Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 533 17.02.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
XVIII - ти състав, в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова ,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7920 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът Д.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** е
предявил против Н.Ц.В., ЕГН **********, с адрес: *** иск за признаване на
установено, че ответникът дължи сумата от 131,50 лева – главница,
представляваща сумата, с която кредиторът, като солидарен длъжник е изпълнил
повече от своята част, дължима по изп. д. № **** г. по описа на ТД НАП –
Пловдив, формирана както следва: главница от 81,70 лева – 1/3 от общото
солидарно задължение за разноски по гр. д. № 21489/2011 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с., присъдена с Решение на съда и съгласно издаден
Изпълнителен лист от 02.01.2013 г. в общ размер на 245 лева, както и заплатена
лихва по изпълнителното дело в размер на 49.95 лева – 1/3 от общото солидарно
задължение за лихва от общо 149,83 лева, която сума е присъдена по ч.гр. дело №
2427/2019 г. по описа на ПдРС.
В исковата молба се твърди, че по
силата на изпълнителен лист от 02.01.2013 г., издаден въз основа на решение по
гр. д. № 21489/2011 г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр. с. М. К., Н.В. и ищеца били
осъдени солидарно да заплатят по сметка на ВСС сумата от 240 лева,
представляваща дължима държавна такса, както и 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист. За събиране на така посочените суми, кредиторът в лицето на
Държавата образувал изп. д. № **** г. по описа на ТД на НАП – Пловдив. За
погасяване на задълженията по изпълнителното дело всеки от солидарните длъжници
дължал плащане в размер на по 81,70 лева – 1/3 от общото солидарно задължение
за разноски по гр. д. № 21489/2011 г., както и заплатена лихва в размер на
49,95 лева – 1/3 от общото солидарно задължение за лихва от общо 149,83 лева.
Твърди се, че на 10.01.2019 г. ищецът заплатил сумата от 395 лева по сметка на
ТД на НАП, с което погасил изцяло задълженията на солидарните длъжници, като
така ищеца заплатил с 263 лева в повече от дължимата от него част. На
03.02.2019 г. солидарният длъжник М. К. заплатил в брой сумата от 131,50 лева,
с което възстановил дължимата от него част на изпълнилия задължението Д.И..
Твърди се, че до настоящия момент третият солидарен длъжник – ответникът В., не
е заплатил никаква част за погасяване на общия дълг. Същият отказал да
възстанови заплатеното от ищеца за погасяване на общите задължения по
изпълнителните дела. За събиране на вземането си ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което се образувало частно гр. дело №
2427/2019 г. на ПдРС, ІІI бр. с-в и се издала заповед за изпълнение, но
длъжникът възразил в срок и затова се предявявал настоящия установителен иск.
С оглед изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 131,50 лева – представляваща сумата, с която кредиторът, като
солидарен длъжник е изпълнил повече от своята част, дължима по изп. д. № *****
г. по описа на ТД НАП – Пловдив, формирана както следва: главница от 81,70 лева
– 1/3 от общото солидарно задължение за разноски по гр. д. № 21489/2011 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с., присъдена с Решение на съда и
съгласно издаден Изпълнителен лист от 02.01.2013 г. в общ размер на 245 лева,
както и заплатена лихва по изпълнителното дело в размер на 49.95 лева – 1/3 от
общото солидарно задължение за лихва от общо 149,83 лева. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск
по основание и размер. Твърди се, че ответникът не е бил страна по гр. д. №
21489/2011 г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр. с., по което е издаден изпълнителен
лист от 02.01.2013 г., поради което и същият не го обвързва. Сочи, че по гр. д.
№ 21489/2011 г. страни са, както следва: ищец В.М.Д. и ответник М. К. К..
Твърди, че издаденият изпълнителен лист не е в състояние да обвърже ответника,
а още по-малко посредством същия да се събират суми от лице, което не е страна
по дело, решението по което е основание за издаване на представения с исковата
молба изпълнителен лист. Твърди се също така, че в изпълнителния лист не е
налице солидарно осъждане на лицата посочени в него. Никъде в листа, не било
посочено, че лицата дължат посочената сума при условията на солидарност, за да
бъде изрично ангажирана този вид отговорност на лицата. Излага, че
отговорността за разноски по делото не е солидарна, а винаги разноските се
дължат в условията на разделност. Вземането за разноски има облигационен
характер и страната, която е осъдена да заплати разноски на насрещната страна
ги дължи в пълен размер. В случаите, когато страните, на които се възлага
заплащането на разноските, са няколко, в закона не е предвидена солидарна
отговорност за тях. Съгласно общия принцип, разписан в чл. 121 от ЗЗД, освен в
определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници
възниква само когато е уговорена. При положение, че липсва изрична законова
норма, предвиждаща солидарност на страните при заплащане на разноските и не е
възможно да бъде уговорена такава между ответниците по делото, отговорността за
разноските, които следва те да заплатят не е солидарна по смисъла на чл. 121,
ал. 1 от ЗЗД. Независимо, че задължението за разноските е възникнало от един и
същи юридически факт, всяка от страните отговаря разделно за дълга. По
изложените съображения, счита предявената искова молба за неоснователна и
недоказана, в частта с която се твърди да са заплатени лихви по образуваното
въз основа на изпълнителния лист изп. дело, предвид акцесорността на вземането.
От друга страна, вземането за разноски по делото е винаги неолихвяемо, което
още веднъж доказва неоснователността на исковата претенция.
Сочи се също
така, че изпълнителният лист е издаден на 02.01.2013 г., а твърдяното от ищеца
плащане е направено на 10.01.2019 г. – повече от шест години след издаването на
изпълнителния лист, а съгласно чл. 117 ЗЗД ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Тоест, дори да
се приеме, че е налице надлежно плащане на част от солидарно задължение, то още
към датата на плащане същото е било погасено по давност. С оглед изложеното
моли предявения установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 2427/ 2019 г.
на ПдРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата от 131,50 лв.,
представляваща сумата, с която кредиторът, като солидарен длъжник е изпълнил
повече от своята част, дължима по изп. д. № **** г. по описа на ТД НАП –
Пловдив, формирана както следва: главница от 81,70 лева – 1/3 от общото
солидарно задължение за разноски по гр. д. № 21489/2011 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с., присъдена с Решение на съда и съгласно издаден
Изпълнителен лист от 02.01.2013 г. в общ размер на 245 лева, както и заплатена
лихва по изпълнителното дело в размер на 49.95 лева – 1/3 от общото солидарно
задължение за лихва от общо 149,83 лева, както и сумата от 325 лв. – разноски.
Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 42 ГПК за установяване на вземането си. Искът е предявен
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че с решение № 1510 от 11,04,2012 г., постановено
по гр.д. № 24454/2011 г. съдът е осъдил М.П.К.,ЕГН: ********** *** И.С. №*,Н.Ц.В.,ЕГН:
********** *** и Д.М.И.,ЕГН: ********** *** да заплатят солидарно на С.Д.Й.,
ЕГН ********** и К.Г.Г.,ЕГН: ********** *** кантора *** чрез адв. А.
обезщетение в размер на 4000 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от извършеното престъпление по чл.131
ал.1 т.12 във вр. чл.130 ал.1 от НК досежно С.Д.Й., ведно със законната лихва
от 27,09,2010од до окончателното изплащане на сумата,, както и сумата от 2000
лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от извършеното престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. чл.130 ал.2
от НК досежно К.Г.Г. ведно със законната лихва от 27,09,2010од до окончателното
изплащане на сумата,КАТО е отхвърлил предявените
искове за разликата между присъдените и пълните предявени размери от съответно
5000 лв и 3000 лв като недоказани, както и да заплатят на ищците сумата от 1275
лв-разноски за адвокатско възнаграждение. Освен това съдът е осъдил М.п.к.,
ЕГН: ********** – трето за спора лице от гр.С. ,ул.Б. И.С. №*,Н.Ц.В.,ЕГН: **********
– ответник по настоящото дело и Д.М.И., ЕГН: ********** – ищец по настоящото
дело, да заплатят по сметка на ВСС
сумата от 240лева дължима ДТ по делото.
Въз основа на посоченото по-горе
съдебно решение е бил издаден изпълнителен лист/ в самия изпълнителен лист е
допусната ОФГ, тъй като е посочено, че се издава по гр.д. № 21489/11 г., вместо
по гр.д. № 24454/11 г. на ПРС, вж. л. 41 и 5/ в полза на Държавата, по сметка на ВСС, с
които М.п.к., ЕГН: **********,Н.Ц.В.,ЕГН: ********** и Д.М.И., ЕГН: **********,
са били осъдени да заплатят по сметка на ВСС сумата от 240лева дължима ДТ и 5
лева за издадения изпълнителен лист. За събирането на тази сума е било
образувано изп. д. № *** г. по описа на ТД НАП – Пловдив, като сумата от общо
394,83 лв., разпределена като 245 лв. – главница и 149,83 лв. лихва е била
изплатена от ищеца на НАП на 10,01,2019 г. /вж. л. 8/
За да бъде
уважен искът по чл. 127, ал. 2 ЗЗД, на първо място ищецът следва да докаже, че
е налице солидарна отговорност между страните по делото, т.е., че ищецът и
ответникът са били осъдени да заплатят солидарно разноските по гр. д. № 24454/2011
г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр. с.
Разпоредбата
на чл. 121, ал. 1 ЗЗД посочва, че солидарната отговорност може да възникне в
две хипотези- по силата на закон или ако
е уговорена между двама или повече длъжници.
В разглеждания
казус солидарната отговорност между страните не следва от закона, тъй като
отговорността за разноски е разделна. Не се установи също така солидарност да е
била уговаряна между страните по делото. Освен това както в диспозитива на
съдебното решение, така и в издадения въз основа на него изпълнителен лист се
установява, че ищецът, ответникът и
трето за спора лице - М.п.к.
са били осъдени да заплатят по сметка на ВСС сумата от 240лева дължима ДТ по
гр.д. № 24454/11 г. на ПРС и още 5 лв. – ДТ за изпълнителния лист. Отговорността
на ищеца и ответника за разноски по посоченото по горе гр. дело е разделна, а
не солидарна.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва
всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната
действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за
разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме
недоказаното за нестанало. В настоящия казус ищецът не ангажира доказателства,
които да установят факта, че страните по настоящото дело отговарят солидарно за
разноските по гр.д. № 24454/2011 г. на ПРС.
Ето защо съдът
намира, че така предявения иск е недоказан и неоснователен и като такъв следва
да се отхвърли.
По
отношение на разноските.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК
предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. Разноските надлежно се претендират, като в тях се включват заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. и 12,50 лв. – държавни такси за
съдебни удостоверения.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.М.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск, с
който се иска да се признае за установено, че
Н.Ц.В., ЕГН **********, с адрес: *** дължи присъдената със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по частно гр. дело № 2427/
2019 г. на ПдРС, сумата от 131,50 лева, представляваща припадащата се част на Н.Ц.В. изцяло платени от Д.М.И. по изп. д. № **** г.
по описа на ТД НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА Д.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на Н.Ц.В., ЕГН **********,
с адрес: *** , направените по делото разноски в размер на 362,50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ