№ 149
гр. Кюстендил, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. К.
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело №
20251500500105 по описа за 2025 година
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк гр.София, сграда 6, чрез процесуалния
представител адв. З. Ц., със съдебен адрес: гр.София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Александър
Жендов“ № 6, етаж 5, обжалва Решение № 678/19.12.2024 г., постановено от РС – Дупница
по гр.д. № 1551/2024 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС – Дупница е признал за установено
в отношенията между страните, че ответницата Ю. Р. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Дупница, ул. *** дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6
следните суми: 76,75 лева – неплатени месечни абонаментни такси и предоставени услуги за
периода от 05.12.2021г. до 04.02.2022г., дължими по договор за мобилни услуги №
********* от 05.11.2021г. и допълнително споразумение № ********* от 06.12.2021г. към
него, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 28.03.2024г. до окончателното
изплащане на задължението, като е отхвърлил предявения иск за сумата от 331,62 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, за които суми има
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 655/2024 г. по описа на РС-
Дупница. ДнРС е осъдил с посоченото решение Ю. Р. В.,с посочени данни, да заплати на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: *********, сторените по делото разноски, както следва: 4,69
лева – държавна такса за заповедното производство, 90,21 лева – адвокатско възнаграждение
за заповедното производство, 4,69 лева – държавна такса за исковото производство, 90,21
лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство и 75,17 лева – разноски за
особен представител.
Въззивното дружество обжалва постановеното първоинстанционно решение в частта,
в която първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията на „Йеттел България“ ЕАД за
сумата от 326,63 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ********* от 05.11.2021г., изм. с Допълнително споразумение №
********* от 06.12.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер
1
**********. Решението на ДнРС се обжалва и в частта за разноските, предвид
функционалната им обвързаност с размера на уважената и отхвърлената част от искането.
Посоченото първоинстанционно решение се счита за неправилно, необосновано, като
постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди
се, че безспорно е установено възникването и съществуването на валидни консенсуални
облигационни правоотношения между въззивната и въззиваемата страна по процесния
договор и допълнителното споразумение към договора за мобилни/фиксирани услуги. Сочи
се, че е налице изрична неустоечна клауза към Допълнителното споразумение, която
определя условията за възникване на това задължение и с която въззиваемата страна се е
съгласила, полагайки подписа си върху договора. Излага се становище относно
предвидената в договора неустойка, която не следва да надвишава сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС, като се посочва, че абонатът дължал и
част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща
на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са били уговорени от
страните), както и част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Описва се начинът на изчисляване на неустойката по процесния договор. Намират се за
неправилни мотивите на първоинстанционния съд по отношение на неустойката по
договора. Сочи се, че предвидените клаузи за неустойка не противоречат на добрите нрави,
като се посочват компонентите, включващи тази клауза, а именно: първи - фиксиран брой
стандартни месечни абонаментни такси, втори – част от стойността на отстъпките за
предоставено на потребителя устройство и трети – разликата между стандартната цена без
отстъпка на устройството и преференциалната цена при сключване на договора. Твърди се,
че процесната клауза не е недействителна, защото не натоварва необосновано
потребителя/въззиваемата страна, а чрез нея се преодолява нееквивалентността на
насрещните престации във възмездната лизингова сделка, по която неизправната страна -
потребител е получила и ползвала мобилно устройство по преференциална цена. В тази
връзка се посочва, че неустоечната клауза не създава неравновесие в правата и задълженията
на въззиваемата страна и въззивното дружество по договора, отговаря на изискването за
добросъвестност и не излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, респ. не е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Сочи се, че
тази клауза съответства на принципа за справедливост и има за цел да обезпечи
изпълнението на едно задължение и да определи размера на вредите. Твърди се, че не са
налице кумулативно предвидените предпоставки, за да се приеме наличие на неравпоравност
при договор, сключен с потребител: 1.неиндивидуално определена уговорка в негова вреда;
2.неотговаряща на изискванията и принципа на добросъвестност; 3.водеща до значително
неравновесие между права и задължения на търговеца или доставчика и потребителя в
ущърб на последния; 4.която не е съставена по ясен и разбираем начин.
Не се приемат съжденията за липса на уговорка, даваща право на потребителя да
претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор , като в случай
на неизпълнение на договора, довело до вреди, въззиваемата страна би имала възможност да
претендира тяхното обезщетяване по общия гражданскоправен ред.
Въззивникът не споделя изводите на първоинстанционния съд за неравноправност на
процесните клаузи за неустойка на осн.чл.143,ал.2,т.5 ЗЗП, като счита, че с цитираната
норма не се изключва уговарянето на неустойка , а смисълът й е да се избегне възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна. Сочи се, че уговорените
неустойки имат компенсаторен характер, че същите не излизат извън обезпечителната,
обезщетителната и санкционната функции и същите не са прекомерни, с оглед защитимия
интерес на кредитора - очакваната към момента на сключване на договорите печалба. Счита
се, че уговореният максимум от три такси не е прекомерен. Твърди се, че уговорените
неустойки не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя, а целят да компенсират оператора за описаните вреди от предсрочното
прекратяване на правоотношението по вина на потребителя.
В заключение се поддържа, че неустоечните клаузи не са неравноправни, не
противоречат на критериите, съдържащи се в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на
2
ОСТК на ВКС и въз основа на тях са възникнали валидни парични вземания в полза на
дружеството. В допълнение се подчертава, че съдържанието на неустоечните клаузи в
типовите договори е съгласувано и утвърдено с КЗП.
Моли се за отмяна на обжалваното решение в обжалваните му части.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Ю. Р. В.
чрез особения представител адв. З. Г.. Счита се за недопустима подадената въззивна жалба,
поради това, че първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за сумата от 331.62
лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, за която сума
има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 655/2024 год. по описа на PC-
Дупница, а подадената въззивна жалба е за сумата от 326.63 лв.
Посочва се, че в случай че се приеме жалбата за допустима, то въззиваемата страна
счита същата за неоснователна, поради това, че решението на ДнРС е правилно, обосновано
и съобразено с материалния закон.
Излага се становище по отношение клаузата за неустойка, като се посочва, че
първоинстанционният съд обстойно и задълбочено в мотивите си е обсъдил приложения
договор и допълнителното споразумение към него.
Сочи се, че при преценка за действителността на уговорената неустойка поради
разваляне на договора, същата противоречала на разпоредбата на чл. 143, ал. 2. т. 19 ЗЗП,
тъй като при сключването му абонатът не е могъл да определи какъв би бил размерът на
дължимата неустойка, която би дължал при разваляне на договора. Освен това
претендираните размери на неустойката са в противоречие и с разп. на чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП.Ппотребителят се задължавал да заплати необосновано високо обезщетение, което
многократно надхвърляло стойността на търпените от оператора вреди. Подчертава се, че
уговорените неустойки излизат извън присъщите за неустойката функции, като вместо да
служат за обезпечение срещу неизпълнение на договора, неустойката позволявала на
оператора едностранно да променя съдържанието на договора, като без съгласието на
другата страна фактически получава по-висока цена на предоставената услуга/устройство.
Посочва, че съгласно задължителната практика на ВКС, нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение в обжалваната част.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа с изрична писмена молба на
представител на въззивника, респ. и се оспорва от особения представител на въззиваемата
страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“Младост“ 4, “Бизнес
парк“, сграда 6, съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Александър Жендов“ №6,
ет.5, чрез адвокат З. Ц. от Софийска адвокатска колегия, против Ю. Р. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. Дупница, ул. ***. С нея е поддържано искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми за които се
твърди, че има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 655/2024 г. по
описа на РС – Дупница: 76,75 лева – неплатени месечни абонаментни такси и предоставени
услуги за периода от 05.12.2021г. до 04.02.2022г., дължими по договор за мобилни услуги №
********* от 05.11.2021г. и допълнително споразумение № ********* от 06.12.2021г. към
него, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 28.03.2024г. до окончателното
изплащане на задължението, 331,62 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника оспорва исковете и
обстоятелствата на които се основават, поддържа възражение за наличието на нищожни
клаузи, от което и недължимост на суми за неустойки.
В хода на производството пред първата инстанция е приобщено ч.гр.д. № 655/2024г.
от описа на КРС, от материалите в което се установява, че по искане на ищцовото дружество
3
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
382/28.03.2024 г. за сумите, предмет на настоящата искова молба. Същата била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, заради което е разпоредена процедура по чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК. Съобщението за това е връчено надлежно на ищцовото дружество на
05.06.2024 г., като исковата молба, предявена по реда на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК, е
депозирана в законоустановения срок /подадена по поща на 04.07.2024г./- предвид данните
по заповедното производство.
По силата Договор за мобилни услуги № ********* от 05.11.2021г. с предпочетен
номер ++359*********, страните приели, че операторът ще предостави на абоната
далекосъобщителната си мрежа под формата на избрани от абоната абонаментен план,
срещу задължението му да заплаща за това посочена такса. Видно от договора- на
ответницата бил предоставен и мобилен телефонен апарат ALCATEL 1S 2021 32GB Dual
Grey. С допълнително споразумение № 06145624/06.12.2021 г. към договора бил договорен
нов абонаментен план с месечна такса в размер на 36.99 лв. с ДДС.
С Декларация - съгласие от 05.11.2021 г. ответницата декларирала, че е получила
екземпляр от Общите условия на оператора, както и че й е предоставена информацията по
чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
Липсва спор по делото, че услугите по процесните договори са предоставени, но
ответницата е останала задължена за процесните суми по издадени и представени по делото
фактури: Фактура № **********/15.01.2022г., издадена за отчетен период от 05.12.2021г. до
04.01.2022г.; Фактура №**********/15.02.2022г. за отчетен период от 05.01.2022г. до
04.02.2022 г.
При тази фактическа обстановка е постановено съдебно решение, с което
Дупнишкият районен съд на основание чл. 422 ГПК е признал за установено в отношенията
между страните, че ответницата Ю. Р. В. дължи на „Йеттел България“ ЕАД, следните суми:
76,75 лева – неплатени месечни абонаментни такси и предоставени услуги за периода от
05.12.2021г. до 04.02.2022г., дължими по договор за мобилни услуги № ********* от
05.11.2021г. и допълнително споразумение № ********* от 06.12.2021г. към него, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 28.03.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, и е отхвърлил предявения иск за сумата от 331,62 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, за които суми има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 655/2024 г. по описа на РС-Дупница.
ДнРС е разпределил и отговорността за разноски, като по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК в
тежест на Ю. Р. В. е възложил сума в общ размер на 264,97 лева, представляващи разноски
на ищеца в заповедното производство и в исковото производство.
Пред въззивния съд не са събирани нови доказателства.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
То е и допустимо. Налице е издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното
производството за вземането, предмет на настоящата искова молба, като заповедта е връчена
на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което е разпоредена процедура по
чл. 415, ал. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по този ред са съответни и
са връчени на заявителя на 05.06.2024 г., като е спазен и срокът за предявяване на
установителния иск - исковата молба е изпратена по пощата на 04.07.2024г., (постъпила в
съда на 08.07.2024 г.).
По правилността на решението:
Исковата претенция е предявена по реда на чл. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к.,
като са разгледани искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Целта на исковата защита в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи
4
наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена
заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо, доколкото влизането й в сила в
настоящия случай е препятствано. При основателност на претенцията и съгласно чл. 416
ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът
издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените
суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК .
Не се спори и по фактическа обстановка, установена от първостепенния съд, която
при условията на чл. 272 от ГПК изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди
следното:
Предмет на обжалване в случая е първоинстанционното решение само в частта, в
която КРС отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения по реда на чл. 422 ГПК
иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД - за признаване на установено, че Ю. Р. В. дължи
на "Йеттел България" ЕАД (предишно наименование "Теленор България“) сума в размер на
331,62 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на абоната, както и в частта за разноските. За да отхвърли претенцията в тази
и част районният съд е приел, че клаузите, с които е договорена неустойка, са нищожни
поради противоречие със закона и добрите нрави, и по конкретно уговорената неустойка
противоречи на чл. 143, ал. 2 т. 13 и т. 19 ЗЗП, и чл. 143, ал. 2 т. 5 ЗЗП, и излиза извън
присъщите за неустойката функции.
Този краен извод се споделя и от настоящия въззивен състав, като съдът счита, че
следва да добави и следното:
Операторът не е упражнил надлежно правото си да прекрати договора преди
изтичане на срока, като необходимо условие за възникване на уговорената между страните
компенсаторна неустойка.
Не съществува съмнение, че надлежното прекратяване на процесната договорна
връзка е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка. То се
подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за срок и форма. Безспорно е също, че
неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжникът,
включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в
договора, е основание за развалянето му според разписаното в посочената норма правило.
Доколкото процесните договори са сключени в писмена форма, изявлението за
прекратяването им също следва да е в такава форма и с него следва да се даде подходящ
срок за изпълнение.
По делото не се установява отправено до абоната писмено предизвестие, с което да
му е даден достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължимите по
договора суми за главница, след което договорът да се счита развален. Приложената по
делото последна покана за доброволно плащане от 05.03.2022 г. - на л. 57 от
първоинстанционното дело, била изпратена до ответницата на посочения от нея в договора
за мобилни услуги чрез непрепоръчана пощенска пратка. Заради това, по искане на ищеца,
била изпратена информация от ОПС Кюстендил, в която се сочи, че непрепоръчаните
кореспондентски пратки с подател – ищцовото дружество се доставят съгласно клаузите на
договора и непрепоръчаната кореспондентентска пратка с получател Ю. В. е доставена
съгласно сключения договор.
От тези данни не може да се установи нито дали изявлението - последна покана, е
достигнало до потребителя, нито евентуалното му съдържание, още по-малко и моментът на
евентуалното твърдяно от ищеца получаване на тази покана. Въпреки това без основание
неустойките са начислени в издадената Фактура №**********/05.04.2022 г.
Дори да се приеме, че исковата молба следва да бъде ценена като изявление за
разваляне на договорите в тази си част, макар и връчена чрез особен представител,
претенцията е неоснователна и поради следното:
Претендира се установяването на вземания в размер на 331,62 лв., неустойка за
5
мобилен номер **********, формирана като сбор от 3 стандартни месечни абонаментни
такси за номера без включен ДДС ведно с добавена част от стойността на ползваните
отстъпка от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на
договора, и добавена разлика между стандартната цена на мобилен телефонен апарат
ALCATEL 1S 2021 32GB Dual Grey без отстъпка съгласно актуална към 05.11.2021 г. ценова
листа и преференциалната му цена при сключване на договора, заплатена в брой,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане - обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна - за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна - в случаите, при които размерът на
неустойката е по - голям от причинените вреди.
За основателността на претенция с посоченото правно основание е необходимо
ищецът да установи по реда на чл. 154 от ГПК, че в договора съществува валидна уговорка
за неустойка при прекратяването му по вина на потребителя преди изтичане на срока и
прекратяването е извършено по предвидения в договора и в закона ред.
В случая страните не спорят, че в процесните договори са предвидени уговорки за
неустойка при прекратяването им по вина на потребителя преди изтичане на срока.
Досежно валидността им е повдигнат спор от особения представител на ответника,
който в отговора си поддържа възражение за наличието на нищожни клаузи, от което и
недължимост на суми за неустойки.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката в този смисъл е конкретна и се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти
и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, сред които: вида на неустойката
(компенсаторна или мораторна) и съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните вреди от неизпълнението.
Съглашението тук предвижда активиране на клаузата за неустойка за всяка СИМ
карта при прекратяване на договора по искане на потребителя преди изтичането на срока му,
както и при нарушаване на задълженията на потребителя по договора, като размерът й е
равен на сбора от всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за
не повече от три месеца, а в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на
месечни абонаменти се дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и
най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора.
Така формирана клаузата, въз основа на която се претендира неустойка, противоречи
на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Наред с това предвиденото право на оператора да получи част от
вземането си по договора е еднопосочно, като сам той е освободен от задължението да
предоставя съответните услуги, поради прекратяването на правоотношението. Вероятността
по този начин да се формира приход, който дори би бил по-голям от този, който би получил,
ако договорът не бе предсрочно прекратен (тъй като неустойката се формира от стандартни
месечни такси, съобразно тарифата на оператора, а не от преференциални такива), създава
условия за неоснователно обогатяване на оператора и нарушава принципа за справедливост.
Поради това е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 от ЗЗП.
Изложеното е напълно относимо и към клаузата, даваща на оператора право да
начисли неустойка в размер на част от стойността на отстъпките за предоставени на
потребителя устройства, съответстващи на оставащия срок до края на договора за мобилни
услуги.
6
Доколкото районният съд е отхвърлил иска за неустойка, то е постановил
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, като в
останалата - то е влязло в сила като необжалвано.
По разноските:
С оглед изхода на спора не се налага ревизиране на атакуваното решение в частта за
разноските.
По разноските пред въззивната инстанция:
На въззиваемата страна се следват разноски по общото правило на чл. 78, ал. 3 от
ГПК, но искане, а и доказателства за сторени такива, не са ангажирани, поради което не се
следва произнасяне в този смисъл.
По обжалваемостта:
Настоящото съдебно решение не подлежи на касационен контрол - спр. императивната
разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, според която от обхвата на касационното обжалване
са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и
до 20 000 лв. за търговски дела.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 678/19.12.2024 г., постановено от РС – Дупница по
гр.д. № 1551/2024 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА МУ, в която Районен съд – Дупница
е отхвърлил предявения, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, иск за
признаване на установено, че Ю. Р. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Дупница, ул. ***, дължи
на „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. "Младост" 4, Бизнес парк София, сграда 6, сума в размер на 331,62 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги по
вина на абоната, както и в частта за разноските, КАТО
В останалата му част посоченото решение по гр.д. № 1551/2024г.на ДнРС е влязло в
сила като необжалвано.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване - арг. от чл. 280, ал. 3, т
1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7