РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Разград, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20233330200727 по описа за 2023 година
Постъпила е жалба от Ю. Й. С. от гр. Разград срещу Наказателно постановление
№23-1075-001201 от 11.12.2023г., на Началник Група към ОД на МВР Разград, С-р Пътна
полиция, с което на жалбоподателя на основание чл.185, ал.4,т.6 от ЗДвП за нарушение на
чл.104а от същия закон му е наложено наказание глоба от 50 лв, на основание чл.183,
ал.4,т.7 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал.1 от същия закон му е наложена глоба от 50 лв
и на основание чл.182, ал.2 т.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 6,т.1 от същия закон му е
наложена глоба от 20 лв. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
поради което моли съда да го отмени изцяло.
В съдебното заседание жалбоподателят лично и чрез повереника си поддържа
жалбата.
За наказващия орган ОД на МВР гр.Разград не се явява представител. При
изпращане на преписката в съда е депозирано становище от страна на наказващия орган, в
което се излагат доводи, че жалбата е неоснователна.
За Разградска районна прокуратура не се явява прадставител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно
обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №23-1075-001201 от 11.12.2023г., на
Началник Група към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция на жалбоподателя на
1
основание чл.185, ал.4,т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.104а от същия закон му е наложено
наказание глоба от 50 лв, на основание чл.183, ал.4,т.7 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а,
ал.1 от същия закон му е наложена глоба от 50 лв и на основание чл.182, ал.2 т.3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 6,т.1 от същия закон му е наложена глоба от 20 лв. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение GA1024233/30.11.2023г. съставен от мл. автоконтрольор към ОД на МВР
Разград. В акта и НП се сочи, че на 30.11.2023г. в 13.45 часа в гр. Разград на кръстовището
на бул. България и ул. Искър, жалбоподателят управлявал лек автомобил Пежо 208 с рег.
№РР****ВК, собственост на Л П С.а, като по време на управление използва мобилен
телефон без наличие на устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете
му. Същият, докато МПС е в движение, не използва обезопасителния колан, с който е
оборудван автомобилът и на кръстовището с бул. България, при наличие на пътен знак Б2
«Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство», не спира и продължава движението
си надясно по бул. България. В НП се сочи, че водачът е нарушил първо чл.104а ЗДвП,
управлявайки МПС като по време на управление използва мобилен телефон без наличие на
устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете /първо нарушение/,
нарушил чл.137а, ал.1 ЗДвП, понеже не ползвал обезопасителен колан, с който МПС е
оборудвано /второ нарушение/ и нарушил чл.6,т.1 ЗдвП понеже не съобразил поведението с
пътен знак Б2 /трето нарушение/.
Пред РРС е разпитана като свидетел Д. С., полицейски служител-
актосъставителя по делото. Същата свидетелка сочи, че след като жалбоподателят минал
покрай техния патрулен автомобил те забелязали, че е без поставен обезопасителен колан и
освен това говорел по телефона, държейки го в ръка, т.е. без да ползва устройство,
позволяващо му разговор без участието на ръцете. Полицейските служители тръгнали с
автомобила си след него и виждали, че той продължава да говори по телефона и след като
на кръстовището на ул. Искър с бул. България той не спрял на знак Б2 полицейските
служители го спрели за проверка. Жалбоподателят отрекъл да е извършил вменените му
нарушения. Разпитан е и св. М Д, който казва, че наблюдавал ситуацията /бил на известно
разС.ие на тротоара/ и според твърденията му жалбоподателят не е говорил по телефона и
бил спрял на знака Б2. С оглед приятелските отношения на този свидетел с жалбоподателя
/което става ясно от казаното от него/ съдът намира показанията му за заинтересовани и не
ги кредитира. Неговите показания се оборват от показанията на свидетелката Д. С., която
подробно, конкретно и явно добросъвестно описва ситуацията, поради което и съдът
кредитира казаното от нея. За формиране на доказателствените си изводи съдът се позовава
и на нормативноустановената доказателствена сила на съставения акт, която в случая не е
оборена. С оглед на това съдът намира за несъмнено установено, че жалбоподателят не е
ползвал обезопасителен колан при движението си с автомобила, което и е забелязано от
актосъставителя. Несъмнено жалбоподателят е говорил по телефона без да ползва
устройство позволяващо това да стане без ангажиране на ръцете му. Въпросът дали в
автомобила такова устройство е било налично е ирелевантен при констатирания факт, че
жалбоподателят в случая явно не е ползвал такова. Несъмнен за съда остава и факта, че
2
жалбоподателят не е спрял на пътен знак Б2, който факт се установява от показанията на
актосъставителката и което в крайна кметка е мотивирало полицейските служители да го
спрат за проверка. С оглед изложеното съдът намира, че обстоятелствата по акта и НП са
доказани по несъмнен начин.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
Наказателното постановление и съставения акт са законосъобразни - не страдат
от процесуални пороци и не е допуснато нарушение на материалния закон. Първото
извършено от жалбоподателя нарушение се състои в това, че на посочената в акта дата той е
управлявал автомобил като по време на управление е използвал мобилен телефон /водил
разговор чрез същия/ без наличие на устройство, позволяващо използването му без
участието на ръцете му. По този начин жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.185, ал.4,т.6
от ЗДвП, нарушавайки разпоредбата на чл.104а от същия закон, забраняваща такава
употреба на телефон при шофиране. На следващо място жалбоподателят е нарушил
изискването на чл.137а, ал.1 от ЗДвП за задължително ползване на обезопасителния колан
на автомобила и правилно е санкциониран на основание чл.185, ал.4,т.7 от ЗДвП. Третото
извършено от жалбоподателя нарушение се състои в това, че същият не е съобразил
задължението си като водач да спре пред пътен знак Б2 за да зачете предимството на други
водачи. Така е нарушил чл. 6,т.1 от ЗДвП и законосъобразно е санкциониран на основание
чл.182, ал.2 т.3 от ЗДвП. И трите нарушения жалбоподателят е извършил съзнателно, т.е.
умишлено. За всяко от трите нарушения на жалбоподателя са наложени предвидените
абсолютно определени санкции. С оглед изложеното съдът намира, че НП се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-1075-001201 от 11.12.2023г.
на Началник Група към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя
Ю. Й. С. от гр. Разград на основание чл.185, ал.4,т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.104а от
същия закон му е наложено наказание глоба от 50 лв, на основание чл.183, ал.4,т.7 от ЗДвП
за нарушение на чл. 137а, ал.1 от същия закон му е наложена глоба от 50 лв и на основание
чл.182, ал.2 т.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 6,т.1 от същия закон му е наложена глоба от 20
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3