Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Т. ,25.05. 2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Т.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-Ви състав, в публичното
заседание на двадесет и осми април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНИ ГЕОРГИЕВА
При секретаря Петя Георгиева ,
като разгледа гр.д. № 603 по
описа на ТРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са субективно съединени установителен иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР във вр. с чл.124 ГПК .
Производството по делото е
образувано по повод предявен иск от А.И.К.
ЕГН **********,К.И.К. ЕГН **********, ,Ж.М.К. ЕГН **********,К.М.И. ЕГН **********,
М.М.И. ЕГН ********** ,А.М.И. ЕГН **********, чрез адв. С. ***. В исковата
молба се твърди ,че наследодателите на ищците Р И.К. и И К.И. са собственици на недвижим имот, който
придобили от тях по наследство и чрез давностно владение, притежавали
нотариални актове №77, том I. издаден по нотариално дело N9 151/1961г. на
Районен съд-Т. за покупко продажба на
недвижим имот. С решение №91/20.05.2003г. на Районен съд-Т., постановено по гр.
дело № 161/2002г. е признато за установено по отношение на Община Т., че
наследодатели на ищците са собственици
на недвижим имот с площ от около 675кв.м., представляваща част от имот пл. N9 ххх
в кв.хх по ПУП на с.Г. от 1963г. при граници на имота : река „Г", УПИ-I-127
в кв.23- отреден за спортна зала и училищен двор,улица с осови точки 42-45,
собствен имот на ищците пл.№ххх в кв.хх, придадени за урегулиране на УПИ I-ххх,II-ххх
и III -ххх в кв.хх и съсобствения УПИ на ищците и К.И.К. и И Красимиров И.- -ххх
в кв.хх по плана на селото, който недвижим имот е бил предвиден за отчуждаване
за нуждите на Община Т. с плана от 1963г., но отчуждителното производство е
било прекратено.
След влизане в сила на цитираното
решение било допуснато и изработено
изменение на ПУП- ПР, отнасящ се до улица с осови точки 40-42, като
конфигурацията й е променена и за тази улица е останала само квадратура от 298кв.м.
съобразно заповед № 711/30.11.2012г. Със заповед № 312/21.05.2015г. на кмета на
Община Т. е извършено отчуждаване от имот планоснимачен № ххх за улица на
298кв.м. Заповедта е оспорена в частта,
отнасяща се до оценката на отчуждената част от имота и с решение на Административен съд - Ловеч,
постановено по адм. дело №154/2015г. на ЛАС оценката на отчуждения имот е
изменена.Процесният имот с границите,които има по кадастралния план на с.Г.
като имот планоснимачен № ххх в кв.хх били владели повече от 70 години – те и техните наследодатели в границите,които има, и които
съществуват реално на място. За село Г., Община Т., е изработена и одобрена
кадастрална карта със заповед № РД- 18-1788/30.хх.2018г. на изпълнителния
директор на АГКК- София. В тази карта били допуснати много грешки при
отразяването на имот планоснимачен № ххх в кв.хх по ПУП на с.Г..От СГКК- Ловеч
им е издадена справка за координатите на подробните точки на недвижим имот,
отнасяща се до поземлен имот с идентификатор № 15148.701.569, който
представлява част от имота им с планоснимачен № ххх по кадастралния план на с.Г.
в кв.хх. Така отразеният имот представлявал част от имот планоснимачен № ххх,
за който безспорно било установено и доказано в предходен процес,че е
собственост на ищците в качеството им на наследници на И К.И. и Румана И.К.,
като единствено 298 кв.м. са отчуждени от него за улица. Ищците твърдят ,че
вместо да бъде отразен имот планоснимачен № ххх в кв.хх с реалните граници,
които има по действалия до изработването на кадастралната карта кадастрален
план, то от него изцяло незаконосъобразно и необосновано е отнета площ, от
която е обособен имот с идентификатор N хххххххв графичната част на кадастралната
карта, записан с начин на трайно ползване : за второстепенна улица и с
квадратура от 659 кв.м. Освен това, на 02.08.2019г. им било изпратено писмо от Община Т., с което ги
уведомяват, че ще се извърши трасиране и заснемане на несъществуващата улица „
Пенка М." с о.к.40-122-42 по ПУП на с.Г., а по КК имот с идентификатор №
15148.701.569.Прави се искане съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
Община Т., че ищците собственици по
наследство и давностно владение на 361/659 идеални части от имот с
идентификатор №хххххххпо кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Г.,
Община Т., Ловешка област, одобрена със заповед № РД-18-1788 от 30.хх.2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК- София Община Т., Ловешка област , както и че е
допусната грешка в КККР на с.Г., както при отразяване границите на така
описания имот в кадастралната карта като такива на улица, така и при отразяване
имената на собствениците му в кадастралния регистър към нея ведно с всички
законни последици.
В законно установеният срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от община Т.
,твърди се ,че иска е допустим, но не е неоснователен, предвид следните
аргументи, факти и обстоятелства: Със заповед №57/29.01.2014г на кмета на
община Т. на осн. чл.129 ал.2 във вр. с чл.136 ал.1 и чл.1хх ал.1 т.2 от ЗУТ е
одобрен ПИПУП –ПР за УПИ I-ххх, УПИ I I -ххх,УПИ I II ххх, УПИ IV ххх,,лица
О.К.40-42 кв.хх по ПУП на с. Г. , като заповедта е обявяване на
заинтересованите страни , същата не е обжалвана и е влязла в законна сила
27.02.2014г.В районна прокуратура Т. била образувана преписка №899/2017г във
вр. с приложението на заповед №312/21.05.2015г. на кмета на община Т. , като е
описано какво е установила проверката . Заповед №312/21.05.2015г. е обжалвана
пред А.С. Ловеч по отношение стойността на обезщетението и същото е увеличено в
размер на 2908лв.С Акт за публична общинска собственост № 6150/21.12.2016г е
актувана отчуждената и платена идеална част от имот с пл.№ххх,кв.хх по ПУП на
с. Г..Постъпила е жалба вх.№39/11.04.2016г
относно трасиране и реализиране на улица на улица с т.42-122-40 ,кв.хх
по ПУП на с. Г., трасирането на мястото не било извършено поради грешно
трасиране на координатните точки и до настоящия момент улицата не е трасирана
.Започнала е процедура по трасиране на предвидената улица , която е спряна със
заповед на кмета на общината №
482/12.08.2019г.
В съдебно заседание ищците се представляват от
адв. С.С. , която поддържа иска и моли същия да бъде уважен , ответника Община Т.
се представлява от юрисконсулт Й.В. , оспорва иска и молят същия да бъде
отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа
страна за установено следното:
Видно от удостоверение за наследници /л.7/ищците
са наследници на Р И.К., поч. на 11.08.2017г и И К.И. поч. на 03.07.2007г. С нотариален акт за покупко –продажба №77.
том I. издаден по нотариално дело N9 151/1961г. на Районен съд-Т. наследодателя е придобил 1,5 дка в с. Г. Г.М.
, съобразно чл.хх3 от СК от 1968г. имота е СИО.
С нотариален акт /НА/ №81,т.II,д. №
806/1996г. наследодателите И К.И. и Р
И.К. приживе продали на синът си К.И.К. и внука И Красимиров И. ½ ид.
част от дворно място от 550 кв.м.с първи етаж от двуетажна масивна къща и
цялата двуетажна масивна постройка към същата обособени като самостоятелно
жилище в парцел IV ххх,кв.хх на с. Г. .
С
решение №91 от 20.05.2003г.постановено по гр.д. №161/2002г. на Р.С.Т. в
сила от 16.06.2003г. е прието за установено по отношение на община Т. ,че наследодателите на ищците И К.И. и Румява И.К.
са собственици на недвижим имот с площ 675кв.м., представляващи
част от имот с пл.№ххх в кв.хх по ПУП на с. Г. от 1963г. при граници на имота
р. Г. ,УПИ I-127, в кв.23 определен за
спортна зала и училищен двор , улица с
осови точки -42-45, собствен имот на ищците пл.№ххх в кв.хх, придаден за
урегулиране на УПИ -I-ххх,II-ххх и III-ххх
и съсобствения УПИ на ищците и К. И.К.
и Иван Красимиров И. –IV ххх,кв.хх по
плана на селото който недвижим имот , който недвижим имот е бил предвиден за
отчуждаване за нуждите на община Т. по плана от 1963г.
С
нотариален акт №79,т.1, д.200/1988г. на Р.С.Т., представен от община Т. - К.И.К.
и съпругата му З.А.К. Са дарили на племенника си И Велинов М. *** при неуредени
регулационни отношения , което образува парцел пл.№ххх в кв.хх по плана на
селото , към което се придават около 120 кв.м. от имот пл.№ххх и около 30 м. от
имот пл.№ххх по плана на селото, а площта по уредени рег. отношения е 360 кв.м
По отношение на принадените квадратни метри от имот ххх кв.хх към имот ххх в
кв.хх на с. Г. /л.84 и сл./. С решение
по в. гр.д. №166/2009г. на ЛОС е отменено решението по гр. д. №хх4/2008г.
на ТРС и е признато за установено по отношение на К.И.К. ,И К.И. , Младен И.К.,А.И.К. правото на собственост на А.С.А.,Р.С.А.,Р.С.И.върху
следния УПИ с площ от 360 кв. пар.II,пл.ххх,кв.хх
по плана на с. Г. и на УПИ от около 475
кв.м. съставляващ парцел III-ххх в кв. хх по плана на селото заедно с построената в
имота жилищна сграда. С решение по касационно дело № 286/07.11.2011 по
д.1242/2009г. на ВКС , е оставено в сила решение по в. гр.д.№166/2009г. на
ЛОС , като видно от мотивите на касационното решение след като принадените части по регулация от
имот ххх към УПИ II-ххх,УПИ II-ххх са били завзети и влядяни по-вече от ххг до
влизане в сила на ЗУТ , то правилно въззивния съд е приел ,че ДРП от 1963г. по
отношение на тези имоти е приложен.
С
нотариален акт №18,т.IХ от 2006г. на СВ
при Р.С.Т. /л.83 /И К.И. и Р И.К. са продали на А.И.К. /дъщеря / собствените си
идеални части от съсобствен недвижим имот
½ ид. част от УПИ , като продажбата е само по отношение на земята с площ от
около 550 кв.м. в парцел IV ххх,кв.хх на с. Г.
Предвид
горните два нотариални акта за покупко продажба , то с НА
№81,т.11,д. № 806/1996г. наследодателите на ищците И К.И. и Р И.К. продали на синът си К.И.К. и
внука И Красимиров И. ½ ид. част от дворно място от 550 кв.м.с първи
етаж от двуетажна масивна къща и цялата двуетажна масивна постройка към същата
обособени като самостоятелно жилище в парцел IV ххх,кв.хх на с. Г. , а другата
½ ид. част от дворното място
наследодателите на ищците са продали с НА №18,т.1Х от
2006г. на СВ при Р.С.Т. на дъщеря си А.И.К. собствените
си идеални части от съсобствен недвижим имот
½ ид. част от УПИ , като продажбата е само по отношение на земята с площ от
около 550 кв.м. в парцел IV ххх,кв.хх на с. Г..
След смъртта на наследодателите видно от
представените по делото документи следва да остане за наследяване втория етаж от масивната жилищна сграда
находяща се в парцел IV ххх,кв.хх на с. Г.. Като наследници на етажа от къщата се явяват ищците А.К. /дъщеря/ , К.К. /син / и
наследниците на починалия на 18.01.2015г син Младен И.К. - съпругата Ж.М.К. , получава дял само от
наследството което е получил покойния и съпруг от баща си И К. Иванов , тъй като
същия е починал на 03.07.2007г., но не и от наследството на неговата майка Р И.К.
, починала след сина си на дата
11.08.2017г. , тъй като съобразно
чл.хх ал.1 от ЗН „Низходящите на наследодателя, които са починали
преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите
низходящи без ограничение на степените”, а това са децата му К.М.И. , М.М.И. ,А.М.И..
Тъй като ищците насл. на Младен И.К. поч.
на 18.01.2015г.следва да имат наследствен дял само в двуетажната жилищна сграда
в имота ,
която е построена в парцел IV ххх,кв.хх
на с. Г., втория етаж , а по делото няма
данни нито се претендира да са засегнати отстояния на процесната сграда , нито
се доказаха такива факти в хода на делото . Предвид ,че не се претендира
засегнати отстояния на сградата в имота то производството по отношение на ищците
Ж.М.К. , К.М.И. ,М.М.И. и А.М.И. следва да се прекрати , тъй като същите като
наследници на Младен И.К. поч. на 18.01.2015г. не притежават идеални части от
терена на имота/дворното място / върху
който е построена сградата , поради което нямат правен интерес от водене на делото , тъй
като постоянната и непротИ.речива
съдебна практика по приложението на чл.97, ал.1 от ГПК отм. , сега чл.124, ал.1 от ГПК, поставя като изискване
за допустимостта на установителните искове наличието на правен
интерес/определение № 174 от 4.4.2011 г. по ч. гр. д. № 653/20хх г., №681 от
8.12.2009 г. по ч. гр. д. № 654 от 2009 г. на ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./.
Със заповед №312 от 21.05.2015г. на кмета на община Т. е отчужден
на част от ПИ IV ххх,кв.хх на с. Г. с площ от 298 кв.м. попадащи в обхвата на
улица с ок . 42-122-40 съгласно влязъл в сила ПИ-ПУП-ПР одобрен със заповед №
57/29.01.2014г./л.46/ на кмета на община Т. , видно от представените обратни
разписки и списъка на уведомените лица /л.48 и следващите / страните са
уведомени през 2014г., както и е публикувана обява във вестник „Ловеч прес
”,бр.98 ,9/11.12.2013г. ,издаден е акт №6150 за публична общинска собственост
/л.144/.Що се отнася до административната процедура по съобщаване на ПУП , по
която са представени доказателства по делото
,че приживе е уведомен и поч. син на наследодателите Младен И.К. , то се касае за процедура по ЗУТ
, и за да е стабилен ИАА , то следва да се уведомят страните съобразно § 4
ал.3 във вр. с ал.1 от от
ДР на ЗУТ във вр. с чл.3 от ЗУЕС .
С
решение по адм.д. № 154/2015г. на адм. съд Ловеч е изменена заповед
№312/21.05.2015г. на кмета на община Т. относно
обезщетението за отчуждаване на
298 кв.м. за ПИ пл.№ххх в кв.хх по плана
на с. Г. .
Тоест собственици на терена на имота, които имат правен интерес от водена на
делото са двамата ищци К.И.К. и А.И.К., както и И Красимиров И..
И
Красимиров И. не е подал иск , но съобразно Решение
№73/06.хх.2020г по дело № 3789/2019г на ВКС ,I г.о. „Предявяването на установителен иск за собственост
за признаване на права върху идеална част от недвижим имот с твърдения за
наличие на грешка или непълнота в кадастралната карта, респ. предявяването на
установителен иск, съединен с иск по чл.54, ал.2 ЗКИР само от един от
съсобствениците на недвижим имот, е допустимо. Правото на собственост на
предявилия иска съсобственик следва в подобна хипотеза да бъде признато само в
установения по делото негов обем. Ако при това съдът установи, че при
нанасянето на имота в кадастралната карта е допусната грешка по смисъла на §1,
т.16 ДР ЗКИР, респ. имотът не е нанесен в кадастралната карта като
самостоятелен обект, следва да постанови диспозитив за отстраняване на грешката
по отношение на целия имот, а не по отношение само на идеална част от него,
доколкото последното е и правно невъзможно. Искът
по чл.54, ал.2 ЗКИР може да бъде предявен само от част от съсобствениците на
имота, като постановеното решение ще ползва и останалите по начина, по който
същите биха се ползвали и от акта по чл.54, ал.1 ЗКИР при липса на спор за материално право. Другарството би могло
да бъде необходимо с оглед естеството на спора за материално право, но не е
задължително.”
Видно
от представената по делото кадастрална скица /л.40/ улицата е с идентификатор
ххххххх, с площ от 659 кв.м. в с. Г..
От
разпита на свидетелите ИХ.Ч. ,А.Р.И.и З.М.Р.И.
се установява ,че св. ч. граничи с имота на ищците , през 1961г имало
отчуждаване имота на ищците бил гробище,
извадили гробовете построили общежитие и имота на ищците продължавал по-натък
имало и дере което се падало в имота., като о. е построено върху отчужденото място на дядото на ищеца К.
/л.331/, от своя страна св. Ибришимов описва границата на имота , като
потвърждава ,че о. е построено на мястото на фамилните гробища на ищците и в имота преминавало дере. Св. Илиева също
помни ,че като била дете са извадили гробището и е било построено общежитие ,
построено е като е отчуждено .
От изготвеното и прието по делото
експертиза /л.223 и сл./ е видно
,че в процесния имот улица с идентификатор хххххххняма реализирани мероприятия
за улица с характеризиращите я елементи , като пътно платно ,тротоар и др. ,
като пространството е насипано с трошен камък , по което преминават пешеходци и
автомобили , като е налице частична идентичност на имот с идентификатор 15148.701.569,
съответно с имот пл.№ххх,кв.хх на с. Г. с имота описан в решението по гр.д.
№161/2002г. на ТРС .Експертът е описал границите на имота от север и юг улица ,
от запад училищен двор и от изток УПИ I, II, III,IV в кв.хх на с. Г.. Вещото лице е посочило ,че
грешката в КККР на с. Г. ,относно имот с идентификатор хххххххсе свежда до това ,че в югоизточния ъгъл на този имот
не отговаря по координати на същия ъгъл
на улица улицата на ПУП по ПР , т.е
улицата е с ширина 6м, а по КККР е с ширина 7,80м.Представена е и скица /л.226/
, като вещото лице в съд. заседание от
13.01.2020г , пояснява че 32
кв.м. отбелязани на комбинираната скица се заключават между т.4 и 5 в
югоизточния ъгъл на имота и са част от този имот по кадастрална карта , тези 32
кв.м. са грешка в кадастралната карта и точно там имот с идентификатор хххххххне
отговаря на одобрения ПУП , план за регулация на новата улица/л.234/. В
обстоятелствената част на заключението вещото лице е констатирало ,че приложената скица на стр. 40 от делото за имот с идентификатор
15148.701.569, улица с площ 659 кв.м. по КККР на с. Г. би трябва да отговаря
на улицата по одобрения ПУП ПР на с. Г.
. Изготвена е и допълнителна експертиза
видно от която Г.М. е отделена от с. Г. и е придобило статут на
самостоятелно село през 1959г. ,като същата година е създадено и ТКЗС/л.469/, към имота е представена и скица №4 в която са
показани гробищата ,изградения водопровод
и сервитута от 23,33м, като отчуждената част от имота на ищците е с площ
298 кв.м. , които попадат в улица с идентификатор хххххххи площ от 659
кв.м. попадал в стария имот на ищците
според свидетелските показания.Вещото лице е констатирало ,че приложената скица
с изх.№ 04-01-261/29.08.2016г. на л.356 от делото е нанесена уличната регулация
с последна корекция със заповед №57/29.01.2014г.,а
от приложената на стр.355 от делото скица №5/хх.02.2005г.послужила за виза за
промяна на част от партерния етаж на ученическото общежитие на тази скица е нанесена уличната
регулация на улицата преди последната
корекция със заповед №57/29.01.2014г, нанесено е дере от изток , което го
има в оригиналния кадастрален и
регулационен план от изток , както и ,че отчуждаването от 1963 , касаещо ищовия
имот не е проведено /факт , който е установен в мотивите на решението по гр.д.
№ 161/2002г. на ТРС /.
С
доклада по делото съдът е указал на ищцовата страна , че съобразно ТР №
8/23.02.2016г. по т.д. № 8/2014г. на ОСГК на ВКС. При постановяването му
колегията е изходила от идеята, че принцип в гражданския процес е спорното
право да се установява към момента на предявяване на иска, респективно – към
момента на приключване на съдебното дирене. Разяснено е, че определението,
дадено в пар. 1 т. 16 ДР на ЗКИР не следва да се тълкува изолирано, а във
функционална и логическа връзка с чл. 2 ал. 5 и чл. 51 от ЗКИР, тоест – че
установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното
отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на
иска /респективно – на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество/,
като се вземат предвид настъпилите след одобряването на КК юридически факти,
които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото и само
по изключение правото на собственост се установява към минал
момент.Следователно в случаите, когато ищецът се легитимира като собственик към
момента на предявяване на иска, правото на собственост се установява към този
момент и само в изключителни случаи /например – при хипотезата на чл. 16 ал. 1
от ЗУТ или при отчуждавания по реда на ЗДС или ЗОбС/, то ще се установява към
минал момент.В този смисъл е и р. 70/2016 по гр.д. 6305/15г.
ВКС/.Квалификацията е по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, ако твърденията са свързани с
наличието на неточно отразяване на границите на правото на собственост в КК.
Тогава се изследва правото на собственост към момента на одобряването й и към
момента на предявяването на иска .
Следователно съдът трябва да прецени по
отношение претенцията на ищците , да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Община Т., че ищците
собственици по наследство и давностно владение на 361/659 идеални части
от имот с идентификатор №хххххххпо кадастралната карта и кадастралните регистри
на с.Г., Община Т., Ловешка област, одобрена със заповед № РД-18-1788 от 30.хх.2018г.
на Изпълнителния директор на АГКК- София Община Т., Ловешка област , както и че
е допусната грешка в КККР на с.Г., както при отразяване границите на така
описания имот в кадастралната карта като такива на улица, така и при отразяване
имената на собствениците му в кадастралния регистър към нея ведно с всички
законни последици.
Изхождайки от твърденията и
направеното искане в исковата молба, съдът счита, че е предявен положителен
установителен иск за собственост, тъй като се твърди грешка н кадастралната
карта на с.Г. по отношение на имота на
ищците
в парцел IV ххх,кв.хх на с. Г. . За да е налице интерес от предявяване на такъв иск,
достатъчно е да се оспорва претендираното или да се претендира оспорваното от
ищците право. Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата
молба твърдение, тъй като всички , който претендира, че е носител на право,
засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск.
В случая ищеца К.И.К. се легитимира
като съсобственик с неподалия иск И
Красимиров И. на общо ½ ид. част от дворното място на базата на НА
№81,т.11, д.№806/1996г. на Р.С.Т. за покупко продажба ,а ищцата А.И.К. се легитимира като собственик
на ½ ид. част от терена с НА
№18,т.9 от 12.06.2006г. на С.В. Т. за покупко продажба . Видно от влязлото в сила решение по гр.д. №
161/2020г. парцела на имота на наследодателите /продавачи/на ищците е
675 кв.м. Съдът следва да признае двамата ищци за собственици по силата
на покупко продажбата , но не и за собственици по давностно владение на претендираното спорно право ,още по-вече че
предвид законовите разпоредби чл.40 от ЗПИНМ , 59 ЗТСУ и чл.200 от ЗУТ никой не
би могъл да завладее по давност реална част от имота.Ищците като собственици имат призната и гарантирана от закона възможност да
владеят , да ползват и да се разпорежда имота и да искат от всички други лица
да се въздържат от въздействие върху нея.
Доказва
се от СТЕ , комбинираната скица и от
разпита на вещото лице ,че 32 кв.м. отбелязани на комбинираната скица се
заключават между т.4 и 5 в югоизточния ъгъл на имота и са част от този имот по
кадастрална карта , тези 32 кв.м. са грешка в кадастралната карта и точно там
имот с идентификатор хххххххне отговаря на одобрения ПУП , план за регулация на
новата улица/л.234/. Съобразно ТР № 8/2014г от 23.02.2016г. на ОСГК на ВКС ,т.4 , иск за собственост на
реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в
кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или
изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим. В производството по иска за собственост съдът
изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. В случая
обаче се претендират 361/659 ид. части от имот с идентификатор хххххххпо КККР
на с. Г. .Действително по делото се доказа ,че
грешката е 32 кв.м. , като съдът следва да определи идеалните части на
съсобствениците на терена на имот пл.№ххх,кв.хх
на с. Г. по отношение само на процесните 32 кв.м.
Собственици на терена на имота /дворното място /са двамата ищци К.И.К. и А.И.К., както и И Красимиров И./същия
не е подал иск/. К.И.К. и И Красимиров И.
са собственици по силата на НА №81/1996г. същите притежават общо ½ ид.
част от парцела IV , пл.№ххх,кв.хх с.
Г., видно от нотариалният акт , същите са закупили имоти при равни части , тъй
като в НА не е указано ,че квотите на
купувачите са различни , тоест всеки един от тях има половината от закупената
½ ид. част , именно всеки от тях има по ¼ ид.част от процесните
32 кв.м. Ищцата А.И.К. е придобила с покупко продажба с нотариален акт №18,т.1Х от 2006г. на С.В. при Р.С.Т. ½
ид. част от УПИ ,
като продажбата е само по отношение на земята с площ от около 550 кв.м. в
парцел IV ххх,кв.хх на с. Г. , същата притежава ½ ид.част от процесните
32 кв.м. Приравнени към най малкото общо кратно К.И.К. и И Красимиров И. притежават
всеки от тях по 2/8 ид. части от дворното място ,а А.И.К. 4/8 ид. части от
дворното място , като двамата ищци притежават общо 6/8 ид. части .
По отношение на ищците Ж.М.К. , К.М.И.
,М.М.И. и А.М.И. делото се прекратява по
причини указани по –горе в мотивната част на решението и същите като наследници на Младен И.К. поч. на
18.01.2015г. не притежават идеални части от
поземления имот /дворно място / на имота
върху който е построена сградата, тоест за тях липсва правен интерес от
водене на делото .
С оглед изхода на спора, искането на ищците на основание
чл.78, ал.1 от ГКП за присъждане на разноски се явява частично основателно, тъй
като не се доказа ищците К.И.К. и А.И.К. да са станали
причина за завеждане на делото, като по отношение на Ж.М.К.,К.М.И., М.М.И.,А.М.И. делото е прекратено поради липса на правен
интерес .
Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК
и доказателствата за сторените по делото разноски те са в размер на общо 2150, представляващи адвокатски хонорар и
съдебно деловодни разноски/хх00лв. адв. възнаграждение, за експертизи : 1хх0 лв.
/300 лв. с пл. нареждане от 02.03.2021г.;400лв пл. нареждане от 16.01.2020г.,хх0лв
пл. нареждане от 24.19.2019г.;300лв с пл. нареждане от 06.хх.2019г и 50 лв. за
ДТ /. Адвокатският хонорар е заплатен от всички ищци , видно от представеното
пълномощно и договор за правна помощ /л.24/ , поради което следва да се заплати
съобразно частта за уважената претенция на двамата ищци , а именно всеки един от ищците е заплатил
сумата от 167лв , като двамата са заплатили сумата от 334лв , която следва да
бъде уважена , като за остатъка до хх00лв следва да бъде отхвърлена , а именно
за 666лв. По отношение на разноските за вещо лице в размер на 1хх0лв , то всеки
един от ищците е заплатил по 183лв за са заплатили сумата от 366лв , която сума
следва да бъде уважена , като до пълния претендиран размер от 1хх0лв отхвърля
,а именно за 734лв, следва да се присъди на двамата ищци и държавната такса от
50лв.
На осн. чл.78 ал.3 ГПК ответника Община Т.
също има право на разноски предвид прекратяване на делото спрямо ищците Ж.М.К.,К.М.И., М.М.И.,А.М.И.. Представен е списък по чл.80 ГПК , като се
претендират разноски хх0лв внесени с пл.
нареждане от 02.хх.2019г и 300лв внесени с пл. нареждане от 12.03.2021г.за вещо
лице или общо 400лв за изготвяне на експертиза и 600лв
юрисконсултско възнаграждание . В случая следва да бъдат осъдени ответниците Ж.М.К.,К.М.И.,
М.М.И.,А.М.И. да заплатят разноски за вещо лице по 67 лв. всеки един от тях или
общо сумата от 268лв, като до пълния претендиран размер от 400 лв. отхвърля ,а
именно за 132лв , по отношение на юрисконсултското възнаграждение същото се
определя по реда на чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.23 ал.1 т.4 от наредба за заплащането на правната помощ същото е в размер 80 лв. като до пълния
претендиран размер от 600 лв. ,а именно за 520 лв. отхвърля.
Мотивиран от така изложените съображения, Т.ският
районен съд:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Т. ЕИК ххххххх ,гр. Т.
, обл. Ловеч ,пл. „С. М.”№9, представлявана от кмета д-р М.Б.-Н,че К.И.К. ЕГН ********** *** и
А.И.К. ЕГН ********** *** са собственици на общо 6/8 ид.ч. от само 32 кв.м. , от имот с идентификатор №хххххххпри граници от север и юг улица , от
запад училищен двор и от изток УПИ I, II, III,IV в кв.хх на с. Г. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Г., Община Т., Ловешка област, одобрена със заповед
№ РД-18-1788 от 30.хх.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК- София Община Т.,
Ловешка област ,
както и ,че е допусната грешка
в кадастралната карта на село Г. , обл. Ловеч одобрена със заповед РД
-18-17788/30.хх.2018г. на ИД на АГКК,
изразяваща се в неправилно заснемане
на тази реална част от имота
,
като 32 кв.м. отбелязани на комбинираната скица се
заключават между т.4 и 5 в югоизточния ъгъл на имота и са част от този имот по
кадастрална карта , тези 32 кв.м. са грешка в кадастралната карта и точно там
имот с идентификатор хххххххне отговаря на одобрения ПУП-ПР.
Комбинирана
скица за имот с
идентификатор №хххххххпо кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Г. , общ. Т. ,обл. Ловеч /без номер /изготвена от вещото лице по
назначената и приета експертиза ,
приложена към делото/л.226/ е неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.1 от ГПК Община Т. ЕИК ххххххх
,гр. Т. , обл. Ловеч ,пл. „С. М.”№9, представлявана от кмета д-р М.Б.да ЗАПЛАТИ на К.И.К. ЕГН ********** *** и А.И.К. ЕГН ********** *** направените по делото разноски н размер на 334лв за адвокатско възнаграждение , като за остатъка
до хх00лв. отхвърля , а именно за 666лв, сумата от 366лв за
разноски за вещо лице като до пълния
претендиран размер от 1хх0лв отхвърля ,а именно за 734лв , както и сумата от 50 лв. разноски за държавна такса .
ПРЕКРЕТЯВА
Производството
по делото по отношение на ищците ,Ж.М.К. ЕГН **********,К.М.И.
ЕГН **********, М.М.И. ЕГН ********** ,А.М.И. ЕГН ********** *** поради липса
на правен интерес .
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.3 от ГПК
Ж.М.К. ЕГН **********,К.М.И. ЕГН **********, М.М.И.
ЕГН ********** ,А.М.И. ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТЯТ на Община Т. ЕИК ххххххх ,гр. Т. , обл. Ловеч ,пл. „С. М.”№9,
представлявана от кмета д-р М.Б.сумата от 268
лв, разноски за евщо лице като до пълния претендиран
размер от 400 лв. отхвърля ,а именно за 132лв , да заплатят юрисконсултското възнаграждание в размер на 80 лв. като до пълния претендиран
размер от 600 лв ,а именно за 520 лв. отхвърля.
ОПРЕДЕЛЯ на страните
шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по
вписванията - гр. Т. на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Решението в частта, в която
производството по делото е прекратено, има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Ловешки
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в
останалата си част решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: