Определение по адм. дело №648/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по молба на „ТОНЕВИ АГРО“ ЕООД, [ЕИК], подадена чрез процесуалния му представител съгласно приложено на л. 4, том 1 пълномощно – адв. М. С., с искане за изменение в частта му за разноските на постановеното по делото протоколно определение от 23.10.2023 г., с което е прекратено съдебното призводството и оставено без уважение искането на „ТОНЕВИ АГРО“ ЕООД за присъждане на направените разноски по делото, като Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) бъде осъден да заплати на дружеството сторените от него разноски по делото съобразно представените доказателства за направата им. Искането е обосновано с това, че към момента на образуване на съдебното производство „ТОНЕВИ АГРО“ ЕООД е имало правен интерес от оспорването на неблагоприятен за него административен акт – решение на изпълнителния директор на ДФЗ за отказ за предоставяне на безвъзмедна финансова помощ (БФП), който е отпаднал впоследствие – поради одобряване на проектното му предложение за финансиране по процесната процедура в резултат на извършена допълнителна проверка, въз основа на което е формиран извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото и съответно за направените от жалбоподателя разноски по него. Цитирани са решения на ВАС, в които е прието, че на оспорващия се дължат разноски и при прекратяване на съдебното производство, поради отпднал правен интерес от оспорването.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК от ответника – изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния му представител съгласно приложено на л. 36, том 1 пълномощно – старши юрисконсулт М. П., е постъпил писмен отговор, с който искането за изменение на протоколното определение от 23.10.2023 г. в частта му за разноските се оспорва като неоснователно. Смята, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като първоначално издаденият от него и оспорен от „ТОНЕВИ АГРО“ ЕООД административен акт не е бил незаконосъобразен, а последвалият благоприятен за дружеството резултат – одобряване на проектното му предложение за финансиране по процесната процедура, е в резултат на изискуем по процедурата документ, който е бил представен едва с жалбата против първоначалния акт и наведените в нея доводи във връзка с него, довели по извършване на повторна проверка. Поддържа, че в чл. 143 от АПК не е предвидена възможност за присъждане на разноски в полза на оспорващия при прекратяване на съдебното произвовство, поради отпаднал правен интерес от оспорването. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от дружеството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Искането на „ТОНЕВИ АГРО“ ЕООД за изменение на постановеното по делото протоколно определение от 23.10.2023 г. в частта му за разноските е направено от страна, за която то е неблагоприятно, в законово установения срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК (определението е съобщено на дружеството на 07.11.2025 г., а молбата за изменението му е подадена по куриер на 08.11.2025 г.), поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Делото е образувано по жалба на „ТОНЕВИ АГРО“ ЕООД против Решение за отказ № 03-РД/1864 от 29.05.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 38, т. 1 от ЗУСЕФСУ и чл. 9д от ЗПЗП е отхвърлено изцяло проектното предложение на дружеството с № в ИСУН: BG06RDNP001-4.017-0138 за предоставяне на БФП по процедура за подбор № BG06RDNP001-4.017 „Целеви прием на проектни предложения за повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство“ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година (ПРСР 2014 – 2020), със заявен размер на БФП [рег. номер],63 лв.

С писмено становище от жалбоподателя с вх. № 6362 от 20.10.2025 г. (л. 569, том 2), подадено чрез процесуалния му представител, са представени Уведомително писмо от ДФЗ за включване на проектното му предложение в списъка на проектните предложения, предложени за финансиране по процесната процедура (л. 571, том 2), и Административен договор за предоставяне на БФП по ПРСР 2014 – 2020 (л. 572 и сл., том 2), въз основа на които е направено искане за прекратяване на съдебното производство, поради оттегляне на обжалвания административен акт, както и искане за присъждане на направените разноски по делото съгласно приложен списък на разноските (л. 570-гръб, том 2).

С молба от ответника с вх. № 6448 от 22.10.2025 г. (л. 595 – 596, том 2), подадена чрез процесуалния му представител, са представени Уведомително писмо – покана, идентично по съдържание с приложеното към становището на жалбоподателя, но с рег. номер – 07-2600/20968 и подписано с КЕП (л. 596-гръб – 597, том 2), одобрен Оценителен доклад (л. 598 и сл., том 2), Заповед за определяне на оценителна комисия (л. 602, том 2) и Протокол от заседание на постоянно действащата работна група за разглеждане на постъпили жалби и възражения, в т. ч. срещу заповеди за отказ за финансиране на заявления за подпомагане и решения за отказ на предоставянето на БФП на проектно предложение (л. 603 и сл., том 2), въз основа на които е направено искане за прекратяване на съдебното производство, но поради отпаднал правен интерес от оспорването, като се сочи, че след образуване на делото ДФЗ е извършил последваща проверка на заявлението на „ТОНЕВИ АГРО“ ЕООД и в резултат на нея проектът на дружеството е бил одобрен за финансиране, като към момента с него е подписан договор за предоставяне на БФП. При условията на евентуалност е направено искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна, както и възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

С протоколно определение от 23.10.2025 г. на основание чл. 159, т. 4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на „ТОНЕВИ АГРО“ ЕООД и съдебното производство по делото е прекратено, поради отпаднал правен интерес от оспорването, като е прието въз основа на представените от стратие и цитирани по-горе документи, че липсва изрично волеизявление на административния орган за оттегляне на оспореното решение и следователно не са налице предпоставките за прекратяване на съдебното производство на основание чл. 159, т. 8 от АПК, но финализирането на процесната процедура в полза на жалбоподателя – след образуване на делото проектът му е одобрен за финансиране и в резултат на това с него е подписан договор за предоставяне на БФП, обуславя извод, че жалбоподателят вече няма правен интерес от оспорването. Със същото определение е оставено без уважение искането на „ТОНЕВИ АГРО“ ЕООД за присъждане на направените разноски по делото, като е прието, че в чл. 143 от АПК не е предвидена хипотеза за присъждане на разноски в полза на оспорващия при прекратяване на съдебното производство, поради липса на отпаднал правен интерес от оспорването, в какъвто смисъл е Решение № 544 от 27.05.2025 г. по адм. дело № 3891/2025 г. на ВАС, I о.

Като се запозна с цитираните в молбата по чл. 248 от ГПК определения на ВАС и актуалната съдебна практика, съдът намира, че повечето състави на ВАС приемат, че разпоредбата на чл. 143 от АПК не е изчерпателна и не покрива всички хипотези, в които на страните се присъждат разноски. Разглежданият случай – прекратяване на съдебното производство, поради отпаднал правен инетерес от оспорването, разкрива една от тези хипотези, за които според някои състави на ВАС приложима субсидиарно на основание чл. 144 от АПК и по аргумент на противното е нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК (Определение № 500 от 16.01.2024 г. по АД № 9392/2023 г. на III о. на ВАС), или общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, според което страната, дала повод за завеждане на делото, дължи направените разноски (Определение № 12188 от 07.12.2023 г. по АД № 10860/2023 г. на V о. на ВАС), а според други състави тази непълнота се преодолява чрез прилагането по аналогия на чл. 143, ал. 2 от АПК, съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (Определение № 9031 от 01.10.2025 г. по АД № 9041/2025 г. на I о. на ВАС). Следователно оспорващият има право на разноски и при прекратяване на съдебното производство, поради отпаднал правен интерес от оспорването, ако с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Видно обаче от съдържанието на жалбата, с която съдът е сезиран, и прилогженията й, както и от представения от ответника Протокол от заседание на постоянно действащата работна група за разглеждане на постъпили жалби и възражения, в т. ч. срещу заповеди за отказ за финансиране на заявления за подпомагане и решения за отказ на предоставянето на БФП на проектно предложение (л. 603 и сл., том 2), до благоприятния за „ТОНЕВИ АГРО“ ЕООД резултат, обуславящ отпадането на правния му интерес от оспорването, се е стигнало поради представянето едва с жалбата, инициираща съдебното производство, на изискуем и изискван в хода на административната процедура документ – Решение № РР-6184 от 20.05.2025 г. от 20.05.2025 г. за изменение на Разрешително за водовземане от подземни води, т. е. документ, с който жалбоподателят е разполагал преди издаването на оспореното от него Решение за отказ № 03-РД/1864 от 29.05.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, но не го е представил на административния орган, за да може последният да се запознае с него и да го вземе предвид при издаване на акта. С оглед на изложеното съдът приема, че в случая ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и на оспорващия не се дължат разноски, респективно искането му за изменение на постановеното протоколно определение от 23.10.2023 г. в частта му за разноските се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 248 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на „ТОНЕВИ АГРО“ ЕООД, [ЕИК], за изменение на постановеното по делото протоколно определение от 23.10.2023 г. в частта му, с която е оставено без уважение искането му за присъждане на направените разноски по делото, като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.