Р Е Ш Е Н И
Е № 265
гр. Бургас,02.08.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, Първо гражданско отделение, в публичното заседание
на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година, в съста:
Окръжен съдия : Боряна Димитрова
Секретар A.Ц.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 419 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
повод исковата претенция на „Централна
кооперативна банка”АД, ЕИК ********* със седалище град София и адрес на
управление район „Оборище”, ул.”Г.С.Раковски”№103,
представлявано от Ивайло Лазаров Дончев и Георги Димитров Константинов против П.Б.И.,ЕГН ********** ***, В.А.П., ЕГН **********
***, вилно селище „З.”, И.Б.И., ЕГН ********** ***, С.Е.Г., ЕГН ********** *** и Т.Б.Л., ЕГН ********** *** за приемане за
установено, че съществува вземане на ищцовото дружество спрямо ответниците при
условията на солидарност в размер от 251 400 лева по Запис на заповед без
протест, издаден на 06.06.2008 година в град Несебър в полза на ищцовото
дружество или на негова заповед от „Сънимед"АД, с падеж - на предявяване,
със срок на предявяване до 26 месеца, платим в клона на ищеца в град Несебър,
ул. „С.”№**, авалиран от поръчителите П.Б.И.,
Т.Б.Л., И.Д.М., Р.П.Х., В.А.П., С.Е.Г., И.Б.И., предявен на
издателя и на авалистите с нотариална покана с рег.№3040, том *, акт * от 05.08.2010
година на Нотариус с район на действие Несебърския районен съд, връчена на
дружеството-издател и на авалистите П.Б.И., И.Д.М., В.А.П.и С.Е.Г., а на авалистите Р.П.Х. и Т.Б.Л. с нотариална покана с рег.№1885,
том *, акт ** от 06.08.2010 година на помощник нотариус на Нотариус с район
на действие Варненския районен съд и на авалиста И.Б.И.- с нотариална покана с рег.№5183,
том *, акт ** от 05.08.2010 година на Нотариус с район на действие
Несебърския районен съд, ведно със законната лихва върху претендирания размер
главница от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК в деловодството на Несебърския районен съд - 28.10.2010
година до нейното окончателно изплащане. Претендира се от ищцовата страна и
присъждането на направените от нея съдебно-деловодни разноски.
На страната на ищеца, на основание чл. 219 във вр. с
чл. 226, ал. 1 от ГПК като трето подпомагащо лице е привлечен цесионера - „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.София, община Столична, р-н Оборище, ул.
"Врабча" No 8.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление
за процесната сума и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д.№ 1206/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Несебър. В
законоустановения срок част от длъжниците са
възразили, поради което за ищеца се е породил правен интерес да предяви
настоящия иск. Излага се, че на 06.06.2008 г. „Сънимед“ АД е издал запис на
заповед, в който се е задължил да заплати на „Централна Кооперативна Банка“ АД
сумата от 251 400лв., на предявяване, със срок до 26 месеца от датата на
издаване. Излага, че задължението по записа на заповед е авалирано от
ответниците по иска, ведно с още лица. Заявява, че след предявяване на записа
на заповед, няма извършено плащане на дължимите по него суми.
Ответниците – авалисти по записа на заповед подават
самостоятелни писмени отговори, с които противопоставят лични възражения срещу
ефекта, основани на каузално правоотношение с кредитора. Твърди се, че записът
на заповед е издаден от „Сънимед“ АД в полза на „ЦКБ“ АД, като обезпечение по
договор за кредит. Позовават се на недобросъвестност от страна на приносителя,
възприемана като знание за наличието на каузално правоотношение. Възразяват и
срещу изискуемостта на кредита. Сочи се още, че „Сънимед“ АД е сключил с
банката няколко кредита, погасителните планове на които впоследствие били
обединени в един общ. Оспорват и размера на предявения иск като се твърди, че в
резултат на предприети действия по принудително изпълнение са събрани суми, с
които са намалени задълженията на „Сънимед“ АД.
Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с
предявени при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване претенции, с правно основание чл.
422, ал.1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 124, ал.1 ГПК, за установяване спрямо
ответниците, че последните, в качеството си на авалисти по запис на заповед,
дължат на ищеца сумата от 251 400 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане и разноските в заповедното
производство в размер на 7 998 лв., за която сума има издадена заповед за
незабавно изпълнение.
Видно от представените по делото доказателства, „Сънимед”АД е подписал на 06.06.2008 г. в град Несебър Запис
на заповед (л. 7)., като се е задължил без разноски и без протест, безусловно да
плати на ищеца или на негова заповед при предявяването му в срок от 26 месеца
от датата на издаване, сумата от 251 400 лева., в офиса на банката в град
Несебър. Върху ценната книга са положени неоспорените подписи на авалистите : П.Б.И., В.А.П., И.Б.И., С.Е.Г., Т.Б.Л., Р.П.Х. и И.Д.М., от което
безспорно следва, че те са запознати с неговото съдържание. Записът на заповед
е предявен за плащане с три нотариални покани, редовно връчени на задължените
по ценната книга лица, както следва:- нотариална покана с рег. №3040,
том *, акт ** от 05.08.2010 г. на Нотариус с район
на действие НРС (л. 8-9) е връчена на издателя „Сънимед“ АД чрез изпълнителния
му директор на 10.08.2010 г. и на авалистите П.Б.И. (в лично качество) на 10.08.2010 г., на И.Д.М. – на 09.08.2010 г., на В.А.П.
– на 06.08.2010 г. и на С.Е.Г.
– на 10.08.2010 г., като получаването е удостоверено
с лично подписани разписки от авалистите (л. 10-11 вкл.). С нотариална покана с
рег.№1885, том *, акт *** от 06.08.2010 г. на
помощник-нотариус на Нотариус с район на действие Варненския районен съд, записът
на заповед е предявен на същата дата и на
авалистите
Р.П.Х.
и Т.Б.Л.,
по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК. С нотариална покана с рег. №5183, том 2, акт
137 от 05.08.2010 година на Нотариус с район на действие НРС записът на заповед
е връчен на 08.08.2010 г. и на авалиста И.Б.И., при условия на отказ. В тази връзка последният е
възразил, че не се е запознавал със съдържанието на пратката, поради което
записът на заповед не му бил редовно връчен. Съгласно разпоредбата на чл. 44,
ал. 1 ГПК отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се
удостоверява от връчителя, като същият отказ не засяга редовността на
връчването. Нотариалното удостоверяване удостоверява, че нотариалната покана е
съобщена чрез нотариуса на лицето, до което е адресирана. Не е необходимо
самото връчване да е извършено лично от Нотариуса, тъй като законът в чл. 50 от ЗННД предвижда връчването да се извършва и от длъжностно лице на Нотариуса при
спазване разпоредбите на ГПК за връчване на съобщения. Разписката за
осъществено връчване или за отказа да бъде получен документа /в случая нот.
покана/ се подписва от връчителя и представлява официален свидетелстващ
документ, който доказва напълно връчването и всички обстоятелства, релевантни
за него /така напр.Решение № 800 от 21.02.2011 г. по гр. д. № 1613/2010 г. на
ВКС/. Следователно, записът на заповед е предявен редовно на 08.08.2010 г. и на
И.И..
От представения по делото запис на заповед се
установява още, че същият е редовен от външна страна и обективира съобразно
закона подлежащо на изпълнение вземане. Съдържа изискуемите реквизити по чл. 535
от ТЗ, а именно, наименование запис на заповед, безусловното обещание на издателя
да заплати на поемателя сумата от 251 400.00лв., дата и място на издаване, подпис на издателя
и падеж „на предявяване в срок до 26
месеца от датата на издаването“ й.
Следователно издателят е определил падежа, като падеж на предявяване -
чл. 486 т. 1 ТЗ, а срокът до „26 месеца
след издаването“ би се отнасял за
плащането (в този см. Определение № 859 от 03.12.2010 г. на ВКС по ч. т. дело № 911/ 2010 г.). Така формулиран,
падежът не буди съмнение, че издателят трябва да плати сумата, след като му е
предявен записът на заповед, но в срок по-дълъг, от законоустановения
едногодишен (чл. 487, ал. 1 изр. 2), а именно – до 26 месеца след 06.06.2008 г.
Съгласно чл. 491 от ТЗ, ценната книга, платима на
определен срок след предявяването й (какъвто е падежът на процесния запис на
заповед) трябва да се предяви за плащане на падежа или в един от двата следващи
работни дни. В случая това законово изискване е изпълнено от ищеца, тъй като
видно от направеното отбелязване процесният запис на заповед, издаден на 06.06.2008
г., е предявен за плащане на издателя на 10.08.2010 г. (двадесет и шестте
месеца, следващи издаването на ефекта, изтичат на 06.08.2010 г., следващите две
календарни дати са почивни дни) Следователно, записът на заповед е предявен на
издателя за плащане в последния възможен ден на падежа му.
За да се търси сумата по ценната книга, необходимо е
по отношение на издателя да са налице всички изисквания, включително и
изискуемостта на вземането, предмет на записа на заповед, както вече бе
установено по-горе. Отговорността на поръчителя е производна от отговорността
на издателя. Авалистът, аналогично на поръчителя /в този аспект липсва различие
в уредбата на задълженията им/ отговаря както длъжникът, т. е. и считано от
момента на изискуемост на задължението, противопоставим на длъжника, което не
би могло да стане по друг начин освен с предявяване менителничния ефект за
плащане на длъжника. Следователно, последното във всички случаи е необходимо
условие за възникване на изискуемостта на задължението и за авалиста, а
предявяването на ефекта на него единствено би обусловило отговорността му за
забава в изпълнение задължението, считано от този момент. В съответствие с
изложеното, както предявяването само на авалиста, така и непредявяването на
записа на заповед с падеж "на предявяване" на авалиста, при
непредявяване и на длъжника, не обуславят настъпване изискуемостта на
задължението за плащане на авалиста (напр.Определение № 45 от 13.01.2014 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2880/2013 г., I т.о.Определение № 826 от 31.10.2014 г. на ВКС
по т. д. № 1085/2014 г., I т.о.). Предвид гореизложеното, следва да се приеме,
че е достатъчно ефектът да бъде връчен на издателя, съотв. не е необходимо
предявяване на записа на заповед на авалистите, но въпреки това са налице
доказателства, че такова действие е извършено отново чрез връчване на
нотариални покани. Следователно, на още по-силно основание са неоснователни
възраженията на ответниците И.И.и С.Г.,
касаещи липсата на (или нередовното) предявяване на записа на заповед за
плащане от тяхна страна.
Върху записа на заповед няма отбелязване за плащане,
поради което, както се установява от приложеното по делото ч.гр.д. №1206/2010
г., на 28.10.2010 година, ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417, т.9 пр.1-во от ГПК. На
01.11.2010 година по ч.гр.д. №1206/2010 година по описа на НРС въз основа на
отправеното от него искане е била издадена заповед за незабавно изпълнение,
както и изпълнителен лист. По него задължените по ценната книга лица са осъдени
солидарно да му заплатят сумата от 251 400 лева - главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението - 28.10.2010 година до изплащане на
дълга, както и направените по делото съдебни разноски в размер на 7998 лева.
Срещу ответниците е било образувано изпълнително дело № 20107050400207/2010
година по описа на ЧСИ с рег.№705 и район действие Бургаски окръжен съд. „Сънимед“ АД, Р.П.Х. и И.Д.М. не са възразили срещу издадената заповед за
изпълнение, поради което спрямо тях последната е стабилизирана и е влязла в
сила.
Безспорно е между страните, че след като Банката вече
е била снабдена с изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 9, предл. 1-во от ГПК, последната, на 28.12.2010 г., е сключила договор за цесия с „Финанс Инфо
Асистанс“ ЕООД, което обстоятелство е предшествало подаването на иска по чл.
422 от ГПК пред съда. Безспорно е, че всички длъжници са били редовно уведомени
от ЦКБ за новия им кредитор.
Не се спори също, че
е сключен договор за банков кредит – овърдрафт №79700РО-АА-0167 от 06.06.2008
година между „Централна кооперативна банка”АД и „Сънимед”АД (л. 37-40 вкл.), с
лимит 240 000 лева, със срок от 06.06.2008 година до 06.06.2010 година, както и
че сумата по него e изцяло
усвоена. В чл.24.1, чл.24.2, чл.24.3 от
договорът за кредит са уговорени обезпечения: -ипотека върху ПИ с идентификатор
51500.508.205 в гр. Несебър с площ 1 308 кв.м., ведно с построената върху
него сграда, представляваща Специализирана болница за активно лечение, с
идентификатор 51500.508.205.1; -особен залог върху специализирано медицинско
оборудване и обзавеждане ; -поръчителство от страна на „АГППИМП СЪНИМЕДИК“ООД. Освен предвидените в договора за
овърдрафт обезпечения, видно от приложения по делото протокол-решение на ОС на
„СЪНИМЕД“ АД от 02.04.2008 г. (л. 17), е взето решение да бъде подписан като
обезпечение на договора Запис на заповед, авалиран от всички акционери на
„СЪНИМЕД“ АД. Следователно, за
доказано следва да се приеме наличието на каузално правоотношение между
страните, а именно договор за кредит.
Според клаузите на
посочения по-горе договор, издателят на ценната книга „Сънимед”АД се е задължил
да върне на банката усвоения кредит в размер на 240 000 лева в срок до
06.06.2010 година, което обстоятелство не се и оспорва от него. Тъй като на
сочената крайна дата, кредитополучателят - издател на записа на заповед не е
изпълнил задължението си за погасяване на цялата сума по отпуснатия кредит,
ведно с лихви и разноски, ищецът с оглед предстоящото настъпване на падежа на
ефекта, както и изискуемостта на посочения дълг, е предявил записа на заповед
за плащане. Самият договор за банков кредит е произвел своето действие с
получаването на уговорената сума от издателя на записа на заповед, като
съгласно назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитните
средства в размер от 240 000 лв. са били усвоени по овърдрафта в периода
от 19.06.08 г. до 23.09.2009 г. Чл. 18 от договора е предвиждал връщането на
сумата да стане по следния начин: за първия период -от 06.06.08 г. до 06.06.10
г.- кредитополучателят е разполагал с 24 месеца да върне усвоените 240 хил.
лв., а за втория период -след одобрение на изпълнителните директори- и съгл.
чл. 18.2. от договора – отново 24 месеца за 240 хил. лв. Предвиденият в чл. 18
от договора алгоритъм на ползване на сумите по овърдрафта е това, което
най-много може да се доближи до „погасителен план“. В чл. 4 от същия, страните
са се договорили, че кредитополучателят има право да ползва разрешения лимит
(240 хил. лв) за всеки следващ период, само
ако е погасил задълженията си по текущия период. В случай, че не е погасил
задълженията си до последния ден на съответния период, правото на
кредитополучателя да ползва кредит по разплащателната сметка се прекратява.
Плащанията по овърдрафта, постъпили по нарочната разплащателна сметка на
„Сънимед“ АД, съгл. констатираното от вещото лице по експертизата, включват: 26
хил. лв.- на 27.08.09 г., от които с 2 103, 46 лв. е намалена главницата
по овърдрафта; 800 лв.- на 31.08.09 г., от които за намаляване на лихва са постъпили
792, 92 лв.; 140 хил. лв- на 25.05.2010 г. (превод, извършен от Х. А. К.), от
която сума са погасени дължимите лихви в размер на 5 398, 94 лв. След
превода от 25.05.2010 г. не са открити други постъпления по разплащателната
сметка. На 15.06.2012 г. е извършено плащане от 111 961, 13 лв.- сума,
представляваща цената от продажба на ипотекирания недвижим имот в гр. Несебър,
придобит от взискателя по изп. дело №206/2010 г. На 12.07.2012 г. е извършено
още едно плащане в размер на 124 990 лв. като вещото лице подробно описва
как са разпределени постъпилите суми съгл. извършените в банката счетоводни
записвания (за главница, дог. и зак. лихва и разноски). Като краен резултат
експертът изчислява, че към момента на изготвяне на заключението, вземането на
цесионера „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД възлиза на: 156 127, 36 лв., от които 111 587, 37 лв. главница и 44 539,
99 лв.-законна лихва до 14.04.2016 г. Вещото лице сочи още, че няма единен
погасителен план по трите договора за кредит (с реф. № 1590/12.06.2007 г.,
№1927/31.01.08 г. и №2151 от 06.06.08 г. – л. 107-153 вкл.) и процесния договор
за овърдрафт. Предвидена е единна разплащателна сметка, но счетоводно се водили
отделни записвания по всеки един от кредитите. В открито съдебно заседание
вещото лице уточнява, че при изготвяне на заключението се е водело не само от
банковото счетоводство, но и от осчетоводеното във „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД.
Съдът няма основание да не приеме заключението като компетентно, обективно и безпристрастно.
Детайлно са описани всички постъпили по разплащателната сметка суми, които
съгл. чл. 21 от договора за овърдрафт банката е имала право служебно да
издължава, в случай че последните са били изискуеми, за погасяване на овърдрафта.
Предвид
гореизложеното, се налага извода, че е налице валидно възникнало и изискуемо
задължение по каузалната сделка в претендирания размер, именно за обезпечаване
изпълнението на което ответниците са се съгласили и са станали поръчители на
кредитополучателя – издател на записа на заповед. Както се установи от приетата
по делото счетоводна експертиза, а и спор по този въпрос няма между страните, „Сънимед”АД
е получило сумата, посочена в записа на заповед от ищеца и не е изпълнило
задължението си за връщането й на падежа. Наличието на изискуемо вземане към
издателя на записа на заповед обуславя и наличието на вземане към авалистите. В
тази връзка следва да бъдат разгледани и възраженията за липса на надлежно
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В конкретния случай не се касае за
предсрочна изискуемост. Съгл. т. 3 и т. 18 от Договора за овърдрафт реф. №0167
от 06.06.2008 г., дружеството е следвало да направи плащане, което да погаси
напълно задълженията му по усвоения овърдрафт най-късно от 06.06.2010 г.
Задълженията за възстановяване на заетата по кредита сума по разплащателната
сметка на „Сънимед“ АД е фиксирано със срок – 06.06.2010 г., като в случая „срокът
кани“ длъжника и изискуемостта на задължението за плащане настъпва с изтичането
му. Поради това в случая не е на лице предсрочна (която предполага изрично
уведомяване на длъжника), а обикновена срочна изискуемост. В този смисъл,
ответното възражение за ненадлежно прогласена предсрочна изискуемост на кредита,
е неоснователно.
Безспорно се установи по делото, че процесният запис
на заповед има гаранционна функция, като осигурява допълнителен начин за
сигурност в изпълнение задължението на кредитополучателя към кредитодателя. Последният
разполага с възможността да потърси изпълнение на задължението за плащане по
ценната книга, както от главния длъжник, така и от авалистите, без последните
да разполагат с възражение за поредност. Предвид солидарността между главния
длъжник „Сънимед“ АД и ответниците по настоящото дело, изпълнението от страна
на който и да е от тях, погасява (в съответната част) задължението на
останалите. При съобразяване на задължителната и константна съдебна практика
(Решение № 17 от 21.04.2011 г. по т.д.№ 213/2010 г., и Решение № 5 от
09.02.2010 г. по т.д.№ 268/2009 г на ВКС) следва да се има предвид, че не е
допустимо авалистите да противопоставят на приносителя на менителничния ефект
възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между него и издателя на
записа на заповед. Изключение от правилото за ограничаване на възможността, с
оглед самостоятелния характер на авала, е ако авалистите противопоставят на
приносителя и относителните възражения на хонората по каузалното
правоотношение, в хипотеза, когато страни по него са само приносителя и
хонората, като това изключение се свързва само с проявена недобросъвестност или
злоупотреба с право от приносителя – изведено от систематичното тълкуване на
чл.8 ЗЗД, чл.63, ал.1 ЗЗД, чл.289, чл.465 и чл.485, ал.2 ТЗ. Изискването за
добросъвестност при упражняване на правата по абсолютните търговски сделки,
каквато е авалът- арг. чл.1, ал.1, т.8 вр. чл. 286, ал.2 ТЗ, поставя пряка
корелативна връзка между наличието му и възможностите на авалиста за защита
срещу иска на приносителя. Ето защо, установената недобросъвестност изключва
правото на приносителя да иска изпълнение от авалиста, в случаите когато могат
да му бъдат противопоставени относителните възражения на хонората- в това число
и възражението му за наличие на съдебно признато изпълняемо право в полза на
приносителя, което той е интервенирал или както се твърди в конкретния случай – получил удовлетворение
на изискуемото си притезание чрез реализация на публична продан на недвижимо
имущество на „СЪНИМЕД“ АД, главен длъжник по записа на заповед, послужило за
удовлетворяване на вземането му. Опасността от нарушаване на принципа на
недопустимост на неоснователното обогатяване винаги обуславя наличие на
недобросъвестност от страна на кредитора, т.е. когато последният се възползва
от повече от един от предоставените му от процесуалния ред пътища за събиране
на едно и също вземане два пъти (от две лица-солидарни длъжници или главен
длъжник и поръчител). С други думи, в тези случаи, авалистът може да
противопостави успешно на приносителя и относителните възражения по каузалното
правоотношение, въпреки че не е страна по него. В тази връзка следва да бъдат
разгледани в поредност възраженията на ответниците по делото, основани на
Договора за кредит овърдрафт с реф. №79700РО-АА-0167.
Не се спори между страните, че ищецът е инициирал две
изпълнителни производства- На основание чл. 417, т. 2 ГПК е образувано пред НРС
по ч.гр.д. № 1193/2010 г., в рамките на което съдът е издал Заповед за
изпълнение № 1062/25.10.2010 г. срещу длъжника по Договор за кредит (овърдрафт)
№ 79700РО-АА-0167/06.06.2008 г. Въз
основа на тази Заповед за изпълнение, на 26.10.2010 г. е издаден Изпълнителен
лист (л. 284) и е образувано изп. д. № 20107050400206 по описа на ЧСИ Илко Бакалов, с район на
действие БОС срещу "Сънимед" АД и срещу "Сънимедик" ООД в
качеството му на поръчител. Длъжниците не са възразили, съответно заповедта за
изпълнение е стабилизирана. В процеса на изпълнителното производство,
взискателят ЦКБ е заместен от цесионера "Инфо Асистанс" ЕООД. Установява
се и от приложеното по делото Удостоверение на ЧСИ Илко Бакалов изх. №5013 от
24.09.2015 г. (л. 313), че след проведена
публична продан, на взискателя е възложена собствеността върху ПИ
51500.508.205, находящ се в община Несебър, к.к. "Слънчев бряг" -
Запад, ведно с построената върху същия ПИ сграда (Специализирана болница с
идентификатор 51500.508.205.1). Имотът е бил продаден за 1 506 000 с ДДС. По същото
изпълнително дело обаче били присъединени още 3 изпълнителни листа, издадени
срещу „Сънимед“ АД по ч.гр.д. №946/2011 г.; ч.гр.д. №967/2011 г. и ч.гр.д.
№966/2011 г. След описаното от ЧСИ приспадане на сумата, получена от продажба
на движимо имущество по реда на ЗОЗ (видно вкл. и от протокола за продажбата от
12.07.2012 г., приложен от ответника Г.- л. 548-551) в размер на 124 990 с ДДС, е
извършено частично погасяване на вземанията на взискателя по четирите
изпълнителни листа, а именно – погасени са 1 359 158, 34 лв. След
извършеното погасяване по изп. лист,
издаден по ч.гр.д. №1193/2010 г. на НРС, остатъкът възлизал на 116 496 лв,
а законната лихва към 24.09.15 г. била 37 956 лв.
Ответникът И.И. е възразил,
че на основание чл. 417, т. 9 ГПК, по ч.гр.д. № 1206/2010 г. по описа на РС -
Несебър е издадена Заповед за изпълнение № 1070/01.11.2010 г. срещу същия
длъжник "Сънимед" АД, но в качеството му съответно на издател на
процесната запис на заповед, авалирана
от ответниците по настоящото дело, поради което било на лице дублиране на
претенциите.
Още в доклада по делото са изложени съображения, че
снабдяването с изпълнителен лист по издаден запис на заповед, като гаранция за
изпълнение на поето по каузална сделка задължение, не съставлява процесуална
пречка за предявяване на иск за реалното изпълнение на обезпеченото задължение.
Въпросът обаче е относим към разрешаването по същество на материалния спор,
като следва да се съобрази евентуално
извършено плащане в изпълнителното производство, предвид установените
предпоставки на чл. 465 ТЗ за упражняване на релативните възражения на издателя
срещу недобросъвестния приносител на ефекта. Поначало обстоятелството, че
банката се е снабдила с изпълнителен титул и провежда принудително изпълнение
срещу дружеството-кредитополучател, което е безспорно и изрично посочено от
нея, не я лишава от правото да се снабди с друг изпълнителен титул въз основа
на записа на заповед, авалиран от ответниците по делото, и да проведе
принудително изпълнение въз основа на него и срещу тях. Именно поемането на
задължението по авала цели да създаде по-голяма сигурност за изпълнение на
задължението на лицето, за което той се дава. След като е налице задължение на
кредитополучателя, което не е издължено, включително има такова за размера на
претенцията спрямо авалистите, то поначало няма основания да се приеме, че е
налице неоснователно обогатяване, с оглед установената от експертизата липса на
пълно плащане на вземането по каузалната сделка, по която банката като
неудовлетворен кредитор има законозащитим интерес да насочи претенцията си и
към авалиста.
Както вече бе посочено по-горе, в резултат на
извършените начисления и постъпили плащания, вземането на цесионера „Инфо
Асистанс“ ЕООД към меродавния момент възлиза на 156 127, 36 лв. Важно е да
се установи обаче, кои от постъпилите плащания от страна на длъжника би
следвало да се вземат предвид в настоящото исково производство, имайки предвид
характера му на продължение на заповедното производство. По общото правило на
чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за
спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на
чл.422. В хипотезата на чл.418, ал.1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди
да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в
изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт –
разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия
процес. Съгл. ТР №4 от 18.06.2014 г. в производството по чл. 422 от ГПК съдът
не следва да съобразява единствено принудително събраните суми по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по
чл.418, ал.1 ГПК, тъй като ако искът се отхвърли в тази част, няма да се
стабилизира заповедта за незабавно изпълнение, съотв. изпълнителният лист, а
самите изпълнителни действия ще останат като извършени без основание. Фактите, относими към погасяване на задължението и,
които следва да се вземат предвид съгласно чл. 235, ал.3 ГПК от съда в исковото
производство, са тези, свързани единствено с доброволното погасяване на
вземането от длъжника извън изпълнителното производство, като в ТР №4 от 18.06.2014 г. се уточнява какво се
има предвид под „доброволно погасяване“ - плащания от длъжника на кредитора
/без сумите първоначално да са постъпили по сметката на ЧСИ/, както и чрез
други погасителни способи - прихващане, даване вместо изпълнение, опрощаване/.
В конкретния случай обаче изпълнителните действия, довели до погасяване на
дължимите суми, макар и по същия договор, са били в рамките на друго
изпълнително дело- №20107050400206, образувано въз основа на друг изпълнителен
лист и друга заповед за изпълнение- по ч.гр.д. №1193/2010 г. на НРС, които,
както вече се установи, са стабилизирани и влезли в сила, тъй като не са
постъпвали възражения по чл. 414 от ГПК от длъжниците („Сънимед“ АД и поръчител
„Сънимедик“ ЕООД) по тях. Публичната продан на недвижимия имот, сградата и на
болничното оборудване е била извършена в рамките на ч.гр.д. №1193/2010 г. на
НРС, а настоящият иск по чл. 422 от ГПК има за предмет да се установи
съществуването на вземането по издадената в рамките на ч.гр.д. №1206/2010 г. на
НРС заповед за незабавно изпълнение. Субективните предели на издадения по
ч.гр.д. №1193/2010 г. на НРС изпълнителен лист (л. 284) съобразно чл. 429 от ГПК не обхващат поръчителите и авалистите, т.е. съдът в настоящото исково
производство не е обвързан от установеното от заповедния съд по ч.гр.д.
№1193/2010 г. (от там – и положението на солидарните длъжници като обикновени
другари, чиито възражения нито ползват, нито вредят на останалите). Следователно, при съответно приложение на правилата за
солидарността между длъжниците по двете изпълнителни дела ч.гр.д. №1206 и
ч.гр.д. №1193/2010 на НРС, следва да се отчете извършеното плащане от страна на
един от тях („Сънимед“ АД), с оглед частичното погасяване на общия дълг.
По делото е установено безспорно, че на 25.05.2010 г.
от акционера Х. А. К. по сметката на „Сънимед“ АД са постъпили 140 хил. лв., с
която сума са извършени погашения по договори за кредит с реф. №1590, №1927,
№2151, като за процесния овърдрафт с реф. №0167 са отнесени 5 398, 94 лв.
за просрочена лихва. Но заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 по ч.гр.д. №1206/2010 г. на НРС е входирано в съда на 28.10.2010 г., т.е.
доброволното плащане от Х. К. е било отразено от банката още преди иницииране
на заповедното производство.
Както се установи, от публичната продан на имота в гр.
Несебър и сградата върху него, придобити от взискателя по изп. дело №206/2010
г. е постъпила сумата от 111 961, 13 лв.
Видно от посоченото по-горе Удостоверение изх. №5013 от 24.09.2015 г. (л. 313), сумата, отразена от
вещото лице като плащане, извършено на 12.07.2012 г. в размер от 124 990
лв., е била получена в резултат на продажба на движимо имущество по реда на ЗОЗ, служещо като обезпечение по процесния
кредит с реф. №79700РО-АА-0167, за който е издаден изпълнителен лист по изп.
дело №206 - въпросното изпълнително дело 20107050400206, образувано въз основа
на изпълнителен лист и заповед за изпълнение, издадени по ч.гр.д. №1193/2010 г.
на НРС. Следователно, това погашение също следва да се вземе предвид в
настоящото производство по чл. 422 от ГПК.
По отношение на възражението на ответниците, че
неправилно е извършено погасяването със сумата от продажбата на недвижимите
имоти и вещите по ЗОЗ, съобразно реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД (предвиден в
процесния договор за кредит), съдът намира, че не може да бъде разгледано в
това производство. В случай, че длъжникът счита, че са нарушени правилата за
изготвяне на разпределението от съдебния изпълнител, то е следвало да го
обжалва, съгл. чл. 463 във вр. с чл. 278 от ГПК. Ако длъжникът е заплатил повече
от дължимото, поради нарушение на материалния закон от страна на съдебния
изпълнител на начина на разпределение, ще са налице евентуално възникнали
вреди, които последният може да търси по друг ред, но не и в производство по
установяване на вземането по заповедта за изпълнение.
След като се доказа връзката на записа на заповед с
каузалното правоотношение и възможността на авалистите да релевират на приносителя
правопогасяващите възражения на издателя
на ефекта, то следва да се отхвърли така предявения иск срещу авалистите в
частта, в която се установи, че е налице валидно плащане, извършено в друго
изпълнително производство срещу главния длъжник по делото „Сънимед“ АД, а
именно – искът следва да се уважи за сумата от 156 127, 36 лв., ведно със
законната лихва, считано от 13.07.2012 г. (датата на последното извършено
погашение) като за разликата до 251 400 лв. претенцията следва да се
отхвърли.
Ищецът
претендира и присъдените в заповедното производство разноски в размер на
7 998 лв. Съгл. ТР№4 от 18.06.2014 г. с решението по установителния иск съдът
се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца „Централна Кооперативна
Банка“ АД направените от последния
разноски, съразмерно на уважената част на иска. Представен е списък по чл. 80
от ГПК, съгл. който ищецът претендира 5 613 лв., а в заповедното
производство е заплатил 7 998 лв. разходи за държавна такса, или общо
13 611 лв., за които също е отправено искане в исковата молба. Съразмерно с
уважената част от иска, ответниците следва да заплатят солидарно на ищеца
сумата от 8 452, 86 лв.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответниците също имат право на присъждане на
извършените от тях разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Процесуалният
представител на Т.Л. е депозирал списък по чл. 80 от ГПК с един извършен разход в размер на 4 хил. лв. за адвокатско възнаграждение,
както и доказателства за извършването му (л.562). Адвокатът на И.и П. И. е представил „справка“ за направените
съдебно-деловодни разноски, с която е посикал възнаграждение в размер на
9 131 лв., като твърди, че по делото била представена входяща референция,
удостоверяваща изплащането им (л. 569). Въпреки това, такъв документ в кориците
на делото не бе открит, поради което за извършени разноски от страна на И.и П. И. следва да се зачете само сумата за възнаграждение за
вещо лице в размер на 100 лв. Процесуалният представител на С.Г.
е представил списък с разноски в размер на 5 570 лв, както и доказателства
за заплащането им. Ответникът В. П. не претендира разноски. Така, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответниците, направените от тях разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно: на Т.Л.
– 1 515, 87 лв. (хиляда петстотин и петнадесет лева и осемдесет и седем
ст.); на И.и П. И. – 37,89 лв. (тридесет и седем лева и осемдесет и
девет ст.) общо; на С.Г. – 2 110 лв. (две хиляди сто и десет лева).
Мотивиран
от изложеното, на основание чл.422 ГПК и чл.78 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Централна
кооперативна банка”АД, ЕИК 831447150със
седалище град София и адрес на управление район „Оборище”, ул.”Г.С.Раковски”№103,
представлявано от представлявано от Ивайло Лазаров Дончев и Георги Димитров
Константинов чрез пълномощника адв. Радостина Стоянова Овчарова и П.Б.И. ***, В.А.П. ***, вилно селище „З.”, И.Б.И. ***, С.Е.Г. *** и Т.Б.Л. ***, съществуването на вземане на ищеца от ответниците в
качеството им на авалисти , при условията на солидарност, по Запис на заповед, издаден на 06.06.2008
година в град Несебър в полза на ищцовото дружество от „Сънимед"АД, за сумата
от 156
127, 36 лв. (сто петдесет и шест хиляди сто двадесет и седем лева и тридесет
и шест ст.), ведно със законната лихва, считано от 13.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част за
разликата до 251 400 лв., както и претенцията за лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение- 28.10.2010 г. до 13.07.2012 г.
ОСЪЖДА П.Б.И. ***, В.А.П. ***,
вилно селище „З.”, И.Б.И. ***, С.Е.Г. ***
и Т.Б.Л. *** да заплатят на „Централна
кооперативна банка”АД със седалище
град София и адрес *** направените в настоящото
производство разноски, съразмерно с уважената част от иска, в общ размер от 8 452,
86 лв. (осем хиляди четиристотин петдесет и два лева и осемдесет и шест ст.)
ОСЪЖДА „Централна кооперативна банка”АД, ЕИК ********* със седалище град София и адрес и адрес на управление район
„Оборище”, ул.”Г.С.Раковски”№103 да заплати на Т.Л. сумата от 1 515, 87 лв. (хиляда петстотин и петнадесет
лева и осемдесет и седем ст.), на И.и П. И. – сумата от 37,89 лв. (тридесет и седем лева и осемдесет и девет
ст.) общо; на С.Г. – сумата от 2 110 лв. (две хиляди
сто и десет лева), представляващи направени от тях разноски в настоящото
производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на
трето подпомагащо лице на страната на ищеца
- „Финанс Инфо Асистанс“
ЕООД, със седалище и адрес на управление област София (столица), община
Столична, гр. София 1000, р-н Оборище, ул.
"Врабча" No 8.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Бургаски апелативен съд.
Окръжен
съдия :