Определение по дело №100/2024 на Административен съд - Търговище

Произнасянето е по реда на чл. 145 и сл АПК във връзка с чл. 46, ал.1 от Закона за чужденците в Република България/ЗЧРБ/ .

Производството е образувано по жалба на Я. Н., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. С.А. ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №363з-181/22.01.2024г., издадена от ВПД Директора на ОДМВР-Търговище.

След извършване на проверка за редовност на постъпилата жалба и след отстраняване на констатираната нередовност в срок, съдът установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна.

Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че същата е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му – 08.02.2024г., отразена върху самата заповед и удостоверена с подписа на лицето, на което е връчена, и датата на входиране на жалбата при административния орган – 22.02.2024г. Същата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния, и действащо чрез упълномощен процесуален пълномощник. Предвид постоянния адрес на жалбоподателя в съдебния район на Административен съд - Търговище, съгласно чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на АдмСТ. При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

Я. Н., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. С.А. ***, в качеството на жалбоподател/оспорващ, и

Директора на ОДМВР-Търговище, в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.04.2024 г. от 10.20 ч. в зала №1 на Съдебна палата - Търговище, за която дата да се призоват страните на посочените по делото адреси.

УКАЗВА на Директора на ОДМВР-Търговище възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ в 14-дневен срок от получаване на преписа на настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Обстоятелства, на които се основават страните - жалбоподателят оспорва Заповед за налагане на принудителна административна мярка №363з-181/22.01.2024г., издадена от ВПД Директора на ОДМВР-Търговище, на всички отменителни основания по чл. 146 т.1-5 АПК. Същият посочва, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, доколкото решението, с което е било предоставено правото на постоянно пребиваване на жалбоподателката в Р България, било издадено от директора на Дирекция „Миграция“ – София към МВР, а не от директора на ОДМВР – Търговище. Счита, че административен акт не съдържа изискуемите съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити и с това не е спазено изискването за форма, а именно : липса на регистрационен номер и дата на издаване на заповедта, липса на описание на фактическа обстановка, липса на посочени обстоятелства, въз основа на които е приложена принудителна административна мярка, липса на посочени доказателствата, въз основа на които са установени фактите, бланкетно цитиране на правни норми, послужили като основание за постановяване на административния акт. Според жалбоподателя са допуснати груби и съществени нарушения на административно производствените правила водещи до ограничаване правото на защита, изразяващи се в това, че : при налагане на ПАМ административният орган не е събрал необходимите доказателства и не е извършил анализ на обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, вкл. не анализирал документите, събрани по преписката, образувана по заявлението за разрешаване на постоянно пребиваване; в оспорената заповед било налице позоваване на справка №ТЩ-31- 1468/14.12.2023г. на ТД на ДАНС-гр. Търговище, но не ставало ясно дали същата касае жалбоподателката; не било налице надлежно уведомяване на жалбоподателката за започнатото срещу нея административно производство за отнемане право на постоянно пребиваване на чужденец в Р. България, тъй като до приложената хипотеза на чл. 18а ал.10 АПК се стигало едва след изчерпване на хипотезата по предходната разпоредба на чл. 18а ал.9 АПК. Визира, че административният орган не е извършвал вменените му по закон задължения в рамките на една година от разрешението за постоянно пребиваване на Я. Н. и в случай, че посоченият адрес за пребиваване на жалбоподателката в България бил фиктивен поначало поставяло въпроса за това защо е било издадено разрешение за постоянно пребиваване. Като счита, че не са налице материалноправните основания за издаване на обжалваната заповед, жалбоподателката счита, че е допуснато нарушение на материалния закон и органът не е действал в съответствие с целта на закона. Моли за отмяна на оспорената заповед и претендира присъждане на съдебни разноски.

С оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка №363з-181/22.01.2024г., издадена от ВПД Директора на ОДМВР-Търговище, на основание чл.39а, ал.1, т.1 във връзка с чл.40 ал.1,т.5 и чл.44 ал.1 от ЗЧРБ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка : „отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България“.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 46, ал.1 от Закона за чужденците в Република България във вр.с чл. 145 и сл АПК.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – не са налице такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – не са налице такива.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна - Директора на ОДМВР-Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК носи тежестта за доказване, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на всички процесуални правила, както и да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената заповед. В изпълнение на възложената тежест на доказване следва да представи и доказателства за материалната и времева компетентност на длъжностното лице, издало оспорената заповед към 22.01.2024г., а именно : на Светлин Петев, посочен като ВПД Директор на ОДМВР-Търговище; да представи доказателства за уведомяването на жалбоподателката за започване на административното производство, завършило с издаване на оспорената заповед.

УКАЗВА на оспорващия, че съгласно чл.154 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ носи тежестта на доказване относно изложените в жалбата твърдения, от които черпи за себе си благоприятни правни последици.

УКАЗВА на ответната страна - Директора на ОДМВР-Търговище, че следва до датата на насроченото открито съдебно заседание да представи информация за това обжалвана ли е по административен ред Заповед за налагане на принудителна административна мярка №363з-181/22.01.2024г., издадена от ВПД Директора на ОДМВР-Търговище, и ако е налице такова обжалване, да предостави информация за статуса на производството и резултата от същото.

По доказателствените искания на страните, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.

Съдия: