Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 13.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет
и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
при секретаря Славея Янчева,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 1232 по описа за 2018г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е обрaзувано по повод предявени в условията на пасивно субективно кумулативно съединяване искове от “Дига-2“ АД с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по
отношение на ответниците С.С.С., С.С.Т. и С.Н.С. в качеството им на наследници
на Ц.Н.С., че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с
ид.10135.4510.895 по Кадастралната карта на гр.Варна, кв.Владиславово, Западна
промишлена зона, с площ от 4426 кв.м. по скица издадена от СГКК, при граници: имоти с
ид.10135.4510.915; 10135.4510.952; 10135.4510.1069; 10135.4510.946;
10135.4510.742; 10135.4510.916; 10135.4510.881 и 10135.4510.910 по
Кадастралната карта, при твърдения за придобиване на
собствеността въз основа на изтекла в полза на ищеца придобивна давност в
следствие на осъществявана трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт в
периода от 18.01.2007г. до настоящия момент.
В исковата молба ищецът твърди, че на
ДФ „Дига 2“ с протокол на ОНС-Варна № 27/01.08.1990г. е била определена
площадка с площ от 8 дка в ЗПЗ на гр.Варна, на която да бъде изградена
производствена и складова база на ОбС-Варна за нуждите на СД „Дига 2“. С
протокол от 20.11.1991г. на Комисия назначена от кмета на ОНС-Варна е определен
терен с площ от 8,100 дка представляваща некултивирана държавна собственост
находяща се в землището на кв.Владиславово, местност „Налбанка“, при граници:
площадка на вторични суровини, ж.п.коловоз в проект, съществуващо дере . През
1992г. е одобрен Генерален план за производствената и складова база, а в
периода от 1990-1992г. са изградени: складова производствена база с площ от 286
кв.м. и производствен обект с площ от
220 кв.м. Сградите са построени без разрешително за строеж, отразени са като съществуващи
в плана от 1998г. и за тях през 2004г. е подадено заявление за узаконяване,
процедурата по което е останала незавършена. Понастоящем имотът се идентифицира
като ПИ с ид. 10135.4510.895 по КК на гр.Варна, кв.Владославово, с
площ от 4427 кв.м. В кадастралния регистър същият е записан като собствен на
наследниците на Ц.Н.С. на основание решение на ПК № 1014/03.11.2003г.
Ищецът излага, че с нот акт №
331/1920г. Ц.Н.е закупила от Г.С.градина с ливада с площ от 26,800 дка находяща
се в м.“Налбан чешме“. Същият имот /но с площ от 40 дка в местност „Яйла баши“/
е бил отчужден с решение № 19-4/03.10.1960г. на комисия при отдел Селско
стопанство при ГНС-Варна. С нот.акт № 128/1964г. наследниците на Ц.Н.– С. и Н. С.ови
са придобили по замяна от ТПС комисия хавра с площ от 2 дка находяща се в
местност „Кабакум“ при граници: Бр.П., ДЗС К. и залесен горски пояс в замяна на
включена в ЗДС Д.К.тяхна нива с площ от 7 дка находяща се в местност „Налбант
чешма“. С решение на ПК-Варна № 219/09.06.1994г. постановено по заявление на С.Н.С.
за възстановяване на собствеността на градината с площ от 27,800 дка в местност
„Налбант чешма“ е отказано възстановяване на собствеността, но с решение
постановено по гр.д. № 7704/1994г. на ВРС цитираното решение на ПК е частично
отменено и е признато право на възстановяване на имот находящ се в строителните
граници на гр.Варна, бивша местност „Налбант чешма“ с площ от 20,800 дка,
представляващ ПИ № 6297 по КП от 1956г. Твърди, че ПИ № 6297 по КП от 1956г. е
идентичен на процесния имот – ПИ с ид.10135.4510.895 по КК на гр.Варна, по
отношение на който ответниците са въведени във владение с протокол от
17.01.2007г. Ищецът твърди, че фактически ответниците никога не са били във
владение на имота, поради това, че фактическата власт върху него е упражнявало
единствено ищцовото дружество, което развива основната си търговска дейност в
имота и трайно и необезпокоявано го владее считано от 2007г. до настоящия
момент. На основание на изложеното моли съда да уважи предявените искове като
приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на
процесния имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност в
периода от 18.01.2007г. до настоящия момент.
В срока по чл.131
от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците С.С.С., С.С.Т. и С.Н.С., в
който заявяват становище за неоснователност на предявените искове. Твърдят, че
процесният имот – ПИ с ид.10135.4510.895 по КК на гр.Варна е част от имота
възстановен на наследниците на Ц.С. – ПИ №
6297, който пък последната е закупила през 1920г. с нот.акт № 133/1920г.
Твъдят, че с решение на съда е отнемен отказа на ПК-Варна да възстанови правото
на собственост по отношение на имота на наследодателката им в частта от 20,800
дка и е оставен в сила отказът в частта касателно 7-те дка до цялата площ на
имота от 27,800 дка, тъй като със същите е направена замяна. Твърдят, че са въведени
във владение на възстановения имот. Оспорват твърденията на ищеца, че е
упражнявал трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на
процесния имот повече от 10 години. Оспорват да е извършена промяна на статута
на имота от земеделска земя в такава за промишлени дейности, поради което и
извършеното застрояване е незаконно. Твърдят, че са защитвали правото си на
собственост по отношение на ищеца, чрез изпращането на нот.покана за
освобождаване на имота през 1996г., както и чрез завеждане на дело срещу ищеца
„Дига-2“ - гр.д. № 468/1996г. по описа
на ВОС, приключило с влязло в законна сила решение, по силата на което Х.П.Х. и
С.С.М.като съдружници в „Дига-2“ са осъдени да предадат на С.С.С., С.С.Т.
и С.Н.С. владението на недвижим имот, представляващ част от ПИ № 6297 по КК на гр.Варна с площ от
20,800 дка. Посочват, че въпреки постановеното решение ищецът продължава да
развива дейност във възстановеният им имот отдавайки го под наем за бетонов
възел и за резервни части и не допуска ответниците в него. Молят предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът – „Дига-2“
АД, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли да
бъдат уважени. Счита, че са налице елементите от фактическия състав на
придобивната давност, поради което моли за зачитане на ефекта й по отношение на
ответниците, доколкото същата не е била прекъсвана. Моли за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответниците – С.С. и С.С. се явяват
лично в проведени по делото съдебни заседания и поддържат заявените в отговора
на исковата молба възражения срещу основателността на предявените срещу тях
искове. В първото по делото съдебно заседание ответниците са признали, че
„Дига-2“ АД ползва процесния имот от 1991г. като развива дейността си е него без
да плащат наем нито на тях, нито на общината. В последното съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител заявяват становище за отхвърляне на исковете
и за присъждане на съдебно-деловодните разноски. Правят възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Ответницата С.Т. не се явява лично в
съдебно заседание. В последното съдебно заседание, чрез упълномощен процесуален представител заявява становище за
неоснователност на исковете и за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
С протоколно решение от 20.11.1991г.
на комисия назначена със заповед на Общинския народен съвет–Варна е решено на
Събирателно дружество „Дига-2“ да бъде предоставен терен – площадка за
изграждане на складова и производствена база за производство на бетонови
изделия и метални конструкции на Общинския съвет-гр.Варна с площ от 8,100 дка в
западната промишлена зона на града, в землището на кв.Владиславово, местност
„Налбанка“ представляващо необработваема земя – бившо сметище на гр.Варна, държавна
собственост, стопанисвано от Общински съвет-гр.Варна. През 1997г. с разрешение
№ 276/20.10.1997г. на СД „Дига-2“ е разрешено да проектира и изгради
пречиствателни съоръжения в производствена и складова база в западна промишлена
зона на гр.Варна.
С решение от 27.06.1995г. на ВРС,
постановено по гр.д.№ 7704/1994г. съдът е отменил частично решение на
ОбПК-Варна взето с протокол № 219/1994г. по заявлението на наследниците на Ц.Н.С.,
с което им е отказано възстановяване на правото на собственост върху земеделски
земи, находящи се в строителните граници на гр.Варна – овощна градина с площ от
27,800 дка и е постановил, че се възстановява правото на собственост върху
земеделски земи находящи се в строителните граници на гр.Варна, бивша местност
„Налбант чешма“ и представляващи имот с ид.№ 6297 по КП на местността от 1956г.
при граници: ПИ с ид.6287, 6288, 6298, 6299 до размера на 20,8 дка.
Видно от представеното удостоверение
за наследници издадено от Община Варна на 14.08.2006г. С.С.С., С.С.Т. и С.Н.С.
са наслецници по закон на Ц.Н.С., починала на 08.07.1964г.
С решение от 25.05.1998г. по гр.д.№
468/1996г. Х.П.Х. и С.С.М.като съдружници в СД „Дига-2“ гр.Варна са осъдени да
предадат на С.С.С., С.С.Т. и С.Н.С. владението на недвижим имот, представляващ
реална част с площ от 6,4 дка от ПИ с ид.6297 по КП на ЗПЗ на гр.Варна от
1956г. с площ от 20,8 дка, попадаща в западната му част. Няма данни решението
да е влязло в законна сила.
Видно от Удостоверение по чл.13, ал.4
и ал.5 от ППЗСПЗЗ издадено от Община Варна на 03.11.2003г., от възстановения на
наследнциите на Ц.С. имот с площ от 20800 кв.м. заемащ имоти с ид.№ 734 и № 735
по ПКП на ЗПЗ незастроена част и на това основание подлежаща на възстановяване е
само частта от 8155 кв.м., която се владее от ДФ „Дига-2“, а по отношение на
останалата част от 12545 кв.м. бившите собственици следва да бъдат обезщетени
съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
С решение № 1014/03.11.2003г. на
ОСЗГ-гр.Варна на наследниците на Ц.С. е признато правото на собствениост по отношение на имот – овощна
градина с площ от 20,800 дка в местност „Налбант чешма“ –представляваща имот с
пл.№ 6297 по КП от 1957г. , възстановено е правото на собственост в стари
реални граници на част от овощната градина с площ от 8,155 дка и е отказано
въстановяване на правото на собственост в стари реални граници за частта от
градината с площ от 12,645 дка, за която е посочено, че попада в строителните
граници на Владиславово, местност „Налбант чешма“. С влязло в законна сила
решение постановено по гр.д.№ 8618/2003г. по описа на ВРС, решението на
ОСЗГ-Варна № 1014/03.11.2003г. в частта, с която е отказано възстановяване на
правото на собственост е прогласено за нищожно. Издадено в последващо решение №
219/06.06.1994г. на ПК-Варна, с което на наследниците на Ц.Н.С. е отказано
възстановяване в съществуващи стари реални граници на овощна градина с площ от
С протокол № 4/17.01.2007г.
наследниците на Ц.Н.С. са въведени във владение на част от ПИ с ид.№ 6297 по
плана на ЗПЗ с площ от 8155 кв.м.
Със заповед №
ДИ-07-7703-238/04.10.2007г. на Областния управител на област Варна са отписани
от актовите книги за недвижими имоти-частна държавна собственост съгласно АДС №
32/1987г. част от ПИ № 1002 с площ от 2898 кв.м. и част от ПИ 1028 с площ от
144 кв.м. представляващи предмет на Решение № 1014/03.11.2003г. на
ОСЗГ-гр.Варна.
С договор от 27.02.2012г. „Дига-2“ АД
и „Профит транс“ ЕООД са се споразумели да извършват в свой общ интерес съвместна
стопанска дейност – производство на бетон и бетонови изделия, стопанисване на
складовата база и находящите се в нея машини и съоръжения в базата на „Дига-2“
АД находяща се в ЗПЗ-Варна.
С договор за наем сключен на 03.01.2012г. „Дига-2“ АД е предоставило
на П.Г.С. за временно и възмездно ползване собствен имот – паркоместа с площ от
100 кв.м. находящи се в ЗПЗ на гр.Варна, в складовата база на „Дига-2“ АД за
срок от 2 години.
По делото е проведена
Съдебно-техническа експертиза изготвена и поддържана в съдебно заседание от
вещото лице Ш.Х., от заключението по която се установява, че процесния имот –
ПИ с ид.10135.4510.895 по КК на гр.Варна попада в имота определен за площадка и
складова база на „Дига-2“ в ЗПЗ с площ от 8100 кв.м. през 1990г. съгласно
одобреният „Генерален план“. Установено е, че в този имот са построени масивни
складови сгради ползвани за нуждите от „Дига-2“ АД. Вещото лице е дало
заключение, че процесният имот попада в стар имот № 6297 по КП от 1956г., в
разписният лист към който е записан на името на Ц.Н.Горанова, както и в ПИ 734
и ПИ 735 по ПКП на ЗПЗ, които са възстановени на ответниците с решение №
1014/03.11.2003г. на ОСЗГ-Варна, а така също и в Протокола за въвод във
владение на наследниците на Ц.Н.от 17.01.2007г. Считано от 1963г. процесният
имот попада в регулация, а по КП от 1998г. същият попада в имот ПИ 1002 записан
в регистъра на името на ДФ „Дига-2“.
В хода на производството са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.Г.С. и Г.Т.Г..И двамата
свидетели посочват, че знаят базата на „Дига-2“ АД в ЗПЗ на гр.Варна, която
представлявала производствени помещения, складове и плац.
Свидетелят С. посочва, че има лични
впечатления от базата още от 2004г., когато имотът бил с площ от 6-7 дка и в
него влизал и бетонов възел. През 2008г. свидетелят започнал да ползва под наем
част от плаца на базата, за да паркира камионите си. По това време от имотът на
„Дига-2“ АД се отделил намиращият се в него бетонов възел, който бил взет от
бивш собственик на имота и понастоящем имотът на „Дига-2“ бил с площ от 4-5
дка. Имотът бил ограден и се охранявал с жива охрана. Свидетелят посочва, че
след 2004г. посещава имота почти всеки ден и никой не е оспорвал собствеността
на имота от собственика Х., нито някой е имал претенции към самия свидетел да
освободи имота от камионите, които паркира там.
Свидетелят Г. посочва, че започнал
работа в „Дига-2“ като шофьор през 1997г., а от 2011-2012г. работи като охрана
на имота на дружеството в ЗПЗ. Имотът представлявал 4-5 дка в ЗПЗ на гр.Варна,
ограден с траверси и мрежа още към 1997г., в който се намирали две масивни
сгради. В едната собственика Х. имал офис и Архив, където се съхранявала
документацията. В периода от 1997г. до настоящия момент нямало случаи някой да
е идвал в имота и да е претендирал, че е негов собственик. Имотът бил известен
като базата на „Дига-2“ и на адреса на базата се получавали пратките и
съобщенията за нея. В базата се развивала дейност свързана с проектиране и
строителство, чрез работници на фирмата. Част от имота /плац и сгради/ бил
отдаден под наем на други лица.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Изложената в исковата молба фактическа
обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция
обуславят извод за предявени при условията на пасивно субективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по
отношение на ответниците, че ищецът „Дига-2“ АД е собственик на недвижим
имот, представляващ ПИ с ид.10135.4510.895 по КК на гр.Варна, кв.Владиславово,
с площ от 4426 кв.м.
Правният интерес за ищеца произтича от твърденията му за принадлежност
на собствеността по отношение на имота в неговия патримониум придобита на оригинерно основание, а именно въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност в следствие на осъществявана трайно, явно и необезпокоявано
фактическа власт в периода от 18.01.2007г. до настоящия момент с намерение за
своене,
което се оспорва от ответниците С.С., С.Т. и С.С. в качеството им на наследници
на Ц.Н.и реституирани собственици на имота.
Съдът намира за неоснователно въведеното от
ответницте правоизключващо възражение, представляващо по същество и отрицателна
процесуална предпоставка за предявяване на настоящите искове, а именно за
наличието на сила на пресъдено нещо между страните по въпроса за
принадлежността на собствеността на процесния имот формирана с решението по
гр.д.№ 468/1996г. по описа на ВОС. По делото е представено незаверено копие от
същото без данни за влизане на съдебния акт в сила, поради което не е в съС.ие
да обвърже съда с извод за наличието на сила на пресъдено нещо. Нещо повече,
след служебна справка в деповодната система на ВОС и ВРС съдът констатира, че
цитираното гр.д.№ 468/1996г. по описа на ВОС е било преобразувано в гр.д.№
756/1999г. на ВОС, което на 23.06.2003г. е било прекратено и изпратено по
подсъдност на ВРС, където е образувано под № 7399/2003г. По последното е
постановено и влязло в сила прекратително определение без да е постановен акт
по същество на спора. От друга страна позоваването на ищеца е на факти и
обстоятелства реализирали се след приключване на цитираното предходно съдебно
производство, каквото е изтичането на нов период от време обуславящ възможност
за ново позоваване на противопоставими права от ищеца, поради което съдът прави
извод за процесуална допустимост на настоящото съдебно производство.
Спецификата на предявените установителни искове
обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните досежно
установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си за
принадлежност на собствеността, а в тежест на ответниците - да установят правоизключващите
си възражения, в това число че именно на тях принадлежи правото на собственост
по отношение на процесния имот.
В настоящия случай ищецът „Дига-2“ АД се позовава на собственост
придобита в следствие на давностно владение в периода от 2007г. до настоящия
момент. Давността като оригинерен способ за придобиване на права не предполага изследване
дали същите са принадлежали на друго лице, а единствено дали упражняваната от
позоваващият се фактическа власт е била с намерение за своене на вещта и е
продължила изискуемият от закона период от време – 10 години, съгласно чл.79 от
ЗС, както и били ли са налице законови пречки за придобиване на собствеността
съгласно индивидуалните характеристики на спорния имот.
От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства се установява,
че процесният имот – тогава терен с площ от 8,100 дка в ЗПЗ на гр.Варна
местност „Налбанка“ е бил предоставен през 1991г. на ДФ „Дига-2“ за изграждане
на производствена и складова база. Към този момент имотът е бил държавна
собственост, стопанисван от Общински съвет-гр.Варна. През 1995г. с решение на
ВРС по гр.д.№ 7704/1994г. на ответниците в качеството им на наследниците на Ц.Н.С.
е възстановена собствеността по отношение на имот в местност „Налбант чешма“–
ПИ № 6297 по КП от 1956г., попадащ в строителните граници на гр.Варна, в който
съгласно заключението на вещото лице по СТЕ попада процесния имот с
ид.10135.4510.895 по КК на гр.Варна. С последващо решение на ОСЗГ-гр.Варна №
1014 от 03.11.2003г. е конкретизирано, че възстановеният имот с площ от 8,155
дка е нанесен върху ПКП като имоти с № 734 и № 735 и именно в тях на
17.01.2007г. са въведени във владение ответниците. Съдът намира, че след този
момент реституционната процедура по отношение на имота е приключила, същият е
индивидуализиран с площ и граници, идентифициран като собственост на физически
лица /наследниците на Ц.С./ – ответниците по делото и на това основание спрямо
него е могло да бъде упражнявана фактическа власт, която да доведе до придобиване
на собственост от трето лице. Нещо повече, възстановеният на ответниците имот с
решението на ОСЗГ-Варна от 03.11.2003г. е бил отписан от актовите книги за
недвижими имоти – частна държавна собственост със заповед №
ДИ-07-7703-238/04.10.2007г. на Областния управител на област Варна, поради
което спрямо него не е била приложима съществуващата забрана за придобиване по
давност на държавна или общинска собственост.
Между страните не е налице спор касателно
упражняваната от ищеца фактическа власт по отношение на имота в посочения
период – 2007г. до настоящия момент. Напротив, съвпадащи са твърденията им – на
ищеца в исковата молба, а на ответниците в първото по делото съдебно заседание,
че „Дига-2“ АД ползва имота за себе си без да плаща наем нито на ответниците
нито на общината още от 1991г. Този безспорен факт се установява и от
ангажираните по делото гласни доказателства, които произхождат от
безпристрастни свидетели, поради което съдът ги поставя в основата на правните
си изводи. Въз основа на тях, както и представените договори за наем на обособени
части от имота от 2012г. съдът прави извод, че „Дига-2“ АД е третирало имота
като собствен предприемайки в годините действия по управлението му – лично чрез
развиване на дейност по проектиране и строителство, така и чрез отдаването на
части от него под наем на трети лица. Установи се, че имотът е ограден още от
1997г., същият се охранява чрез жива охрана наета от ищеца, като базата е и
адресът на управление на дружеството, на който същото получава кореспонденцията
си. Не бяха събрани доказателства в периода от 18.01.2007г. до настоящия момент
ответниците или други лица да са лишавали ищеца от владението или да са го
смущавали по някакъв начин. Срещу ищеца, в периода на твърдяното давностно
владение, не са били водени искове за собственост по отношение на процесния
имот, което да е довело до прекъсване и или спиране на давността /проведените
административни производства доколото не решават спор за принадлежността на
материалното право не водят до този ефект/. Въз основа на изложеното съдът
намира, че въведеният придобивен способ – придобиване по давност на процесния
имот при упражнявана трайно, явно и необезпокоявано на фактическа власт по
отношение на имота в период от повече от 10 години считано от 18.01.2007г. до
датата на предявяване на иска /29.05.2018г./, а и след това до настоящия
момент, доколкото давността не се прекъсва при предявяване на иск от ищеца,
който се позовава на нея / в този смисъл Решение № 57/27.06.2018г. по гр.д.№
591/2017г. по описа на ВКС, II г.о./ е породил
права в патримониума на ищеца.
Не се установи понастоящем ответниците да притежават противопоставими
права на собственост на тези на ищеца по отношение на процесния имот. Безспорно
същите се явяват реституирани собственици на имота, в качеството им на
наследници на Ц.Н.С., чиято реституционна процедура е приключила към 2003г.,
въз основа на издаденото удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ЗСПЗЗ и решение на
ОСЗГ-Варна и са въведени във владение на имота през м.01.2007г. От този момент
насетне обаче ответниците са бездействали по защита на признатите им права
срещу осъщестяваното от ищеца владение на имота. Провежданите по тяхна
инициатива административни процедури, включително и пред съд, касателно
нанасянето на имота в кадастралната карта и коректното посочване на
собствениците в кадастралните регистри не променя горния извод, тъй като всички
те обективно не са довели до спиране и прекъсване на течащата в полза на ищеца
давност.
С оглед изложеното съдът намира, че ищецът, чиято е доказателствената
тежест е установил при условията на пълно и главно доказване спрямо
ответниците, че въведеният оригинерен придобивен способ е произвел действие в
следствие на което същият се явява материалноправно легитимиран собственик
на имот с ид.10135.4510.895 по
Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 4426 кв.м. при граници: имоти с
ид.10135.4510.915; 10135.4510.952; 10135.4510.1069; 10135.4510.946;
10135.4510.742; 10135.4510.916; 10135.4510.881 и 10135.4510.910 по
Кадастралната карта.
И
двете страни са направили искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, като с оглед изхода на спора основателно се явява
искането на ищеца за присъждане на сумата от общо 8741,64 лева, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за размера им, включваща:
1947,64 лева – заплатена държавна такса, 194 лева – такса за вписване на
исковата молба; 300 лева – заплатен депозит за вещо лице както и 6300 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно, а е към минимума
съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 5425,29 лева и при отчитане на следващото се
възнаграждение за проведените допълнителни 3 съдебни заседания по смисъла на
чл.7, ал.8 от Наредбата. На основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата на разноските
следва да бъде присъдена в тежест на ответниците.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Дига-2“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, район Младост, Западна промишлена зона, складова база „Дига 2“,
представлявано от Х.П.Х. против С.С.С.,
ЕГН ********** с адрес: ***, С.С.Т.,
ЕГН ********** с адрес: *** и С.Н.С.,
ЕГН ********** с адрес: *** пасивно субективно кумулативно съединени искове, че
ищецът „Дига-2“ АД, ЕИК ********* е собственик на недвижим имот представляващ ПИ с ид.10135.4510.895 по Кадастралната карта на гр.Варна, кв.Владиславово, Западна промишлена зона, с площ от 4426 кв.м. по скица
издадена от СГКК, при граници: имоти с ид.10135.4510.915; 10135.4510.952;
10135.4510.1069; 10135.4510.946; 10135.4510.742; 10135.4510.916; 10135.4510.881
и 10135.4510.910 по Кадастралната карта, при твърдения за
придобиване на собствеността въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност в следствие на осъществявана трайно, явно и необезпокоявано фактическа
власт в периода от 18.01.2007г. до датата на предявяване на иска /29.05.2018г./, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
С.С.С., ЕГН **********
с адрес: ***, С.С.Т., ЕГН **********
с адрес: *** и С.Н.С., ЕГН **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Дига-2“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, район Младост, Западна промишлена зона,
складова база „Дига 2“, представлявано от Х.П.Х. сумата от 8741,64 /осем хиляди седемстотин четиридесет и един и 0,64/ лева
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: