О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 15.07.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети
юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4709 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Производството е образувано
по подадена от „А.Б.Б.“ АД искова молба срещу „Г.И.“ ЕООД и Я.К.С., с която
предявява, като процесуален субституент на „П.“ ЕООД, обективно съединени
искове с правно основание чл. 134 от ЗЗД вр. чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД за установяване нищожността поради абсолютна симулация на договор за
покупко-продажба от 07.09.2017 г., сключен между „П.“ ЕООД и „ГЕ-АТ“ ЕООД и на
договор за покупко-продажба от 16.01.2019 г., сключен между „ГЕ-АТ“ ЕООД и Я.К.С..
Ищецът твърди, че на
22.12.2006 г. предоставил на В.Г.В.и Н.Н.В.кредит в размер на 150 000 евро.
За обезпечаване на задълженията по договора в полза на банката била учредена
договорна ипотека върху собствен на „П.“ ЕООД недвижим имот, представляващ
медицински център, находящ се в р. София, район „Красно село“, ул. „*****, разположен
на две нива, с площ от 207.55 кв.м. Ипотеката била вписана на 19.05.2008 г.
Поради неплащане на
задълженията на кредитополучателите банката се снабдила с изпълнителен лист.
Провели се разговори за доброволно изпълнение на задължението. Въпреки това на
07.09.2017 г. В.В., като управител на „П.“ ЕООД сключил договор за продажба на
ипотекирания имот с „Г.И.“ ЕООД. Едноличен собственик на капитала на
дружеството купувач била майката на В.В. – С.А.В., а негов управител – М.К.С..
Макар сделката да е била уговорена като възмездна, с отлагане плащането на
цената, реално плащане не било извършено. След продажбата имотът не преминал
във фактическа власт на купувача.
На 28.09.2018 г., след
изтичане на 10-годишния срок по молба на банката учредената ипотека била
вписана отново и банката запазила предпочтителното си удовлетворение от цената
на имота, макар и с нов ред.
На 16.01.2019 г. между „Г.И.“
ЕООД и Я.К.С. се сключил нов договор за продажба, по който отново плащането
било отложено и действително такова не се извършило. М.С.и Я.С. били свързани
лица.
С молба от 20.05.2020 г. Я.С.
поискал от съдебния изпълнител да заличи възбраната върху медицинския център, наложена
във връзка с учредената върху него ипотека.
Ищецът твърди, че
сделката от 07.09.2017 г. е нищожна поради нейната привидност. Страните не
желаели настъпването на правните последици, а целели да създадат привидност за
третите лица и в този смисъл била налице абсолютна симулация. Това се
потвърждавало от съвкупна преценка на всички обстоятелства около сключването на
договора за покупко-продажба и в тази насока ищецът цитира практика на ВКС.
Втората прехвърлителна
сделка от 16.01.2019 г., сключена между „ГЕ-АТ“ ЕООД и Я.С. също не пораждала
правно действие. Правата на лицето, придобило права по привидна сделка се
запазват в случай, че то е било добросъвестно, т.е. не е знаело за
привидността. Това било изключено, предвид роднинската връзка между управителя
на дружеството продавач и купувача. Тази сделка също страдала от порока
„нищожност поради абсолютна симулация“.
Ищецът заявява, че има
правен интерес да упражни правата на длъжника си „П.“ ЕООД по чл. 134 от ЗЗД за
установяване привидността на договорите за покупко-продажба от 07.09.2017 г. и
от 16.01.2019 г. като абсолютно симулативни.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответниците „ГЕ-АТ“ ЕООД и Я.С. са подали отговори, в които излагат доводи за недопустимост
на предявените от ищеца искове. Възразяват, че той е кредитор и че има правен
интерес да предяви права на своя длъжник.
При съобразяване на
изложените в исковата молба фактически твърдения и доводите на ответниците,
съдът намира, че банката не е легитимирана да предяви иск в качеството си на
процесуален субституент на длъжника си по чл. 134 от ЗЗД. Това е така, защото предявяване
на правата на длъжника от кредитор е допустимо, когато длъжникът бездейства и
по този начин способства за намаляване на имуществото си, от което кредиторът
да се удовлетвори. В случая „П.“ ЕООД се е разпоредило с медицинския център в
полза на трето лице – „ГЕ-АТ“ ЕООД. След изповядване на сделката, от длъжника
не може да се очаква активност чрез реализиране на поведение, обратно по
съдържание на извършеното. Прехвърлителят е изразил съгласие за
покупко-продажбата и място за последващо действие, с което да „върне“ обратно
имота в патримониума си не може да се очаква.
Кредиторът, твърдейки
увреждане от тази разпоредителна сделка, има правен интерес да иск
прогласяването й за относително недействителна по отношение на себе си, за да
може да насочи изпълнението върху ипотекирания в негова полза имот. При
условие, че се установи противопоставимост на втората сделка по
покупко-продажба (от 16.01.2019 г.), банката има интерес да иска установяване
на нейната нищожност, след като счита, че тя страда от такъв порок, но не чрез
упражняване на правата на кредитора си, а на свои права, доколкото твърди тя
самата да се явява увредена от сключването й.
Нормата на чл. 134 от ЗЗД
предполага сигурно увеличаване на имуществото на длъжника, което той не
предприема. В случая длъжникът не разполага с право да разкрива симулация на
сделка, по която е изразил съгласие да бъде сключена. Увреденото лице разполага
с право да предяви Павлов иск или иск за нищожност, но от свое име, а не чрез
упражняване на чуждо право по реда на чл. 134 от ЗЗД.
Така предявените искове
са недопустими, поради което производството по делото следва да бъде
прекратено.
Липсата на активна
процесуална легитимация на „А.Б.Б.“ АД не може да се санира чрез указания за
отстраняване на нередовности. „П.“ ЕООД е пасивно, но не и активно легитимиран
по чл. 134 от ЗЗД, за да бъде страна в производството. Ищецът разполага с
интерес да го конституира като ответник по делото, но не и като съищец, чиито
права кредиторът упражнява.
Така мотивиран и на
основание чл. 130, изр. 1 от ГПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4709/2020
г. по описа на СГС, І-17 състав, образувано по предявен от „А.Б.Б.“
АД, като процесуален субституент на „П.“ ЕООД, срещу „Г.И.“ ЕООД и Я.К.С.
обективно съединени искове с правно основание чл. 134 от ЗЗД вр. чл. 26, ал. 2,
изр. 1, пр. 5 от ЗЗД за установяване нищожността поради абсолютна симулация на
договор за покупко-продажба от 07.09.2017 г., сключен между „П.“ ЕООД и „ГЕ-АТ“
ЕООД и на договор за покупко-продажба от 16.01.2019 г., сключен между „ГЕ-АТ“
ЕООД и Я.К.С..
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Софийски Апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: