РЕШЕНИЕ
№ 10825
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110111428 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане субективно и обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от [фирма]
срещу Б. С. С. и А. Б. С. за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
69969/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са клиенти на
топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Поддържа се, че съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна
енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през
процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с
решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г.
Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се
начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни фактури, а една след
изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за
1
съответния отоплителен сезон. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г.
ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за
дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни
протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците
на СЕС, в която се намира и имота на ответниците, са сключили договор за
извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [фирма], което след
края на отчетния период изготвя изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение Твърди се, че за имота на ответниците са издадени
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не
са заплатени. С оглед предходното, ищецът поддържа, че подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжниците – настоящи
ответници, но тъй като заповедта е оспорена от длъжниците – настоящи ответници,
обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции против
тях. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците му дължи
сумите, както следва: 1/ ответникът Б. С. С. - сумата от 1510,92 лева, представляваща
3/4 части от главница в общ размер на 2014,54 лева за доставена, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се в [фирма], ведно със законната лихва, считано от 07.12.2021 г. до
окончателното изплащане; сумата от 290,34 лева, представляваща 3/4 части от
обезщетение за забава върху главницата за ТЕ в общ размер на 387,10 лева, за периода
от 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г.; сумата от 16,74 лева, представляваща 3/4 части от
главница в общ размер на 22,33 лева за извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 3,45 лева,
представляваща 3/4 части от обезщетение за забава в общ размер на 4,61 лева върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 23.11.2021 г. и 2/
ответникът А. Б. С. – сумата от 503,64 лева, представляваща 1/4 част от главница в общ
размер на 2014,54 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [фирма], ведно със
законната лихва, считано от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 99,78
лева, представляваща 1/4 част от обезщетение за забава върху главницата за ТЕ в общ
размер на 387,10 лева, за периода от 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г.; сумата от 5,58 лева,
представляваща 1/4 част от главница в общ размер на 22,33 лева за извършена услуга
за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законната лихва, считано от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане и
сумата от 1,15 лева, представляваща 1/4 част от обезщетение за забава в общ размер на
4,61 лева върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до
23.11.2021 г. Претендира разноски.
2
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, в който се изразява
становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Прави се
възражения за погасяване по давност на претенциите за главница и лихва, съгласно
разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД. Оспорват се представените към исковата молба
извлечения от сметки с доводи, че същите не се основание за плащане и посочените в
тях суми не съответстват на претендираната главница. Твърди се още, че ответниците
са се отказали от услугите на топлофикационното дружество, поради което
радиаторите и тръбите са демонтирани. По изложените в исковата молба доводи и
съображения се иска отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност,
в случай, че същите бъдат уважени, ответниците молят за прилагане разпоредбата на
чл.241 ГПК. Претендират разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 69969/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против Б. С. С. и А. Б. С., с която е разпоредено
двамата да заплатят /при разделна отговорност/ на кредитора – настоящ ищец суми за
главница за доставена топлинна енергия и дялово разпределение през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до процесния недвижим имот, както и суми за
обезщетение за забава относно заплащане на главниците.
С разпореждане от 03.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 69969/2021 г. по описа на СРС съдът
е указал на кредитора, че може да предяви иск за установяване на вземанията си, тъй
като в законоустановения срок длъжниците са подали възражение.
По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 20, том I, рег.№ 27, дело № 20/1998 г. по описа на В.Ч., нотариус с район на
действие СРС, от който се установява, че процесния недвижим имот е бил собственост
на трето за делото лице – ю.а. С..
По делото е приложено удостоверение за наследници на ю.а. Николова, от което
се установява, че същата е починала на 25.08.2021 г., като е оставила двама наследници
по закон – съпруг и дъщеря /настоящи ответници/.
По делото е приложено постановление на ЧСИ С.Х. с район на действие СГС по
изп.д.№ 20178630403725, от което се установява, че още на 12.10.2017 г. върху ½
идеална част от процесния недвижим имот е наложена възбрана.
От приложените към исковата молба документи се установява, че през исковия
период отоплителните тела в имота са демонтирани.
По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот,
без данни за съставител, както и приложимите ОУ на дружеството.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза
3
в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки е посочило, че в
процесния имот е разпределяна ТЕ само от сградна инсталация. Вещото лице е
посочило, че срещу издадените изравнителни сметки не са подавани възражения.
Дяловото разпределение на ТЕ и начислените суми са в съответствие с нормативната
уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки,
касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
в което вещото лице, след извършена проверка в ищцовото дружество, е констатирало,
че начислените и незаплатени суми за главница през исковия период са в общ размер
на 2036,87 лева, в т.ч. 22,33 лева за дялово разпределение, а лихвата за забава е в общ
размер на 391,71 лева, в т.ч. 4,61 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответницата за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната Наредба по чл.36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
В конкретния случай ищецът претендира от ответника заплащане на суми,
произтичащи от доставяна топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. Видно от приложения по делото нотариален акт от 1998 г. и
удостоверение за наследници е, че собственик на процесния недвижим имот е била ю.а.
С. - наследодателка на ответниците, починала на 25.08.2021 г. Предходното обуславя
извод, че през процесния исков период между ищцовото дружество и ответниците не е
било налице валидно облигационно правоотношение така, както се излага в исковата
молба. През горепосочения период облигационно правоотношение евентуално е било
налице между наследодателя и ищеца. В исковата молба обаче не са изложени подобни
4
обстоятелства, нито твърдения, че процесната сума се претендира от ответниците
именно в качеството им на наследници, т.е. че задължението е обусловено от
наследствено правоприемство, а не от облигационна връзка. Напротив – в исковата
молба са изложени твърдения, че ответниците са клиенти на топлинна енергия. По
делото няма данни дали към датата на закупуване на процесния недвижим имот,
наследодателката на ответниците е била в брак с първия от тях, което да обуславя
претендираната от него отговорност. Отделно от предходното, видно от приложеното
от ищеца постановление е, че върху ½ ид.ч. от имота е наложена възбрана още през
2017 г., поради което не би могло да се приеме за безспорно обстоятелството, че през
исковия период /2018-2020 г./ ответниците са били клиенти на топлинна енергия,
доставена от ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, доколкото съдът е обвързан от поставените в исковата
молба рамки и не може да подменя волята на страната относно обстоятелствата, от
които се твърди, че произтича задължението, то исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат
право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. По делото няма данни
за направени от ответниците разноски, поради което съдът не присъжда такива.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В заповедното производство също
няма данни за сторени от ответниците разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], със седалище и адрес на управление:
[адрес] против Б. С. С., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД –
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1510,92 лева,
представляваща 3/4 части от главница в общ размер на 2014,54 лева за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в [фирма], ведно със законната лихва, считано от
07.12.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 290,34 лева, представляваща 3/4
части от обезщетение за забава върху главницата за ТЕ в общ размер на 387,10 лева, за
5
периода от 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г.; сумата от 16,74 лева, представляваща 3/4
части от главница в общ размер на 22,33 лева за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва, считано от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от
3,45 лева, представляваща 3/4 части от обезщетение за забава в общ размер на 4,61
лева върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до
23.11.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] със седалище и адрес на управление:
[адрес] против А. Б. С., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД –
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 503,64 лева,
представляваща 1/4 част от главница в общ размер на 2014,54 лева за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в [фирма], ведно със законната лихва, считано от
07.12.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 99,78 лева, представляваща 1/4
част от обезщетение за забава върху главницата за ТЕ в общ размер на 387,10 лева, за
периода от 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г.; сумата от 5,58 лева, представляваща 1/4 част
от главница в общ размер на 22,33 лева за извършена услуга за дялово разпределение
на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 1,15 лева,
представляваща 1/4 част от обезщетение за забава в общ размер на 4,61 лева върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 23.11.2021 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6