РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Р., 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесети октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
Членове:Росица Радославова
Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Светла Пеева
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20224500600613 по описа за 2022 година
Про из во д с т во то е по глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 49/28.04.2022г. на РРС, постановена по НОХД №
2457/21 на РРС, са признати за виновни и осъдени както следва:
Подсъдимият Й. Б. П. е признат за виновен, в това, че през м.
октомври 2020г. в с. П., обл. Р.нска, в съизвършителство със С. А. Х.,
противозаконно присвоил чужди движими вещи: 1бр. стационарна машина за
рязане на плочки “***, 1 бр. машина за полиране на камък ***, 1 бр.
строително скеле - поцинковано с размери 210/250 см, 1 бр. малък ъглошлайф
“RAIDER“, 1 бр. малък ъглошлайф – неустановена марка и модел, 1 бр. голям
ъглошлайф - неустановена марка и модел, 1 бр. лазерен нивелир “WURT“, 1
бр. голяма шпакла за мазилка с ширина 80 см с хормникелов нож, 1 бр. малък
винтоверт “RAIDER“, 1 бр. диамантен диск, 1 бр. строителна лопата, 2 бр.
строителни кошове, 1 бр. рулетка с дължина 10 м, 1 бр. ел. удължител с
дължина 15 м, 2 бр. мастари , 3 бр. шпакли, 3 бр. мистрии, 2 бр. ножове за
шпакловане, 1 бр. арматурни ножици, 1 бр. ножици за рязане на ламарина, 1
бр. бъркалка за мазилка - всичко на обща стойност 1 665, 00 лева, собственост
1
на Д.Б. Д. от гр.Р., които владеел, поради което и на основание чл.206, ал.1,
вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК му е наложено НАКАЗАНИЕ в размер на
една година и четири месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването на
наказанието за изпитателен срок от три години.
Подсъдимита С.А. Х. е призната за виновна, в това, че през
м.октомври 2020 г. в с. П., обл. Р.нска, в съизвършителство с Й. Б. П.,
противозаконно присвоила чужди движими вещи: 1 бр. стационарна машина
за рязане на плочки “***, 1 бр. машина за полиране на камък ***, 1 бр.
строително скеле - поцинковано с размери 210/250 см, 1 бр. малък ъглошлайф
“RAIDER“, 1 бр. малък ъглошлайф – неустановена марка и модел, 1 бр. голям
ъглошлайф - неустановена марка и модел, 1 бр. лазерен нивелир “WURT“, 1
бр. голяма шпакла за мазилка с ширина 80 см с хормникелов нож, 1 бр. малък
винтоверт “RAIDER“, 1 бр. диамантен диск, 1бр. строителна лопата, 2 бр.
строителни кошове, 1 бр. рулетка с дължина 10 м, 1 бр. ел. удължител с
дължина 15 м, 2 бр. мастари , 3 бр. шпакли, 3 бр. мистрии, 2 бр. ножове за
шпакловане, 1 бр. арматурни ножици, 1 бр. ножици за рязане на ламарина, 1
бр. бъркалка за мазилка - всичко на обща стойност 1 665,00 лева, собственост
на Д. Б. Д. от гр. Р., които владеела, поради което и на основание чл. 206, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл.54 от НК й е наложено НАКАЗАНИЕ в размер
на една година и два месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването на
наказанието за изпитателен срок от три години.
Двамата подсъдими са осъдени да заплатят, солидарно, на Д. Б. Д.
от гр. Р. обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението в
размер на 1665,00 лева, със законната лихва, считано от 31.10.2020г., до
окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимите са осъдени да заплатят държавна такса, върху
уважения размер на гражданския иск- по 33,30 лева за всеки от тях. Осъдени
са да заплатят на пострадалия направените по делото разноски- 850 лева
адвокатско възнаграждение. Осъдени са да заплатят и направените по делото
разноски- по 29,25 лева всеки от тях- разноски на ДП и по 12,50 лева всеки-
съдебни разноски.
Присъдата е обжалвана от подсъдимите Й. П. и С. Х., чрез
2
упълномощеният им защитник адв.П. П. от РАК, с доводи за необоснованост,
нарушения на материалния закон, несъставомерност на деянието и явна
несправедливост на наложените им наказания. Иска се отмяна на
осъдителната присъда и постановяване на оправдателна такава за всеки един
от подсъдимите и отхвърляне на предявеният граждански иск изцяло.
Алтерантивно се иска определяне на наказание по реда на чл.55 от НК и
намаляването му по размер за всеки един от подсъдимите. Излагат се
подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията.
Становището на представителя на РОП е, че жалбата е
неоснователна. Присъдата е законосъобразна, правилна и справедлива,
поради което предлага да се потвърди изцяло, по подробно изложените
съображения.
Частният обвинител и граждански ищец Д. Д. не се явяв лично и не
взема сатновище. Упълномощеният му повереник адв.С. К. от РАК, счита
жалбата е неоснователна. Присъдата за законосъобразна, обоснована и
справедлива, поради което предлага да бъде потвърдена, както в наказателно
осъдителната, така и в гражданско осъдителната й част, по подробно
изложените съображения. Претендират се напарвените пред въззивната
инстанция разноски.
Подсъдимите не се явяват в съдебното заседание пред въззивната
инстнция. Упълномощеният им защитник адв.П. П. от РАК поддържа
възивната жалба и исканията в нея, по подробно изложените съображеиня.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е неоснователна.
От фактическа страна е прието за установено следното:
Подсъдимият Й. Б. П. е роден през **** г., български гражданин, със
средно образование, разведен, неосъждан /реабилитиран/, работи,
Подсъдимата С. А. Х. е родена през ****г., български гражданин, с
основно образование, разведена, неосъждана, пенсионер по болест.
Към 2020г. подсъдимите П. и Х. живеели на семейни начала, като
обитавали къща в с. П., обл. Р., ул. “Л. К.. През лятото на 2020 г. подсъдимите
3
решили за извършат ремонт в къщата си. За целта те се свързали със свид. Д.
Д., който се занимавал с различни довършителни строително-ремонтни
дейности. Д.се съгласил да извърши ремонта на къщата и след като се
запознал с изискванията на подсъдимите и договорили конкретните ремонтни
работи, които следвало да се направят, той им отправил писмена оферта –
„Оф.“ /приложена по делото/. В офертата били описани съответните
ремонтни дейности и общата стойност за тяхното извършване. Подсъдимите
се съгласили и на 12.07.2020 г. офертата бил подписана от тримата.
В следващите дни свид. Д. започнал работа, заедно със свои колеги –
свидетелите П.Д.и Г.В.. Тримата работили около два месеца в дома на
подсъдимите, като за целта, свид.Д... занесъл множество свои лични
инструменти: стационарна машина за рязане на плочки “***, машина за
полиране на камък ***, строително скеле - поцинковано с размери 210/250 см,
малък ъглошлайф “RAIDER“, малък ъглошлайф – неустановена марка и
модел, голям ъглошлайф - неустановена марка и модел, лазерен нивелир
“WURT“, голяма шпакла за мазилка с ширина 80 см с хормникелов нож,
малък винтоверт “RAIDER“, диамантен диск, строителна лопата, два
строителни коша, рулетка с дължина 10 м, електрически удължител с
дължина 15 м., два мастара , три шпакли, три мистрии, три ножа за
шпакловане, арматурна ножица, ножици за рязане на ламарина и бъркалка за
мазилка. Тези инструменти свидетелите Д., Д. и В. ползвали в ежедневната ис
работа, като след приключване на работният ден ги оставяли в дома на
подсъдимите.
На 10.10.2020 г. свид. Д. и колегите му - свидетелите П. Д и Г. В,
продължавали строително-ремонтните работи в дома на подсъдимите. Св.Д.
си тръгнал около 15,00 ч., тъй като имал други ангажименти, а свид. Д. го
закарал до гр. Р.. Докато св.Д. пътувал обратно към с. П., по телефона с него
се свързал подс. П. и му казал да се върне в къщата, като видимо бил
раздразнен. Когато Д. отишъл в дома, там били двамата подсъдими и свид. Г.
В.. Подсъдимият П. обвинил свид. Д. в некачествено поставени плочки на
вътрешно стълбище. Д. се опитал да обясни, но подсъдимият му казал на
висок тон: „Няма да ви търпя! Обирайте си чукалата. Не може по такъв начин
да работите!“. Тогава Д.понечил да си събере инструментите, като взел
лазерният нивелир, но подс. П. се приближил към него, блъснал го с ръце в
тялото и му викнал да остави нивелира на мястото и да не взима нищо. Д. се
4
обърнал за подкрепа към подс. Х. но тя също се присъединила към
становището на П. си и му казала: „Изчезвайте от тука!“. Дв обяснил, че
трябва да си прибере инструментите, но П. отново на висок тон му казал:
„Няма да си вземете инструментите! Изчезвайте от тук!“, а Х. повторила:
„Заминавайте си! Заминавайте си!“. Тогава свидетелите Д. и В. си тръгнали,
като по пътя за гр. Р. в се обадил на свид. П. Д. му разказал какво се е
случило.
По-късно свид. Д. се свързал с подс. Х. по телефон и отново поискал
да отиде до къщата и да си вземе инструментите. Х.му казала, че трябва да се
върне да си довърши работата, иначе няма да получи никакви инструменти.
Ди. отговорил, че е обиден от начина, по който го изгонили и няма да
продължи да работи в тяхната къща. Тогава Х. му казала, че няма да му даде
инструментите. На този разговор присъствал и свид. Д. и тъй като Д. бил
включил телефона си на високоговорител, Д. чул целия разговор.
След като станало ясно, че няма да си получи инструментите от
подсъдимите, свид. Д. подал жалба във Второ РУ-Р., в която описал случая и
приложил документи, за закупуването на част от инструментите, които
останали в дома на подсъдимите. Няколко дни по-късно подс. Х.също подала
жалба във Второ РУ-Р., в която твърдяла, че се чувства измамена от свид. Д.,
тъй като извършените от него ремонтни работи били некачествени, а тя и
П му били заплатили значителна парична сума авансово.
Проверката по двете жалби била възложена на свид. М. Х. – по това
време младши полицейски инспектор в управлението. Х. снел обяснения от
всички лица, имащи съпричастност към случая, в това число и от
подсъдимите. След снемането на обясненията, Х. съставил протоколи за
полицейско предупреждение, с които указал на всеки от подсъдимите, че в
срок до 19.11.2020 г. следва да върнат на свид.Ди. инструментите, описани в
жалбата му и ги предупредил за отговорността по чл.206 и чл.323 от НК, при
неспазване на това указание.
Нито в посочения срок, нито до приключване на съдебното следствие
по настоящото дело, инструментите били върнати на собственика им – свид.
Д.
Впоследствие свидетелите Д, Д и В продължили да работят заедно по
други обекти, но тъй като Д нямал необходимите инструменти, започнал да
5
си купува нови.
Междувременно, с Покана за изпълнение от 29.10.2020г. изпратена с
услугата “Телепоща” на Български пощи, подс. Хпоискала от свид. Д Д. да
изплати в срок от пет работни дни сумата от 15 000 лв., които тя изчислила
като разлика между авансово платената сума от 31 700 лв. и стойността на
реално изпълнените ремонтни работи. В поканата Х посочила, че едва след
изплащането на тази сума, на Д ще му бъдат върнати строителните
инструменти.
Събраните от свид. Х материали от проверката били изпратени на
Районна прокуратура Р. и станали повод за образуване на досъдебното
производство по настоящото наказателно производство.
В хода на разследването била назначена икономическа оценителна
експертиза, от заключението, на която се установява, че стойността на
инкриминираните инструменти, собственост на свид. Д.Д., възлиза на
1 665,00 лв.
На 10.05.2021г. подс. С. Х. депозирала в Районен съд Р. искова молба
против свид. Д. Д., с която искала последният да бъде осъден да заплати
сумата от 9 355 лв., представляваща стойността на платени, но неизвършени
СМР-та по Оферта от 12.07.2020г., както и сумата от 1090 лв.,
представляваща необходимите разходи за поправяне на некачествено
извършените СМР-та. Било образувано гр.д. № 2454/21г. по описа на РРС, по
което с Решение № 536/12.07.2021г. Д. бил осъден да заплати на С. Х.
посочените по-горе парични суми, ведно със законната лихва. С Решение №
245/06.10.2021г. по в.гр.д.№ 514/21 на Окръжен съд Р., решението на Районен
съд било потвърдено изцяло и влязло в сила от тази дата.
Тази правилно установена фактическа обстановка съответства на
писмените и гласни доказателства по делото, които са подробно анализирани
от първоинстанционния съд. По делото са разпитани всички свидетели,
имащи отношение към случая. Събрани са всички относими писмени
доказателства и доказателствени средства. С оглед на това делото е напълно
изяснено от фактическа страна. Законосъобразно и правилно са кредитирани
с доверие показанията на разпитаните свидетели, частично обясненията на
подсъдимите, които гласни доказателства кореспондират с писмените
доказателства и доказателствени средства и със заключението на
6
неоспорената от страните ценово-икономическа експертиза. Изложени са
подробни мотиви относно спорните по делото факти, съдът е достигнал до
правилни изводи, които се споделят изцяло от въззивната инстанция.
Приетото от въззивната инстанция писмено доказателство- копие от съдебно
решение по гражданското на РРС не сочи на ново обстоятелство, тъй като е
налично по делото, обсъдено е от районния съд и не установява различни
факти, от тези установени от първата инстанция.
Неоснователни са възраженията за необоснованост на присъдата,
недоказаност на престъплението обсебване и несъставомерност на деянието.
Вида и броя на инструментите, собствеността им и факта, че вещите
са останали в дома на подсъдимите, които не са позволили на пострадалия да
си ги вземе, въпреки неговото настояване, лично пред подсъдимите и по
телефона, се установяват по несъмнен начин от показанията на св. Д.. В тази
насока обосновано е дадена вяра на неговите показания, а относно вида и броя
на инструментите, на подробните му показания от ДП, приобщени по
предвидения в НПК ред, като по-близки по време до инкриминираните
събития, тъй като са обективни и детайлни. Пострадалият Д. последователно
и логично обяснява кога, какви по вид инструменти и защо ги е оставил в
дома на подсъдимите, както и че е бил изгонен от там, като на изричното му
многократно заявено искане да си вземе вещите, това му е било отказано
както от подс.П., така и от подс.Х.. Тези негови показания кореспонидрат с
показанията на свидетелите П. Д. и Г. Василев, които са ползвали процесните
вещи и са категорични, че те са останали в дома на подсъдимите, което е
наложило закупуването на други инструменти, с които да работят. Тези
свидетели правдиво и съобразно своите лични възприятия сочат част от
инструментите по вид и брой, които са идентични с инкриминираните. Те
пресъздават и преките си впечатения от искането и настояването на
пострадалия да си вземе инструменитте, както и категоричния отказ на
подсъдимите това да стане. Техните показания са последователни и
обективни и правилно са кредиитрани с доверие. Доказателства в тази насока
се съдържат и в показанията на св. Х, досежно заявеното пред него от
пострадалия. Доказателства в тази насока се съдържат и в обясненията на
подсъдимите, които на практика не отричат, че в дома им са останали
инструменти на Д. след неговото изгонване. В същото време опитвайки се да
7
омаловажат своето поведение те твърдят, че това били само кофи и други
дребни инструменти, както и, че не знаят кои са били на Д., кои на другата
бригада. Показанията на св.М. Й. са обективни и досотверин, но те не
допринасят за изясняване на спорните по делото въпроси.
Тези гласни доказателства кореспондират с приложените по делото
писмени такива. Това е отразеното в поканата за изпълнение от 29.10.2020г.,
която изхожда от подс.Х. и в която изрично е посочено, че инструментите ще
бъдат върнати на св.Д. след като той заплати посочената в поканата сума.
Доказателства в тази насока са и протоколите за полицейско предупреждение,
с които е указано на всеки един от подсъдимите да върне инструментите на
Д., подробно описани в жалбата му до полицията.
С оглед изложеното по делото са събрани достатъчно, безспорни и
убедителни доказателства за горепосочените обстоятелства.
Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимите,
свързани с владеенето/осъществяването на фактическа власт върху
инструментите и с противозаконното разпореждане от тяхна страна с вещите.
Както правилно е приел първоинстанционният съд от
последователните и кореспондиращи си показания на свидетелите Д. и В.
категорично се установява, че когато подсъдимите изгонили свидетелите от
дома си, подс.П. изрично им забранил да вземат какви и да било инструменти
със себе си. Още същият ден, по-късно, а и след това, в телефонни разговори
Д. поискал от подс.Х. да му предаде инструментите, но подсъдимата му
поставила условие да се върне да си довърши работата, иначе нищо няма да
получи. Тези разговори станали пряко достояние и на свидетелите В.и Д.
които излагат по идентичен начин възприетото от тях. В изпратената до Д.
Покана за изпълнение от 29.10.2020г. подс. Х. отново поставила връщането на
инструментите под условието свид. Д. да изплати в срок от пет работни дни
сумата от 15000 лв. По този начин, подс. Х., за пореден път дала външна
изява на съзнанието си, че осъществява фактическа власт върху чужди вещи,
които отказва да върне на собственика им.
Показателен факт, демонстриращ настъпилата промяна в отношението
на подсъдимите към вещите на Д.и третирането им като свои, е
неизпълнението от тяхна страна на полицейското предупреждение, с които
свид. Х. указал на всеки от подсъдимите, че в срок до 19.11.2020г. следва да
8
върнат на свид. Д. инструментите, описани в жалбата му и ги предупредил за
отговорността им по чл.206 и чл.323 от НК, при неспазване на това указание.
Към този момент инструментите да били ясно описани и индивидуализирани
в жалбата на Д. и на подсъдимите е била разяснена изрично отговорността по
чл.206 от НК. Инструментите не са върнати на пострадалия и до момента.
Доказателствата по делото сочат, че подсъдимите са владеели,
осъществявали фактическа власт върху инкриминираните инструменти на
правно основание, по смисъла на чл.206 от НК, както и че е налице
противозаконно разпореждане от тяхна страна с чуждите движими вещи, в
свой или в чужд интерес, в резултат от което Д. е бил лишен от възможността
да се разпорежда с тях.
Инкриминираните инструменти правомерно са се намирали във
фактическата власт на подсъдимите П. и Х.. По силата на договорните
отношения между тях и свид.Димитров и в тяхно изпълнение, последният
донесъл и оставил в дома на подсъдимите своите лични инструменти,
описани подробно в обжалваната присъда. Двамата подсъдими са
собственици и обитават жилището, където се съхранявали инструментите
продължителен период от време – около два месеца, през който период Д. и
неговите работници извършвали ремонт. Това сочи, че подсъдимите са
осъществявали фактическата власт върху тези инструменти през
инкриминирания период, като не е необходимо юридическо оформяне на
основанието, въз основа на което деецът владее или пази вещта, като
единственото изискване е същото да е правомерно.
Изпълнителното деяние - престъпното своене може да се реализира
чрез валидно правно действие или акт на фактическо разпореждане на дееца с
вещта, но може да се изрази и в бездействие, каквото съставлява отказът да се
върне чуждата вещ. В конкретния случай е безспорно установено, че и
двамата подсъдими са изявили нееднократно отказът си да върнат
инструментите на свид.Д.., поради което е налице акт на имуществено
разпореждане от тяхна страна, сочещ на присвоителна дейност.
Подсъдимите с поведението си са манифестирали недвусмислена
промяна на отношението си към намиращите се в дома им инструменти,
третирали си ги като свои и като краен резултат, непредоставянето им на
свид. Д. е имало за последица отклоняването им от неговия патримониум и
9
отнемане възможността му да се ползва от тях. Безспорно е, че на 10.10.2020
г., след като бил изгонен от подсъдимите, Д. не е оставил доброволно
инструментите си в дома им, а направил това след изричната забрана на
подс.П. да взема каквото и да било, потвърдена и от отказа на подс.Х. да му
ги върне. От този момент нататък Д. обективно не е разполагал с достъп до
имота на подсъдимите, където са се намирали неговите инструменти. Тези
факти налагат извода, че с инкриминираните инструменти е бил извършен акт
на разпореждане от страна на подсъдимите, както и че отказът за връщането
им е бил противозаконен.
Неоснователно е възражението на защитата за несъставомерност на
престъплението обсебване, поради липса на съществени елементите от
обективната страна на този състав и за осъществено от страна на
подсъдимите право на задържане, във връзка с неуредени граждански
отношения.
Няма спор, че между подсъдимите и свид.Д. са съществували
гражданско-правни отношения, по силата на сключен между тях договор за
изработка. Няма спор, че към 10.10.2020г. подсъдимите изразили
неодобрението си за извършени строителни работи и недоволство от
качеството на ремонта и изгонили Д. За да е налице обаче правомерно
упражнено право на задържане е необходимо между страните да е възникнал
имуществен спор. Освен това, материалното право на задържане предполага
наличието на две насрещни задължения, които наред с това следва да са
ликвидни и изискуеми. В случая тези условия не са налице.
От доказателствата по делото е видно, че към 10.10.2020г. между Д. и
подсъдимите не е бил налице имуществен спор, още по-малко по насрещни
ликвидни и изискуеми задължения. Налице било само изразено недоволство
от качеството на ремонтните работи, а в последствие и ясно изразено от подс.
Х. желание св.Д. да се върне и довърши работата си. Едва в по-късен момент,
на 29.10.2020г., в изпратената до Д. покана за изпълнение, подс. Х.е
отправила имуществени претенции към свидетеля- за плащане в срок от пет
работни дни на сумата от 15 000 лв., които тя изчислила като разлика между
авансово платената сума от 31 700 лв. и стойността на реално изпълнените
ремонтни работи. Но дори и тогава, задържането на инструментите на Д. е
било противоправно, доколкото търсената от Х. сума не била безспорно
10
установена по основание и размер. Ликвидността на задължението на Д. към
подсъдимите била установена едва с Решение № 245/06.10.2021г. по в.гр.д.№
514/21 г. на Окръжен съд Р., потвърдило изцяло решението на Районен съд Р.,
с което Д. бил осъден да заплати на Хареева сумата от 9 355 лв.,
представляваща стойността на платени, но неизвършени СМР-та по Оферта
от 12.07.2020г., както и сумата от 1 090лв., представляваща необходимите
разходи за поправяне на некачествено извършените СМР-та. С оглед
изложеното претендираното от подсъдимите вземане спрямо Д. не може да се
приеме за определено по основание и размер и за изискуемо, към
инкриминирания период. В тази насока е и факта, че претендираната в
поканата за изпълнение сума се различава съществено от тази, присъдена от
съда.
Посочените обстоятелства обективират умисъла на подсъдимите
противозаконно да присвоят чуждите вещи, като започнат да ги третират като
свои, което изключва упражняването на законно право на задържане.
С оглед изложеното законосъобразно и мотивирано са отхвърлени
възраженията на защитата и е прието, че всеки един от подсъдимите е
осъществил от обективана и субективна страна престъплението по чл.206 ал.1
вр. чл.20 ал.2 от НК.
От обективна страна подсъдимият Й. Б. П. е осъществил състава на
престъплението по чл.206, ал.1, от НК, тъй като през м.октомври 2020 г. в с.
П., обл. Р.нска, в съизвършителство със С. А. Х. от с. П., противозаконно
присвоил чужди движими вещи, подробно описани в присъдата, на обща
стойност 1 665,00 лева, собственост на Д. Д. от гр. Р., които владеел.
От обективна страна подсъдимата С. А. Х. е осъществила състава на
престъплението по чл.206, ал.1, от НК, тъй като през м.октомври 2020 год. в
с. П., обл. Р.нска, в съизвършителство с Й. Б. П. от с. П., противозаконно
присвоила чужди движими вещи, подробно описани в присъдата, на обща
стойност 1 665,00 лева, собственост на Д. Д. от гр. Р., които владеела.
Вещите била собственост на Д. Д., а към 10.10.2020 г. се намирали във
фактическата власт на подсъдимите, след като по силата на договорните
отношения между тях и свид.Д. и в тяхно изпълнение, последният ги донесъл
и оставил в дома им. Д., като собственик на вещите, не бил предоставял права
на подсъдимите да се разпореждат с инструментите, в свой или в чужд
11
интерес или да ги своят. Въпреки това, на 10.10.2020г. и в следващите дни,
владеейки инкриминираните вещи, подсъдимите, отказали на
неколкократните изрични искания на Д.да му ги върнат, променил
отношението си към тях и започнали да ги третират като свои.
Левовата разностойност на вещите е безспорно установена от
заключението на неоспорената от страните съдебна ценово- икономическа
експертиза.
От субективна страна престъплението е извършено от подс.П. с пряк
умисъл, тъй като той е действал с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от него. Бил е наясно, че процесните инструменти са чужда
собственост, че осъществява фактическата власт върху тях, но от името и за
сметка на собственика, както и, че няма съгласие или разрешение от
последния да се разпорежда с вещите или да ги свои. Въпреки, че съзнавал
обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни
последици, подс. П. целял настъпването на противоправния резултат, като
променил отношението си към вещите, започнал да ги държи като свои и
отказал да ги върне на законният им собственик.
От субективна страна престъплението е извършено от подс.С. Х. с пряк
умисъл, тъй като тя ясно е съзнавала противоправността на извършваното от
нея. Била е наясно, че процесните инструменти са чужда собственост, че
осъществява фактическата власт върху тях, но от името и за сметка на
собственика, както и, че няма съгласие или разрешение от последния да се
разпорежда с вещите или да ги свои. Въпреки, че съзнавала
обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни
последици, подсъдимата целяла настъпването на противоправния резултат,
като променил отношението си към вещите, започнала да ги държи като свои
и отказала да ги върне на законният им собственик.
Действията на двамата подсъдими на 10.10.2020г., при изгонването на
Д. от дома им и отказа да му върнат собствените му строителни инструменти
и поведението им в следващите дни, установяват техните коордиинрани
дейстивя, които са резултат от взето общо, макар и инцидентно решение да
задържат вещите за себе си. Налице е съизвършителстов по смисъла на чл.20
ал.2 от НК, тъй като подсъдимите са действали заедно, в съучастие като
извършители, при напълно установена общност на умисъла, предвид
12
еднопосочността, съответността и координацията в действията им.
По наказанията:
За извършеното престъпление на подс Й. П. е наложено наказание по
реда на чл.54 от НК в размер на една година и четири месеца лишаване от
свобода. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени: чистото
му съдебно минало, следствие настъпила реабилитация; трудовата му
ангажираност; основателността на имуществената претенция към
пострадалия. Като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетено
наличието на невъзстановени имуществени вреди от престъплението.
Наказанието е определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства малко над предвидения в текста на чл.206 ал.1 от НК размер.
Настоящият състав споделя изложените от районния съд съображения,
като намира, че към групата на отегчаващите отговорността обстоятелства
следва да бъдат отчетени и лошите характеристични данни за личността на
подсъдимия, предвид наличието на три предходни осъждания. Те са
отдалечени във времете и за тях той е реабилитиран, поради което следва да
бъдат взети предвид само като лоши характеристични данни.
Не са налице предпоставките на чл.55 от НК, тъй като не са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое от
посочените такива се явява изключително и предвид наличието на посочените
отегчаващи отговорността обстоятелство наказанието е законосъобразно
определено по реда на чл.54 от НК. С оглед посочените отегчаващи
отговоронстта обстоятелества не са налице и основания за намаляване
размера на определеното наказание в рамките на чл.54 от НК.
При наличието на всички предпоставките на чл.66 ал.1 от НК
изтърпяването на наказанието правилно е отложено за минималния
предвиден в закона изпитателен срок от три години.
Определеното наказание по вид и размер съответстват на обществената
опасност на деянията и дееца и се явява справедливо. Не са налице основания
за неговото намаляване по размер, поради което възраженията на защитата в
тази насока са неоснователни.
За извършеното от подс.С. Х. престъпление й е наложено наказание по
реда на чл.54 от НК в размер на една година и два месеца лишаване от
13
свобода. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени: чистото
й съдебно минало; факта, че подсъдимата е пенсионер по болест;
основателността на имуществената претенция към пострадалия. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетено наличието на
невъзстановени имуществени вреди от престъплението. Наказанието е
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства малко
над предвидения в текста на чл.206 ал.1 от НК размер.
Настоящият състав споделя изцяло изложените от районния съд
съображения.
Не са налице предпоставките на чл.55 от НК, тъй като не са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое от
посочените такива се явява изключително и предвид наличието на
посоченото отегчаващо отговорността обстоятелство наказанието е
законосъобразно определено по реда на чл.54 от НК. С оглед посоченото
отегчаващо отговорността обстоятелство не са налице и основания за
намаляване размера на определеното наказание в рамките на чл.54 от НК.
При наличието на всички предпоставките на чл.66 ал.1 от НК
изтърпяването на наказанието е отложено за минималния предвиден в закона
изпитателен срок от три години.
Определеното наказание по вид и размер съответстват на обществената
опасност на деянията и дееца и се явява справедливо. Не са налице основания
за неговото намаляване по размер, поради което възраженията на защитата в
тази насока са неоснователни.
По гражданският иск:
Гражданският иск, предявен от пострадалият Д. е доказан по своето
основание, до размера на причинената и нерепарирана имуществена вреда, а
именно 1665,00 лв.– стойността на присвоените вещи, поради което правилно
е уважен в пълен размер.
Деянието на подсъдимите, осъществено в съучастие, като
съизвършители, представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от
ЗЗД те са длъжни да компенсират парично вредите, които са причинили
виновно, а пострадалият е понесъл в размер на посочената сума,
представляваща стойността на отнетите му и невъзстановени вещи в тяхната
14
парична равностойност. С оглед на това законосъъбрзно, правилно и
мотивирано подсъдимите П. и Х. да осъдени да заплатят солидарно на Д.
обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението по чл. 206,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК в размер на 1 665,00 лева. ведно със законната
лихва, считано от 31.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Законосъобразно законната лихва е изчислена от края на месеца, предвид
обвинението за извършено престъпление през м.октомври 2020г.
По разноските:
Подсъдимите законосъобразно са осъдени да заплатят и държавна такса
в полза на Районен съд Р. в размер на 33,30 лева за всеки от тях, съобразно
уважената част от гражданския иск. Правилно са осъдени солидарно да
заплатят на пострадалия сумата от 850,00 - направени разноски по делото за
адвокатски хонорар. Законосъобразно и правилно, с оглед изхода на делото,
са им възложени и направените по делото разноски, в посочените в
обжалваната присъда размери.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Д. Д. е направил
пред въззивната инстанция искане да бъдат присъдени на Д. направените пред
РОС разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивата инстанция.
От представените на л.45 от настоящето дело договор за правна помощ
и пълномощно е видно, че пострадалият Д. е упълномощил повереникът си
адв.С. К. от РАК да го представлява пред РОС, за което му е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 1 350 лева, изплатено изцяло брой,
видно от отразеното в договора за правна защита и съдейстиве. Налице са
направени от пострадалия разноски пред въззивната инстанция и с оглед
изхода на делото двамата подсъдими следва да бъдат осъдени солидарно да
заплатят на пострадалия тази сума, на основание чл.189 ал.3 от
НПК.
Предвид горното присъдата е законосъобразна, правилна и
справедлива, не са налице основания за нейната отмяна или изменение и
същата следва да бъде оставена в сила изцяло. На подсъдимите следва да
бъдат възложени разноските, направени от частния обвинител и граждански
ищец пред въззивната инстанция.
Мотивиран така и на осн.чл.338 от НПК,съдът
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 49/28.04.2022г. на Р.нския
районен съд, постановена по НОХД № 2457/2021г. на РРС.
ОСЪЖДА подсъдимите Й. Б. П., ЕГН: ********** и С. А. Х.,
ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес с.П., обл.Р., ул.Л. К., солидарно
да заплатят на Д. Б. Д. от гр.Р., ЕГН: ********** сумата от 1350 лева /хиляда
триста и петдесет лева/- направени пред въззивната инстанция разноски, за
процесуално представителство.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16