД,
ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 39, ал. 1б от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т.
1 от ЗДДС.
Жалбоподателят моли да се отмени НП. Аргументите са свързани с допускането
на съществено нарушение на процесуалните, доколкото лицето получило
постановлението не е упълномощено за това.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител,
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Приема, че нарушението
е доказано от събраните доказателства. Взема становище по възражението от жалбата.
Претендира разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима.
От фактическа страна съдът установи следното:
На дружеството жалбоподател „С и с-ДС“ ЕООД в качеството му на задължено
лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ за регистриране о
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, била извършена проверка на 14.12.2020 г. от З.П. –
инспектор по приходите към въззиваемата страна. Проверката била осъществена на
1
търговски обект - бензиностанция, стопанисван от дружеството, находящ се в **. Била
проверена книгата за дневни финансови отчети и издадените документи от КЛЕН, като
служителят на приходната агенция установил, че на 05.12.2020 г. от въведеното в
обекта и функциониращо ЕСФП модел „DFS-Q75-KL“ с фискално устройство марка
„DATECS“, модел „FP-2000“ с ИН на ФУ № DT792495 и ИН на ФП № 02792495 има
издадени четири фискални касови бонове за зареждане на гориво с номера от №
0008652 0031/05.12.2020 г. до № 0008655 0034/05.12.2020 г. Същевременно не е бил
отпечатан/генериран пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната
памет в края на работния ден. Такъв отчет е отпечатан на 07.12.2020 г. с № 0008670 с
общ оборот в размер на 17615,87 лв., в който е включен оборота от 05.12.2020 г. За
извършените констатации бил съставен Протокол за извършена проверка №
0382636/14.12.2020 г. При проверката е установено, че на място има лице, което
извършва обслужването на обекта.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F588987/09.02.2021 г. срещу дружеството
жалбоподател за нарушение на чл. 39, ал. 1б от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ вр.
чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и
упълномощено лице представителя на дружеството, който е посочил, че може да
направи писмено възражения. Такива не са постъпили.
За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на
дружеството била наложена на основание чл. 185, ал. 2 вр. 1 от ЗДДС имуществена
санкция в размер на 500 лв. за същото нарушение. Отбелязано е, че извършеното
нарушение не е довело до неотразяване на приходи.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля
З.П. - актосъставител, и от приложените писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, протокол за
извършена проверка № 0382363 от 14.12.2020 г., фискални касови бонове, отчети от
фискална памет, дневни отчети, нотариално заверено пълномощно, заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на И.Д. на НАП.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят потвърждава авторството на АУАН и
поддържа констатациите в него. В съдебно заседание изяснява подробности около
извършената проверка, включително релевантните за делото обстоятелства, че не е
установен изведен/генериран дневен фискален отчет от устройство за конкретната
дата, издаването на такъв за следваща дата и включването в отчета на продажбите за
предходен момент, както и че датата на неиздаването е била събота и отговорното лице
за издаването му не го е сторило. Показанията му съдът намира за обективни, логични,
последователни, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото
доказателства – протокол за извършена проверка, фискални бонове от 05.12.2020 г. и
дневен фискален отчет от 07.12.2020 г., поради което им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. В същия е дадена правна квалификация на установеното
нарушение. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, от което
2
нарушителят не се е възползвал. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на
неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.
57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за регистриране на всяка
доставка на стоки и услуги чрез издаване на фискален бон, а в последствие с
генериране на дневен финансов отчет, свързани с контрола на държавата за спазване на
тези правила.
По направеното възражение от страна на дружеството жалбоподател, че
постановлението е било връчено на лице без представителна власт, съдът прецени
същото за неоснователно. Преди всичко по преписката е налично пълномощно, с което
се предоставят правомощия въпросното лице да представлява дружеството пред
органите по приходите с пълна и обща представителна власт. При това положение
съдът не намира, че е необходимо изрично лицето да е упълномощено за извършване
на всяко конкретно действие. От друга страна, получаването на постановлението има
значение предимно с оглед упражняване на правото то да бъде обжалвано. След като
същото това право е било упражнено, съдът счита, че не е изправен пред нарушение на
процесуалните правила от категорията на съществените, поради което и не следва да
настъпи последицата по отмяна на постановлението на това основание.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на
посочената разпоредба на чл. чл. 39, ал. 1б от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ вр.
чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. От обективна и субективна страна се установява
осъществяването на всички признаци на нарушение.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
/Наредбата/ задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се
предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко
информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8. По същия начин регламентира
задълженията на лицата и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а именно разпорежда всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
3
касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Спорът по настоящото дело се концентрира върху отчетността на извършените
продажби на течно гориво в края на работния ден. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1б от
Наредбата въвежда задължение за всяко данъчнозадължено лице по чл. 3 от същата
наредба, използващо ЕСФП, да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и
запис във фискалната памет за всеки ден, през който в ЕСФП са регистрирани
продажби/сторно операции и/или зареждания на течни горива, с изключение на
продажби на течни горива във/от обекти, които са изцяло на самообслужване. При
продажби на течни горива във/от обекти, които са изцяло на самообслужване,
дневният финансов отчет се генерира по реда на ал. 1 от същата разпоредба.
При това положение и доколкото се установи, че на обекта има въведено ЕФСП
и се извършват продажби на течни горива дружеството жалбоподател чрез своите
органи е следвало да отпечатва пълен дневен финансов отче с нулиране и запис във
фискалната памет за всеки ден, в който е имало продажби/сторно операции или
зареждания на течни горива. Затова за категорично установено се прие от съда, че при
извършена проверка на 14.12.2020 г. в обект на дружеството, находящ се в **
дружеството е извършило нарушение на чл. 39, ал. 1б от Наредбата, като не е издало
дневен фискален отчет за 05.12.2020 г., при условие че за същата дата е имало
извършени продажби на течни горива, за което са издадени фискални касови бележки и
продажбите са били регистрирани. Не се установява обекта на дружеството да бил
изцяло на самообслужване. Не се твърди такова обстоятелство от страна на
жалбоподателя, а освен това и при проверката е установено лице на обекта,
извършващо обслужването.
Доколкото с наказателното постановление е ангажирана обективната
отговорност на юридическо лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в
настоящото производство. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за
доказано по делото жалбоподателят да е осъществил състава на административно
нарушение, за които е наказан с обжалваното наказателно постановление.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба. Чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че извън случаите по ал. 1
на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане (в случая Наредбата), се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000
лв., а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите
по ал. 1, а именно за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000 лв. Такъв е и настоящият случай. В параграф 11 от ПЗР на Наредба № Н-18
изрично е посочено, че тя се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС, поради
което и нарушението на чл. 39, ал. 1б от нея подлежи на санкциониране именно по
реда на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената
санкция в нейния минимален размер от 500 лв. Следва да се отбележи, че
административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба,
така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по
недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя. Същевременно в НП
4
е отразено, че нарушението е извършено за първи път. Като се взе предвид това
обстоятелство и тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите релевантни обстоятелства, съдът намира, че за постигане на целите по чл. 12
от ЗАНН е достатъчно да бъде определено наказание в минимален размер от 500 лв.,
което би въздействало предупредително и възпитателно, както на самото дружество
нарушител за спазването на установения правен ред, така и на останалите субекти на
законодателството, като прояви своята възпитателна цел.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е
налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на
посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е
строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание
имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано
в ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Поначало
обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като
висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и нормативно
определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, без
за налагането им да се изисква някакъв минимален брой или стойност на вещите -
предмет на нарушението. Без да се изисква и щета, която да настъпи от нарушението.
Целта на ЗДДС е гарантирането на фиска чрез облагането с данък върху добавената
стойност чрез регистрирането на всяка доставка, като в него както предвиденият
контрол, така и отговорността при нарушения по същия, които увреждат фискалните
интереси на държавата, са чувствително засилени. Тъй като конкретното нарушение е
формално, на просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на
определен съставомерен резултат, изразяващ се неотразяване на приходи в определен
размер и съответно в реално ощетяване на фиска, но то на практика води до
възпрепятстване на контролната дейност на държавните органи. Ето защо липсата на
такъв съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава на
отговорността няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ.
липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста
на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния й представител. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
следва разноски да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ съразмерно с потвърдената част на
наказателното постановление, а именно в размер на 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 576725-F588987/11.05.2021 г.
на ** „Оперативни дейности“ - Пловдив към ЦУ на НАП, с което на „С и с-ДС“ ЕООД,
ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 39, ал. 1б от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т.
1 от ЗДДС.
ОСЪДЖА „С и с-ДС“ ЕООД С ЕИК ********* да заплати на Национална
агенция по приходите сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6