Присъда по дело №536/2019 на Окръжен съд - Ловеч

МОТИВИ: Подсъдимият Г. Т. Л., ЕГН ********** е предаден на съд за престъпление по чл. 330 ал. 3 предл. 1 във връзка с чл. 330 ал. 2 ,т. 1 и т. 2, във връзка с  ал. 1 от НК, затова че на 13.10.2018 г. в с. *****, поземлен имот с идентификатор 80902.249.380 запалил сграда – двуетажна масивна къща, идентификатор 80902.249.380.1 със значителна стойност – 34930 лева, собственост на В. *** и Т.М.Д. *** и пожара е представлявал опасност за живота на Р.Т.А., ЕГН ********** от гр. Т. и е имало опасност да се разпростре към съседните имоти – двуетажна стопанска постройка – обор с идентификатор 80902.249.380.2 на стойност 1800 лева и едноетажна стопанска постройка си идентификатор 80902.249.380.3 на стойност 1130 лева, находащи се в с. Ч., собственост на В. *** и Т.М.Д. *** и масивна двуетажна сграда с идентификатор 80902.249.381.1 на стойност 35250 лева, едноетажна стопанска постройка с идентификатор 80902.249.381.2 на стойност 2180 лева и едноетажна стопанска с идентификатор 80902.249.381.3 на стойност 1140 лева , находящи се на улица ****, собственост на М.Х.Л.и ЛХЛи двамата от гр. Т., като са последвали значителни вреди в размер на 13474 лева за сграда с идентификатор 80902.249.380.1 и намиращите се в нея движими вещи, собственост на В. *** и Т.М.Д. ***, както и за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК, затова че на 06.01.2018 г. в местността „П” в землището на с. Ч., област Л. унищожил противоправно чрез палеж чужда движима вещ – две купи сено на стойност 640 лева, собственост на М.В.М. ***.

         Производството по делото се проведе при условията на глава 27 „Съкратено съдебно следствие” по чл. 371 т. 2 от НПК.

         В съдебно заседание бе предявен и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск за имуществени вреди от В. Д., ЕГН *********** и Т.М.Д., ЕГН ********** срещу подсъдимия Л. за сумата от 13 474 лева, солидарно по равни части за всеки един от тях, а именно по 6737 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането 13.10.2018 г.  до окончателното й изплащане  и за сумата от 10000 лева неимуществени вреди, солидарно по равни части за всеки един от тях, а именно по 5000 лева за двамата ищци, ведно със законната лихва от 13.10. 2018 г. до окончателното й изплащане, като същите бяха конституирани като граждански ищци и частни обвинителни в процеса.

В съдебно заседание бе приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от М.В.М., ЕГН ********** граждански иск срещу подсъдимия Л. за сумата от 640 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.10.2018 г. до окончателното й изплащане и същият бе конституиран като граждански ищец в процеса.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло обвинителния акт, така както е внесен в Окръжен съд – гр. Л.. Излага подробни съображения в тази насока като счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява ,че Л. е осъществил състава на престъплението по чл. 330  ал. 3 от НК. Сочи, че запалената сграда е била със значителна стойност, а именно 34930 лева, с оглед на трайната съдебна практика, приемаща значителност на щетите 14 минимални работни заплати. Приема, че е налице и другото квалифициращо обстоятелство- имало е опасност за живота на намиращия си в къщата Р.А., както и да се разпростре пожарът върху други съседни сгради и причинените щети са в размер на 13747 лева. Изтъква, че са налице и доказателства, че Л. е запалил и унищожил две купи сено, чиято стойност по експертното заключение е 640 лева. Изтъква, че с оглед на стойността му, същото е квалифицирано като престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК.  Излага, че според изготвената комплексна психиатрична и психологична експертиза подсъдимият е бил вменяем към момента на извършване на престъплението и към настоящи момент. Намира, с оглед на всички събрани по делото доказателства, че наказанието следва да се определи при балансиращи вината обстоятелства, като за престъплението по чл. 330 от НК се наложи на Л. наказание от четири години лишаване от свобода, което след редукцията да е в размер на 32 месеца и същото да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим. За второто престъпление счита, с оглед на по-ниската степен на обществена опасност, при балансиращи вината обстоятелства да му бъде наложено наказание от година и половина лишаване от свобода, което след редукцията да бъде намалено на 12 месеца и да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим. Излага ,че на основание чл. 23 от НК следва да се определи на Л. едно общо наказание от 32 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ” лежим. Счита, че предявените граждански искове следва да бъдат уважени само в частта относно предявените материални щети и да бъдат отхвърлени относно предявените неимуществени вреди, тъй като не са били доказани. Сочи, че веществените доказателства обект 1 и 5 – запалка и натривки следва да бъдат унищожени, а другите от 2 до 4 вкл.са вещи  на Л. и следва да му бъдат върнати. Приема, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК.

         Процесуалният представител на пострадалите от престъплението Д. в съдебно заседание моли настоящата инстанция да признае Л. за виновен в това, че е извършил деянията, за които са му повдигнати обвинения, така, както са формулирани в обвинителния акт. Приема, че същите са доказани, както от обективна така и от субективна страна. Счита, че размерът на  наказанието, което следва да бъде наложено на Л. не следва да бъде по-малък от пет години лишаване от свобода преди редукцията. Моли настоящата инстанция да уважи предявените граждански искове, като счита че този за имуществени вреди е доказан по размер . По отношение на неимуществените вреди приема, че не следва да бъде доказван факта, че бащиният дом е един единствен за всеки.

         В съдебно заседание гражданският ищец М. не се явява.

         Процесуалният представител на Л. в съдебно заседание  изтъква, че не оспорват изложеното в обвинителния акт, като подзащитният му се е признал за виновен по така повдигнатите му обвинения. Изтъква ,че същият още в самото начало на разследването е направил пълни самопризнания пред органите на досъдебното производство и въз основа на тях е започнало и се е развило цялото разследване. Счита, че без неговото съдействие е било изключително трудно установяването на мястото на възникване на пожара, причините или начина, по който той е извършен. Излага, че той е съдействал не само като е дал информация , но и физически е показал, като е влязъл и в река „Ч.”, за да предаде на органите на разследването запалката, с която е предизвикал пожара. Сочи, че всички тези факти говорят за разкаяние, като извършеното от него е проява на неправилно и внезапно взето решение, под въздействие на алкохол, без да съзнава докрай последиците от него. Излага, че към настоящия момент не е предприел възстановяване на никаква част от причините вреди, тъй като е бил задържан осем месеца. Сочи, че към момента се стреми да си осигури постоянен доход, който да му даде възможност да ги възстанови. По изложените съображения приема, че са налице многобройни смекчаващите вината обстоятелства, поради което моли съдът да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК и му определени наказание за всяко престъпление под законовия минимум. Алтернативно моли, ако съдът приложи разпоредбата на чл. 58а от НК да му определи наказание към минимума, да извърши редукция с 1/3  и да отложи изпълнението на наказание при условията на чл. 66 от НК, като приспадне задържането му за 24 часа и периода в размер на осем месеца, през който е бил задържан под стража. По отношение на предявените граждански искове счита, че следва да бъдат уважени претенциите за имуществени вреди, а тези за неимуществени да бъдат отхвърлени, тъй като искът е неоснователен и недоказан.

         Л. в съдебно заседание посочва, че съжалява за извършеното и иска да заплати щетите.

         От събраните на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства и изразеното в съдебно заседание становище на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

         Подсъдимият Г.Л. ***, като обитавал втория етаж на къщата.

         На първия етаж на същата къща живеели свидетелите Цветелин Д., по прякор „**” и свидетелката Д.С., с която той живеел на семейни начала.

         Свидетелят Р.А., също живеел на квартира в с. Ч., област Ловешка, като обитавал къща, находяща се на адрес ул. „***” № ***. Последната била собственост на свидетелите Т. и В.Д.. Свидетелят Т.Д. ***, но на друг адрес, а свидетелят В. ***.10.2018 г. около 20.00 часа подсъдимият Л. отишъл при свидетелите Д., по прякор „***” и свидетелката С.а, с която живеели на семейни начала и ги помолил да му дадат хляб, след което останал да гледа телевизор. Около 21.00 часа там дошли и свидетелите Ц. и Б., а около 22.00 часа и свидетеля А.. Всички употребили алкохол. Свидетелят Ц. споделил отправяйки въпрос към подсъдимият Л. и свидетелят А., кой от тях е откраднал електромотора му  за фуражомелка. Подсъдимият Л. си признал, при което свидетеля Ц. го захапал за носа.Това негово действие предизвикало смеха на свидетеля А.. Поради това подсъдимият се обърнал към него с думите „аз ще те оправя теб”. Никой друг от посочените по-горе лица не реагирал по никакъв начин.  В периода между 00.00 часа и 01.00 часа от къщата обитавана от свидетеля Д. и свидетелката С.а си тръгнали първо свидетеля Ц., а след него и свидетеля Б..  След това свидетеля Д. изгонил подсъдимия Л. и свидетеля А. от етажа, който обитавали. Последните двама били в нетрезво състояние. Свидетелят А. си тръгнал към квартирата си, находяща се на посочената по-горе улица „***” № ***. След него тръгнал и подсъдимия Л.. Настигнал го, бутнал го на земята и го ритнал няколко пъти, след което го оставил. От своя страна свидетеля А. станал и отишъл до квартирата си, отключил вратата на къщата, влязъл за първия етаж и седнал на фотьойл, който се намирал до прозореца. Преди това нахранил кученцето си, което било малко, взел го в ръцете си и седнал. Играейки с него заспал. Подсъдимият Л., чувствайки се обиден от поведението на А., след като се прибрал на втория етаж на къщата решил да „запаля Р., защото ми се смееше и ме излага пред другите”. С оглед на това отишъл до квартирата на свидетеля А.. Влязъл през входната врата на първия етаж, която не била заключена и се качил на втория етаж на къщата по дървено стълбище. В коридора събрал стари черги и ги запалил с намиращата се в него запалка, червена на цвят. След това напуснал къщата. Свидетелят А. около 06.00 часа бил събуден от удар по прозореца. Първоначално си помислил, че подсъдимият се е върнал, за да се саморазправя с него, но впоследствие чул непознат глас, който му извикал да бяга, защото втория етаж гори. Свидетелят А. станал и първоначално се отправил към входната врата. Отворил я, но установил, че е невъзможно да излезе оттам, тъй като горяло дървеното стълбище към втория етаж и коридора бил изпълнен с дим и пламъци. С оглед на това се върнал и скочил през прозореца на първия етаж. Тогава оттам с лекия си автомобил се предвижвал свидетеля П.П., който се опитал да се обади на телефон 112. Междувременно до телефон 112 били регистрирани няколко обаждания по повод на възникналия пожар – в 04.57 от телефон ****, ползван от свидетелят А., който впоследствие намерил същия извън дома си, в 06.08 от същия телефон, в 06.14ч. от телефон **** и в 06.18 часа от телефон ****

         Пожарът бил посетен от служители на РСПБЗН – свидетелите В., Н. и Г., които около 10.50 часа успели да го угасят, като част от усилията им били насочени същият да не се разпростре и върху други недвижими имоти, намиращи се в близост до дома. На място пристигнали и свидетелите Л. К. и Д. П., служители на РУ на МВР – гр. Т..

         От заключението на вещото лице по назначената съдебно пожаротехническа експертиза е видно, че причината за възникналия  пожар е  палеж на двуетажна масивна жилищна сграда, с идентификатор 80902.249.380.1 , собственост на В. и Т.Д.. Мястото на възникване е коридора на втория етаж и етажната площадка между вратите на стаите. Посоката на разпространение е от огнището/мястото на възникване на палежа/, по дървената ламперия по стените  и вратите, вертикално в посока на гредореда и под покривната конструкция, хоризонтално към всички стаи и надолу по стълбището към първия етаж. С оглед на разположението на съседните стопански постройки от юг и жилищна къща от изток пожарът е могъл да се разпростре и към тях, тъй като същите са се намирали на близко разстояние, установено от допълнителната съдебно пожаротехническа експертиза, а именно върху: двуетажна стопанска постройка – обор с идентификационен номер 80902.249.380.2 и едноетажна стопанска постройка с идентификатор 80902.249.380.3, собственост на Д., както и върху масивна двуетажна сграда с идентификатор 80902.249.381.1, едноетажна стопанска постройка 80902.249.381.2 и едноетажна постройка с идентификатор 80902.249.381.3, всичките собственост на М.  и Л. Л..  Условията за това са били налице, с оглед на това, че са горели горими вещи и покъщнина, дрехи, постелки, дървени врати и прозорци, дървена ламперия. Съобразявайки това и посоката на разпространение на пожара и към първия етаж на къщата, където се е намирал свидетелят А., съдът приема, че пожара е представлявал реална опасност за живота му или чрез отделения въглероден двуокис при горенето или чрез загуба на носещата способност на хоризонталната конструкция на стаята, която представлявала гредоред.

         От заключенията на съдебно стоково икономическите експертизи е видно , че стойността на запалената двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се на улица „***” № ***  с идентификатор 80902.249.380.1 е в размер на 34930 лева. Стойността на имотите върху които пожарът е могъл да се разпространи са както следва: двуетажна стопанска постройка – обор с идентификационен номер 80902.249.380. 2 е 1800 лева,  едноетажна стопанска постройка с идентификатор 80902.249.380.3 – 1130 лева, собственост на Д., масивна двуетажна сграда с идентификатор 80902.249.381.1 – 35250 лева, едноетажна стопанска постройка 80902.249.381.2 – 2180 лева и едноетажна постройка с идентификатор 80902.249.381.3 – 1140 лева.

         От заключението на вещите лица по съдебно психиатричната и психологична експертиза е видно, че Л. не страда от душевна болест, към момента на извършване на деянието е бил в състояние на алкохолно опиване средна степен, психично здрав, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи действията си в съответствие с тях.

         От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Л. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. чл. 330 ал. 3 предл. 1 във връзка с чл. 330 ал. 2 ,т. 1 и т. 2, във връзка с  ал. 1 от НК,  като на 13.10.2018 г. в с. *****, поземлен имот с идентификатор 80902.249.380 запалил сграда – двуетажна масивна къща, идентификатор 80902.249.380.1 със значителна стойност – 34930 лева, собственост на В. *** и Т.М.Д. *** и пожара е представлявал опасност за живота на Р.Т.А., ЕГН ********** от гр. Т. и е имало опасност да се разпростре към съседните имоти – двуетажна стопанска постройка – обор с идентификатор 80902.249.380.2 на стойност 1800 лева и едноетажна стопанска постройка си идентификатор 80902.249.380.3 на стойност 1130 лева, находащи се в с. Ч., собственост на В. *** и Т.М.Д. *** и масивна двуетажна сграда с идентификатор 80902.249.381.1 на стойност 35250 лева, едноетажна стопанска постройка с идентификатор 80902.249.381.2 на стойност 2180 лева и едноетажна стопанска с идентификатор 80902.249.381.3 на стойност 1140 лева , находящи се на улица ****, собственост на М.Х.Л.и ЛХЛи двамата от гр. Т., като са последвали значителни вреди в размер на 13474 лева за сграда с идентификатор 80902.249.380.1 и намиращите се в нея движими вещи, собственост на В. *** и Т.М.Д. ***.

         От обективна страна Л. е осъществил изпълнителното деяние, като на 13.10.2018 г. в с. Ч., област Ловешка запалил сграда, находяща се на улица „***” № *** като влязъл в дома през незаключена врата, качил се на втория етаж на къщата, в коридора събрал стари черги и ги запалил с намираща се в него запалка. Доказателства в тази насока са показанията на свидетелите Т.Д., В.  Д., Р.А., И. Н., И. Д., Д. П., Л. К., И. В., С. Н., Т. Г., Т. М., П.П., П. П., протоколите за оглед на местопроизшествието л. 40-л. 43 том първи от досъдебното производство,  л. 49 – л. 5, чл. 53- л. 55 и фотоалбумите към тях,  заключението на вещото лице по съдебно пожаротехническа експертиза и допълнението към нея. От заключението на вещото лице по съдебно икономическата експертиза е видно, че стойността на запаленото имущество, а именно двуетажна масивна къща, идентификатор 80902.249.380.1 със значителна стойност – 34930 лева,  като са  последвали значителни вреди в размер на  13474 лева, с оглед на стойността на минималната работна заплата към този момент в размер на 510 лева. Освен това от посочените по-горе доказателства безспорно се установява, че пожарът е представлявал опасност за живота на свидетеля А., който е успял да избяга, поради факта, че се е намирал на първия етаж и е могъл да скочи, през прозореца, тъй като е бил обективно невъзможно да излезе през вратата на къщата. Освен това от посочените по-горе доказателства безспорно се установява ,че е била налице опасност пожарът да се разпростре и върху двуетажна стопанска постройка – обор с идентификатор 80902.249.380.2 на стойност 1800 лева и едноетажна стопанска постройка си идентификатор 80902.249.380.3 на стойност 1130 лева, находащи се в с. Ч., собственост на В. *** и Т.М.Д. *** и масивна двуетажна сграда с идентификатор 80902.249.381.1 на стойност 35250 лева, едноетажна стопанска постройка с идентификатор 80902.249.381.2 на стойност 2180 лева и едноетажна стопанска с идентификатор 80902.249.381.3 на стойност 1140 лева , находящи се на улица ****, собственост на М.Х.Л.и ЛХЛи двамата от гр. Т.. В тази връзка са и показанията на свидетелите  Н. – „ Аз минах с дясната линия и започнах да гася отзад откъм самалъка, за да не го хване огънят него”, свидетеля Г. – „Аз направих линия шланг от служебния автомобил и започнах да гася откъм лявата страна на къщата, за да запазя намираща се от ляво къща”.Доказателство относно авторството на деянието е и изготвената към делото съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, от която е видно при извършеното изследване на Л., че се индикират наличието на високи стойности  по скалата за индиректна агресия  и агресивна раздразнителност. В тази връзка са показанията на свидетеля А., Н., Д..

         От субективна страна Л. е действал виновно, при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от всички посочени по-горе доказателства.

         При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за това престъпление, съдът взе под внимание високата обществена опасност на деянието, с оглед на начина му на извършване, ниската на самия деец, с оглед на чистото му съдебно минало, критичното му отношение към извършеното, материалното му положение, мотивите за извършване на престъплението. С оглед на това му наложи наказание от три години лишаване от свобода. На основание чл. 58а от НК намали размера на така определеното наказание с 1/3  или определи Л. да изтърпи наказание от две години лишаване от свобода, при първоначален общ режим. Счита, че така определеното наказание следва да изтърпи реално, с оглед на високата обществена опасност на деянието.

         От заключението на вещото лице по съдебноикономическата експертиза безспорно се установява, че в резултат на палежа на Т. и В.Д. са причинени имуществени вреди в размер ан 13474 лева, поради което съдът осъди подсъдимият Л. да им ги заплати, ведно със законната лихва от 13.10.2018 г. до окончателното й изплащане. В същото време съдът отхвърли предявения от същите граждански иск за неимуществени вреди в размер на 10000 лева , ведно със законната лихва от 13.10.2018 г. до окончателното й изплащане, като недоказан, тъй като в съдебно заседание не се събраха доказателства в подкрепа на направеното от тях искане.

         Свидетелят М.М. ***. В местността „П” в землището на с. Ч., област Ловешка ползвал 20 дка ливади, които косял и бил направил две купи сено по на около сто метра една от друга. На 06.10.2018 г. около 05.30 часа сутринта същият станал и видял, че има огън в имота му посочен по-горе. Отишъл на място и установил, че са му били запалени два броя купи сено, които били изгорели. За горното подал сигнал в полицията. Двете купи имало събрано общо 1600 кг сено. На 08.10.2018 г. същият отишъл в кметството в с. Ч., област Ловешка да даде сведения във връзка с това и разбрал, че подсъдимият е запалил купите, тъй като приел, че той му откраднал седем броя оглавници от конете, с които работел.

         От заключението на вещото лице по стоковаикономическата експертиза е видно, че стойността на запаленото сено е 640 лева.

         От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Л. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК, като на 06.01.2018 г. в местността „П” в землището на с. Ч., област Л. унищожил противозаконно чрез палеж чужда движима вещ – две купи сено на стойност 640 лева, собственост на М.В.М. ***.

         От обективна страна Л. е осъществил изпълнителното деяние, като със запалка, червена на цвят е запалил двете купи сено, намиращи се в м. „П” в землището на с. Ч.о, област Ловешка,като по този начин ги унищожил. Доказателства в тази насока са показанията на свидетеля М., както и на свидетелите К. и Д.. Съдът дава вяра на същите, тъй като не са противоречиви и взаимно се допълват и обуславят. В тази връзка е и заключението на вещите лица по съдебно психиатричната и психолочина експертиза.

         От субективна страна подсъдимия Л. е действал виновно, при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Доказателства в тази насока са посочените по-горе.

         При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на Л. за това престъпление, съдът взе под внимание високата обществена опасност на деянието, ниската такава на подсъдимия, с оглед на чистото му съдебно минало, както и причините  и подбудите за извършване на престъплението. С оглед на това съдът наложи на подсъдимия Л. за това престъпление наказание от една година лишаване от свобода, като на основание чл.58а  ал. 1 от НК намали размера на същото с 1/3 или определи  Л. да изтърпи наказание от осем месеца лишаване от свобода ,при първоначален общ режим.

         От заключението на вещото лице по стоково икономическата експертиза е видно, че стойността на причинените вреди от престъплението е 640 лева ,поради което осъди Л. да заплати на пострадалия М. тази сума, ведно със законната лихва от датата на увреждането  06.10.2018 г.

         Подсъдимият Л. е извършил две отделни престъпления, за които няма влязла присъда, поради което съдът приложи разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от НК и му наложи едно общо наказание от две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. Счита, че така определеното общо наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
         Освен това на основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът приспадна времето, през което Л. е бил задържан.

         При горните съображения съдът не споделя изразеното от защитникът на Л. за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК.

         Веществените доказателства по делото –обект 2 – два броя мъжки цървули – черни на цвят, обект 3- един брой тениска – черна на цвят, обект четири – едни брой дънки, мъжки, сини на цвят, след влизане на присъдата в сила следва да бъдат върнати на Л..

         Веществените доказателство по делото обект 1- червена запалка с надпис „FOOTBALL” И ОБЕКТ 5- четири броя натривки следва да бъдат унищожени.

         При горните съображения съдът постанови своя съдебен акт.

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: