Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 12.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на тринадесети
март
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 14128 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от И.В. К. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е пострадал
тежко при ПТП, станало на 04.07.2015 г. на „Т“-образно кръстовище на бул. „Мито
Орозов“ и ул. „Драган Цанков“ в гр. Враца. Поддържа се, че товарен автомобил
„Форд Транзит“ с рег. № *******, управляван от Б.П. *** в посока изхода на гр.
Враца и при приближаване на кръстовището с ул. „Драган Цанков“ предприел
маневра „завой наляво“, при което отнел предимството на насрещно движещия се
мотоциклет „Ямаха 600 Р“ с рег. *******, управляван от ищеца. Ищецът натиснал
спирачки, опитвайки се да спре, но загубил контрол върху мотоциклета, паднал на
лявата му страна и плъзгайки се ударил в дясната странична част на товарния
автомобил, спрял движението си, като десният крак на ищеца останал затиснат
между мотоциклета и товарния автомобил. Последният продължил движението и се
ударил в спрелия на ул. „Драган Цанков“ автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. *******,
чакащ да завие надясно по бул. „Мито Орозов“. Твърди се, че причината за
настъпване на ПТП е поведението на водача на товарния автомобил. Твърди се, че
от процесното ПТП на ищеца са причинени следните травматични увреждания:
травматичен шок, травматично размачкване на десен долен крайник със счупване на
десен голям пищял-открита фрактура на дясна подбедрица, полифрагментна с
артериална увреда, фрактура в областта на втора мататарзиална кост на дясно
стъпало, частична ампутация на дясното стъпало, частична ампутация на средните
и проксимални фаланги на ІІ, ІІІ, ІV пръсти на дясно стъпало с деколман и кожен
дефект, съпроводено с усложнен следоперативен период. След кръвопреливане
ищецът е с хиперпирексия 38-39 градуса и втрисане, извършено е и закрито
наместване на дислокация на коляно, фрактура на дясна ключица, фрактура на лява
ключица, вътреставна фрактура на лява лъчева кост, посттравматично стресово
разстройство. Твърди се, че в резултат на ПТП ищецът е преживял интензивни
болки и страдания за продължителен период от време и продължава да търпи
такива, изцяло е променено неговото ежедневие, личен живот, социални контакти,
възможности за работа. Поддържа се, че преди ПТП ищецът е имал 10 годишна
връзка с момиче, планирали са да сключат брак, сгодени са и живеели в София.
След катастрофата приятелката му го напуснала, а ищецът се върнал при
родителите си във Враца, поради необходимост от постоянни грижи. Първите пет
месеца бил постоянно на легло. В момента е зависим от транспорт не може да
управлява автомобил. Придвижва се с патерици. Поръчани са специални обувки,
които се изработват четири месеца. Преди ПТП ищецът е имал фирма за газификация
и отстраняване на аварии с клиенти от цялата страна. Година и половина лечение
са блокирали дейността и развитието на фирмата. Ищецът не е могъл да работи и е
отказвал поръчки. Ходи на психолог, поради тежката психотравма от ПТП, затворен
е и избягва контакти с хората. Тревожен е и разстроен, често сънува кошмари със
съдържание близо до това на катастрофата, налице са намалени удоволствени
преживявания.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 02115000158415, валидна от 03.01.2015 г. до 03.01.2016 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 180 000 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от травматични увреждания, причинени в пряка причинно следствена
връзка от ПТП, настъпило на 04.07.2015 г. в гр. Враца, виновно причинени от
водача на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *******, чиято отговорност
е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З.
„Б.И.” АД със застрахователна полица № 02115000158415, валидна от 03.01.2015 г.
до 03.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането-04.07.2015 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.
Такава е исковата претенция,
съобразно допуснатото от съда изменение на исковата претенция в о.с.з. от
13.03.2018 г.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат Илиев,
преупълномощен от адвокат Гочев и двамата с пълномощни приложени към отговора
на исковата молба. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърденията в
исковата молба. Твърди, че не е извършен деликт. Поддържа, че единствено вина
за настъпване на процесното ПТП има ищеца като водач на мотоциклета, управляван
от него с превишена и несъобразена скорост. Евентуално на горните възражения
твърди наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, като неговото
поведение също става причина за ПТП и травмите, които е получил. Бил е
неправоспособен водач. Оспорва иска по размер като завишен.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която изцяло оспорва отговора
на ответника. Поддържа всички направени твърдения и доказателствени искания,
формулирани с първоначалната искова молба.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
не представя по делото допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения излага в депозираната по делото писмена защита. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Адвокат К. претендира
адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата. Заявява възражение за прекомерност на заплатени от ответника
адвокатски хонорар.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове
и моли съда да ги отхвърли изцяло, евентуално да не ги уважава в пълен размер
като прекомерно предявени и евентуално да отчете наличие на съпричиняване. Претендира
разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От протокол за оглед на ПТП от 04.07.2015
г., фотоалбум, скица, намиращи се в приобщеното към доказателствата по делото ДП № 779/2015 г. по
описа на РУ-Враца, ОД на МВР-Враца, пр.пр. № 2010/15 г. по описа на РП-Враца, от
свидетелските показания на Б.И.П. - водачът на МПС „Форд Транзит“ с рег. № *******,
както и от заключението на САТЕ, прието
по делото се установява, че на 04.07.2015 г. около 10,30 часа
в гр. Враца, на „Т“-образно кръстовище, образувано от бул. „Мито Орозов“ и ул.
„Драган Цанков“, в лявата пътна лента на булеварда с посока към изхода на
града, е спрял товарен автомобил-микробус „Форд Транзит“ с рег. № *******,
управляван от свидетеля П. и предприел маневра за извършване на ляв завой за
навлизане в пътното платно на ул. „Драган Цанков“. В обратна посока по бул.
„Мито Орозов“, в средната пътна лента се движел мотоциклет „Ямаха 600Р“ с рег. *******,
управляван от ищеца със скорост от порядъка на 76-77 км/ч. Когато
мотоциклетистът-ищецът по делото, е бил на около 74 м от мястото на удара,
водачът на автомобила е навлязъл с ускорително движение в кръстовището на около
9 м в насрещното пътно платно и достигнал скорост от порядъка на 18-19 км/ч.
Ищецът е възприел навлизащия в пътното му платно лек автомобил и задействал
спирачната уредба на мотоциклета, отлагайки спирачна следа 11 м. Настъпва удар
между двете превозни средства, като първоначалният удар е нанесен с предна гума
на мотоциклета по средната част на металния фургон на автомобила, поради което
мотоциклетът се подмушва под каросерията му и остават зацепени едно в друго,
както са регистрирани. При удара от мотоциклета се отделя тялото на
мотоциклетиста и с плъзгане по терена изминава път около 29,20 м и се
установява в покой. Вещото лице сочи, че причина за настъпване на ПТП е
навлизането на товарния автомобил в пътното платно на бул. „Мито Орозов“ в
момент, когато по него с посока към центъра на гр. Враца се е движил мотоциклет
„Ямаха“ по субективни причини на водача на автомобила-недооценка на пътната
обстановка. Закъснялата реакция на мотоциклетиста за предприетото аварийно
спиране при възникване на опасността, е допринесла за настъпване на процесното
ПТП. При скоростта, с която се е движил, мотоциклетистът е разполагал с
техническа възможност да предотврати настъпването на удара с товарния
автомобил.
Вещото лице установява, че
видимостта на двамата водачи на кръстовището е реципрочна един към друг и при
липса на препятствия на пътното платно, същите са имали възможност да се
възприемат от разстояние не по-малко от 100-120 м. Независимо от възможността
да се възприемат, водачът на автомобила-след спиране е продължил движението си
извършвайки маневра ляв завой за навлизане на ул. „Драган Цанков“, а ищецът е
задействал спирачната уредба за аварийно спиране и продължил движението си в
средната пътна лента.
Между страните е прието за
безспорно, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на
деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02115000158415, валидна от
03.01.2015 г. до 03.01.2016 г.
От изслушаната и неоспорена от страните
комплексна СМЕ се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните
увреждания: травматичен шок, открита конквасация /размачкване/ на дясна
подбедрица, многофрагментно счупване на големия пищял /тибиа/ в дясно, частична
ампутация на дясно ходило /през предноходилните кости/, луксация на
тибиофибуларната става, лезка /прекъсване/ на артериа фибуларис в дясно,
компресна на артериа тибиалис в дясно, счупване на двете ключици, вътрествано
счупване на лява лъчева кост. Оздравителният процес при ищеца не е завършен.
Предстоят му нови оперативни интервенции за екстракция на плаките от двете
ключици, които са зарастнали анатомично. Няма рентгенови данни за пълно
зарастване на големия пищял на дясната подбедрица. Свободната кожна пластика на
ампутирано дясно ходило на ниво ходилни кости не е с добра консистенция - кръвооросяването
на същата не е задоволително, което може да наложи извършването на нова кожна
пластика или ампутация на цялото ходило. Получените тежки травматични
увреждания са причинили болки и страдания на ищеца от момента на произшествието
за неопределен период от време, като същите са били с голям интензитет след
всяка оперативна интервенция.
В периода от 04.07.2015 г. до
25.11.2015 г. ищецът е претърпял общо девет оперативни интервенции.
От приетата по делото СПЕ се
установява, че в резултат от инцидента от 04.07.2015 г. ищецът е развил остра
стресова реакция в кратък епизод на стеснено съзнание, преминала в
посттравматично стресово разстройство със страхово - депресивни елементи, което
продължило около 7-8 месеца, след което са останали някой страхови изживявания
и неврастеноподобни симптоми. Има данни и за цялостна промяна в стила на живот
при ищеца.
Пред настоящата инстанция е
разпитан свидетеля Галя Русимова Караджилска - майка на ищеца.
Свидетелката установява, че
видяла сина си за първи път след като го изкарали от реанимацията в
отделението, след около 3 дни. Ищецът бил в много тежко състояние, всичко го
боляло, не можел да стане, бил на легло. Майка му била непрекъснато с него в
болницата. В болницата във Враца ищецът престоял пет дни. Първият път, когато
го видяла, бил в шок, будел се от болки, страхувал се. Впоследствие бил
преместен от болницата във Враца във ВМА-София, където престоял месец и
половина два. По време на престоя в болницата ищецът бил непрекъснато обслужван
от майка си, която го хранела. Свидетелката установява, че през ден ищецът бил
вкарван в операция. Част от ходилото на ищеца е ампутирано и не може да стъпва
на него. Трябва да се направи операция да се удължи, за да може да се отпусне
крака. Трябва да се направи операция и на ставата, тъй като също е неподвижна. Ищецът
изпаднал в депресия. Преди произшествието ищецът бил самостоятелен, живеел в
София на квартира, работел. Имал фирма за газификация и работел сам. След
произшествието е съвсем различен. Сега не може да работи сам, защото не може да
се придвижва, не може да ходи, не може да стъпва на крака, страхува се да кара
кола. След ПТП-то ищецът се разделил с приятелката си и се прибрал при родителите
си във Враца и те го гледат. Играел футбол и волейбол любителски, сега не може.
Ищецът ходил във Враца на психиатър. Сънят му е неспокоен, събужда се, ограничил
е социалните си контакти.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 04.07.2015
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, както и с неоспорените от
страните заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни
увреждания на ищеца.
Установява се, че с поведението си водачът Б.П. е нарушил нормата на чл. 37, ал.1 от ЗДвП, съобразно която при завиване наляво за навлизане в друг
път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, както и нормата на чл.
47 от ЗДвП, съобразно която водач на пътно превозно средство, приближаващо се
към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да
може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.
Като не спрял и не пропуснал ищеца, който се движел направо в своята пътна
лента, въпреки, че е имал възможност за това /могъл е да възприеме ищеца от
разстояние от 100-120 м./, водачът причинил процесното произшествие.
От своя страна ищецът е нарушил
нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се движил със скорост над разрешената за
населено място. По делото безспорно се установява, че при движение със
разрешената скорост от 50 км/ч, мотоциклетистът е разполагал с техническа
възможност да предотврати настъпването на удара с товарния автомобил.
С оглед на горното съдът намира
основателно заявеното от ответника възражение за наличието на принос от страна
на пострадалия. Съпричиняване
е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в
движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при
което е пострадал, а съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило
съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на
Закона за движение по пътищата и виновно.
Безспорно от доказателствата по
делото се установява противоправно поведение и от страна на ищеца, с което е
способствал както за настъпване на произшествието, така и за увеличаване
тежестта на получените увреждания.
При съпоставяне поведението на
двамата водачи, съдът намира, че приносът на ищеца е в размер на 20%, поради
което и на основание чл.51, ал.2 от ГПК определеното му застрахователно
обезщетение ще следва да бъде намалено, съобразно приетия процент приност.
От заключението на приетата по
делото СМЕ се установява, че в пряка причинно-следствена връзка от неправомерното
поведение на водача П. и настъпилото в тази връзка ПТП ищецът е получил
следните травматични увреди: травматичен шок, открита конквасация /размачкване/
на дясна подбедрица, многофрагментно счупване на големия пищял /тибиа/ в дясно,
частична ампутация на дясно ходило /през предноходилните кости/, луксация на
тибиофибуларната става, лезка /прекъсване/ на артериа фибуларис в дясно,
компресна на артериа тибиалис в дясно, счупване на двете ключици, вътрествано
счупване на лява лъчева кост.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит
риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно
установени.
По отношение на
размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите
на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар
да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата
конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на
трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за
задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са
достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000
000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и
чл. 266 КЗ, съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след
11.06.2012 г. тези суми са съответно 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са
приложими в настоящия случай, предвид датата на настъпване на застрахователното
събитие. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие.
В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана
в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по
т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. №
634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. №
916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012
г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 100 000 лв., поради
което и предявения иск за разликата над 100 000 лв. до пълния претендиран
размер от 180 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и за
разликата над 80 000 лв. до 100 000 лв. на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството, че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е
претърпял тежки телесни увреждания, включително ампутация на част от ходилото, които
са причинили болки и страдания от момента на произшествието за неопределен
период от време, като същите са били с голям интензитет след всяка оперативна
интервенция-девет на брой за кратък период от време-от 04.07.2015 г. до
25.11.2015 г. Съобразява също така, че ищецът развил остра стресова реакция в
кратък епизод на стеснено съзнание, преминала в посттравматично стресово
разстройство със страхово - депресивни елементи, което продължило около 7-8
месеца, след което са останали някой страхови изживявания и неврастеноподобни
симптоми. Налице е цялостна промяна в стила на живот при ищеца. С показанията
на разпитаната свидетелка се установи, че преди произшествието ищецът бил
самостоятелен, живеел в София на квартира, работел. Имал фирма за газификация и
работел сам. След произшествието е съвсем различен-не може да работи сам, защото
не може да се придвижва, не може да ходи, не може да стъпва на крака, страхува
се да кара кола. След ПТП-то ищецът се разделил с приятелката си и се прибрал
при родителите си във Враца и те го гледат. Играел футбол и волейбол
любителски, сега не може. Сънят му е неспокоен, събужда се, ограничил е
социалните си контакти. И към момента оздравителния процес при ищеца не е
завършен, предстоят му нови операции.
Като изхожда от
установените по делото факти, относно действително претърпените болки и
страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени
както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски
морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе
обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по
делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
Предвид
основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва, считано от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата
на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното
Съдът присъжда лихва върху главницата от 80 000 лв., считано от датата на
увреждане-04.07.2015 г. до окончателно изплащане на сумата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат и на двете
страни.
Ищецът е освободен от такси и
разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради което такива не е правил и
съответно не му се присъждат.
Още с
исковата молба ищецът е направил изявление, че претендираното от него
адвокатско възнаграждение е по реда на чл.38, ал.1, т.2 и чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата.
При материален интерес в размер
на 180 000 лв., изчисленото на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимално
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 5130 лв.
От тази сума ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат К.
адвокатско възнаграждение в размер на 2 280 лв., което е съответно на
уважената част от иска /80 000 лв./
Ответникът е направил разноски в
размер на 15 000 лв. без ДДС- заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
представен договор за правна помощ от 28.12.2016 г. и вносен документ за
превеждане на сумата и 260 лв.-депозит вещо лице и свидетел.
Възражението
по чл.78, ал.5 от ГПК на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение е основателно. Както бе посочено по-горе минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 5 130 лв., с оглед на което и при
липсата на фактическа и правна сложност на делото, то адвокатско възнаграждение
в размер на 15 000 лв. се явява очевидно прекомерно, поради което съдът го
намалява до минималния му размер от 5 130 лв., респ. 6 156 лв. с ДДС.
При това положение ответникът е
направил разноски в общ размер на сумата от 6 416 лв., от която сума и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати сумата
от 3 564 лв., съответна на отхвърлената част от исковете /100 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху
уважената част от иска в размер на 3 200 лв., както и сумата от 355,20
лв.-възнаграждения на вещи лица заплатени от бюджета на съда, която е съответна
на уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр.
103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР
на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на
И.В.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** сумата от 80 000 лв.
/осемдесет хиляди лв./ застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди-болки и страдания от травматични увреждания, причинени в пряка причинно
следствена връзка от ПТП, настъпило на 04.07.2015 г. в гр. Враца, виновно
причинени от водача на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
при З. „Б.И.” АД със застрахователна полица № 02115000158415, валидна от
03.01.2015 г. до 03.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането-04.07.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за разликата над сумата от 100 000 лв. до
претендирания размер от 180 000 лв. и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД за
разликата над сумата от 80 000 лв. до сумата от 100 000 лв., поради
прието съпричиняване в размер на 20%.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат Н.Н.К., ЕГН **********,***
адвокатско възнаграждение в размер на 2 280 лв. /две хиляди двеста и
осемдесет лв./
ОСЪЖДА И.В.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Б.И.”
АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 3 564 лв.
/три хиляди петстотин шестдесет и четири лв./ разноски направени от ответника
пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 3 200 лв. /три
хиляди и двеста лв./, както и сумата от 355,20 лв. /триста петдесет и пет и
0,20 лв./-възнаграждения на вещи лица заплатени от бюджета на съда, която е
съответна на уважената част от иска
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: