Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020 г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД,
ХVІ–ти състав,
в публично заседание на 10.11.2020 г., в
състав:
Административен съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело № 1650 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на С.Н.Р., ЕГН **********, чрез
адв. Д.М. - ВАК, срещу решение № 148/24.06.2020 г. на директора на ТД на НАП Варна в частта му , с която е потвърдено разпореждане № С200003-137-0005014 / 04.06.2020
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Варна, с което не е прекратено поради изтекла погасителна давност изпълнителното
производство за събиране на публични вземания по изпълнителен лист от 14.08.2012 г. в размер
на главницата от 317 лв. и по ревизионен акт № *********/1.06.2011 г. в размер
на 112 018,11 лв.
В жалбата са изложени твърдения, че решението е
незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че данъчният орган неправилно прилага
разпоредбата на чл.171 от ДОПК , тъй като давността започвала да тече от 1 януари на годината следваща
годината през която задължението е
следвало да се плати, а не от 1 януари на годината следваща годината през която задължението е било установено с ревизионния
акт /РА/. Посочва се още , че данъчният
орган неправилно обединявал ревизираните
периоди в един данъчен период с обща погасителна давност. Изложени са доводи,
че следва да се вземат под внимание установените с РА задължения по данъчни периоди и да се установи кога изтичат
давностните срокове за всеки отделен период. Твърди се още , че предвид факта, че са установени данъчни
задължения за последен данъчен период м.08.2009 г., то давността за последното
задължение започвала да тече от 1.01.2010 г., поради което към
31.12.2019 г. била изтекла абсолютната погасителна давност на
въпросните задължения. По отношение на вземането установено с изпълнителния лист по
гр.д. № 2770/2005 г. на ВРС се излагат
доводи ,че давността започвала да тече от 01.01.2015 г. , след която дата не били предприемани никакви действия по събиране на вземането, поради което давността
не била прекъсвана и спирана и съответно
тя е изтекла на 1.01.2020 год. Отправя
се искане за отмяна на обжалваното
решение и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – директорът
на ТД на НАП Варна, в депозираните чрез процесуален представител писмени бележки
с.д. 11529/23.09.2020 г.,
оспорва жалбата и моли за потвърждаване
на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
В ТД на НАП-Варна е образувано изпълнително дело /ИД/
№ 3110002588/2011 г. срещу С.Н.Р.
за събиране на публични държавни вземания.
Във връзка с образуваното изпълнително дело е издадено
съобщение за доброволно изпълнение на
основание чл. 221 от ДОПК с изх. № 2588/2011/000027/30.01.2012 г., което Р. е
отказала да получи, удостоверено по надлежния ред.
На 11.01.2012 г. е издадено Постановление изх. № 2588/2011/000022/11.01.2012
г. за налагане на обезпечителни мерки, като е наложен запор върху поземлен имот
лозе с площ 579 кв.м., находящ се в с.Змеево, общ.Балчик, с идентификатор №31245.0.139,
което Р. е отказала да получи, удостоверено по надлежния ред.
С Разпореждане за присъединяване изх. № 2588/2011/000041/
30.08.2012 г., публичният изпълнител е допуснал присъединяване в изпълнителното
производство на вземания по изпълнителен лист от 17.08.2012 г. по
гр.д.№2770/2005 г. на Районен съд Варна в размер на 1380,69 лв. главница и
лихва в размер на 5,45 лв. , по отношение на които Р. има качеството на солидарен длъжник. Няма данни на коя дата Р. е
уведомена за присъединяването.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки
/ПНОМ/ изх. № 2588/2011/000049/ 08.05.2013 г., издадено от публичен изпълнител
при ТД на НАП Варна е наложен запор на
вземане от публична продан по изп.д.№ 392/2012 г. по описа на Районен съд Варна
до размера на вземането – 65 773,88 лв. главница и лихва 49 803,31
лв. По делото няма данни С.Р. да е била
уведомена за наложения запор - приложената
на л.20 разписка се отнася за връчването
на разпореждането на публичния
изпълнител от 4.06.2020 г. и за връчването на постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 11.01.2012 год.
До жалбоподателката е било изпратено съобщение за
насрочване на опис с изх.№ С200003-110-1103/
03.06.2020 г. в което е посочено , че
описът ще се извърши на 17.07.2020 г. от 10.00 ч. на адрес с. Змеево , общ. Балчик,
м.“Лозята“. Няма данни съобщението да е връчено на Р..
С депозирана в
ТД на НАП Варна молба вх.№ 12372 от 11.03.2020 г., Р. е отправила искане за
отписване на задълженията по Ревизионен акт №*********/01.06.2011 г. поради изтичане на давностния срок, тъй като се
отнасяли за периода от 2007 г. до 2009
г. Направено е и искане на основание чл.82, ал.2 от ЗАНН – за отписване на задължението за глоба по АУАН от 05.03.2010 г. в размер на 500 лв.
С Разпореждане № С200003-137-0005014/04.06.2020 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП -Варна, не са прекратени поради
изтекла погасителна давност публичните вземания
произтичащи от изпълнителни листи
от 14.08.2012 г. и от 17.08.2012 г. по гр.д.№2770/2005 г. по описа на Районен съд
Варна , наказателното постановление от 05.03.2010 г. и ревизионния
акт от 01.06.2011 год. Изложени са мотиви, че давността по отношение на въпросните публични вземания е прекъсната с издаването на
разпорежданията за присъединяването им към изпълнителното дело , след което е
започнала да тече нова давност, били са наложени запор на банкови сметки и
възбрана на недвижим имот и към момента на постановяване на разпореждането
давността не била изтекла.
Разпореждането е обжалвано от Р. по административен ред пред директора на ТД на
НАП-Варна с жалба вх. № 26445/15.06.2020 год. С постановеното от директора решение № 148/24.06.2020 г. е отменено разпореждането в частта му касаеща вземането
по глобата в размер на 500 лв. , наложена
с НП № 10-128/05.03.2010 г. на ТД на НАП
Варна. Потвърдено е разпореждането в
частта, с която не са отписани
вземанията по ревизионния акт от 01.06.2011 г. и по изпълнителния
лист от 14.08.2012 г. за сумата в размер на главницата от 317 лв. и лихви в размер на
256,75 лв. Върната е преписката на публичния изпълнител за
предприемане на действия по компетентност по отношение на вземането за глобата в размер на 500 лв. и това по изпълнителния лист от
17.08.2012 г. за вземане в размер на
2 476.36 лв.
Срещу решение №
148/24.06.2020 г. е подадена от Р. ***.07.2020
г. , във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство е приобщено като писмено доказателство ревизионен акт №*********/01.06.2011 г. на ТД
на НАП-Варна . Прието е становище с.д. 12 328/8.10.2020 г. на процесуалния
представител на директора на ТД на НАП- Варна, съгласно което за вземането по
изпълнителния лист в размер на главницата от 317 лв. няма издадено разпореждане за присъединяване
по изпълнителното дело.
При така установените факти , съдът приема от правна страна следното
:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от Р. в предвидения в чл. 268, ал. 1 от ДОПК 7-дневен срок за
съдебно обжалване, както и при наличието на правен интерес за същото - решение
№ 148/24.06.2020 г. на директора на ТД
на НАП - Варна е връчено на С.Н.Р. на 17.07.2020 г. , а жалбата срещу него е депозирана
в деловодството на ответния административен орган на 23.07.2020 год.
Оспореното по съдебен ред решение
№ 148/24.06.2020 г. на директора на ТД на НАП Варна е издадено от компетентен орган съгласно
разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изречение първо от ДОПК , в предвидената форма и при липсата на допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила.
По материалната законосъобразност на обжалвания административен акт, съдът приема следното :
Между страните няма спор по фактите. Спорът е правен и
се концентрира върху въпроса изтекла ли е погасителната давност по отношение на
публичните вземания, произтичащи от посочените в Разпореждане № С200003-137-0005014/
04.06.2020 г. изпълнителни титули – Ревизионен
акт от 01.06.2011 г. и Изпълнителен лист от 14.08.2012 г. за сума в размер на главницата от 317 лв. и лихви в размер на
256,75 лв.
Съгласно чл. 171,
ал. 1 от ДОПК , публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок, а съгласно ал.
2 на чл. 171
от ДОПК , с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Съгласно чл. 172,
ал. 1 от ДОПК, давността
спира в предвидените от закона случаи по т. 1 до т. 6. Съгласно втората алинея на чл. 172
от ДОПК, давността
се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение, а според ал. 3 на чл. 172, от прекъсването на давността започва да тече
нова давност.
Погасителната давност е фактически състав включващ
времеви период на бездействие на носителя на едно субективно материално право,
който поражда правото на задълженото
лице да се позове на давността и да откаже изпълнение на задължението. С
изтичането на давностните срокове по чл. 171
от ДОПК се
погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, което
остава дължимо, но може да бъде платено единствено доброволно от длъжника /чл. 174
от ДОПК/ или да
бъде прихванато /чл. 128,
ал. 1 от ДОПК/.
Прекъсването или спирането на погасителната давност може да настъпи при
възникнали преди изтичането й юридически факти, установени в правната норма на чл. 172
от ДОПК.
Посочените
в оспорената част на обжалваното решение
публични вземания представляват
изискуеми задължения за ДДС за конкретен данъчен период и задължения от издаден
изпълнителен лист за разноски по исково производство. Погасяването на публичните
задължения по давност е предвидена в закона правна възможност - чл. 168, т. 3 от ДОПК.
Издаденият ревизионен акт
от 01.06.2011 г. обхваща данъчен период от 01.04.2007 г. до 31.01.2010 г., но периодът
за който са установени задължения по ДДС
е от м.04.2007 г. до м.08.2009 г., като
за периода от 1.09.2009 г. до 31.01.2010 г. няма установени задължения. Съгласно чл.89,ал.1
във вр. с чл.125,ал.5 от ЗДДС задължението по РА за м.08.2009 г. е следвало да бъде заплатено
до 14 число на месеца, следващ данъчния период за който се отнася, т.е. до 14.09.2009 г.
Съгласно чл.171, ал.2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо
от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на
длъжника. Тази давност не тече от момента на влизане в сила на РА с който
са установени задълженията, което е видно от разпоредбата на чл.172,ал.1,т.1 от ДОПК, според която давността спира когато е започнало производство по
установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от
една година, т.е. наличието на спиране в хода на ревизионното производство означава
, че давността е започнала да тече преди образуването му. От текста на
разпоредбата на чл.171,ал.2 от ДОПК става ясно, че абсолютната погасителна давност следва да бъде изчислявана от 01.01.2010 г., тъй като задължението за м.08.2009 г. е
следвало да бъде платено до 14.09.2009 г., включително. При тези обстоятелства,
10 -годишният давностен срок за това
задължение е изтекъл на 1.01.2020 год., а
за предходните данъчни периоди с
установени за тях задължения за ДДС е изтекъл преди тази дата. Молбата на Р. за погасяване по давност на вземането
по РА е подадена на 11.03.2020 г. към който момент абсолютната погасителна
давност вече е била изтекла, поради което предприетите до тази дата действия по
спиране и прекъсване на давността са без значение – след като към 11.03.2020 г.
вземането не е събрано и е изтекла 10 -годишната погасителна давност , то същото се явява погасено не само предвид повдигнатото на същата дата
възражение на Р. именно за изтекла абсолютна погасителна давност, а и защото
съгласно чл.173,ал.2 от ДОПК публичният изпълнител е бил длъжен служебно да
отпише погасеното по давност вземане. Отписването на вземането по РА е следвало да се извърши считано от 1.01.2020 г., при което извършените
след тази дата принудителни изпълнителни действия на
публичния изпълнител не пораждат правен ефект – издаденото на 3.06.2020 г.
съобщение за насрочване на опис изход. № С20003-110-0001103. По тези
съображения, обратно постановеното с издаденото на 4.06.2020 г. разпореждане на
публичния изпълнител прави същото незаконосъобразно
, респективно незаконосъобразна е
потвърждаваща го част на решение № 148/24.06.2020 г. на директора на ТД на
НАП-Варна. Като незаконосъобразни, решението на директора на ТД на НАП-Варна и
разпореждането на публичния изпълнител следва да бъдат отменени в тази им част ,
а преписката върната на публичния изпълнител за отписване на вземането по РА от
1.06.2011 год.
Съгласно чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК, публични са държавните и общинските вземания по влезли в сила присъди,
решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или
общините.
Съгласно
изпълнителния лист от 14.08.2012 г. на
Районен съд Варна /л.10/, задълженията на жалбоподателката са за държавна такса
– 312 лв. и държавна такса за издаване
на изпълнителния лист - 5 лв. Предвид характера на задълженията, отнесени към
разпоредбата на чл.162,
ал.2, т.6 от ДОПК, съдът приема, че се касае за публични държавни вземания, доколкото същите
са за държавни такси присъдени с влязъл в сила съдебен акт.
За процесното публично вземане
в размер на главницата от 317 лв. и размер на лихвата от 256,75 лв. е посочено
в решението на директора на ТД на НАП
Варна , че същото било присъединено по изпълнителното дело,
поради което давността била прекъсната.
В разпореждането от 4.06.2020 г. на публичния изпълнител е посочено, че на
05.08.2014 г. е било издадено разпореждане
за присъединяване на публичен взискател, с което бил присъединен изпълнителния лист от 14.08.2012 г. С административната преписка, както и в
производството пред съда не са представени доказателства, че процесното вземане
по издадения изпълнителен лист е
присъединено по изпълнителното дело – както бе посочено по-горе, налице е признание
от процесуалния представител на ответника за липсата на разпореждане за
присъединяване по отношение на вземането в размер на главницата от 317 лв.
В правната доктрина и
съдебната практика безпротиворечиво се приема, че присъединяването на публично
вземане към вече образувано изпълнително дело е равнозначно на образуване на
изпълнително дело по отношение на това вземане. След като в случая няма данни,
че процесното вземане е било
присъединено за събиране към образуваното изпълнително дело, то следователно по
отношение на него не са били предприемани каквито и да било прекъсващи или
спиращи давността изпълнителни действия – приложеното на л.18 от делото разпореждане
за присъединяване от 30.08.2012 г. се
отнася за друго вземане, а именно това
по изпълнителния лист от 17.08.2012 г. по гр.д.№2770/2005 г. на
Районен съд Варна с главница 1380.69 лв. и лихва 5.45 лв. , по което Р. е
солидарен длъжник. Видно е, че това разпореждане касае задължение, което е
погасено от солидарния длъжник, както всъщност е прието
в решението на директора на ТД на НАП Варна. Според наличните в преписката
данни , изпълнителният лист за вземането в размер на главницата от 317 лв. е издаден на 14.08.2012
г. въз основа на съдебно решение влязло в законна сила на 21.06.2012 год. Съобразно
последното, вземането е станало изискуемо, считано от 21.06.2012 г. , при което
и съгласно разпоредбата на чл.171,ал.1 от ДОПК 5-годишният давностен срок тече от 1.01.2013
год. Подадената от Р. на 11.03.2020 г. молба
не съдържа искане за погасяване по давност на това публично вземане – искането е
за издаване на препис от изпълнителния лист. Съгласно чл.173,ал.2 от ДОПК служебно се прилага единствено абсолютната
погасителна давност, но не и 5-годишната такава по чл.171,ал.1 от ДОПК, поради
което независимо дали е доказано реалното присъединяване към изпълнителното
дело за събиране на вземането в размер
на главницата от 317 лв. , то в крайна
сметка правилно с разпореждането си от 4.06.2020 г. публичният изпълнител е
отказал отписване на същото при реалната липса на възражение за изтекла
погасителна давност по чл.171,ал.1 от ДОПК - в случая давността по чл.171,ал.2
от ДОПК не е приложима, тъй като не е изтекла и към момента на съдебния процес.
Доколкото
разпореждането на публичния изпълнител в
тази му част е било предмет на жалбата на Р. до директора на ТД на НАП- Варна, то с постановеното от
последния решение № 148/24.06.2020 г. правилно е било
потвърдено законосъобразното в тази му част разпореждане на публичния изпълнител.
Предвид
гореизложеното, жалбата на Р. срещу тази част от решението е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена като такава.
При този изход на делото, на жалбоподателя се дължат разноски
съобразно уважената част от жалбата, а на ответника се дължат такива за
претендираното от него юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената
част от жалбата. От страна на
жалбоподателя е представен списък с разноските на л.39, с който се претендират такива в размер на 10 лв. държавна такса и
3 650 лв. платен в брой адвокатски
хонорар по договор за правна защита и съдействие, приложен на л.41 от делото. От
страна на ответника не е повдигано възражение за прекомерност на платеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Уважената част от жалбата е за правен интерес в размер на 112 018,11 лв. , а
отхвърлената част за правен интерес в размер на 573, 75 лв. Разноските на ответника за юрисконсултско
възнаграждение по повод осъщественото от юрисконсулт И. Г.процесуално
представителство следва да бъдат
определени на основание чл.8,
ал.1,т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – реципрочно на начина на определяне размера на
платеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от
жалбата, същите са в размер на 18,60 лв. , а съобразно уважената част от
жалбата полагащите се на жалбоподателя разноски са в размер на 3641,34 лв. След
извършване на компенсация, ЮЛ на ответника дължи на жалбоподателя разноски в
размер на 3 622,74 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба от С.Н.Р. с ЕГН **********, решение №148/24.06.2020
г. на директора на Териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите – Варна в частта
му , с която е потвърдено Разпореждане № С20000-137-0005014/04.06.2020
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна относно отказа за прекратяване
на изпълнителното производство за събиране на вземането по Ревизионен акт №
*********/1.06.2011 г. в размер на 112 018, 11 лв.
ОТМЕНЯ Разпореждане изх. №
С20000-137-0005014/04.06.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна в частта му , с която е отказано прекратяване
на изпълнителното производство за събиране на вземането по Ревизионен акт №
*********/1.06.2011 г. в размер на 112 018,11 лв. и ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на това решение
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на С.Н.Р. срещу
останалата оспорена от нея част на
решение № 148/24.06.2020 г. на директора на ТД на НАП-Варна.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на
С.Н.Р. с ЕГН ********** за разноски по
делото сумата от 3 622, 74 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :