№ 301
гр. Благоевград, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20241210200650 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Х. Т., с ЕГН **********, живущ в ....,
подадена чрез адвокат ... ... от Адвокатска колегия – Благоевград, със съдебен
адрес ... против Наказателно постановление (НП) № 24-1116-000985 от
03.04.2024 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Благоевград, с което на жалбоподателя за извършено административно
нарушение по чл.104А от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50.00 лева, за
извършено административно нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.181 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 50.00 лева, за извършено административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10.00 лева и за извършено административно
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1,
предл.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
10.00 лева, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне
на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на
моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на
нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, са
отнети 8 (осем) контролни точки, за наказанието по чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП.
С жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление, като се сочи, че не са спазени императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, като се оспорва и представителната
1
власт на издаде обжалвания санкционен акт. Иска се от съдът да постанови
съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и
със своя процесуален представител адвокат ..., който поддържа жалбата,
ангажира доказателства в подкрепа на защитната си теза и изразява становище
по същество на спора, като моли съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление. Претендира и направените в хода на делото разноски за един
адвокат.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура -
Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свои
представители по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
След анализ на събрания доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 22.03.2024 година в 14.24 часа в гр.Благоевград на бул. „Джеймс
Баучер“ с посока от кръговото кръстовище образувано от ул.“Владо
Черноземски“ към ул.“Даме Груев“ жалбоподателят Н. Х. Т. управлявал
собствения си лек автомобил „Мерцедес МЛ“ с рег.№ ... като използвал
мобилен телефон без устройство позволяващо използване на телефона без
участието на ръцете. Същият бил спрян за проверка от свидетелите С. Ж. З. и
И. Иванов К., двамата полицаи в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Благоевград, които визуално възприели, че жалбоподателя управлявайки
автомобила си използва мобилен телефон без устройство позволяващо
използване на телефона без участието на ръцете, което било квалифицирано
като административно нарушение по чл.104А от ЗДвП. При проверката е
установено също, че жалбоподателят Н. Х. Т. не представя на контролните
органи СУМПС и СРМПС на управляваното от него моторно превозно
средство, както и при извършена проверка с работна станция с отдалечен
достъп /РСОД/ е установено, че автомобилът не е представен на годишен
технически преглед. За констатираните нарушения на място на проверката
актосъставителя С. Ж. З., в присъствието на свидетеля при констатиране на
нарушенията и съставяне на акта И. Иванов К. и на жалбоподателя Н. Х. Т.,
съставил на последния Акт за установяване на административно нарушение
серия GА № 1214808 от 22.03.2024г. (лист7-8 от делото) за това, че по бул.
„Джеймс Баучер“ в посока от кръгово кръстовище, образувано с ул. „Владо
Черноземски“ към ул. „Даме Груев“ управлява собствения си лек автомобил
„Мерцедес МЛ“ с рег. № ... като използва мобилен телефон без устройство,
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. При
извършена проверка с работна станция с отдалечен достъп /РСОД/ е
2
установено, че автомобилът не е представен на годишен технически преглед,
както и че водачът не носи СУМПС и СРМПС на управляваното МПС, като
същият е сам в автомобила, като нарушенията били квалифицирани съответно
по чл.104А от ЗДвП – на водач на моторно превозно средство е забранено да
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен при наличие на устройство позволяващо използването на телефона без
участието на ръцете му; по чл.147 ал.1 от ЗДвП – не представя ППС на
технически преглед; по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП – не носи свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП –
не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Акта е
предявен и връчен на жалбоподателя, който отказал да го подпише, което
обстоятелство било отразено в акта и удостоверено с подписана свидетеля И.
Иванов К., както и било отразено и това, че жалбоподателя „има възражения“.
В законоустановения срок писмени възражения срещу акта не са постъпвали.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение, надлежно упълномощеният представител на
административнонаказващият орган - Началник група към ОДМВР -
Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, издал на 03.04.2024г. атакуваното
Наказателно постановление № 24-1116-000985 от 03.04.2024г. (лист 5 от
делото), с което на жалбоподателя Н. Х. Т. за извършено нарушение по
чл.104А от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 50.00 лева, за извършено
нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.181 т.1 от ЗДвП наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 лева, за извършено
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от
ЗДвП наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 10.00 лева и за
извършено административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, на
основание чл.183 ал.1 т.1, пр.3 от ЗДвП наложил административно наказание
„Глоба” в размер на 10.00 лева, като кумулативно с тези наказания, на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно
средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на
правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, му отнел 8 (осем)
контролни точки, за наказанието по чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП. НП е връчено
лично срещу подпис на жалбоподателя Н. Х. Т. на 09.04.2024 година, като в
законоустановения срок на 23.04.2024г. по Системата за сигурно електронно
връчване срещу него, чрез адв. ... ... е депозирана разглежданата в настоящото
производство жалба с вх. № УРИ 111600-7793 от 26.04.2024г. (лист 3-4 от
делото).
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с разпита на свидетелите – актосъставителят С. Ж. З., който е
категоричен, че подържат изложеното в акт, подписа положени в същия е
негов, но поради изключително дългият период от време, считано от случая до
настоящия момент детайлни подробности по случая не може за си спомни, и
3
свидетеля при констатиране на нарушенията и съставяне на акта И. Иванов К.,
който потвърждава изложеното в акта и детайлно разкрива начина на
установяване на процесните нарушения и процедурата по съставяне на акта.
Двамата свидетели са категорични, че визуално установили, че жалбоподателя
ползва мобилния си телефон без устройство, позволяващо ползването му без
участието на ръцете, тъй като жалбоподателя именно в ръката си държал
мобилния си телефон. Съдът кредитира тези гласни доказателства, доколкото
същите са непротиворечиви и взаимно допълващи и подкрепящи се, като
съответстват изцяло и на описаната фактическа обстановка в съставения на
място акт за установяване на административно нарушение.
По делото е приложена Докладна записка от 22.03.2024г., изведена с №
УРИ 1116р-2960 от 25.03.2024г. (лист6 от делото), съставена от С. Ж. З. по
повод разглеждания случай, в която същият е описал детайлно фактическата
обстановка във връзка с извършената на жалбоподателя Т. проверка на
22.03.2024г., както и взетите действия от страна на полицейския екип.
От приложената Справка за нарушител/водач (лист 12 от делото) е
видно, че жалбоподателя Н. Х. Т. правоспособен водач, притежаващ категории
А1, В, М, АМ и А, като същият е санкциониран за нарушения по ЗДвП.
Приложена е Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР (лист
10-11 от делото), установяваща материалната компетентност на съставителя
на акта за установяване на административно нарушение и издателя на
наказателното постановление.
По делото е представено заверено копие от адвокатска карта № 00260 от
01.12.2022г. (лист 25 от делото) на името на Н. Х. Т., от която се установява, че
същият е адвокат с личен № **********, вписан на 11.11.2022г.
От представеният и приет по делото Приемо-Предавателен протокол от
20.06.2023г., от който е видно, че на автомобил „Мерцедес МЛ“ с рег. № ...,
фирма „КАР ПРОТЕКШЪН 5“ ЕООД е извършила монтаж на навигационна
система/андроид.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които
са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват
по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна
и логична. Съдът за да приеме горната фактическа обстановка съобрази и
презунктивната доказателствена сила на разглежданият АУАН, съгласно
чл.189 ал.2 от ЗДвП, като отразената фактическа обстановка се потвърди и от
разпитаните свидетели, удостоверили същата с полагане на подписите си в
акта, както и непосредствено пред съдебния състав в съдебно заседание.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна
административните нарушения по чл.104А от ЗДвП, по чл.147 ал.1 от ЗДвП,
по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП и правилно и
законосъобразно е санкциониран за същите.
4
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган
(Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР), и в указаните сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Доказателства в противна насока в хода на делото не се
представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации
на акта за установяване на административно нарушение, които при условията
на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни до доказване на противното.
Изложените в тази връзка възражения жалбоподателя за нарушения свързани с
процесуални нарушение, респ. несъобразяването с разпоредбите на чл.42 т.4 и
т.5 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, както и относно недоказаност на
нарушението са неоснователни. Видно от акта за установяване на
административно нарушение е, че мястото и времето, както и обстоятелствата
при които са извършени нарушенията са точно и конкретно посочено, както в
АУАН, така и в обжалваното НП, поради което не може да се приеме
наличието на такива процесуални нарушения от категорията на съществените
и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото
наказателното постановление. В същото коректно е посочено въз основа на
кое административнонаказателно производство и въз основа на кой акт за
установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща
към последния. Както в акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени
и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се
касае за административни нарушения по ЗДвП и е наложил съответни
наказания. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е
съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа
обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за
установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и
въпреки, че жалбоподателя е отказал да го подпише, същият е бил наясно в
какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства.
Жалбоподателят не е направил конкретни възражения по акта непосредствено
след връчването му, като му е предоставена възможност да представи и
писмени такива в законоустановеният срок, което наред с депозирането на
жалба срещу процесното НП обуславя извода за реализирано и упражнено
право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя. Последното
обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на
Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за
третиране на соченото основание, като процесуално нарушение, от
категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално основание
на обжалваният санкционен акт. От внимателното запознаване с отразеното в
процесният акт е видно, че същият изцяло в изискванията на закона е съставен
в присъствието на нарушителя, а именно жалбоподателя Н. Х. Т. и свидетеля
И. Иванов Карадчки, който е свидетел, присъствал при извършване и
установяване на нарушението, както и при съставяне на акта.
5
По отношение на нарушението по чл.104А т.1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.104А от ЗДвП, „На водача на моторно
превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му”. От
събраните в хода на производството доказателства безспорно се доказва, че на
въпросната дата и място, контролните органи са установили, че жалбоподателя
Н. Х. Т. използва мобилен телефон по време на управление на собственото си
МПС. Доказателства в обратна насока не се ангажираха в производството,
както и се установи, че АУАН е редовно съставен от компетентно длъжностно
лице, съдържа в себе си всички реквизити, визирани в чл.42 от ЗАНН и
следователно по аргумента на чл.189 ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила
до доказване на противното, която не се обори. Констатациите, описани в него
и впоследствие възпроизведени в атакуваното НП се потвърждават и от
показанията, дадени от актосъставителя и свидетеля при установяване на
нарушението и съставяне на акта, в съдебно заседание, които кореспондират
със събраните по делото доказателства и съдът намира, с оглед липсата на
доказателства в обратен смисъл разглежданото нарушение на доказано от
обективна страна. Неоснователни и в сферата единствено на твърдения
останаха възраженията на жалбоподателя за непрофесионално и заядливо
отношение на проверяващия орган при извършване на проверката, доколкото
липсват събрани годни доказателства установяващи по безспорен и
категоричен начин тези обстоятелства. По делото липсват доказателства,
установяващи изводи в обратна насока или такива, подкрепящи твърденията
на жалбоподателя, с изключение на обясненията на самия жалбоподател, които
съдът не кредитира в тази им част, като според съда дори и да се бяха
установили подобни обстоятелства, това не дава основание да се приеме, че
следва да бъде игнорирано в случая, факта на констатирано ползване на
мобилен телефон посредством участието на ръцете от страна на
жалбоподателя, за което са налични достатъчно данни по делото, като
обратното е нормалният и обичаен начин за безопасно движение и управление
на ПП със съобразена с пътните условия скорост. Жалбоподателят, като
собственик на въпросният автомобил е бил наясно с техническите
характеристики на автомобила си, че разполага със система в автомобила си,
посредством която може да ползва мобилния си телефон без участието на
ръцете си и въпреки това е управлявал МПС по описаният начин, излагайки
на риск не само живота, здравето и имуществото на другите хора, но и
собствения си живот и здраве, когато тези му действия са свързани с опасност
за настъпване на други съставомерни последици. Предвид съставомерността
на разглежданото нарушение, следва да се отбележи, че обстоятелството дали
автомобила управляван от жалбоподателя е разполагал със система,
позволяваща ползване на мобилен телефон без участието на ръцете е
ирелевантно. В случая безусловно се касае за управление на автомобила от
страна на жалбоподателя, по начин, който не изключва използването на
6
мобилен телефон по време на двежинеи по единствено позволеният от закона
начин, поради което и съдът прие нарушението по чл.104А от ЗДвП за
установено от обективна страна по безспорен и категоричен начин, а
направените в тази връзка възражения на защитата за неоснователни и
недоказани.
Съдът прие разглежданото административното нарушение за виновно
осъществено от субективна страна, тъй като Н. Х. Т. е правоспособен водач на
МПС, по който факт страните не спорят, и именно като такъв е съзнавал, че с
действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон
задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си
действия и е искал тяхното настъпване.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл.104А
от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП административнонаказващият
орган правилно е санкционирал жалбоподателя Н. Х. Т., с административни
наказания „Глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева. Именно това наказание е
законоустановеното по вид и размер за нарушение, като процесното поради
което и съдът ги намира за справедливо, законосъобразно и съобразено с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Същото е в императивно установени размери
от законодателя за такова административно нарушение и се явяват
съответстващо на тежестта на извършеното и ще осъществят целите и
задачите си, предвидени в чл.12 от ЗАНН. Правилно като правна последица, с
оглед наложеното наказание е приложена Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на
водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и
списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, като предвид
наложеното наказание по чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП и на основание чл.6 т.17 от
същата наредба на жалбоподателя са отнети 8 (осем) контролни точки.
По отношение нарушението на чл.147 ал.1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗДвП регистрираните МПС
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата
им изправност, като условията и реда за извършване на прегледа се определя с
наредба. От събраният доказателствен материал по делото по категоричен и
безспорен начин се установи, че към момента на проверката на 22.03.2024г.,
жалбоподателят Н. Х. Т. е управлявал регистрирано по съответният ред МПС,
за което не се спори от страните, че не е било представено на задължителен
периодичен технически преглед към този момент. Доказателства, формиращи
изводи в обратна насока не се налични по делото, като и самият жалбоподател
не оспорва тези констатации на контролните органи. В тази връзка следва да
се отбележи, че в подкрепа на тези изводи е и липсата на каквито и да било
доказателства оборващи фактите и обстоятелствата, изложени в акта за
установяване на административно нарушение, който съгласно разпоредбата на
чл.189 ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.
Предвид изложеното съдът намира за доказано по безспорен и категоричен
7
начин осъществяването от обективна страна на това административно
нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Съдът приема административното нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП за
виновно осъществено, тъй като Н. Х. Т. е правоспособен водач на МПС и като
такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и
вменени му със закон задължения, предвиждал е общественоопасните
последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
Административнонаказващият орган след като правилно е
квалифицирал процесното нарушение като такова по чл.147 ал.1 от ЗДвП и
при преценката си с оглед налагане на административното наказание
правилно на основание чл.181 ал.1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя
наказания “Глоба” в законоустановения размер от 50 (петдесет) лева. Същото
е в императивно установен размер от законодателя за такова административно
нарушение, съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като именно това
наказание законодателят е приел, че ще осъществи целите и задачите на
наказанието, предвидени в чл.12 от ЗАНН. По изложените съображения съдът
намира наказателното постановление за правилно и законосъобразно по
отношение на това нарушение, което като правна последица следва да бъде
потвърдено и в тази му част.
По отношение нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП:
По отношение на жалбоподателя в обжалваното НП е ангажирана
отговорността му и за нарушения по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, съответно
непредставяне на СУМПС. Съдът намира разглежданото нарушение за
осъществено от жалбоподателя, доколкото доказателства, формиращи изводи в
обратна насока не се ангажираха по делото. Съгласно цитираната законова
разпоредба водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС от съответната
категория. В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства
се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят Н. Х. Т. е
управлявал към момента на проверката собственото си МПС, за което се
изисква притежаване на свидетелство за управление на МПС, като при
поискване от контролните органи не е носил и съответно не е представил
СУМПС. По този факт не се спори от страните и същият се потвърждава,
както от разпитаните свидетели очевидци на нарушението – актосъставителят
и свидетелят по акта за установяване на административно нарушение, така и
от описаните обстоятелства в самата жалба, че именно жалбоподателя е
управлявал въпросният автомобил към момента на извършваната му проверка.
С тези си действия, жалбоподателя Н. Х. Т. е осъществил от обективна страна
съставите на вмененото му нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съдът приема административното нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП
за виновно осъществено, тъй като Н. Х. Т. е правоспособен водач на МПС и
като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и
вменени му със закон задължения, предвиждал е общественоопасните
последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
8
Административнонаказващият орган след като правилно е
квалифицирал процесното нарушение, като такова по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП
и при преценката си с оглед налагане на административните наказания е
съобразил приложимата в случая правна норма правилно, като на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е санкционирал жалбоподателя Н. Х. Т. със
законоустановеното по вид и размер наказание за това нарушение, като му е
наложил наказания „Глоба” в размер на 10.00 (десет) лева, което съдът намира
за съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, доколкото същото е
императивно установени от законодателя.
По отношение нарушението по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Н. Х. Т.
е ангажирана и по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Съгласно цитираната законова
разпоредба водачът на МПС е длъжен да носи Свидетелство за регистрация на
МПС, което управлява. В случая от събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че
жалбоподателят е управлявал към момента на проверката МПС, за което се
изисква при проверка да представи Свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява, като при поискване от контролните органи не е носил и
съответно не е представил същото. По този факт не се спори и се
потвърждава, както от разпитаните свидетели очевидци на нарушението –
актосъставителя и свидетеля по акта за установяване на административно
нарушение, така и от описаните обстоятелства в самата жалба. С тези си
действия жалбоподателя Н. Х. Т. е осъществил състава и на това вменено му
нарушение от обективна страна.
Съдът приема административното нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП
за виновно осъществено от субективна страна, тъй като Н. Х. Т. е
правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си
нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения,
предвиждал е общественоопасните последици от тези си действия и е искал
тяхното настъпване.
След като административно наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и при преценката си с
оглед налагане на административните наказания е съобразил приложимите в
случая правни норми и правилно на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е
наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева,
което е и единствената императивно установена алтернатива на законодателя
за това нарушение. Същото е съобразени с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и
ще осъществи целите си по чл.12 от ЗАНН.
По изложените съображения, след като прие обжалваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, а изложените от защитата
възражения за неоснователни и недоказани, съдът намира, че като правна
последица, същото следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед изхода на
делото, претенцията на защитата за заплащане на направените в хода на
9
производството разноски се явява неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във връзка с
ал.9 от ЗАНН във връзка с чл.58д т.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1116-000985 от
03.04.2024 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Благоевград, с което на Н. Х. Т., с ЕГН **********, живущ в ...., за
административно нарушение по чл.104А от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.6
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50.00
(петдесет) лева, за административно нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.181 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 50.00 (петдесет) лева, за административно нарушение по чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10.00 (десет) лева и за
административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, на основание
чл.183 ал.1 т.1, предл.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 10.00 (десет) лева, като на основание Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012г. за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда
за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по
пътищата, за които се отнемат, са отнети 8 (осем) контролни точки, за
наказанието по чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва в 14 – дневен срок, считано от
съобщаването му на страните пред Благоевградски административен съд.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10