Решение по дело №823/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …..                                   09.02.2019г.                 гр.Стара Загора

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският районен съд                      ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ Състав

на единадесети декември                                                   2018 година

В публично заседание в следния състав:

                                  Председател:АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

Секретар: Росица Димитрова

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ

гражданско дело номер 823 по описа за 2018 година.

 

Предявени са субективно съединени искове при условията на евентуалност с правно основание чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация”ЕООД- Стара Загора срещу „Електроразпределение ЮГ”ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване”АД Пловдив/спрямо втория ответник  при условията на евентуалност ако претенцията срещу  първия бъде отхвърлена/ с претенция да бъде осъден ответника да заплати на ищеца недължимо платената сума от 13952,50лв., представляваща платена такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект ниско напрежение – помпена станция „Капитан Петко Войвода”  от 06.02.2013г. до 13.08.2013г. начислена без основание, ведно със законната лихва.

          В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответниците са подали подробен писмен отговор, в който оспорват основателността на претенцията и молят същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

        „Водоснадбяване и канализация" ЕООД излага твърдения в исковата си молба, че били еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „Христо Ботев" №62, първоначално вписано в регистъра на търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело №4492/1991г. по описа на Ст.ОС. Същият осъществява основно дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Същият бил потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", Община Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел.енергия се извършвало със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявала посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение/НН/.Ответникът "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /било еднолично акционерно дружество, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул."Христо Г. Данов" № 37, вписано в TP с ЕИК *********, притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия №140-07/13.08.2004г. издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричано за краткост ЕВН ЕР, и осъществявал дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., всеки ползвател дължал на това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия. Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул."Христо Г. Данов" № 37, вписано в TP с ЕИК *********, притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществява дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл.42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №0У-014 от 10.05.2008г., клиентът заплаща изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване" АД. ОБСТОЯТЕЛСТВА НА КОИТО СЕ ОСНОВАВАЛ ИСКЪТ: Извършени плащания от ищеца към ответника. През периода от 01.01.2013г. до 31.07.2013г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД били заплатили на ответното дружество следните суми, представляващи такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Капитан Петко Войвода", намираща се в Община Тополовград: за м. януари 2013г. е заплатена сумата 3 995,07 лв. по фактура № **********, представляваща начислена от ответника във фактурата такса за пренос по ел.разпределители ата мрежа; за м. февруари 2013г. е заплатена сумата 3172,60лв. по фактура № **********, представляваща начислена от ответника във фактурата такса за пренос по е л. разпределители ата мрежа; за м. март 2013г. е заплатена сумата 1 185,27 лв. по фактура № **********, както и сумата 1682,34 лв. по фактура № **********, представляващи начислени от ответника във фактурите такси за пренос по ел.разпределителната мрежа; за м. април 2013г. е заплатена сумата 2 932,93 лв. по фактура № **********, представляваща начислена от ответника във фактурата такса за пренос по ел.разпределителната мрежа; за м. май 201Зг. е заплатена сумата 3 091,00 лв. по фактура № **********, представляваща начислена от ответника във фактурата такса за пренос по ел.разпределителната мрежа; за м. юни 2013г. е заплатена сумата 2 620,63 лв. по фактура № **********, представляваща начислена от ответника във фактурата такса за пренос по ел. разпределители ата мрежа; за м. юли 2013г. е заплатена сумата 2 724,87лева по фактура № **********, както и сумата 864,12 лв., по фактура № **********, представляващи начислени от ответника във фактурите такси за пренос по ел.разпределителната мрежа. Следвало изрично да се отбележи, че по всички посочени по-горе фактури ищецът заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът нямал претенции и същите не били предмет на настоящата искова молба. Посочените по-горе в Раздел II, т.1 от исковата молба суми, били измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/ било Помпена станция „Капитан Петко Войвода". Считали, че измерването по този начин, и конкретно на това място, било незаконосъобразно, и водело до начисляване за заплащане на недължими суми. Считано от 01.07.2008г. с Решение № Ц -021/ 26.0б.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, в случая чл. 186, ал. 3 и чл. 18д от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) (ДВ, бр. 59/28.07.2009 г., отм. ДВ бр.64/17.08.2010 г.) съответно чл.26, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ДВ, бр.64/17.08.2010г., отм. ДВ, бр.66/26.07.2013г.), клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния случай за Помпена станция „Капитан Петко Войвода", границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Тополовград" 20kV, след която подстанция започвал собствения на ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвало от Подстанцията, и достигало до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник". И електропровода „Венеция" 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД. С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия,  следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Тополовград" 20 kV и Електропровод „Венеция" 20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „Кап. Петко Войвода". Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД  били отправяло няколкократни писмени искания от първия ответник / тогава с наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на измерване. С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., в отговор на изпратено от първия ответник писмо, дружеството ни е изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти: Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/; Извод „Рила"; Вик-Зимница и ПС Ханчето. Следвало да се отбележи, че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в Писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция" това не било сторено. Във връзка с това от дружеството им било изпратено и следващо Писмо изх. №2013/05.12.2008г., с което отново изрично посочвали, че желаели да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които се изисквала промяната: ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник и ИТ 2939033 „ВиК" с.Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/ с.Кап. Петко Войвода. На това тяхно искане първият ответник изпратил Писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което ги уведомявали, че следвало да им предоставели документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция". Това искане било необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., дружеството им било изпратило по отношение на електропровод „Венеция" всички необходими документи. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД бил собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в обекта ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че дружеството им бил собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се променяло от НН на Ст.Н, първият ответник не изпълнявал задълженията си  и продължавал да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесния период. Намирали за безспорно, че ищецът бил собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато  били включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството станало  по силата на Заповед №135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставят на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи били предадени на дружеството им. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и било издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.  В случай, че първият ответник бил изпълнил законовите си задължения и е уважил искането им за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Капитан Петко Войвода", ИТ № 2939033, нямало да бъде дължима и съответно - заплатена. При това положение за дружеството възниквал правен интерес да предявяли против първия ответник иск за заплащане на платените суми за такса за пренос по ел. разпределителна мрежа за процесния период, като суми, платени без основание. Тъй като всички процесии суми били заплащани от ищеца на втория ответник, в случай че бъде отхвърлен иска против първия ответник, за тях възниквал правен интерес да искали втория ответник „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, да бъде осъден да заплати /да върне/ недължимо платените му суми, които получил от ищеца, като иска против втория ответник предявявали при условията на евентуалност - ако бъде отхвърлен иска им против първия ответник. Настоящата искова претенция предявявали на основание чл.113 ГПК пред съда по седалище на ищеца. Намирали, че нормата на чл.113 ГПК била приложима по следните съображения: Ищецът „Водоснабдяване и канализация" ЕООД имали качеството на „потребител" по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката. При това положение била налице възможност за изборна подсъдност по чл.113 ГПК. Практиката на ВКС категорично приемала, че когато ищецът имал качеството „потребител на енергийни услуги" по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката, възможността за изборна подсъдност по чл. 113 ГПК не била предвидена само за потребителски спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на потребителите, а следва да намери приложение „за всички спорове между потребители и доставчици на услуги". /Определение N° 172 от 08.03.2013г., постановено по т.дело № 1143/2013г., на ВНС II т.о., и Определение № 607 от 23.11.2015г. по ч.т.дело № 2314/2015г. на ВНС, I т.о./ С оглед на изложеното намирали, че правилно и в съответствие с нормата на чл.113 ГПК били предявили настоящата искова претенция пред Старозагорския Районен съд - по седалище на ищеца. Молят да бъде постановено решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да бъде осъден ответника "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 13 952.50 лв. /тринадесет хиляди деветстотин петдесет и два лева и 50 стотинки/, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Капитан Петко Войвода", ИТ № 2939033, за периода 06.02.2013г. - 13.08.2013г., ведно със законната лихва от датата на плащане на съответната сума до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца. Евентуално, в случай че бъде отхвърлена исковата им претенция към първия ответник, молят да бъде постановено решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да бъде осъден втория ответник „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 13 952.50 лв. /тринадесет хиляди деветстотин петдесет и два лева и 50 стотинки/, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Капитан Петко Войвода" , ИТ № 2939033, за периода 06.02.2013г. - 13.08.2013г., ведно със законната лихва от датата на плащане на съответната сума до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца.

              На основание чл.131 от ГПК ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД представя писмен отговор в който заявяват, че считали исковете  за допустими, но неоснователни, поради което ги оспорвали изцяло, както по основание, така и по размер, като по отношение на иска срещу ответника, претендирали, че сумите, предмет на претенция били  дължими и основателно начислени по сметката на ищеца. Считали, че обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба не правели сумите недължими. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършва дейността „ снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006г. „ отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012г. в сила от 17.07.2012г.) „Крайните клиенти използвали електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия.", а според ал.4 на същия член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане." По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация"ЕООД с кл.№ ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които е процесното И"Н 2939033. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл.27, ал. 1 от общите условия и чл. 18 от договора при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия „Е8Н България Електроснабдяване" ЕАД било доставило в обекта на ищеца за периода от 06.02.2013г. да 13.08.2013г. електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги било издало месечните фактури, представени към единствено в отговора на исковата молба, стойността на част, от които съставлявала исковата сума. Действително ищецът бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бива снабдяван с електроенергия чрез разпределителна-а мрежа при публично известни общи условия (чл.98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. Разпределението на електрическа енергия според §1, т.49 от ДР на ЗЕ е определено като „транспортиране на електрическа енергия ... през разпределителните мрежи". Дейността „разпределение на електрическа енергия" също подлежи на лицензиране (съгласно чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия" (§1 т. 22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД като притежател на Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършва услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазва следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулира по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура била в съответствие със Закона за енергетиката. Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа енергия. Доставената електрическата енергия в процесиите седем фактури била остойностена съгласно действащите в процесния период Решения на КЕВР - решение на ДКЕВР № Ц-17/28 )6.2012г. (в сила от 01.07.2012г.), решение на КЕВР №Ц-13/05.03.2013г. и решение №Ц-14/14.03.2013г. (ВСИ от 05.03.201Зг.). Обектите на ищеца били присъединени към електроразпределителната мрежа,собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД на ниво ниско напрежение. Присъединяването било извършено преди влизане в сила на Наредба №б от 9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи при приложима и при спазване на действащата към момента на присъединяването нормативна уредба. Действително след присъединяването на обектите (чието проектиране и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения е извършено като за мерене на ниво ниско напрежение) ищецът е подал искане за промяна на мястото на меренето на електрическата енергия на ниво средно напрежение. Оспорвали твърдението, че към искането си за промяна на мястото измерване на електрическата енергия ищецът бил представил доказателства за собственост върху присъединителните съоръжения - ел.проводи трафопостове. Всички доказателства за собственост, представени по преписката сочели, че правото на собственост била на Община Тополовград, а не на ищеца. Наред това исканията били подадена от лице с пълномощно без нотариално заверка на подписа. Исканите доказателства (пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста - вж. писмото т.1 и т.2 са представени в цялост едва с писмо изх.№ ЦУ -- 14 от 21.01.2015 г. От описа на приложенията на всички предходни писма е видно, че представените извлечения от баланса са за други активи, но е и за трафопостове (вж. писмо изх. № 9946 от 26.11.2014 г. - т.о. - приложенията са за ел.провод 20 kV АС проводник 95L-7180м. и ел.провод 20 kV откл. за ТП проводник АС -95 L- 738 М, същите са били приложени и към писмо изх№ 1748 от 23.10.2008г.). За доказване на това обстоятелство представяли цялата кореспонденция по случая. Ищецът не бил доказал правото си на собственост върху присъединителните съоръжения - ТП и електропровод, поради което и основание за остойностяване на доставената в обекта електрическа енергия на друга цена, различна от вписаната във фактурите (за ниво ниско напрежение) не са били налице. Едва с писмо изх.№ ЦУ-14 от 21.01.2015г. ищецът представя запис за трафопостове, поради което и едва тогава стартира и цялата процедурата по смяна на меренето. Меренето е сменено на 19.11.2015г. (за справка вж. Констативен протокол за техническа проверка от 19.11.2015г.). Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН България Електроснабдяване "ЕАД фактурирали ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавал обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. В ал.З било посочено съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури, издадени на ищеца било видно, че те отговарят на изискванията на ОУ. Или процесиите суми били дължими, тъй като обектите на ищеца били присъединени на ниво ниско напрежение, ползвали електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. След като бил сключил договор и приел ОУ, ответникът имал правата и задълженията по тях. Оспорвали исковата претенция и по размер. От обстоятелствената част на исковата молба било видно, че ищецът оспорвал като недължима платената от него цена за пренос по електроразпределителната мрежа, тъй като същата била изчислена на ниво ниско, а не на ниво средно напрежение. Във връзка с тези твърдения на ищеца считали, че ако се установяло, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не било следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, то че дължимо платена и подлежаща на връщане щяла да бъде единствено разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво средно напрежение и ниво ниско напрежение, а не цялата стойност на услугата пренос.  Общите условия на двете дружества - „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и ЕВН България Електроснабдяване ЕАД били публични и били достъпни свободно в Интернет. Изложената фактическа и правна обстановка обосновавала неоснователността на възражението за недължимост на цена за електрическа енергия за стопански потребители, присъединени към електроразпределителните мрежи на ниво ниско напрежение, начислени за процесния период. Сумите по процесиите фактури били основателно начислени и дължими от ищеца, а исковата претенция била неоснователна. По отношение на иска срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД: Твърдели, че искът по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена сметка за такса пренос по ел.резпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „Орешълк", с ИТН 2939033, за периода 06.02.2013 г. - 13.08.2013г., бил неоснователен. От една страна сумите били дължими на КРАЙНИЯ СНАБДИТЕЛ на посоченото по-горе договорно основание с оглед обема на предоставени/услуги, поради което и връщане не се дължало. От друга страна - видно от изложеното по-горе, а и от представените с исковата молба фактури за този период, сумите били претендирани, а и платени не на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, а на „ЕВН България Електроснабдяеане"ЕАД, „ЕВН България Електроразпределение "ЕАД не било претендирало, нито било получавало процесиите суми от ищеца. Поради изложеното, както и поради липса на пасивна материално-правна легитимация на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД той се явявал неоснователен. Претендирали разноски, направени в настоящото производство.

 

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба чрез пълномощника си адв.Иванова, като съдът е допуснал изменение в размера на претендираните суми, недължимо платени по всяка една от седемте фактури – по фактура № **********/31.01.2013г. – 4794,08лева, фактура № **********/28.02.2013г. – 3807,12 лева,

фактура № **********/31.03.2013г. – 2018,81лева,

фактура № **********/30.04.2013г. – 3519,52 лева,

фактура № **********/31.05.2013г. – 3709,20 лева,

фактура № **********/30.06.2013г. – 3144,76 лева,

фактура № **********/31.07.2013г. – 1036,94 лева, до размера на общо търсената сума от 22030,43лева недължимо платени от ищцовото дружество суми за такси пренос по ел.разпределителната мрежа до обект ниско напрежение – Помпена станция „Капитан Петко Войвода” Ит № 2939033, за периода 06.02.2013г. – 13.08.2013г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 13.02.2018г до окончателното заплащане на сумата. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

 

Ответните дружества, в писмена молба от пълномощниците си юриск.Раева и юриск.Илиева, молят съда да отхвърли изцяло иска, като неоснователен. Евентуално ако съдът прецени, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, съдът да уважи иска спрямо крайния снабдител до размера на разликата между стойността на енергията, остойностена по цени за пренос на енергия на ниво ниско напрежение и стойността на енергията, остойностена по цени за пренос на енергия на ниво средно напрежение. Претендират направените по делото разноски.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

По делото не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия, като по представените и приети като доказателства фактури за периода 01.01.2013г. – 13.08.2013г., издадени от „ЕВН електроснабдявене”ЕАД – Пловдив/платени в цялост от ищеца/ са му начислени суми за пренос на ел.енергия – по фактура № **********/ 31.01.2013г. – 4794,08лева, фактура № **********/ 28.02.2013г. – 3807,12 лева,фактура № **********/ 31.03.2013г. – 2018,81лева, фактура № **********/ 30.04.2013г. – 3519,52 лева,фактура № **********/ 31.05.2013г. – 3709,20 лева, фактура № **********/ 30.06.2013г. – 3144,76 лева,фактура № **********/ 31.07.2013г. – 1036,94 лева, видно от детайлната разбивка по всяка една от фактурите.   

 

Между страните е водена кореспонденция във връзка с идентифициране на обекти на потребители, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите – писмо изх.№ 6053-30/24.09.2008г., на ЕВН България електроразпределение АД, писмо изх.№ 1784/ 23.10.2008г. на „ВиК” ЕООД –Стара Загора, писмо изх.№ 2013/ 05.12.2008г. на „ВиК” ЕООД –Стара Загора , писмо изх.№ 09.01.2009г. на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. Ищецът е завел писмо с искане за отпадане на такса пренос по ел. разпределителната мрежа изх.№ 9946/26.11.2014г., на което е отговорен с писмо от 08.12.2014г., с указания как да се процедира за смяна на меренето, което е заведено на 13.12.2014г. и на 29.12.2014г. им е отговорено, че собствеността е на Община Тополовград, а не на „В и К” ЕООД. С последващо писмо от 12.01.2015г. са им изискани копия от актуален счетоводен запис за ДМА на енергийния обект – трафопост, на което ВиК отговорило с писмо от 21.01.2015г., като получили в отговор разяснително писмо от 30.01.2015г., като на 19.11.2015г. и на 14.01.2016г. са извършени демонтажи на електромери за смяна на меренето от ниво ниско напрежение на ниво средно напрежение – за това са съставени констативни протоколи за техническа проверка и подмяна на средствата за търговско измерване.       

 

За изясняване обстоятелствата по делото са ангажирани свидетелски показания. Според свидетеля АЛЕКСАНДЪР РУСЕВ ОГНЯНОВ, служител на ищеца от 1993г. от 2007г. – специалист в Централно управление, а от 2015г. и понастоящем - Ръководител отдел „Енергомеханичен”, през месец септември 2008г. във „В и К”ЕООД получили писмо от „ЕВН Електроразпределение” и с тях контактувал след като получих писмо от ДКВЕР, които изискали документи за собственост, които обекти са захранвани. „ВиК”ЕООД имали четири обекта, за три от тях подали документите по пощата до ЕВН-Пловдив с обратни разписки. Това били подстанция „Зимница”, централна подстанция „Казанлък” и помпена станция „Тополовград”, а за помпена станция „Орлов дол” нямали документи и не са подавали документи. За помпена станция „Капитан Петко войвода” са подали всичко необходимо, което сме имали – решение за ВиК, акт обр.16 в който са упоменати всички съоръжения, документация от счетоводството, че тези активи влизат в баланса на дружеството. За другите два обекта документите не бяха толкова пълни и въпреки всичко ЕВН ги счело за достатъчни от срока на влизане в сила на решението за прекратяване такса - пренос през Електроразпределителната мрежа и даже със задна дата им върнали надвзетите суми за помпена станция „Зимница” и централна помпена станция „Казанлък”, а за помпена станция „Капитан Петко войвода” им изпратили становище, че документите изпратени от тях не потвърждават законността за електропровода, който захранва помпената станция и продължили да им начисляват тази такса пренос. Предложили вариант да направят килия за мерене, в която меренето да става на средно напрежение, защото дотогава меренето ставало на страна ниско напрежение. Този вариант ищците не ги устройвал, тъй като претендирали, че в действителност електропровода е собственост на ВиК и меренето трябва да става в подстанция Тополовград, където започва техният въздушен електропровод, тъй като нямали опция да се снабдим с други документи, тъй като това беше пълния пакет документи и ръководителят им имал връзка всяка година с тях и им се отговаряло, че не могат да докажат собственост. През 2014г. получили писмо от ЕВН България като те искали тяхно съдействие във връзка Европейски проект за защита популацията на царския орел в Тополовград, те поискали от ищците съдействие захранването да стане чрез кабел, като те в един момент признали собствеността им без да са им прилагали през този период  нови документи, освен тези които били представени през 2008г. По принцип кореспонденцията я водел ръководителят на ищцовото дружество, а свидетелят в служебно качество искал съдействие от общините, за да им предоставят необходимата документация за признаването им на собственост. През 2014г. за защита на царския орел помпената станция беше захранена с кабел от селската мрежа. Претендирали, че до този период са им начислявали такса пренос неправомерно, тъй като ищците били доказали собствеността си.

 

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са обстоятелствени, безпротиворечиви, непосредствени и кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства, от които се установява собствеността на ищеца върху съоръженията - Заповед № 135/12.12.1995г. на Община Тополовград, Акт за приемане на основни средства, инвентаризационен опис, акт образец 16, писмо вх.№ 257/30.08.1995г., придружаващо акт образец 16 и Разрешение за ползване № 261 от 03.08.1995г., както и с по-горе цитираните писма.  

 

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. От констатациите на същото при отговорите на поставените му въпроси се установява, че през периода 01.01.2013г.–13.08.2013г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесните фактури за обект помпена станция „Капитан Петко Войвода” ИТ № 2939033 се е извършвало на ниво ниско напражение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20кV/400V в помпена станция „Капитан петко Войвода” собственост на ищеца, Измерването се е извършвало посредством измервателна група в ъсстав:средстов за търговско измерване – саттичен трифазен тройнотарифен електромер тим ЕМИ LZQJ, ф. номер№ 3368218, 5А/400V, клас на точност 1, знак за извършена метрологична проверка М 13/045 02, срок за извършване на последваща проверка 2017г.  – токови трансформатори – 3 броя , тип GANZ клас на точност 1, 600/5А, К 120, ф.№ 852904, ф.№ 841404 и ф.№ 848104 – модем за дистанционен отчет марка Gorlitz ф.№ *********, поставен в метално електромерно табло тип ТЕПО.

Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ и чл.27 от ОУ на ЕВН, действали през процесния период, средствата за търговско измерване СТИ, собственос на оператора на електрозапределителната мрежа се разполагат до или на границата на имота на потребителя/ищеца/. При собственост на ищеца върху електропровод „Венеция” 20кV, изходящ от подстанция „Тополовград”, границата на собствеността му са изводите на електропровод „Венеция” в ЗРУ на подстанция „Тополовград” на ниво средно напрежение. При надлежно уведомяване на ответника за собствеността на ищеца върху електропровод „Венеция” през процесния период, той е трябвало да монтира в подходящо ел.табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20кV на електропровод „Венеция” в подстанция ”Тополовград” чрез одобряване на отделно поле „мерене” или в съществуваща килия.     

Тъй като измервателната група е следвало да бъде поставена на ниво средно напрежение 20кV в ЗРУ на подстанция „Тополовград” ищецът не дължи заплащане на пренос на ел.енергия по ел.разпределителната мрежа средно напрежение 20кV/електропровод „Венеция”/ до обект помпена станция „Капитан Петко Войвода” ИТ № 2939033 за съответния период. Заплащането за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира електроразпределителното предприятие за загубите на ел.енергия по този мрежа и за дейносттите по поддръжката и ремонтите й. Поддръжката и ремонтите са за сметка на собственика/ищцовото дружество/, като той следва да заплаща загубите на ел.енергия по нея чрез показанията на измервателната група, монтирана в началото й. Тогава електроразпределителното и електроснабдителното предприятие нямат разходи по нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод „Венеция” и нямат основание да калкулират на ищеца цена за пренос на ел.енергия на ниво средно напрежение през електропровод „Венеция”.

Дори и измервателната група да е монтирана на страна ниско напрежение в ЗРУ на помпена станция „Капитан Петко Войвода” /както е в конкретния случай през процесния период/, то ответникът няма основание да калкулира на ищеца цена за пренос през електроразпределителната мрежа ниско напрежение в месечните фактури за потребена ел.енергия, защото в помпена станция „Капитан Петко Войвода” и/или след нея няма електроразпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и да има такава, тя не е собственост на ответника, той няма разходи по поддръжката и ремонта й, а загубите на ел.енергия по нея/или в ел.съоръженията на помпена станция „Капитан Петко Войвода”/ се заплащат от ищеца чрез показанията на измервателната група, монтирана в ЗРУ„Капитан Петко Войвода” на страна  ниско напрежение.

В заключение на изследването си, което съдът възприема изцяло като компетентно, добросъвестно и отговарящо на поставените му задачи, вещото лице дава отговор, че при собственост на ищеца на електропровод „Венеция” 20 кV, изходящ от подстанция „Тополовград”, той не дължи цена за пренос на ел.енергия през този електропровод до помпена станция „Капитан Петко Войвода” нито при монтирана измервателна група на страна ниско напрежение в помпена станция „Капитан Петко Войвода”, нито при монтирана измервателна група на страна средно напрежение в подстанция „Тополовград”.

По веригата на електрозахранване от подстанция „Тополовград” 110/20 кV, собственост на ЕСО към НЕК, през електропровод „Венеция” 20кV, собственост на „ВиК”ЕООД – Стара Загора, до помпена станция „Капитан Петко Войвода”, собственост на „ВиК”ЕООД – Стара Загора, ЕВН „Електроснабдяване”ЕАД и ЕВН”Електроразпределение Юг” ЕАД нямат никаква собственост. В конкретния случай ЕВН „Електроснабдяване”ЕАД се явява доставчик на електроенергия на ишеца без никакви ангажименти, свързани с пренос на тази доставена ел.енергия по електроразпределителната мрежа средно и ниско напрежение, с изключение на задължението да монтира подходящи измервателни групи на границата на собствеността на ищеца.

 

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана и съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на същата, стойността на таксата пренос с включен ДДС по процесните 7 фактури е както следва: по фактура № **********/31.01.2013г. – 3995,07лева, по фактура № **********/28.02.2013г. – 3172,60 лева, по фактура № **********/31.03.2013г. – 1682,34лева, по фактура № **********/30.04.2013г. – 2932,93лева, по фактура № **********/ 31.05.2013г. – 3091 лева, по фактура № **********/ 30.06.2013г. – 2620,63 лева, по фактура № **********/31.07.2013г. – 864,12 лева – без включен ДДС, а с включен ДДС общата сума на такса пренос по фактурите е в размер на 22030,43лева. Съдът възприема заключението, като следва да признае цялата такса пренос за недължимо платена.

 

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че предявения осъдителен иск се явява неоснователен по отношение на първия ответник и основателен по отношение само на втория ответник по следните съображения: В производството по предявения иск по чл.55 ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че сумите са платени от ищеца на ответника, а в тежест на ответника е да докаже обстоятелството от което произтича неговата дължимост. Едва след това ищецът следва да установи възраженията си за неговата недължимост. От ангажираните по делото доказателства се установява, че ответникът не е следвало да начислява на ищеца такса пренос за преноса на енергия по разпределителната мрежа- тъй като собствеността на процесния електропровод и съоръженията е била на ищцовото дружество – същата е била призната от ответника след 2014г. при допълнително представяне на същите документи за собственост, които са му изпратени през октомври 2008г., като понастоящем не се спори между страните, че тази част от електроразпределителната мрежа е собственост именно на ищцовото дружество. Фактурите са издадени от втория ответник към ищеца, а той ги е  заплатил по сметка на електроснабдителното дружество, което следва да му ги заплати като недължимо платени.   

 

На основание чл.78 ал.1 от ГПК втория ответник „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него по делото разноски общо в размер на 3191лв.

 

На осн.чл.78, ал.3 ГПК следва ищеца да бъде осъден да заплати на първия ответник „Електроразпределение Юг”ЕАД сумата от 350лева направени разноски – по отхвърления иск.

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

  Р  Е  Ш  И :

 

 

          ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ЕООД – гр.Стара Загора, бул.”Христо Ботев” № 62, ЕИК *********, представлявано от управителя Румен Тенев Райков, ЕГН **********, чрез адв.Яна Иванова от АК-Стара Загора, съдебен адрес ***, офис 2, против  „Електроразпределение юг” ЕАД, гр.Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов № 37, представлявано от членовете на СД Роналд Брехелмахер и Гочо Д. чемширов – заедно, за заплащане на сумата от общо 22030,43лева/двадесет и две хиляди и тридесет лева и 43стотинки/ по фактури, както следва: по фактура № **********/ 31.01.2013г. – 4794,08лева, по фактура № **********/ 28.02.2013г. – 3807,12 лева, по фактура № **********/ 31.03.2013г. – 2018,81лева, по фактура № **********/ 30.04.2013г. – 3519,52 лева, по фактура № **********/ 31.05.2013г. – 3709,20 лева, по фактура № **********/ 30.06.2013г. – 3144,76 лева, по фактура № **********/ 31.07.2013г. – 1036,94 лева, представляващи недължимо платени от ищцовото дружество суми за такси пренос по ел.разпределителната мрежа до обект ниско напрежение – Помпена станция „Капитан Петко Войвода” Ит № 2939033, за периода 06.02.2013г. – 13.08.2013г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.   

 

ОСЪЖДА ”ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, представлявано от  Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ЕООД – гр.Стара Загора, бул.”Христо Ботев” № 62, ЕИК *********, представлявано от управителя Румен Тенев Райков, ЕГН **********, чрез адв.Яна Иванова от АК-Стара Загора, съдебен адрес ***, офис 2, сумата от общо 22030,43лева/двадесет и две хиляди и тридесет лева и 43стотинки/ по фактури, както следва: по фактура № **********/ 31.01.2013г. – 4794,08лева, по фактура № **********/ 28.02.2013г. – 3807,12 лева, по фактура № **********/ 31.03.2013г. – 2018,81лева, по фактура № **********/ 30.04.2013г. – 3519,52 лева, по фактура № **********/ 31.05.2013г. – 3709,20 лева, по фактура № **********/ 30.06.2013г. – 3144,76 лева, по фактура № **********/ 31.07.2013г. – 1036,94 лева, представляващи недължимо платени от ищцовото дружество суми за такси пренос по ел.разпределителната мрежа до обект ниско напрежение – Помпена станция „Капитан Петко Войвода” Ит № 2939033, за периода 06.02.2013г. – 13.08.2013г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 13.02.2018г до окончателното заплащане на сумата,както и сума от 3191 /три хиляди сто и деветдесет и един/лева направени по делото разноски.

 

        ОСЪЖДА ”ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, с със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, ЕИК *********, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ЕООД – гр.Стара Загора, бул.”Христо Ботев” № 62, ЕИК *********, представлявано от управителя Румен Тенев Райков, ЕГН **********, чрез адв.Яна Иванова от АК-Стара Загора, съдебен адрес ***, офис 2, сумата от 350/триста и петдесет/лева направени по делото разноски.

 

        Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорския Окръжен съд.

 

 

          РАЙОНЕН  СЪДИЯ :