Р Е Ш Е Н И Е
№ 3779
град Бургас
, 27.12.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, граждански
състав
на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Жасмина Славова, като разгледа докладваното от съдията
Дойков гражданско дело № 8291 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на Н.П.И.,*** със съдебен адрес *** – адв. С.К.,***,
против Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, ........................,
представлявана от главен комисар С.К. . Ищецът претендира, че в периода 01.10.2016г.
до 30.09.2019г. е полагал труд като „...................“
в ....................... при РДГП Бургас част от ГД „Гранична полиция“ гр.
София. Твърди се, че за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал
труд по 12 - часови смени, предварително определени по график. За този период И.
бил положил 1680часа нощен труд, който след като се пресметнел с коефициент
1.143 възлизал на общо 1920часа. Това преизчисляване от нощен към дневен труд
водело до това, че ищецът бил положил 240часа извънреден труд , който
ответникът му като негов работодател не бил заплатил. Въз основа на
получаваното в различни периоди трудово възнаграждение, ищецът оценява
незаплатения си труд на 1440лева за целия процесен период, както и законна
лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба в съда – 01.10.2019г.
до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба са изложени съображения
относно приложимото право. Направени са доказателствени искания. В съдебно
заседание ищецът не се явява , представлява се от адв. К., като исковата молба
се поддържа. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като
се претендира осъждане на ответника са сумата 1796.21лева за положен извънреден
труд, приравнен от нощен в дневен такъв. Претендират се разноските по водене на
производството.
Ответникът
ГД „Гранична полиция“ МВР депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК
чрез гл. юрисконсулт К.И.. Предявените искове се оспорват като недоказани както
по основание, така и по размер. Изложени са правни съображения във връзка
приложимата нормативна уредба за процесния период, съобразена със ЗМВР. Не се
оспорва факта, че в посочения от Н.П.И. период с ответника са се намирали в
правоотношения по ЗМВР и ищецът е полагал труд на смени/ дневни и нощни/. Изложени
са подробни правни съображения. Ответникът счита, че на И. не се дължи исковата
сума. Не се споделя виждането, че приложима е Наредба за структурата и организацията
на работната заплата, която се отнасяла за работещи по трудово правоотношение,
каквото не било това на ищеца и ГД “Гранична полиция“. Счита, че така
преизчисленият нощен труд не представлява извънреден труд. Взема се становище
по доказателствените искания на ищеца.
Предявен
е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице Н.К. е, че за периода от м. октомври 2016г. до м. септември
2019г. ищецът е положил общо 1800часа нощен труд. Същият приравнен към дневен
такъв при уможение с коефициент 1.143 се равнявал на 2057.40часа дневен труд.
Съответно вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 257.40часа извънреден
труд, който е оценен на 1796.21лева.
Съдът, след като обсъди представените с исковата молба
писмени материали и становището на ответника по делото, счита за установено
следното.
По делото не се спори , че между ищецът Н.П.И. и ГД „Гранична полиция”
МВР гр. София е било налице служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемала длъжността „...............“ в .................
при РДГП Бургас част от ГД „Гранична полиция“ гр. София.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е
следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден
труд. Относимите към
предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.); , Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.
176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал.
2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3
от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В предходната редакция
на ал. 3 е посочено, че периодът на изчисляване е едномесечен. В ал. 5, т. 2 е предвидено,
че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време,
до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е
предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по
служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по
трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при
сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, който коефициент според съда
възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).
Може също
така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете
нощен труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да
се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140,
ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе
заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа,
отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова
дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага
коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според
което за периода м. октомври 2016г. – м. септември
2019г.
ищецът е положил общо 1800часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 2057.40часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 257.40часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1796.21лева и при липса на доказателства това
допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то
изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в
предявения след увеличението размер.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 01.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 420.00лева за платено адвокатско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса
за разглеждането на иск, която е в размер на 71.85лева и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер
на 200.00лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната лихва
върху него.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, ...................,
представлявана от Главен комисар С.К. – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.И., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес *** – адв. С.К.,***, сумата от 1796.21лева/ хиляда седемстотин
деветдесет и шест лева и двадесет и една стотинки/ представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257.40часа за периода 01.10.2016г.
до 30.09.2019г.- разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен
такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 01.10.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, ................., представлявана от
Главен комисар С.К. – Директор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на
Н.П.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** – адв. С.К.,***, сумата от 420.00лева
/четиристотин и двадесет лева/ разноски по водене на производството за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, ..................., представлявана от
Главен комисар С.К. – Директор, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС гр. Бургас сумите от 200.00лева/ двеста лева/ за изготвената
експертиза и 71.85лева /седемдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/
държавна такса.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 27.12.2019г.
Съдия:
/ п /
Вярно с оригинала
Ж. С.