Решение по дело №516/2018 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 ноември 2018 г. (в сила от 16 ноември 2018 г.)
Съдия: Методи Крумов Величков
Дело: 20181700500516
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                370                      16. 11. 2018г.                        град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд

На 16. 10. 2018г.,

в публичното съдебно заседание в следния състав :

                                                              Председател :  Методи Величков

                                                                     Членове :  Кристиан Петров                                                                                мл. с-я Симона Кирилова

Секретар : Златка Стоянова,

Прокурор : Галина Антова,

като разгледа докладваното от съдия М. Величков въззивно гр. дело № 516 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 764 от 05. 06. 2018г., постановено по гр. д. № 03925 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд, са осъдени Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2 и Областна дирекция на МВР – гр. Перник, с адрес в гр. Перник, ул. „Самоков” № 1, да заплатят при условията на солидарност, на И.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции, унижаване на честта и достойнството и злепоставяне на доброто име пред обществото, в резултат от водено против ищеца наказателно производство за извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по ДП № 101/2016г. по описа на РУ – гр. ***, прокурорска преписка № 450/2016г. по описа на Районна прокуратура – гр. ***, което е прекратено с постановление от 05.12.2016г. на основание чл. 24, ал.1, т.1 НПК, ведно със законна лихва за забава върху главницата от 13.12.2016г. до окончателно изплащане на вземането, като искът за главница за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 3000 лева и за законна лихва за забава за периода от 05.12.2016г. до 13.12.2016г. е отхвърлен.

С решението са осъдени Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2 и Областна дирекция на МВР – гр. Перник, с адрес в гр. Перник, ул. „Самоков” № 1, да заплатят на И.А.М., на основание чл. 10а ЗОДОВ, сумата в размер на 68,33 лева, представляваща сторени съдебни разноски, съобразно уважената част от иска.

Недоволна от решението е останала Прокуратурата на Република България, която чрез Д.Б. – прокурор в Районна прокуратура - гр. Перник, го е обжалвала изцяло. Навеждат се доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Евентуално се прави искане да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Жалбата се поддържа в съдебно заседание, чрез прокурор М.Л., от Окръжна прокуратура Перник.   

Областна дирекция на МВР – Перник, чрез юрисконсулт З.В., е подало писмен отговор, с който се присъединява към мотивите в подадената жалба. На основание 265, ал.1 от НК е конституирана като жалбоподател. ОД на МВР – Перник поддържа писмения си отговор – жалба, чрез юрисконсулт З.В.. Навеждат се доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск по отношение на ОД на МВР - Перник. Евентуално се прави искане да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Моли да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

И. А. М. не е подал писмен отговор. В съдебно заседание, чрез адвокат И.М., моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да му се присъдят направените разноски.     Прокурор Галина Антова, участваща по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като ищецът не е ангажирал достатъчно доказателства за уважаването на предявения иск. Счита, че Пернишкият районен съд неправилно е приел, че Прокуратурата на Република България следва да отговоря солидарно с ОД на МВР. Моли решението изцяло да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и предявеният иск да бъде отхвърлен или алтернативно да бъде намален присъдения размер на обезщетението.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивните жалби се явяват редовни и процесуално допустими – подадени са от активно легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване /респективно в срока за конституиране като жалбоподател по реда на чл.265, ал.1 от ГПК/ и подлежат на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно и допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в двете жалби, становищата на страните в процеса и събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :

Видно от ЕР на ТЕЛК № *** на заседание № *** на МБАЛ „Р. Ангелова“ гр. Перник, И.А.М. от ** годишен /от ***./ страда от ***, като неговата диагноза е **** и същият е със ***. Поради това си заболяване на 18. 10. 2018г. М. си поставил инжекция „инсулин“ и приел медикамента „предстрариум“. Същият ден, но по – късно ищецът управлявал лек автомобил „***“, собственост на свидетеля  С.Ц.Й.. Карал материали за ремонт на бащината му къща в с. ***, *** община, където той основно пребивавал. Около 18.15ч., в гр. ***, ***, бил спрян за проверка от полицейски служители от РУ на МВР – гр. ***. Пробата за наличие на алкохол, извършена с апарат „Дрегер 7510“ била отрицателна. М. бил изпробван и с полеви тест „Drug Check 3000“ за наличието на наркотици или други упойващи вещества, като пробата дала положителен резултат. В резултат на това полицейските служители :

-                      Съставили на  И.А.М.  АУАН затова, че управлява МПС след употреба на наркотично или упойващо вещество, установено по надлежния ред и му отнели свидетелството за управление на МПС.

-                      Извършили личен обиск на М., като не били намерени забранени вещи и премети от закона.

-                      Извършили проверка на лекия автомобил, управляван от М., като не били намерени забранени вещи и премети от закона.

-                      Било образувано бързо производство № 101 / 2016г. по описа на РУ – ***, водено срещу И.А.М. за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК. По него той, неговият спътник и тримата полицаи били разпитани като свидетели. За това обстоятелство било изпратено писмо на същата дата – 18. 10. 2016г. до Районна Прокуратура – гр. *** и то било получено там на следващия ден – 19. 10. 2016г.

-                      На 18. 10. 2016г. в 18. 30ч., на основание чл. 72, ал.1, т.1 от  ЗМВР, с полицейска заповед бил задържан  И.М., за срок от 24ч. В декларацията към тази заповед М. отбелязал, че е ***.

-                      На 18. 10. 2016г. в 18.50ч. И.М. бил отведен в ЦСМП – гр. ***, където дал кръвна проба за изследване за наличие на алкохол и наркотици. Там той бил прегледан от фелдшер, който установил, че заболяването на М. не позволява той да бъде задържан и на същия ден – 18. 10. 2016г. в 20.15ч. той бил освободен.

На следващия ден 19. 10. 2016г. случаят бил отразен както на сайта на Областна дирекция на МВР, така и на сайта www.zaPernik.com, като и в двата сайта не било изписано името на ищеца, а само неговите инициали и години – И.А.***.

Още на 18. 10. 2016г. собственикът на автомобила - свидетелят  С.Ц.Й., разбрал че има някакъв проблем с автомобила му, но не повярвал. Същият е живущ в гр. *** и чул от негови познати от гр. ***, които минавали през гр. ***, че са видели автомобила му пред РУ на МВР гр. ***, където полицаи го претърсвали. На 19. 10. 2916г. прочел за случилото се в сайта „За Перник ком“.  Търсил по телефона ищеца, но той не му отговарял, поради което посетил М. *** там узнал от него за случилото се. На 19. 10. 2016г. М. бил посетен в друго време и от свидетеля С.О.М., като ищецът първоначално нищо не казвал, но след това той и неговия баща обяснили за случая. И двамата свидетели възприели обстоятелството, че М. с неохота разказва за случилото, че е  притеснен и се срамува от случилото се. Същият категорично заявил пред свидетелите, че нито е употребявал наркотици, нито е превозвал такива с автомобила. Впоследствие новината била отразена и в кабелна телевизия „Перник“, както и в сайта, „***“. Тъй като гр. ***, гр. *** и село ***, *** община, са малки населени места, където повечето хора се познават взаимно, познатите на М. запознали подигравателно да се обръщат към него с подмятания, че и той е наркоман и той е започнал да приема наркотици, като тези подигравки продължават и до днешен ден, въпреки, че наказателното досъдебно производство срещу И.М. било прекратено впоследствие на 05. 12. 2016г. Тъй като свидетелството за управление на МПС на М. му било отнето, той изпитвал затруднения във връзка с придвижването си до болницата в гр. Перник, относно своето заболяването.

Старши разследващ полицай М.В. от ОД на МВР – Перник, изискала справка за съдимост на М., справка за неговата правоспособност като водач на МПС и за налаганите му административни наказания като такъв и назначила съдебно – химическа експертиза /токсикологична/ експертиза от *** в гр. София, като на същата дата изпратената за изследване кръв, била приета в болницата. На 20. 10. 2016г. изпратила предложение до Районна прокуратура гр. ***, на основание чл. 357, ал.2 от НПК, да бъде постановено разследването по бързо производство 101 / 2016г. по описа на РУ гр. ***, да бъде извършено по общия ред. Предложението било получено в Районна прокуратура гр. *** на 20. 10. 2016г. и на 21. 10. 2016г. прокурор от Районна прокуратура гр. *** разрешил бързото производство да продължи по общия ред.

Резултатът  на съдебно – химическата /токсикологична/ експертиза и за наличие на алкохол и за наличие на наркотични вещества или упойващи вещества или медикаменти, бил отрицателен. Същата била изпратена от *** на 10. 11. 2016г. На 14. 11. 2016г. ст. разследващ полицай М.В. постановила изплащане на сумата от 186лв. за изготвяне на експертизата.

Две седмици по късно - 28. 11. 2016г. ст. разследващ полицай М.В. изпратила доклад до Районна прокуратура гр. ***, с мнение за прекратяване на досъдебно производство № 101 / 2016г., на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Същият бил получен на 28. 11. 2018г. в Районна прокуратура гр. ***. Седмица по- късно - на 05. 12. 2016г. прокурор от Районна прокуратура гр. *** постановил прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство  № 101 / 2016г. по описа на РУ – гр. ***. И.М. получил постановлението в деловодството на прокуратурата на 05. 12. 2016г. и то е влязло в сила на 13. 12. 2016г.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените писмени доказателства по бързо производство № 101 / 18. 10. 2016г. по описа на РУ гр. ***, от тези приложени по преписка рег. № 450 / 2016г. по описа на Районна прокуратура – гр. ***, както и от свидетелските показания на С.Ц.Й. и С.О.М..

При така установената фактическа обстановка, Пернишкият окръжен съд намира за установено от правна страна следното :

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В случая е категорично установено, че срещу И.А.М. е било образувано бързо производство на 18. 10. 2016г., за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, което е било прекратено с постановление на прокурор от 05. 12. 2016г., влязло в сила на 13. 12. 2016г. По това производство М. не е привличан като обвиняем, но то е било водено срещу него за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК. Съгласно Решение № 35 от 16. 02. 2016г. на ВКС по гр. д. № 5215 / 2015г., III ГО, ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК – „Следва да се приеме, че лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено преди да му е повдигнато обвинение. Важен е фактът на засягане на личната сфера – който настъпва от момента, в който съответното лице се извършват действия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство – а не формалното му привличане в качеството на обвиняем /чл.54 НПК/ по реда на НПК.“

Доводите в жалбата на Прокуратурата, че не била доказана пряка причинно - следствена връзка между воденото спрямо ищеца наказателно производство и  настъпилите според твърденията на ищеца вредни последици, се явяват неоснователни. Поради обстоятелството, че гр. ***, село *** и гр. *** са малки населени места, свидетелят Й. е разбрал за извършваното претърсване на лекия му автомобил още на 18. 10 2016г. вечерта, а на следващия ден е прочел новината в сайта „За Перник ком“ и едва след това е отишъл при М. в ***. И свидетелят Й. и свидетелят М. дават показания, че М. не е отговарял на телефонните обаждания, нито пък на повикванията от двора, че е бил смутен, притеснен и се е срамувал и с неохота е разказвал за случилото се. От техните свидетелски показания се установява, че новината е била разпространена впоследствие и чрез сайта „***“ и чрез съобщаването й по кабелна телевизия „Кракра“ /освен по първите два сайта цитирани по - горе/, поради което е станала достояние на неограничен кръг хора. Действително Прокуратурата не е давала информация за случая по тези сайтове, но това не означава, че не следва да носи отговорност по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Достигането на информацията до неограничен кръг от хора е единствено от значение за определяне на по – голямо обезщетение, в сравнение когато информацията не е била оповестявана. От свидетелските показания на двамата свидетели се установи, че познатите на М. са започнали да изразяват открито към последния едно негативно и подигравателно отношение, дори и след приключване на наказателното производство – до днешни дни.

Съдът не възприема и доводите на въззиваемата ответна прокуратура, както и становището на прокурора, развити в хода на устните състезания, че Районна прокуратура гр. *** не е имала никаква възможност за упражняване на предвидените в чл. 196 от НПК правомощия. Напротив, още на 19. 10. 2016г. прокуратурата е получила писмото за започналото бързо производство, а на 21. 10. 2016г., прокурор от Районна прокуратура гр. *** е разрешил бързото производство да продължи по общия ред.

Съдът не възприема и доводите в жалбата на ОД на МВР гр. Перник, че действията на полицейските служители, извършили проверката на М. с полевия тест „Drug Check 3000“ за наличието на наркотици или други упойващи вещества, са законосъобразни. Факт е, че въз основа заключението на  съдебно - – химическата /токсикологична/ експертиза и за наличие на алкохол и за наличие на наркотични вещества или упойващи вещества или медикаменти, резултатът е отрицателен, което означава, че до влизане на постановлението от 05. 12. 2016г. на прокурора от Районна Прокуратура гр. *** за прекратяване на наказателното производство, всичките извършени действия са били незаконосъобразни. Публикуването на бюлетина на ОД на МВР – Перник в сайта на същата институция, е основание за определяне на по – голямо обезщетение, тъй като тази информация е станала достояние на неограничен кръг лица. Доводите в жалбата на ОД на МВР – Перник, че изброените в иска субективни преживявания като стрес, тревога, депресия и т.н. не са свързани с конкретни действия на прокуратурата и органите на разследването, а се дължат на заболяването на ищеца, което той е имал и преди, са също неоснователни. Първо, в исковата молба ищецът никъде не твърди, че е развил депресия и изводи в тази насока не са направени от страна на Пернишкия районен съд. Второ, Пернишкият районен съд не е възприел свидетелските показания, в частта им, че след този случай и в резултат от него – здравословното състояние на ищеца се влошило и той започнал да получава високо кръвно налягане и да взема допълнителни медикаменти, като е отбелязал, че не може да се установи причинно – следствена връзка между образуването на наказателно производство срещу М. и такова влошаване на здравословното му състояние. Трето, самите свидетели заявяват, че ищецът е бил променен в сравнение с обичайното му състояние – не е отговарял на телефонните позвънявания на Й., не е отговарял на повикванията на свид. М., който винаги преди това го е заварвал в двора, а този път го е заварил да се стои сам в една стая, бил смутен, притеснен и се срамувал, както и че познатите му започнали да проявяват негативно и подигравателно отношение към него.

С оглед изложеното, Пернишкият окръжен съд намира, че исковата молба се явява основателна, поради което следва да бъде ангажирана солидарната отговорност и на двамата ответници.

По отношение размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Изхождайки от обстоятелството, че се касае за млад мъж на ** години, с тежко заболяване - ***, от извършения личен обиск, и претърсване на автомобила, от характера на уврежданията – притеснения и чувство на срам, от широкото медийно отразяване на случая и негативните последици за М. – подигравателно и укорително отношение на хората към него, от обстоятелството, че му е било взето свидетелството за управление на МПС – от една страна, а от друга страна - от обстоятелството, че той е бил „задържан под стража“ само за 2 часа, без реално да влиза в ареста, от обстоятелството, че спрямо него не е вземана мярка за неотклонение, от сравнително краткия период, през който е проведено наказателното производство срещу него – за период от месец и половина, през което време той е бил разпитан само веднаж при задържането му, от самия характер на наказателното производство – по чл. 343б, ал.1, т.3 от НК, за който текст е предвидено наказание „лишаване от свобода за срок от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева“, съдът намира, че сумата от 500лв. реално би обезщетила ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. Следователно присъденото обезщетение от Пернишкия районен съд не е в завишен размер и не следва да се намалява.

С оглед изложеното Пернишкият окръжен съд намира, че и двете въззивни жалби се явяват неоснователни, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като съдът изцяло възприема обстойните и аргументирани мотиви на Пернишкия районен съд по реда на чл. 272 от ГПК.

С оглед изхода по делото двамата жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на въззиваемия ответник сумата 300лв., представляваща направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд /гърба на л.18 от възз. гр. д. № 160 / 2018г. по описа на Пернишкия окръжен съд/.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

РЕШИ:

 

Потвърждава решение № 764 от 05. 06. 2018г., постановено по гр. д. № 03925 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд.

Осъжда Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2 и Областна дирекция на МВР – гр. Перник, с адрес в гр. Перник, ул. „Самоков” № 1, да заплатят солидарно, на И.А.М., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата 300лв. /триста лева/, представляваща направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател :                 

 

 

  Членове : 1.                 

 

 

                  2.