Решение по дело №824/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 889
Дата: 5 юли 2022 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20227040700824
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 889                  от 05.07.2022 г.              град Б.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Б., петнадесети състав, на тридесети юни две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:

                                                   Председател: Лилия Александрова

                                                          Членове: 1. Диана Ганева

                                                                                    2. Галя Русева

 

при секретаря Вяра Стоянова

и прокурора Андрей Червеняков,

като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 824 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).      

         Образувано е по касационна жалба на Д.А.И.,***, чрез адв. Г. С., против Решение № 290/24.03.2022 г., постановено по а.н.д. № 5645/2021 г. по описа на Районен съд – Б., с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 5288954 на ОД на МВР – Б., с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.2 вр.чл.21, ал.1 от с.з., на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв.

         С касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи се, че оспореният електронен фиш не е бил надлежно връчен на касатора, че за същия не е започнал да тече срокът по чл. 189, ал.5 ЗДвП за подаването на декларация за това, че друго лице, а не той е управлявал автомобила на процесната дата, респ. – неправилно не е била зачетена подадената такава декларация пред съда в хода на производството, поради което и неправилно е бил приложен материалният закон, тъй като на процесната дата нарушението е било извършено от друго лице, а не от касатора. Иска се поради това отмяна на решението и на потвърдения с него електронен фиш. Не се претендират разноски.

         В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, редовно уведомен.

Ответникът – ОД на МВР – Б., редовно уведомен, не изпраща представител в с.з. и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Б. дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Б., ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, по следните съображения.

         С обжалваното решение Районен съд - Б. е потвърдил електронен фиш (ЕФ) серия К № 5288954 на ОД на МВР – Б., с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.2 вр.чл.21, ал.1 от с.з., на касатора Д.А.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв.

         Видно от описаната в ел.фиш фактическата обстановка, на 14.09.2021 г. в 14.59 часа в гр. Б., ПП І-9 км.253+411 до Природозащитен център „Пода“ в посока от кв. „Крайморие“ към ПВ „Юг“, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 за движение в населено място до 60 км/ч, с отчетен толеранс от -3 км/ч на измерената скорост, е установено с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 510 МПС „****” с рег.№ А****МР, собственост на Д.А.И., управлявано със скорост 101 км/ч, в нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, за което на собственика на автомобила е наложена глоба в размер на 600 лв. на осн.чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП.

За да постанови решението си съдът е приел, че нарушението е заснето със стационарна система за видеоконтрол, като използването й е станало при спазване на нормативните изисквания за техническа изправност на измервателния уред. Съдът е приел за безспорно доказано, че процесният автомобил е бил управляван със скорост от 101 км/ч, поради което и правилно е била приложена санкционната норма на чл. 21, ал.2 ЗДвП, предвиждаща наказание глоба за превишение над 40 км/ч. Съдът е отказал да кредитира представената от жалбоподателя в хода на съдебното производство декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП, в която е посочено, че на процесната дата друго лице е управлявало автомобила, тъй като същата не е подадена до съответната структура на МВР, както изисква законът, и то в указания 14-дневен срок, а след него, и според съда не може да бъде взета предвид, още повече че подаването й пред ненадлежния орган на власт е пречка същата да бъде скрепена с наказателната отговорност по чл. 313 НК за невярно деклариране. По тази причина е прието, че правилно е бил определен жалбоподателят като субект на административнонаказателната отговорност.

Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл.189, ал.5 ЗДвП, електронният фиш се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

         В случая по делото е безспорно установено, че касаторът не е получил издадения ел.фиш с препоръчано писмо с обратна разписка. Ответникът твърди, че същият му е бил връчен на 28.09.2021 г. от друга структура, видно от запис в информационната му система „Административнонаказателна дейност“, извадка от която представя, но нито в производството пред първоинстанционния съд, нито в хода на настоящото производство, въпреки дадените нарочни указания в тази връзка, ответникът е представил разписката за връчване, изготвена от тази структура, извършила връчването. При това положение и с оглед изричното оспорване на факта на извършено връчване на електронния фиш от страна на касатора, не може да се приеме, че автоматизираната информационна система на МВР отразява действително датата на връчване, тъй като доказателства в подкрепа на това твърдение не са направени, а извадката от АИС „АНД“ на МВР не е официален свидетелстващ документ, който да обвързва съда с материална доказателствена сила.

           Следователно, след като липсват доказателства за датата на връчване на електронния фиш на касатора, то срокът по чл.189, ал.5 ЗДвП изобщо не е започнал да тече и за лицето не се е породило задължението да подаде декларация в структурата на МВР за това, че друго лице е управлявало автомобила на процесната дата. В случая връчването на електронния фиш е съществен елемент от процедурата по чл. 189, ал.5 ЗДвП, тъй като дава възможност на наказаното с него лице да се запознае с фактите и обстоятелствата във връзка с вмененото нарушение и да вземе становище по тях,у вкл. по въпроса за субекта на отговорността. Ето защо, пропускът да бъде връчен електронния фиш е съществено в случая нарушение на процедурата, представляващо самостоятелно основание за отмяна на така издадения акт, тъй като е ограничило съществено правото на защита на страната и възможността й да подаде декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП.

         Ето защо, постановеното от РС Б. решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него следва да се постанови друго, с което процесният ел.фиш бъде отменен като незаконосъобразен.

Поради изложеното, на основание чл. 221, ал.2 от АПК вр.чл.63в ЗАНН, Административен съд - Б.,

 

                                                Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Решение № 290/24.03.2022 г., постановено по а.н.д. № 5645/2021 г. по описа на Районен съд – Б., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

         ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 5288954 на ОД на МВР – Б., с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.2 вр.чл.21, ал.1 от с.з., на Д.А.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв.

 

 

         Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

 

                         2.