Решение по дело №1649/2020 на Софийски градски съд

Р  E Ш Е Н И Е

№

гр. София,11.01.2020 година

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  наказателно отделение, 12-ти  въззивен състав,  в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ани Захариева

ЧЛЕНОВЕ: Доротея Кехайова  

Натали Генадиева

при участието на съдебния секретар Гергана Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Ани Захариева ВНОХД  № 1649 по описа за 2020  година, за да се произнесе взе предвид следното: 

С присъда по НОХД № 2438/2017Г  от 12.12.2019г., СРС, НО, 11 състав, е  признал подсъдимият Д.М.Л. за виновен за това , че 25.07.2014г. в гр. София, ул *****, се заканил с убийство на Д.Г.С. с думите  гЩе ти пръсна мозъкаТ, като насочил пистолет към него и това заканване възбудило основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.54 вр. чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК е осъден на глишаване от свободаТ за срок от две години, като на основание чл.66,ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от пет години.

С присъдата подсъдимият Д.М.Л. е осъден за заплати на Д.Г.С. сумата от 8000лв, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от престъплението, за което Л. е признат за виновен, считано от  25.07.2019г до окончателното плащане, както и сумата от 2000лв, възнаграждение  за повереника, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 10000лв

С присъдата подсъдимият Д.М.Л. е признат за виновен за това , че 25.07.2014г. в гр. София, ул. *****, се заканил с убийство на С.А.Р. с думите  гЩе ви избия Й ще те разпилеяТ, като насочил пистолет  в областта на корема и слабините на Р. и това заканване възбудило основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.54 вр. чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК е осъден на глишаване от свободаТ за срок от две години, като на основание чл.66,ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от пет години.

С присъдата подсъдимият Д.М.Л. е осъден за заплати на С.А.Р. сумата от 5 000лв, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от престъплението, за което Л. е признат за виновен, считано от 25.07.2019г до окончателното плащане, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 19000лв

С присъдата подсъдимият Д.М.Л. е признат за виновен за това че на 25.07.2014г. в гр.София, ул. *****, във вътрешен двор на имот гМ.Т, находящ се на адреса, противозаконно повредил чужди движими вещи Р срязал кабели, като прекъснал захранването на 8 броя камери за видеонаблюдение и 8 броя осветителни тела, които вещи са собственост на етажна собственост гМ.Т, представлявана от Д.Г.С.- управител и  С.А.Р.- касиер, като причинената повереда е на стойност 980 лева, поради което на основание чл.54 врчл.216, ал.1 от НК е осъден на наказание гЛишаване от свободаТ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено на основание чл-66,ал.1 от НК  за срок от три години.

С присъдата Д. `М.Л. е осъден да заплати на етажната собственост  гМ.Т сумата от 980 лв, представляваща имуществена вреда, настъпила от престъплението за което Л. е признат за виновен, както и сумата от 600лв, представляваща възнаграждение за повереник.

На основание чл.23,ал.1 от НК с присъдата съдът е определили едно общо наказания на подсъдимия Д.М.Л. измежду наложените му, а именно гЛишаване от свободаТ за срок от две години, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години.

С присъдата на основание чл.189 ,ал.3 от НПК подсъдимият Д.М.Л. е осъден да заплати разноските по делото  съответно 262 лев в полза на СДВР, сумата от 650лв в полза на  СРС, както и сумата от 570лв по сметка на СРС , представляваща 4% държавна такса върху размера на уважените граждански искове.

Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба от адв. Б.М. Рзащитник на подсъдимия Л., с искане същата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда от въззивната инстанция, с която подзащитният му бъде оправдан по повдигнатите обвинения, както и да бъдат отхвърлени изцяло предявените граждански искове като недоказани. Алтернативно са направени искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, поради нарушаване правото на защитата или за намаляване на наложените наказания. След запознаване с мотивите към присъдата е постъпило допълнения към жалбата, в която е посочено, че не е отговорено на развитите пред първата инстанция съображения.  Прави се искане за допускане на трима свидетели  до разпит пред въззивната инстанция, които ще установят факти от значение за правилното решаване на делото. Твърди се конституиране като граждански ищец по делото, на страна, която няма правосубектност.

По делото е постъпило възражения от повереника на частния обвинител и граждански ищец Д.Г.С., в което е изразено становище за неоснователност на жалбата на защитата на подсъдимия и съответно законосъобразност на постановената от СРС присъда.

Срещу жалбата на защитата на подсъдимия Л. е постъпило възражение от частният обвинител и граждански ищец С.А.Р., в което също е изразено становище за законосъобразност и правилност на постановената от първата инстанция осъдителна присъда, като се иска изменение на присъдата в гражданско-правната й част и увеличение на размера на присъденото обезщетение.

Повереникът на ЕТ М.е подал възражение срещу жалбата на подсъдимия, с искане за потвърждаване на присъдата.

В допълнение към възраженията на частните обвинители и граждански ищци С. и Р., са развити подробни доводи относно законосъобразността и правилността на присъдата. Твърди се задълбочен анализ от съда на събраните доказателства и правилно изграждане на фактическа обстановка по делото. Конфликтните отношение между подсъдимият и частните обвинители и граждански ищци са обсъдени от съда, като обосновано е възприето, че обясненията на Л. относно случилото се  в деня , преди датата на инкриминираното деяние, са защитна теза. Споделя се и позицията на първата инстанция към събрания по делото доказателствен материал, като   се сочи, че мотивирано са изключени свидетелските показания на П.и А., както и че правилно е дадена вяра на показанията на  Б.и М., в чието присъствие подсъдимият се е заканил на  пострадалите С. и Р.  с убийство. Позицията на съда относно липсата на данни действията на Л. да се извършени при условията на неизбежна отбрана е обоснована от съдържанието на свидетелските показания, които са били поставени в основата на фактическите изводи и според които не е било упражнено физическо насилие спрямо подсъдимия.  Наложените наказания са съобразени с данните за личността и действията на подсъдимия и са съответни на  целите на наказанието, съгласно  на НК, а уважените граждански искове са доказани по основание. В допълнението към жалбата се прави искане за уважаване на предявените от С. и Р. граждански искове в предявения им размер.

Софийски градски съд, в разпоредително заседание от 23.06.2020 г. година, по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпити на подсъдимия, свидетели или изслушване на експертизи.

С определение от 17.09.2020г е уважено искането на защитата и е допуснат за разпит в качеството на свидетел по делото П.Б.. В хода на въззивното производство `е приета медицинска документация и Удостоверение по чл.46б ЗУЕС.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата пледира за отменяна  акта на първоинстанционния съд и връщане на делото за ново разглеждане, поради допускане на съществено процесуално нарушение, ограничило правата на подсъдимия. Според защитата в качеството на граждански ищец е конституирана Етажната собственост, която обаче не е юридическо лице, тъй като съгласно регистъра в Столична община, район гВитошаТ  ЕС гМ.Т не регистрирана като сдружение на ЕС. Посочените от първата инстанция решение по търговски дело, по които етажната собственост участва, са предвидените две възможности  в закона, неотносими към настоящия казус. В този смисъл е допуснато съществено процесуално нарушение с конституирането на ЕС гМ.Т като граждански ищец по делото, като освен страна срещу която подсъдимият е трябвало да се защитава, то е ограничено и правото на собствениците на инкриминираните в обвинението като повредени вещи.

Алтернативно защитата пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност на обвиненията. Развиват се доводи за наличието на изключително продължителен и тежък конфликт между страните. Доказателство  за което е и представената медицинската документация, установяваща че на 24.07.2014г. подсъдимият е претърпял  тежък инцидент вследствие действия на С.Р.. Случилото се на 25.07.2014г. е резултат от тези отношение. В деня на инкриминираното деяние  е имало разменени реплики на висок глас, налице са показания на свидетели, които заявяват, че Л. е бил обграден и спрямо него е имало граждански арест, за което данни се съдържат и в записите от тел 112 , именно поради което и предвид влошените отношения на подсъдимия с обградилите го лица, същият е имал право на самозащита.

Навеждат се доводи и във връзка със съдържанието на мотивите към присъдата, като в този смисъл защитата счита, че мотивите не отговарят  на изискванията на закона, предвид лаконично изложената фактология и направените въз основа на тях правни изводи.

Подсъдимият в своя защитата заявява , че поддържа изложеното от защитника си и  твърди, че не са взети предвид представените от него доказателства за собствеността на  увредените предмети. Отрича да е заплашвал С. и Р. и посочва, че е свидетел срещу Р. по други две наказателни производства.

Прокурорът намира присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна и  иска нейното потвърждаване.

Повереникът на  частният обвинител и граждански ищец С.,  адв. В.  поддържа становището си , изложено във възражението  и допълнението към него, в този смисъл иска потвърждаване на присъдата Твърди, че обвинението е доказано, като счита, че разпитания пред въззивната инстанция свидетел Б. е недобросъвестен, предвид несъответствието на заявеното от него с останалите свидетели. По отношение на уважената гражданско-правна претенция повериникът, изразявайки становището на своя доверител, счита, че същият е занижен и иска изменение на присъдата в тази й част с оглед уважаване на иска в пълния му предявен размер.

Частният обвинител и граждански ищец Р. поддържа становището на прокуратурата. Счита, че събраните доказателства безспорно установяват  извършеното спрямо него престъпление, а именно закана за убийство. Отделно от това се  излагат съображения, че с действията си по прерязване на кабели е създал опасност и за възникване на  сериозни инциденти. Частният обвинител Р. развива и  доводи във връзка с предходни незаконосъобразни действия на подсъдимия, довели до  множество конфликти помежду им, като в този смисъл се твърди, че на инкриминираната дата Л. е имал намерения да изпълни отправената закана. Частният обвинител и граждански ищец поддържа искането си  за увеличаване размера на обезщетението му.

Повереникът, упълномощен от управителите на етажна собственост М.Т иска потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна и твърди наличие на безспорни доказателства, установяващи извършено престъпление от подсъдимия по чл 216 от НК. По отношение на възражението  на защитата за липса на правосубектност на ЕС гМ.Т, повереникът  счита, че правилно първата инстанция е преценила наличието на такава с оглед съдебната практика по търговски дела. Повереникът сочи, че при приемане на тезата на защитата, процеса  ще бъде утежнен, тъй като в него като страни следват да бъдат включени всички етажни собственици.

В реплика  защитата на подсъдимия посочва, че съгласно чл.25, ал.1 ЗУЕС единствено Сдружението на собствениците е юридическо лице, като участието в наказателното производство на страна, която няма право да бъде такава е съществено процесуално нарушение.

В дуплика повереника на представляващите етажната собственост заявява, че  са налице многобройни доказателства установяващи неоснователността на  твърдения на защитата.

В правото си на последна дума подсъдимият не се признава за виновен, твърди, че именно той е сигнализирал  за неправомерни действия спрямо себе си  на тел.112. Отхвърля обвинението, че е употребил алкохол,  тъй като при такава констатация от полицейските служители разрешителното му за оръжие е цяло да бъде отнето. Подсъдимият посочва и разминаване в показанията на частният обвинител Р. и свидетелката П.С.. Подсъдимият е категоричен, че не е прерязвал кабелите  на камерите за видеонаблюдение и осветлението, както и не се е заканвал с убийството на никого. Иска да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери,  че са налице са основания за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд, тъй като СРС е допуснал съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, поради следното:

Софийски районен съд е насрочил и разгледал делото в рамките на съдебно производство, което е образувано по обвинителен акт, който не е отговарял на законовите изисквания. Разпоредбата на чл.246,ал.2 от НПК поставя конкретни изисквания към съдържанието на обвинителния акт, едно от които е в обстоятелствената част на обвинителния акт да бъдат посочени фактите, които съответстват на обективните и субективните елементи на престъплението, за което е повдигнато обвинение. Липсата на обстоятелства, за който и да е съставомерен елемент на обвинението съобразно задължителните указания, дадени в Т.Р.№2/2002г. на ОСНК на ВКС съставлява съществено процесуално нарушение, което е основание за прекратяване на съдебното производство от страна на съдебния състав в разпоредително заседание и връщане на делото на прокурора за изготвяне на обвинителен акт, отговарящ на законовите изисквания. 

По настоящето дело съдебното производство пред Софийски районен съд е образувано по внесен от СРП обвинителен акт, с който срещу  Д.М.Л. са повдигнати обвинение за извършени престъпление по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК спрямо Д.С., по чл.144,ал.3 вр. ал.1  спрямо С.Р. и по чл. 216, ал. 1 от НК като според диспозитива на обвинителния акт, касаещ престъплението по чл.216 от НК, Л. противозаконно е повредил чужди движими вещи - срязал кабели, като прекъснал захранването на  8 бр. камери за видеонаблюдение и 8 броя осветителни тела , собственост на етажна собственост гМ.Т, представлявано от Д.С., управител и С.Р.,  като причинената повреда е на стойност 980лв

 Съгласно изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК, в обвинителния акт е задължително да бъде посочено пострадалото от инкриминираното деяние лице, ако такова лице има по смисъла на чл.74 от НПК. Пострадал от престъплението по чл.216,ал.1 от НК е лице, което може да е субект на право на собственост, съгласно българското право, действащо към момента на извършване на инкриминираните деяния. Етажната собственост, съгласно това право, не е била правен субект, който може да притежава в свой патримониум право на собственост и поради това не може да е годен пострадал от деяния по чл.216, ал.1 от НК. След като внесеният обвинителен акт не е бил съобразен с посочените процесуални изисквани, то не е следвало да бъде насрочвано делото за разглеждане, а е трябвало на фаза разпоредително заседание, съгласно действащия към датата на разпоредителното заседание  НПК, съдията-докладчик да прекрати съдебното производство и делото да бъде върнато на СРП, тъй като  държавното обвинение има задължание да събере необходимите доказателства, въз основа на които да се установи кои са субектите на правото на собственост върху недвижимите  вещи, за която обвинението счита, че е били повредени от подсъдимия и в съответствие на това да повдигне съотвестващо на изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК обвинение.

Допуснатото на досъдебното производство съществено процесуално нарушение не само, че не е констатирано от първоинстанционния съд, но същият е допуснал в съдебна фаза още едно  ново  процесуално нарушение. А именно конституирал е като граждански ищец в производството по дело ЕС  гМ.Т. Необходимо е за изчерпателност да се посочи, че по делото е представен договор за правна  защитата и съдействие от 27.02.2017г. , сключен между адв.Б. и членовете на Управителния съвет на ЕС М.Р Х.М., Б.Б.и П. М., с предмет процесуално представителство на  ЕС гМ.Т по нохд № 2438/2017г ведно с пълномощно от същата  датата. Видно от приобщените по делото документи, предоставени по искане на съда от Столична община , Район гВитошаТ , в Общината е постъпило Уведомление по чл.46б от ЗУЕС, с което  П. М., в качеството си на член на  Управителния съвет на  ЕС гМ.Т уведомява за проведено Общо събрание на 31.05 2015г., съгласно което  е избран  Управителен съвет на ЕС гМ.Т с председател  Х.М. и членове  Б.Б.и П. М.. В кориците на делото не се намира протокол  за проведено Общо събрание на членовете на Етажната собственост, съгласно който да се  установява упълномощаване на членовете на Управителния съвет да представляват собствениците, каквото условия е предвидено в чл.23, ал.4 от ЗУЕС, а именно: Председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. По искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание. Т.е предявен  е по настоящото наказателно производство граждански иск от името на ЕС гМ.Т от членовете на Управителния съвет  срещу Д.М.Л., с който  се претендира обезщетение за имуществени вреди  на ЕС гМ.Т в размер на 980, настъпили в резултата на престъпление по чл.216,ал.1 от НК, е при изначална липса на процесуална легитимация на ищеца за завеждане на иск. Предвид цитираната по-горе разпоредба от ЗУЕС, с правомощия да предявят граждански иск срещу подсъдимия от името на етажните собственици, членовете на управителния съвет не разполагат, тъй като не е било налице изискуемото по закон решение на Общо събрание.  Отделно от това , съдът намира за необходимо да посочи , че в наказателното производство   всяко физическо лице, което лично е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, съгласно разпоредбата на чл. 76 от НПК има право да се конституира като  частен обвинител т.е. всеки от членовете на етажната собственост е собственик на общите части, предвид което е и налице безспорно правото му да иска участва в процеса лично като частен обвинител и граждански ищец, което не е съобразено от съда, при разпореждането за насрочване на делото, нито от прокурора. Недопустимо, с оглед на разпоредбата на чл.84 от НПК е и да бъде конституирано като граждански ищец етажната собственост, чрез управителя и касиера на ЕС, тъй като  Етажната собственост, както беше посочено и по-горе не е правен субект, който може да притежава в свой патримониум право на собственост, поради  което не може да е пострадал от деяния по чл. 216, ал. 1 от НК и в този  смисъл лицата , чрез които е предявен гражданския иск  от името  етажната собственост, които от друга страна дори не са упълномощени за подобни действия, не могат да упражняват съответните права, още по-малко

 в качеството  на представители на други лица или на етажна собственост.  

 Допуснатите от първоинстанционния съдебен състав съществени процесуални нарушения , изразяващи се в  конституиране на ЕС гМ.Т  като граждански ищец по делото, както и неконстатирането на допуснати при изготвянето на обвинителния акт процесуални нарушение, са основания съгласно разпоредбата на чл.334, т.1 вр.чл.335, ал.2 вр. чл.348,ал.3 т.1  от НПК за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от съда от фазата на разпоредително заседание. При установеното  несъответствие на обвинителния акт с изискванията на закона, с оглед допуснатото при изготвянето му съществено нарушение на процесуалните права, а именно непосочване на пострадалите лице Р членовете на Етажната собственост, довело да нарушение на процесуалните правила на подсъдимия и неговия защитник, поради неяснота на обвинението, се препятства разглеждането на въззивната жалбата от настоящата инстанция по същество. Въззивият съд не разполага с правомощия  да отстрани така допуснатите от първонистанционния съд процесуални нарушения, тъй като е невъзможно по така внесеният обвинителен акт, неотговарящ на законовите изисквания, да бъде постановен съдебен акт от въззивната инстанция, с който тя да се произнесе по въпроса за виновността на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

С оглед на изложеното и като установи допуснатите при изготвянето на обвинителния акт съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на страните в процеса, настоящият съдебен състав намира, че обжалваната присъда следва да бъде отменена, като делото бъде върнато на друг състав на СРС от фаза на разпоредително заседание, в което да бъдат съобразени наличието на основание за прекратяване на съдебното производство с оглед нарушени права на страните в досъдебното производство, като изискано от прокуратурата в съответствие с правомощията си, че следва, ако счита повдигнатото обвинение за доказано, да изготви и внесе в съда обвинителен акт, съответстващ на изискванията на чл.246,ал.2 от НПК, в чиято обстоятелствена част посочи всички факти, които съответстват на съставомерните елементи на възприетата правна квалификация. В конкретния случай поддържането на обвинение срещу подсъдимия Д.Л. за извършено престъпление по чл.216,ал.1 от НК изисква в обвинителния акт, съответно и в постановлението за привличане на обвиняем, да бъдат посочени лицата, които са собственици на инкриминираните като повредени движими вещи, които лица се явяват и засегнати от инкриминираната имуществена щета

Необходимостта от конкретизиране на тези факти е обосновано от принципа, че обвиняемият /респективно подсъдимият/ се защитава срещу фактите и че именно фактическото отразяване на елементите от състава на престъплението рамкират обвинението. Изискванията за съдържанието на обвинителния акт, предвидените в чл. 246 НПК предопределят валидността на обвинителния акт като създават необходимите предпоставки за гарантиране правото на защита на правоимащите процесуални субекти.

Посочените пропуски в обвинителния акт относно фактическото отразяване на елементи от състава на престъплението водят до противоречивост и неяснота на формулираната от прокурора обвинителна теза относно престъплението по чл.216, ал.1 от НК.

При изложените съображения и на основание чл.334, т.1 вр.чл.335, ал.2 вр. чл.348,ал.3 т.1  от НПК, въззивен състав

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Присъда от 12.12.2019 г. по НОХД № 2438/2017 г. на Софийски районен съд, НО, 11 състав

 ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав  на Софийска районен съд от фазата на разпоредително заседание.

 Решението не подлежи на обжалване и протест. 

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.