ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1207
гр. Бургас, 23.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501463 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ - ЕООД – гр.София,
против Разпореждане от 29.07.21г., постановено по ч.гр.д.№5440/21г. на Районен съд
Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение №1967/29.07.21г., в
частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу
М. П. К., за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 107.78 лева; 163.46 лв. –
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 436.36 лева– възнаграждение за
допълнителна услуга „Флекси“; 24.32 лева и 93.81 лева – мораторна лихва.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираната сума. В частната жалба е цитирана съдебна практика и са изложени
подробни съображения, досежно възможността на заповедния съд да преценява валидността
на сделката, от която заявителят черпи правата си. Според въззивника съдът неправилно е
приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3
ГПК.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид
следното:
Пред Районен съд Бургас на 27.07.21г., е подадено заявление по чл.410 ГПК от
„Профи Кредит“ -ЕООД – гр.София, срещу М. П. К., за следните суми по договор за
потребителски кредит №**********/22.10.19г.: 547.43 лв., представляваща главница; 107.78
лева – възнаградителна/договорна лихва за периода 15.12.19 – 15.09.-20г.; 163.46 лева –
1
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“; 436.36 лв. -
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“; 24.32 лева - лихва за
забава от 16.12.2019г. до 15.09.20г.; 93.81 лева – мораторна лихва от 15.09.20г. – датата на
изтичане на погасителния план до 27.07.21г. – до датата на заявлението.
Изложени са твърдения за сключен между страните договор за потребителски
кредит, без в заявлението да е посочена сумата, но видно от договора – 600 лева; изложени
са твърдения за договорени 11 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 125.52 лева
съгласно погасителен план и падеж на всяка вноска – 15-то число на месеца. Изложени са
твърдения за уговорено възнаграждение по кредита, без да се сочи размера на същото, като
се твърди, че същото не е заплатено и е в размер на 107.78 лева. Твърди се, че е уговорено
предоставяне/закупуване на пакет от допълнителни услуги „Фаст“, (в заявлението сумата не
е посочена, но видно от договора е на стойност 180 лева). Твърди се уговорено
предоставяне/закупуване на допълнителна услуга „Флекси“, (в заявлението сумата не е
посочена, но видно от договора е на стойност 480 лева“. Твърди се, че длъжникът е заплатил
само една погасителна вноска, като и е изпаднал в забава на 30.12.2019г. Претендира 547.43
лв., представляваща главница; 107.78 лева – възнаградителна/договорна лихва за периода
15.12.19 – 15.09.-20г.; 163.46 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги „Фаст“; 436.36 лв. - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
„Флекси“; Представя договор за кредит „Стандарт“, №**********, общи условия,
погасителен план.
По заявлението е издадена Заповед №1967/29.07.21г. за следните суми: 547.43
лв., представляваща главница; законната лихва от 27.07.21г. до окончателното й изплащане,
10.95 лв. – разноски и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт. С тук обжалваното
разпореждане заявлението е отхвърлено за заплащане на договорно възнаграждение, в
размер на 107.78 лева; 163.46 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 436.36
лева– възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; 24.32 лева и 93.81 лева –
мораторна лихва.
Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази
Закона намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно и незаконосъобразно –
по отношение на договорната лихва. В частта, относно възнаграждението за закупени пакети
допълнителни услуги е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В частта,
досежно договорната и законната лихва, същото е неправилно и незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
В частта, касаеща относно пакета допълнителни услуги:
Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда. В нормата на чл.10а, ал.1 ЗПК е дадена възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на
2
потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на чл.10а, ал.4
ЗПК , видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и
ясно определени в договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането
на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая, в клаузата/услугата „Фаст“ е включена приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит и е уговорено „възнаграждение“, в размер на 180 лева.
Касае се за предварителна дейност на кредитора, която предхожда вземането на решението
за отпускане на кредита. Съгласно чл.16 и сл. ЗПК кредиторът разполага с възможност да
изисква и събира информация като след анализа й да прецени дали да предостави търсената
сума. Следователно не се касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена
към преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.
Клаузата/услугата „Флекси“ включва гъвкав погасителен план и е уговорено
„възнаграждение“, в размер на 480 лева. Налице е противоречие с добрите нрави - видно от
представените приложения, сумата по кредита е 600 лева, а цената на допълнителния пакет
е в размер на 480 лева – близка до заетата сума. Така размерът на цялото задължение е 1080
лева, извън договорната лихва и лихвата за забава.
И т.к. една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК , е искането да не противоречи на закона или добрите
нрави, при констатация че такова противоречие е налице, правилно и законосъобразно съдът
е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Ето защо постановеното от БРС разпореждане в тази част следва да бъде
потвърдено.
В частта, касаеща договорна лихва и лихва за забава:
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения;
нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или
ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в
Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията
Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал.
2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9
ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и
възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил
3
съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са
накърнени добрите нрави.
В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е
налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да
уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и
противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем,
уговорена в размер на 48.05 %., след като ГПР е в законовите рамки. Поради това
уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна. Следва да се присъди
сумата от 107.78 лева – възнаградителна/договорна лихва за периода 15.12.19 – 15.09.-20г.;
Следва да се присъди и обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода 24.32
лева - лихва за забава от 16.12.2019г. до 15.09.20г.; 93.81 лева – мораторна лихва от
15.09.20г. – датата на изтичане на погасителния план до 27.07.21г. – до датата на
заявлението.
Съразмерно с уважената част от заявлението, се дължат разноски в полза на
заявителя. При направени разноски в общ размер за двете инстанции, включващи по 50 за
първа и 50 лева за въззивна инстанция възнаграждение за юрисконсулт и 42.46 лева –
държавни такси, съразмерно се дължат 21.88 лева – държавни такси и 51.53 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
Първоинстанционният съд е присъдил съотв. 10.95 лева и 50 лева, въззивният
следва да присъди разликата от съотв. още 10.93 лева – държавна такса и 1.53 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 29.07.21г., постановено по ч.гр.д.№5440/21г. на
Районен съд Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение
№1967/29.07.21г., в частта, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, срещу М. П. К., за заплащане на договорно възнаграждение, в
размер на 107.78 лева; 24.32 лева и 93.81 лева – мораторна лихва И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът М. П. К., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, по договор за потребителски кредит
„Стандарт“, №**********3/22.10.19г.:, следните суми:
107.78 лева – договорна лихва за периода 15.12.19 – 15.09.20г.;
4
24.32 лева - обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода
16.10.2019г. – 15.08.2020г.,
93.81 лева – мораторна лихва от 15.09.20г. – датата на изтичане на погасителния
план до 27.07.21г. – датата на заявлението.
още 10.93 лева – държавни такси
още 1.53 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК съобразно настоящото определение, включително за деловодните разноски пред
въззивната инстанция.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5