РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 07.
02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 05 февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора РАДОСЛАВ
ГРАДЕВ като разгледа докладваното
от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 16
по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Х.Й.,
гражданин на Република Турция, чрез адвокат-пълномощник Д. С. ***, против Решение
№ 827 от 25.11.2019
г., постановено по АНД №
1602/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 38-0000970 от 26.07.2019 г. на Главен инспектор в Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на основание чл. 93в, ал. 11
от ЗАвПр за нарушение на чл. 12, § 2, б. “б“, т. (ii) от Приложение „Контролен уред“ към
Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози (AETR), във вр. с чл. 78, ал. 1, т.
2 от ЗАвПр, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1 500 (хиляда и петстотин) лева. Като касационни основания се сочат
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на делото
по същество чрез отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба –
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе не е депозирал писмен
отговор. В съдебно заседание не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РС - Русе.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от
надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касаторът, като
водач на товарен автомобил, е извършвал международен превоз на товари от
Холандия (Нидерландия) за Турция през територията на Република България с
превозно средство, регистрирано в Турция, която макар да не е страна – членка
на ЕС, е такава по Европейската спогодба (AETR).
Текстът на чл. 2,
§ 3, б. “а“ от Регламент (ЕО) № 561/2006 изрично предвижда, че за международни
транспортни операции, извършвани отчасти извън Общността, Швейцария и страните,
които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, вместо посочения регламент се прилага AETR за превозните
средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни
по AETR, за цялото пътуване.
Следователно в случая приложение намира именно посочената Европейска спогодба,
към изискванията на която препраща и посочената в наказателното постановление
разпоредба на чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр.
Неоснователни
са възраженията на касатора, аргументирани с нормата на чл. 4 от ЗАНН, според
които българските контролни органи не разполагали с компетентност да
установяват извършеното нарушение и да налагат административно наказание за
него, тъй като той бил чужд гражданин и не било доказано, че нарушението е
извършено на територията на Република България. В Протокола за присъединяването
към Европейската спогодба (AETR) е предвидено, че договарящите страни считат,
че е желателно всяка договаряща страна да вземе необходимите мерки, чрез които
да бъде в състояние да преследва нарушенията на разпоредбите на тази спогодба,
не само когато те са извършени на нейна територия, но и когато са извършени на
територията на друга държава, по време на международен превоз, извършван от
пътно превозно средство, което тя е регистрирала. Следователно между цитирания
протокол и чл. 4 от ЗАНН съществува известно противоречие, но само в частта по
отношение на нарушенията, извършени в чужбина, като Европейската спогодба
(AETR) обвързва санкционната компетентност на органите от съответната
страна-членка с мястото на регистрация на ППС, с което е извършено нарушението,
докато чл. 4 от ЗАНН – с гражданството на нарушителя. Няма противоречие по
въпроса за компетентността на контролните органи, основана на местоизвършването
на нарушението на територията на съответната страна-членка.
В конкретния
случай се касае до нарушение, извършено чрез бездействие – чрез невъвеждане на
необходимите данни в картата на водача за периода, през който той е нямал
възможност да използва монтирания на превозното средство дигитален тахограф,
поради това, че се намира извън превозното средство. Бездействието не се
ограничава до периода, за който е следвало да бъдат въведени данните – от 00:05
часа до 05:05 часа, от 14:20 часа до 18:50 часа и от 20:35 часа до 24:00 часа
на 16.07.2019 г., а продължава и на територията на Република България като
липсата на въведени данни за посочения период е установена при извършена
проверка на територията на страната – в гр. Русе, по бул. “България“ № 123,
чрез разпечатка от картата на водача, която разпечатка е изготвена на същата
дата – 26.07.2019 г. Следователно процесното нарушение, извършено чрез
бездействие, макар и започнало в чужбина, е продължило и на територията на
страната, където е било констатирано и където, в съответствие с чл. 4 от ЗАНН и
Протокола за присъединяването към Европейската спогодба (AETR), за извършването
му на касатора е наложена санкция от местно компетентния
административнонаказващ орган – чл. 48, ал. 1 от ЗАНН.
Доколкото се
касае за нарушение, извършено чрез бездействие то, съобразно константната
практика на ВКС, според която административните нарушения, осъществени чрез
бездействие, се считат извършени там, където е било дължимо съответното
правнорелевантно действие, правилно в АУАН и в НП мястото на извършване на
нарушението е описано чрез посочване на маршрута, по който е бил извършван
международния обществен превоз на товари, по време на който е следвало да бъдат
въвеждани данните – от Холандия (Нидерландия) за Турция.
Както в АУАН,
така и в НП са посочени нарушените законови разпоредби. Обстоятелството, че
абревиатурата AETR (от френски: Accord Européen sur les Transports Routiers), която всъщност обозначава Европейската
спогодба, е посочена в наказателното постановление след нормата на чл. 78, ал. 1,
т. 2 от ЗАвПр, която пък предшества посочения като нарушен текст на чл. 12, §
2, б. “б“ т. (ii) от Приложение „Контролен уред“, не води до извод, че това
задължение не е изпълнено или че е изпълнено по начин наказаното лице да не
може да разбере по кой законов текст е квалифицирано вмененото му нарушение.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 827
от 25.11.2019
г., постановено по АНД №
1602/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 38-0000970 от 26.07.2019 г. на Главен инспектор в Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Русе към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.