О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........../08.04.2021 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Е въззивен състав, в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генжова ч.гр.дело № 2128 по описа за 2021 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 577
от ГПК и чл. 32а от Правилника за вписванията (ПВ).
Образувано е по
частна жалба, подадена от Д.И.Г. и В. М. Г., представлявани от пълномощника
адв. З.О., срещу определение №1828/09.12.2020г. на съдия по вписванията при
Софийски районен съд, с което е отказано заличаване на договорна ипотека,
вписана в Службата по вписванията гр. София на 14.06.1999г., том 48, акт 181.
В жалбата се
твърди, че с посоченото заявление е поискано заличаване на договорна ипотека,
вписана в Служба по вписванията гр. София на 14.06.1999г., том 48, акт 181 въз
основа на влязло в сила решение №5577/22.08.2018г. по гр.д. №6859/2017г. на
СРС, I-10 състав. Жалбоподателите поддържат, че с посоченото
влязло в сила решение е признато за установено в отношенията между ипотекарния
кредитор „Т. банк“ АД и ипотекарните длъжници Д.И.Г. и В. М. Г., че не
съществува ипотечното право, учредено с НА №118/14.06.1999г., защото
обезпеченото задължение на длъжника „П.Г.“ ООД е погасено, считано от
30.06.2010г. – хипотеза за погасяване на ипотеката по чл.150, ал.1 от ЗЗД.
Излагат се съображения, че при спор между ипотекарния кредитор и ипотекарния
длъжник относно погасяването на ипотеката, влязлото в сила съдебно решение, с
което този спор се разрешава, само установява настъпилото погасяване на
ипотеката на някое от предвидените в закона основания и не е нужно изрично да
постановява заличаване на вписването на ипотеката, защото това заличаване е
правна последица от погасяването й. Поради това, за да бъде заличено вписването
на ипотеката в хипотезите на установено с влязло в сила съдебно решене
погасяване на ипотеката на някое от предвидените в закона основания, е
достатъчно само искане от заинтересованото лице до съдията по вписванията за
заличаване на вписването, с приложено към него заверено копие от влязлото в
сила съдебно решение. Предвид горното жалбоподателите претендират отмяна на
отказа и указване на вписването.
Съдът като обсъди доводите на страните и
материалите по делото намира за установено от фактическа страна следното:
С молба вх. №73603/09.12.2020г.
жалбоподателите Д.И.Г. и В. М. Г. са отправили искане до Службата по
вписванията към Агенция по вписванията да постанови заличаване на договорната
ипотека, учредена от молителите в полза на ЧПБ „Т.“ АД с НА №118 от
14.06.1999г., том II, рег. №2599, дело №311/1999г.
по описа на нотариус В.М.с район на действие СРС, вписана в служба по вписванията
на 14.06.1999г., вх. Рег. №13487, акт №181, том XLVIII, дело №11383/1999г. върху следните недвижими имоти: 1)
офис №1, находящ се на първи етаж, вх.А, в сградата на ЖСК „*********“, ул. „*********квартал
101 „Лозенец“, гр. София, с обща площ от 130,57 кв.м., състоящ се от зала,
склад, преддверие и тоалетна, при съседи: офис 1а – И.Г.С., от две страни
улица, офис №2 – И.Г.С. и стълбище на вх.А, заедно с принадлежащата към офиса
експозиционна зала №1, находяща се на сутерена в сградата на ЖСК „*********“,
ул. „*********квартал 101 „Лозенец“, гр. София, с обща площ от 125 кв.м.,
състояща се от зала за експозиции и мостри, преддверие и тоалетна, при съседи:
експозиционна зала №2 – И.Г.С., от две страни улици и мазета, заедно с
принадлежащите на офиса и експозиционната зала 2,69% идеални части от общите
части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху
държавна земя; 2) една втора идеална част от експозиционна зала №2, находяща се
на сутерена в сградата на ЖСК „*********“, ул. „********, бл. ***квартал 101
„Лозенец“, гр. София, с обща площ от 125 кв.м., състояща се от зала за
експозиции и мостри, при съседи: експозиционна зала №2 – И.Г.С., улица,
експозиционна зала №3 – И.Г.С. и мазета, заедно с принадлежащите на
експозиционната зала 0,98% идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, въз основа на
влязло в сила решение №5577/22.08.2018г. по гр.д. №6859/2017г. по описа на СГС,
с което е признато за установено, че не съществува ипотечно право, учредено с НА
№118 от 14.06.1999г., том II, рег. №2599, дело №311/1999г. по описа на нотариус
В.М.с район на действие СРС.
В обжалвания отказ, постановен на 09.12.2020
г., са изложени мотиви, че с представеното решение, влязло в сила на
14.10.2020г., е признато за установено по предявения иск от Д.И.Г. и В. М. Г.
срещу „Т.банк“ АД, че не съществува ипотечно право, учредено с НА от
14.06.1999г., том 48, акт 181. Това решение обаче не можело да бъде основание
за заличаване на ипотеката, тъй като не отговаряло на изискването на чл.19,
ал.1 от ПВ, а именно изрично да се постановява заличаване на ипотеката
Съдът намира, че постановеното определение и
възприетите мотиви от съдията по вписванията са незаконосъобразни.
Съобразно чл.
32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, както и задължителните указания по
прилагане на тази разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение №
7/25.04.2013 г., постановено по тълк. д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС,
проверката, която извършва съдията по вписванията, включва това дали
представеният за вписване акт подлежи на вписване и относно изискването за
неговата форма и съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява
наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието
вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон.
Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗЗД заличаването на
ипотеката се извършва чрез отбелязване от съдията по вписванията в партидата на
ипотекирания имот. В чл.
179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19
от Правилника за вписванията е предвидено, че заличаването на ипотеката се
извършва въз основа на съгласие на кредитора – писмено, дадено в нотариално
заверена форма; влязло в сила решение, което трябва да е постановено по установителен
иск, че вземането, обезпечено с ипотеката не съществува или че не съществува
ипотечното право и изтичане на срока, за който е била учредена ипотеката /10
години/, ако не е била подновена.
В разглеждания случай жалбоподателите са представили
влязло в сила решение, с което е признато за установено по предявения от Д.И.Г.
и В. М. Г. срещу „Т. БАНК“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
(съобразно извършената от въззивния съд промяна на правната квалификация на
уважения отрицателен установителен иск с решение №652/19.03.2019г., постановено
по в.гр.д. №5348/2018г. по описа на САС, ГО, VII състав), че не съществува ипотечно право, учредено с
НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти №118 от 14.06.1999г.,
по силата на което „Т. БАНК“ АД да проведе принудително изпълнение върху
собствените на ищците недвижими имоти, представляващи: 1) офис №1, находящ се
на първи етаж, вх.А, в сградата на ЖСК „*********“, ул. „*********кв.101,
местност „Лозенец“, гр. София, с обща площ от 130,57 кв.м., заедно с
принадлежащата към офиса експозиционна зала №1, находяща се в сутерена на
сградата на ЖСК „*********“, ул. „*********кв.101, местност „Лозенец“, гр.
София, с площ от 125 кв.м., заедно с принадлежащите им 2,69% ид.ч. от общите
части на сградата и толкова ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавна
земя; 2) ½ ид.ч. от експозиционна зала №2, находяща се в сутерена на
сградата на ЖСК „*********“, ул. „*********кв.101, местност „Лозенец“, гр.
София, с площ от 125 кв.м., заедно с принадлежащите им 0,98% ид.ч. от общите
части на сградата и толкова ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавна
земя.
Настоящият въззивен състав намира, че
неправилно съдията по вписванията е приел в обжалваното определение, че
заличаването не може да бъде постановено поради липса на изричен диспозитив в
съдебното решение, с който съдът постановява ипотеката да бъде заличена. Това е
така, тъй като заличаването на ипотеката е следствие от влязлото в сила съдебно
решение, с което е установено със сила на пресъдено нещо, че ипотечното право
не съществува. В тази хипотеза извършеното вписване на ипотеката се явява
лишено от предмет, поради което ипотеката подлежи на заличаване. Заличаването е
последица на влязлото в сила съдебно решение за несъществуване на вписаната
законна ипотека, като тази последица не е
нужно да бъде отразена в диспозитива на решението, за да бъде приложена. Тя не
е част от спорното материално право. Заличаването на ипотеката е резултат на отбелязване, затова и съдът няма как да
го постанови – това прави съдията по вписванията, като зачете последиците на
решението и упражни материалната си компетентност, свързана с отразяване на
даденото обстоятелство във водените книги и регистри. Константна е съдебната
практика, че не е допустим отделен иск, с който да се иска заличаване на
вписаната ипотека, а допустимият иск е за установяване несъществуването на
ипотечното право, като заличаването на ипотеката е последица от постановеното
положително решение. В този смисъл са решение № 153 от 29.12.2016 г. по т. д. №
896/2015 г. на ВКС, ІІ Т. О.; решение № 76 от 07.05.2013 г. по гр. д. №
391/2012 г. на ВКС, ІV Г. О. и др.
Към подаденото заявление молителите са
приложили всички необходими документи за извършване на заличаването –
доказателство за заплатена държавна такса и влязло в сила съдебно решение.
С оглед изложените съображения съдът намира,
че частната жалба е основателна, поради което обжалваното определение следва да
бъде отменено, като преписката се върне на съдията по вписванията да предприеме
действия по заличаване на ипотеката, съобразно влязлото в сила решение.
По изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №1828 от 09.12.2020г., постановено от съдия
по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано заличаване на
договорна ипотека, вписана в Службата по вписванията гр. София на 14.06.1999г.,
том 48, акт 181, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ
ИЗВЪРШИ на основание чл.
179, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 19
от Правилника за вписванията, исканото заличаване въз основа на решение
№5577/22.08.2018г., постановено по гр.д. №6859/2017г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав, влязло в сила на 14.10.2020г., на
договорна ипотека, учредена с НА №118 от 14.06.1999г. в полза на „Т. Банк“ АД
относно следните недвижими имоти: 1) офис №1, находящ се на първи етаж, вх.А, в
сградата на ЖСК „*********“, ул. „*********кв.101, местност „Лозенец“, гр.
София, с обща площ от 130,57 кв.м., заедно с принадлежащата към офиса
експозиционна зала №1, находяща се в сутерена на сградата на ЖСК „*********“ы
ул. „*********кв.101, местност „Лозенец“, гр. София, с площ от 125 кв.м.,
заедно с принадлежащите им 2,69% ид.ч. от общите части на сградата и толкова
ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавна земя; 2) ½ ид.ч. от
експозиционна зала №2, находяща се в сутерена на сградата на ЖСК „*********“,
ул. „*********кв.101, местност „Лозенец“, гр. София, с площ от 125 кв.м.,
заедно с принадлежащите им 0,98% ид.ч. от общите части на сградата и толкова
ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавна земя.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при СРС за
заличаване на вписаната договорна ипотека.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.