Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
гр. Перник, 24.02.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при съдебния
секретар А.М. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна
прокуратура - Перник, като разгледа, докладваното от съдия Силвия Димитрова
КАНД № 2/2022 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е
по
касационна жалба на Агенция „пътна инфраструктура“ – гр. София, представлявана
от председателя на управителния съвет, чрез главен юрисконсулт М.М., против
Решение № 221/12.11.2021 г., постановено по АНД № 1449/2021 г. по описа на
Районен съд – Перник, с което е отменено Наказателно постановление №
7365/23.08.2021 г. на началника на отдел „Контрол по РПМ“ в дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с
което на Т.А.А. с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за извършено нарушение по чл.26,
ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №
11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Касаторът моли да бъде отменен
обжалвания акт и да бъде потвърдено наказателното постановление, като сочи, че
при издаването на последното не са извършени нарушения на процесуалните правила
и материалният закон е приложен правилно. Твърди, че ответникът по касационната
жалба е извършил вмененото му нарушение, което е описано с всички съставомени
признаци, както и че в хода на административнонаказателното, а после и в
съдебното производство, са събрани достатъчно доказателства, подкрепящи извода
на ДНО. Сочи, че деянието е правилно и точно квалифицирано и правилно на
нарушителя е наложено съответното административно наказание.
В съдебно заседание, касаторът –
редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт М.М.. Поддържа жалбата
и доводите в нея, моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено,
прави искане за присъждане на направените разноски.
Ответникът по касационната жалба Т.А.А.,
редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Не
изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура – Перник, чрез
прокурор Моника Любомирова, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че решението на Районен съд – Перник е правилно и законосъобразно,
поради което предлага на съда да го остави в сила.
Административен съд – Перник, в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и изложените от тях съображения, обсъди събраните
по делото доказателства и провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение със закона, при съобразяване обхвата на
съдебен контрол съгласно чл.218 от АПК и чл.220 от АПК, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по
чл.210, ал.1 от АПК, срещу
подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният съдебен
акт, районният съд е приел за установено, че на 26.07.2021 г., в 09:40 ч., на
АМ Струма, км 14+500, намиращ се на територията на общ. Перник, ответникът по
касационната жалба Т.А.А. с ЕГН ********** е управлявал съчленено пътно
превозно средство с пет оси, съответно моторно превозно средство с две оси
марка „Форд“, модел **** с рег. ****и полуремарке с три оси с рег. ****. Същият
се движел в посока към гр. Благоевград, когато бил спрян за проверка от
свидетелите А.М.А. и Б.К.П.– инспектори в АПИ – гр. София. Последните извършили
измерване чрез щрихова марка за дължина L-01
на височината на ППС и установили, че тя е 4,20 м при максимално допустима
такава 4,00 м, съгласно чл.5, ал.1, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. С
оглед на това превишение свидетелят Ангелов счел, че водачът следва да
представи разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя – АПИ, за
движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от
03.07.2001 г., респ. извънгабаритно по чл.2 от наредбата, поради което на
място, срещу водача бил съставен АУАН № 0008088/26.07.2021 г., в което приел,
че установеният факт досежно констатираното превишаване на стойността по чл.5,
ал.1, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. и липсата на разрешение за дейности
от специално ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща
пътя /АПИ/, осъществява състава на административното нарушение по чл.26, ал.2, т.1,
б.“а“ от ЗП, вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
След проверка по реда на чл.52, ал.4
от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, наказващият
орган издал процесното Наказателно постановление № 7365/23.08.2021 г., с което
наложил на Т.А.А. административно наказание глоба в размер на 1500 лв. /хиляда
и петстотин лева/ за извършено нарушение чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, вр.
чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
При горните данни, районният съд
приема, че в административнонаказателното производство Т.А.А. са допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като фактите в АУАН и НП не изпълват
състава на сочената за нарушена разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП,
вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. В решението си излага
подробни съображения, което се споделят напълно от настоящия съдебен състав.
Посочва, че вменената за нарушена разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП
въвежда разрешителен режим за превоз на тежки и/или извънгабаритни товари,
съгласно определението за специално ползване на пътищата по §1, т.8 от ДР на ЗП
и е в отклонение от общата забрана по чл.139 от ЗДвП. Посочва, че съгласно
чл.5, ал.1, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. максимално допустимата
височина за движение по пътищата, отворени за обществено ползване е 4,00 м, а
измерената височина на управляваното от жалбоподателя съчленено ППС е 4,20 м,
но въпреки това и предвид изключението по чл.8, ал.2, вр. ал.4 от Наредба № 11
от 03.07.2001 г., тази височина от 4,20 м е по-ниска от позволената по чл.14,
ал.3 от Наредбата, която е: до 4,30 м. Ето защо, според първоинстанционния съд
издаването на нарочно разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП не се изисква и вменения
състав на нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП не е осъществен.
Горните изводи са направени след
разбор и подробен анализ на приложимите правни норми. При преценката относно
спазването на изискванията на ЗАНН за
съставяне на АУАН и издаване на НП районният съд е установил, че в процесното
административнонаказателно производство са нарушени разпоредбите на чл.42 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН, тъй като описаните факти и обстоятелства не съответстват
на посочената като нарушена разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, вр.
чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
Настоящият състав намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията
му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и
допустимо.
Същото е и правилно. Фактическата
обстановка по делото е установена при спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани
са писмени и гласни доказателства, относими към всички факти, включени в
предмета на доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти
са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения
доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана
извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са посочени
фактите, които са приети за установени и доказателствата за това. Изложени са
аргументи във връзка с всички заявени от страните оплаквания и възражения. При
провеждане на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Отразената в наказателното
постановление фактическа обстановка е установена чрез събраните по делото
доказателства. Същата обаче не се субсимира от състава на нарушението по чл.26,
ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., в
която връзка са изложените подробни съображения от Районен съд – Перник, които
настоящият касационен състав на Административен съд – Перник напълно споделя.
Предвид всичко гореизложено
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната
жалба касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за
отмяната му. Затова на основание чл.221, ал.2 от АПК то следва
да бъде оставено в сила.
Във връзка с горния извод, съдът
намира, че следва да бъде оставено без уважение искането на касатора за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 221/12.11.2021 г., постановено по АНД № 1449/2021 г. по описа на
Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/