№ 178
гр. Благоевград, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно
наказателно дело № 20211200600526 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК по силата на чл.289, ал.4 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от повереника на частния тъжител и граждански
ищец М.К. – адв.Б. срещу определението, постановено в открито съдебно заседание на
11.03.2021 год., с което е прекратено наказателното производство, за което е образовано
н.ч.х.д. № 337/2018 год. по описа на РС-Разлог.
С жалбата е поискана отмяната на това определение и връщането на делото на
районния съд, за да продължи разглеждането на гражданския иск до произнасяне по
основателността му, поради това, че мотивите за прекратяването са неясни.
Защитникът на ответника по гражданския иск – адв. Р. в писменото си възражение
срещу жалбата и при пледирането си акцентира на правилност на отказа на районния съд да
разгледа гражданския иск, тъй като той е основан на чл. 88, ал.3 от НПК.
Въззивният съд преценява, че жалбата е допустима. По същността си обжалваното
определение е такова, с което се прекратява наказателното производство само в
гражданската му част, след като преди това е било прекратено и в наказателната му част с
влязло в сила определение поради изтекла давност. След като наказателното производство е
било прекратено във фазата на съдебното заседание поради изтичането на давността за
наказателно преследване, съдебният процес относно вземането на пострадалия е продължил
само основателността на гражданската претенция за обезвреда на вредите от деянието. Той
продължава своето развие по правилата на НПК. Правилото на чл. 88, ал.1 от НПК,
допускащо приложимост на правилата по ГПК за разглеждането на гражданския иск на
пострадалия, основан на чл.45 от ЗЗД, но само доколкото в наказателния няма такива, не
променя характера на процеса. Поради това и определението за прекратяване на
наказателното производство по гражданския иск подлежи на обжалване. И тъй като
1
подателят на жалбата срещу него е процесуално легитимиран и е упражнил правото си в
срок, то жалбата му е допустима.
Жалбата е основателна, но не поради сочения в нея довод. Значими за това са
следните факти:
Наказателното производство е образувано от частна тъжба, с която М.К. е обвинил
Б.Б., че го е обидил. То има за предмет и основателността на искането на пострадалия, Б.Б.
да му заплати обезщетение в размер на 5000 лева за претърпени от К. от обидата
неимуществени вреди, тъй като с определение първият съдебен състав го е приел за
съвместно разглеждане в наказателното производство, за което е било образувано нчхд №
372/2015 год. по описа на РС-Разлог. С присъда по това дело подсъдимият е бил оправдан и
е отхвърлен гражданския иск. Присъдата обаче е отменена при въззивната й проверка с
решение от 28.03.2018 год. по внохд № 61/2018 год. и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав. Повторното разглеждане е започнало от съдия, който отново е приел с
изрично определение по нчхд № 337/2018 год. предявеният преди това граждански иск.
Поради смяната на съдията-докладчик разглеждането на обвинението и на гражданската
претенция е започна отначало, като в открито съдебно заседание на 03.02.2020 год. обаче е
констатирано от него изтичането на давност за наказателното преследване на подсъдимия за
престъплението по чл. 148, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл. 146, ал.1 от НК и поради това е
постановено прекратяване на наказателното производство, както обаче и продължаването на
съдебния процес относно вземането на пострадалия. В последствие в следващо съдебно
заседание съдията е приел, че от една страна са налице предпоставките на чл. 88, ал.3 от
НПК, а от друга, че той като е приел непосредствено за разглеждане гражданският иск за
съвместно разглеждане, то за основателността му може и трябва да се произнесе
гражданския иск в друго отделно производство.
Това процедиране сочи, че прекратяването на наказателното производство в
наказателната му част е станало на етапа на съдебно заседание и преди да започне съдебното
следствие. Поради това обстоятелство районният съдия не е предприел в това съдебно
заседание, процесът относно вземането на пострадалия за обезвреда на вредите от деянието,
който като се посочи вече продължава своето развие по правилата на НПК, да започне със
запознаването от частния тъжител на ответника по иска с предявената с частна тъжба
гражданска претенция и с даването на възможност веднага след това на ответника да даде
обяснения относно нея съгласно чл. 276, ал.2 и ал.3 и чл.277 от НПК. Той обаче изрично е
обвил на страните, че този процес ще продължи за събирането на доказателства за
основателността и размера на гражданския иск, макар и да не е бил приел този
допълнителен предмет на делото с изрично негово определение. Това обаче не е било
необходимо, защото гражданският иск е бил приет още от първия съдия, започнал
разглеждането на делото, образувано в РС-Разлог от частната тъжба. Разглеждането на
обвинението и гражданския иск е започнало от последния районен съдия, който се е намирал
в хипотезата на върнато за повторно разглеждане от втората инстанция дело, поради което и
има наследено приемане на гражданския иск.
Освен това той не е имал основанието да прекрати разглеждането на гражданския
иск на посоченото основание, защото разпоредбата на чл. 88, ал.3 от НПК не се отнася до
прекратяване на наказателното производство, а на съдебното и има за последица
прекратяване на отделното му разглеждане за това време, а не е основание да се прекрати
процеса за търсената деликтна отговорност.Тъкмо обратното районният съдия, съгласно чл.
307 от НПК е имал задължението да се произнесе по гражданския иск и след погасяване на
наказателната отговорност на подсъдимия в случая на чл. 79, ал.1 т.2 от НК. Отказът му да
стори това, направен с прекратяване на наказателното производство / без да е
конкретизирано, че се има предвид само гражданската му част / е неправилен и следва да се
отмени.
2
Поради горното и на основание чл.334, т.2 от НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА определение № 501255, постановено в открито съдебно заседание на
11.03.2021 год., с което е прекратено наказателното производство по н.ч.х.д. № 337/2018
год. по описа на РС-Разлог и ВРЪЩА делото на РС-Разлог за продължаване на
разглеждането му от друг съдебен състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3