Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 37
гр. ВРАЦА, 08.02.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в публичното заседание на 24.01.2018 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
в присъствието на секретар ИРЕНА
МИТОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело N 582 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Н.И.А. *** е
предявил против Община Хайредин, представлявана от *** Т.А.Т., иск за сумата 26
000 лева, представляваща сбор от дължимите, неудържани и непреведени удръжки по
Запорно съобщение изх.№ 15999/27.11.2012 г. по изп.д.№ 2488/2012 г. по описа на
ЧСИ Г.Б., продължено под № 548/2013 г. по описа на ЧСИ В.Й., за периода от
м.12.2012 г. до м.09.2017 г. включително.
В исковата молба се
твърди, че на 21.11.2012 г. ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист
против Г.Г.М. от гр.Бяла Слатина, издадени по ч.гр.д.№ 1118/2012 г. по описа на
РС-Бяла Слатина. Въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е
образувано изп.д.№ 20127220402488 по описа на ЧСИ Г.Б. и със запорно съобщение
изх.№ 15999/27.11.2012 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. Посочва се, че запорното съобщение е постъпило в
Община Хайредин по пощата с обратна разписка на 29.11.2012 г., а според
оформената и върната на ЧСИ разписка запорното съобщение е връчено на
03.12.2012 г. Впоследствие изпълнителното производство е прехвърлено при ЧСИ В.Й.
и се води под № 548/2013 г. В исковата молба се сочи, че с определение по
ч.гр.д.№ 1118/04.12.2012 г. РС-Бяла Слатина е спрял принудителното изпълнение.
След подадено от Г.М. възражение е проведено и съдебно производство, като със
съдебно решение, влязло в сила на 14.04.2015 г., е призната за установена
дължимостта на вземането на Н.А. по издадената заповед за изпълнение, и са
присъдени и допълнителни разноски за
исковото производство. В исковата молба се твърди, че от налагането на запора
на 29.11.2012 г. до настоящия момент длъжникът Г.М. работи в Община Хайредин,
но ответникът като трето задължено лице не е изпълнил задължението си да
преведе удръжките от месечното й трудово възнаграждение, а е изплащал в пълен
обем всички дължими й трудови възнаграждения. Посочва се, че размерът на
дължимите, но непреведени удръжки за периода от м.12.2012 г. до м.09.2017 г.
вкл. възлиза на 26 000 лева. Ищецът навежда доводи, че по силата на чл.512,
ал.3 ГПК Община Хайредин е станала солидарен длъжник за удръжките, които е била
длъжна да направи и преведе по изпълнителното дело вследствие отказът да
изпълни задълженията си по чл.508, ал.3 и чл.507, ал.2 и 3 ГПК. Посочва, че
съдебният изпълнител е отказал да предприеме изпълнителни действия против
Община Хайредин, като отказът е потвърден и от Окръжен съд-Враца, което поражда
правен интерес от предявяването на настоящия иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от Община Хайредин, представлявана от *** Т.А., в който
не се изразява становище по изложената в
исковата молба фактическа обстановка досежно вземанията на ищеца против трето
за настоящия спор лице Г.Г.М.. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че
принудителното изпълнение е било спряно след налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на това лице, и твърди, че всички действия по изп.д.№
548/13 г. по описа на ЧСИ В.Й. са били
спрени с определение по ч.гр.д.№ 1118/2012 г. на РС-Бяла Слатина преди да бъде
входирано запорно съобщение в общината. Твърди също, че Г.М. не е преставала да
превежда суми по банковата сметка на ЧСИ В.Й. в полза на ищеца А..
По делото са
събрани писмени доказателства и е прието заключението на специализирана
съдебно-счетоводна експертиза.
След като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
изтъкнатите от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено
от фактическа страна следното:
По заявление на Н.И.А.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 21.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 1118/2012 г. на
Районен съд-Бяла Слатина, с които Г.Г.М.
от гр.Бяла Слатина е осъдена да заплати на заявителя сумата 23 000 лева,
дължима по запис на заповед от 10.03.2009 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.11.2012 г.
до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 460,00
лева.
Въз основа на
заповедта и изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 2448/2012 г. по
описа на ЧСИ Г.Б.. С молбата за
образуване на изпълнителното производство от 26.11.2012 г. взискателят е
поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Г.М..
Съдебният изпълнител е изпратил по пощата запорно съобщение изх.№
15999/27.11.2012 г. до Община Хайредин, което видно от приложената обратна разписка
е постъпило в общината на 29.11.2012 г. Разписката за връчване на запорното съобщение
е оформена от служители на общината на 03.12.2012 г.
Поканата за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника Г.М. на 30.11.2012 г. В срока по чл.415 ГПК - на 03.12.2012 г., тя
е подала възражение против издадената заповед, като е поискала и спиране на
изпълнението. С Определение от 04.12.2012 г. по ч.гр.д.№ 1118/2012 г. РС-Бяла
Слатина е постановил спиране на принудителното изпълнение по изп.д.№ 2448/2012
г. по описа на ЧСИ Б. и е дал указания на Н.А. да предяви иск за установяване
на вземането си. С писмо изх.№ 17123/10.12.2012 г. съдебният изпълнител е
уведомил взискателя за спирането на изпълнителното производство.
С Решение №
79/18.04.2013 г. по гр.д.№ 3/2013 г. на РС-Бяла Слатина, влязло в сила на
14.04.2015 г., е признато за установено по отношение на Г.Г.М., че дължи на Н.И.А.
сумата 23 000 лева по издадената заповед за изпълнение от 21.11.2012 г. по
ч.гр.д.№ 1118/2012 г. на РС Бяла Слатина. С този съдебен акт, както и с
потвърждаващото го Решение от 21.11.2013 г. по в.гр.д.№ 462/2013 г. на Окръжен
съд-Враца Г.М. е осъдена да заплати на Н.А. съдебни разноски в общ размер от 3 320,00
лева, за което е издаден и изпълнителен лист от 28.05.2015 г.
Междувременно, по
молба на взискателя от 27.03.2013 г., изпълнителното производство е прехвърлено
от ЧСИ Г.Б. на ЧСИ В.Й. и се движи под № 548/2013 г., за което длъжникът М. е
уведомена на 04.04.2013 г. С молба от 08.06.2015 г. към това производство е
присъединено и събирането на вземането за разноски по изпълнителния лист от
28.05.2015 г. по гр.д.№ 3/2013 г. на РС-Бяла Слатина. На длъжника Г.М. е
изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението по този изпълнителен
лист в размер на 3 320 лева, която й е връчена на 19.06.2015 г.
Приложена е
изготвена от ЧСИ В.Й. сметка за размера на дълга към 12.10.2017 г., от която се
установява, че Г.М. дължи общо 39 474,97 лева, от които неолихвяема сума -
2223,05 лева, олихвяема сума - 23 000,00 лева, лихви - 11444,06 лева и
пропорционална такса - 2 807,86 лева.
В съдебно заседание
на 24.01.2018 г. са отделени като безспорни обстоятелствата, че в исковия
период - от м.12.2012 г. до м.09.2017 г.
длъжникът в изпълнителното производство Г.Г.М. е служител на ответната
Община Хайредин, както и че в същия период трудовото й възнаграждение е
изплащано от работодателя в цялост, без да бъдат извършвани удръжки по
наложения запор.
Обстоятелството, че
Г.М. е служител на Община Хайредин се потвърждава и от представения от
ответника заверен препис от Заповед № РД-114/02.03.2012 г.
Обстоятелството, че
работодателят не е правил удръжки от трудовото възнаграждение на Г.М., се
потвърждава и от приложените към исковата молба заверени копия от писмо изх.№
00293/08.01.2013 г. на ЧСИ Г.Б., получено в Община Хайредин на 11.01.2013 г.,
писмо изх.№ 03750/12.02.2013 г. на ЧСИ Г.Б., получено в Община Хайредин на
14.02.2013 г., съобщение изх.№ 02852/03.04.2013 г. на ЧСИ В.Й., получено в
Община Хайредин на 05.04.2013 г., съобщение изх.№ 4635/14.05.2015 г. на ЧСИ В.Й., получено в Община Хайредин на
18.05.2015 г., от които е видно, че ответникът е подканян да изпълнява удръжки
по наложения запор върху трудовото възнаграждение на Г.М. и са му изисквани
обяснения защо не се правят такива. Представени са и заверени копия от
постановления за налагане на глоба от 22.05.2013 г. и от 28.01.2016 г., с които
на *** Т.А.Т. са наложени глоби за неизпълнение на запорното съобщение за
удръжки от трудовото възнаграждение на Г.М..
С молба от
14.10.2015 г. взискателят е поискал ЧСИ Й. да наложи запор по банковата сметка
на Община Хайредин като трето задължено лице, поради това, че въпреки наложения
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Г.М., не са извършвани удръжки
и не са превеждани суми по сметката на съдебния изпълнител. С постановление от
16.10.2015 г. ЧСИ Й. е отказал налагането на запор върху банковите сметки на
Община Хайредин. Този отказ е потвърден от ОС-Враца с решение от 30.11.2015 г.
по в.гр.д.№ 740/2015 г., като в мотивите на съдебния акт се сочи, че когато
трето задължено лице не изпълни задълженията си по наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, принудително изпълнение против него може
да се предприеме единствено въз основа на отделен изпълнителен лист, издаден в
полза на взискателя против това трето лице.
Представени са
доказателства, от които е видно, че Н.А. е сезирал и Районна
прокуратура-Козлодуй и по жалбата му се провежда предварителна проверка.
Ответникът е
представил препис от становище изх.№ К-833/02.03.2016 г., от което е видно, че
ищецът е сезирал със сигнал и други държавни органи - председателя на Народното
събрание, народни представители, областния управител на Област Враца и пр.
По делото е
приложено удостоверение за съпруг и родствени връзки изх.№ 173/17.01.2018 г. на
Община Бяла Слатина, от което се установява, че Г.Г.М. е неомъжена и няма деца,
които да издържа.
В заключението на
изслушаната специализирана съдебно-счетоводна експертиза е посочено какъв е
размерът на трудовото възнаграждение на Г.Г.М., получавано от Община Хайредин в
периода от м.12.2012 г. до м.09.2017 г. вкл., както и какъв е брутния и нетния
размер на ежемесечно изплащаното възнаграждение. Заключението на вещото лице е,
че съгласно разпоредбата на чл.446, ал.1, т.3 ГПК размерът на дължимата удръжка
е 1/2 от получавания месечен доход, при което общата сума, която е следвало да
бъде удържана от трудовото възнаграждение на Г.М. от Община Хайредин за
посочения период е 23 051,31 лева. При направена проверка при ЧСИ В.Й.
експертът е констатирал, че в периода от 03.07.2015 г. до 20.09.2017 г. Г.М. е
извършила 26 броя плащания на обща стойност 2666,84 лева, от която сума за
погасяване вземанията на взискателя са изплатени 2321,23 лева, а за погасяване
задълженията към ЧСИ са изплатени 345,61 лева.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Общата правна регламентация
относно отговорността на третото задължено лице по отношение на взискателя при
наложен запор е в разпоредбата на чл.452,
ал.3 ГПК, а в особения случай на наложен запор върху трудово възнаграждение,
какъвто е настоящия казус, регламентацията се допълва от разпоредбата на чл.512,
ал.4 ГПК /предишна ал.3 съгласно редакцията към момента на предявяване на
настоящия иск преди измененията с ДВ бр.86 от 2017 г./.
Цитираните правни
норми сочат, че третото задължено лице по запорното съобщение носи лична
отговорност към взискателя. Когато то е юридическо лице, носители на тази
отговорност в условията на солидарност могат да бъдат и органите на управление,
а в случаите на изцяло платено трудово възнаграждение въпреки наложения запор -
и длъжностното лице изплатило неправомерно трудовото възнаграждение на
длъжника.
В конкретния случай
искът е насочен от взискателя в изпълнителното производство Н.А. ***, която безспорно
е трето задължено лице по запорно съобщение изх.№ 15999/27.11.2012 г. по
изп.д.№ 2448/2012 г. по описа на ЧСИ Г.Б.,
чието неизпълнение се твърди в исковата молба. При това положение настоящият
съдебен състав намира, че ответната Община Хайредин е пасивно легитимирана да
отговаря по предявения иск и не възприема наведените от пълномощника й доводи
относно "неиздържан субектен подход", тъй като запорното съобщение е
получено от заместник-***, а не от *** на Общината, и искът не е насочен против
длъжностното лице, което не е привело в изпълнение запорното съобщение. Предвидената
в посочените по-горе законови разпоредби солидарна отговорност на органите на
управление и на длъжностното лице, изплатило неправомерно трудовото
възнаграждение на длъжника, се прибавя към отговорността на юридическото лице,
а не я заличава. В случаите на солидарна отговорност кредиторът не е длъжен да
насочи претенцията си към всички солидарни длъжници, а има право да иска
изпълнение на цялото задължение от всеки един от тях. В конкретния случай
взискателят А. е упражнил това свое право чрез насочване на исковата си претенция
само по отношение на един от тези длъжници, а именно - Община Хайредин като трето
задължено лице по запорното съобщение.
За да възникне
отговорност на третото задължено лице спрямо взискателя следва да се установи
наличието на надлежно наложен запор върху вземане на длъжника, в конкретния
случай върху трудово възнаграждение, както и че въпреки наложения запор
трудовото възнаграждение е изплатено на длъжника изцяло, без да се удържа
сумата по запора.
Настоящият съдебен
състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява наличието
на посочените елементи на фактическия състав, пораждащ отговорността на
ответната Община Хайредин.
От събраните по
делото доказателства се установи по категоричен начин, че ищецът А. има
качеството на взискател в изпълнителното производство, което първоначално е
образувано под № 2448/2012 г. по описа на ЧСИ Г.Б., а впоследствие е
преобразувано под № 548/2013 г. по описа на ЧСИ В.Й.. Длъжник в изпълнителното
производство е лицето Г.Г.М., по отношение на която страните не спорят, че е
служител на Община Хайредин. Безспорни са и обстоятелствата, че върху трудовото
възнаграждение на длъжника е наложен запор с изпратено до Община Хайредин
запорно съобщение изх.№ 15999/27.11.2012 г. по изп.д.№ 2448/2012 г. по описа на ЧСИ Г.Б., както и че
Община Хайредин, в качеството си на трето задължено лице, не е правила удръжки по запора.
Основното защитно
възражение на ответника се свежда до това, че не е следвало да удържа и
превежда суми на ЧСИ, тъй като незабавното изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК е било спряно преди налагането на запора. Настоящият съдебен състав намира
това възражение за неоснователно, поради следните съображения:
Запорът върху вземания на длъжника
представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на
длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като
се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено
лице - да плаща на длъжника. Той обезпечава изпълнението, като запазва
принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването
на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника. Съгласно разпоредбите
на чл.
450, ал.3 и чл.
507 ГПК запорът върху вземания се счита наложен спрямо третото задължено
лице от деня на получаване на запорното
съобщение и от този момент то има задълженията на пазач по отношение на
сумите. Целта на наложения в изпълнителното производство запор върху вземания
на длъжника е да се обезпечи изпълнението на паричните притезания, което следва
да се извърши чрез превеждане на сумите от третото задължено лице по сметката
на съдебния изпълнител.
В конкретния случай запорното съобщение е изпратено
с писмо с обратна разписка и е получено в Община Хайредин, която като
работодател на длъжника се явява трето задължено лице, на 29.11.2012 г.
Настоящият съдебен състав намира, че именно това е и момента, от който следва
да се счита, че е наложен запора. Извършеното 4 дни по-късно оформяне на
разписката за връчване между самите служители на общината касае вътрешна
организация на документооборота в същата и не води до промяна в датата на
получаване на запорното съобщение в Община Хайредин. Дори и да се приеме, че
запорното съобщение е връчено на посочената в разписката дата - 03.12.2012 г.,
отново не може да бъде направен извод, че запорът е наложен след спирането на
изпълнителното производство. Въпреки изрично указаната му доказателствена
тежест, ответникът не е ангажирал
доказателства, от които да се установи по категоричен начин, че връчването на
запорното съобщение е станало след спиране на изпълнението. Доколкото съдебната
практика приема, че в случаите на издадена заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417, т.9 ГПК подаването на възражение спира принудителното
изпълнение ex lege, то за доказване на
защитната си позиция ответникът е
следвало да проведе доказване относно точния времеви момент, в който е оформено
връчването на запорното съобщение и е подадено възражението от Г.М. против
издадената заповед за изпълнение, в което се съдържа и искането за спиране на
изпълнението. Ответникът се позовава единствено на Определение от 04.12.2012 г.
по ч.гр.д.№ 1118/2012 г. на РС-Бяла Слатина, което видно от датата му е
постановено след налагане на запора. При липсата на ангажирани други доказателства,
съдът приема за недоказано твърдението на ответника, че налагането на запора е станало след спиране
на изпълнението.
Отделно от
изложените съображения относно момента на получаване на запорното съобщение,
следва да се отбележи и това, че съгласно възприетите теоретични виждания
спирането пречи да се извършват изпълнителни действия, но не и действия, които
обезпечават изпълнението, каквито са запорът или възбраната, тъй като при
недобросъвестност на длъжника спирането би могло да се превърне в средство за
осуетяване успешния изход на изпълнителното производство /в този смисъл
"Българско гражданско процесуално право, девето допълнено и преработено
издание, изд."Сиела", 2012 г., проф.д-р Ж.С. и колектив, стр.980/. В този случай спирането на изпълнението не рефлектира върху налагането или
върху вече наложените обезпечителни мерки, но събраните суми следва да бъдат
задържани по сметката на ЧСИ и съобразно изхода на исковото производство следва
или да бъдат възстановени на длъжника или да бъдат изплатени на взискателя за
погасяване на задължението. Доколкото в случая изпращането на
запорното съобщение до Община Хайредин е извършено едновременно с изпращането
на поканата за доброволно изпълнение, то има и обезпечителен характер, с оглед
на което последвалото спиране на изпълнителното производство не влияе върху
действието на наложения запор.
Най-сетне следва да
се отбележи и това, че след като третото задължено лице е надлежно уведомено от
съдебния изпълнител за наложения запор върху трудовото възнаграждение на негов
служител, същото няма право на преценка дали да прави удръжките. Постановеното
от съда спиране на изпълнителното производство има действие спрямо страните в
същото - взискателя Н.А. и длъжника Г.М., но този съдебен акт не обвързва
третото задължено лице, поради което липсват данни определението за спиране да
е съобщавано на Община Хайредин от заповедния съд или от съдебния изпълнител.
Третото задължено лице не разполага с възможност да заявява пред съдебния
изпълнител чужди права /тези на своя служител/ - арг. чл.26, ал.2 ГПК, поради
което отказът му да извършва удръжки с оглед постановеното спиране е недопустим.
Единствената дадена от закона /чл.508, ал.1 ГПК/ възможност на третото
задължено лице е да възрази срещу запора поради отсъствието на материално право - вземане, което длъжникът
има спрямо него, но не и да развива съображения относно процесуалната законосъобразност
на наложения запор. В конкретния случай няма данни Община Хайредин да е
оспорила съществуването на вземане в полза на длъжника Г.М., от което да бъдат
правени удръжки, с оглед на което съобразно разпоредбата на чл.508, ал.3 ГПК
ответникът е бил задължен да прави удръжки от трудовото възнаграждение и да
внася същите по сметката на съдебния изпълнител. Неизпълнението на това
задължение е скрепено с неблагоприятни последици за работодателя, изразяващи се
във възникване на солидарна отговорност спрямо взискателя за непреведените
удръжки - чл.512, ал.4 ГПК.
В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е доказан по основание
и следва да бъде ангажирана отговорността на ответника, в качеството му на
трето задължено лице, за неудържаните суми по наложения запор. Касателно
размера, в който следва да бъде уважена исковата претенция, е необходимо да
бъдат обсъдени и изложените от ответника доводи, че в процесния период
длъжникът М. е превеждала суми по банковата сметка на съдебния изпълнител за
погасяване на задълженията си спрямо ищеца. Действително от заключението на ССЕ
се установи, че в рамките на процесния период Г.М. е направила 26 броя плащания
на обща стойност 2 666,84 лева, от които за погасяване вземането на взискателя -
2 321,23 лева. Настоящият съдебен състав намира, че така извършените от
длъжника плащания касаят единствено неговите отношения с взискателя, но по
никакъв начин не оказват влияние върху отговорността на третото задължено лице
спрямо взискателя. Тази отговорност произтича от неспазване на задължителното
разпореждане на съдебния изпълнител да бъде преустановено плащането на трудово
възнаграждение на длъжника в пълен
размер и секвестируемата част от същото да бъде предавана на съдебния
изпълнител. Разпоредбата на чл.512, ал.4 ГПК определя и размера на тази
отговорност, а именно - дължимата по запора сума. Ето защо, при реализирането на
същата не следва да бъдат отчитани и приспадани
извършените от длъжника плащания, още повече като се има предвид, че сборът
от дължимата за процесния период сума по запора и тези плащания не е достатъчен
за погасяване вземанията на взискателя в пълен размер. При изчисляване размерът
на дължимите удръжки вещото лице е отчело обстоятелството, че Г.М. няма
задължение за издръжка към деца, както и че получаваният месечен доход в
процесния период е над минималната работна заплата и в интервала между 600 лева
и 1200 лева, с оглед на което съгласно релевантната за спора редакция на чл.446,
ал.1, т.3 ГПК /ДВ бр.50/2008 г./ размерът на дължимата удръжка е 1/2 част от
получаваното месечно трудово възнаграждение. При това положение настоящият
съдебен състав намира, че искът следва да бъде уважен до посочения от вещото
лице размер на дължимите удръжки за периода от м.12.2012 г. до м.09.2017 г.
вкл., а именно - 23 051,31 лева. В останалата му част за сумата над 23 051,31
лева до пълния предявен размер от 26 000,00 лева искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски съразмерно с уважената част от исковата
претенция.От представения списък по чл.80 ГПК е видно, че направените по делото
разноски възлизат общо на 3 150,00 лева, от които 1040,00 лева - внесена
държавна такса, 300,00 лева - внесен депозит за работа на експерта, 10,00 лева
- внесена държавна такса за 2 броя удостоверения и 1 800,00 лева - изплатено
адвокатско възнаграждение. Пълномощникът на ответника е направил възражение по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът
намира за основателно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
изчислен съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1 310,00 лева. Като взема
предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, настоящият
съдебен състав намира, че размерът на подлежащото на възстановяване от
ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде намален до 1 500,00 лева.
При това положение на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата
инстанция в размер на 2526,74 лева съразмерно с уважената част от исковата
претенция. Ответникът не е направил искане за присъждане на деловодни разноски,
поради което не следва да му бъдат присъждани такива съобразно отхвърлената
част от иска.
Водим от горното,
Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Хайредин, с
БУЛСТАТ ********* и адрес с.Хайредин, обл.Враца, ул.****, представлявана от ***
Т.А.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.А., с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 23 051,31 лева, представляваща сбора от неудържаните и непреведени суми от
трудовото възнаграждение на Г.Г.М. по Запорно съобщение изх.№ 15999/27.11.2012
г. по изп.д.№ 2488/2012 г. по описа на ЧСИ Г.Б., продължено под № 548/2013 г.
по описа на ЧСИ В.Й., за периода от м.12.2012 г. до м.09.2017 г. включително,
както и 2526,74 лева, представляваща
разноски за първата инстанция съразмерно с уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск в останалата част - за сумата над 23 051,31 лева до пълния
предявен размер от 26 000,00 лева като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: