РЕШЕНИЕ
№ 111
гр.Червен бряг 29.06.2012
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на тридесет и първи май през
две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Е.П.,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 84 по описа за 2011
година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.108 от Закона за собствеността
В РС – Червен бряг е
постъпила искова молба от адв. Г. Ц. ***, със съдебен адрес: гр. Плевен, ул.
“Полтава” № 5, като пълномощник на “СОРТОИЗПИТВАНЕ – КОЙНАРЕ” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Койнаре, представлявано от
Управителя К.И.П., с ЕГН ********** против М.Ц.Г. и Д.Д.Г. *** в която се
твърди, че ищците са собственици на имот № 000615 в землището на гр. Койнаре,
при граници на имота: север имот № 000398 – път за с. Еница, изток – ж.п.
линия, общинско, юг-мера, запад- частен парцел. Твърди се, че към датата на
сключване на договора за покупко – продажба на дялове между Р България,
представлявана от Министъра на земеделието и горите и ищеца от 26.06.2000 г.,
имотът е включен в капитала на дружеството със Заповед № РД-41-733 от
11.10.1999 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, заповед
№ РД-10-116 от 11.10.1999 г. на Държавна сортова комисия и Протокол от
11.10.1999 г. на Държавна сортова комисия и инвентаризационен опис по местонамиране:16
Койнаре приложен към протокола.
Твърдият, че в хода на гр. №
310/2010 г. им е станало известно, че ответниците са закупили същият с Договор
за продажба на недвижим имот- частна държавна собственост от 15.05.2007 г.
сключен между първия ответник и Държавата чрез областен управител на област
Плевен – Цветко Цветков и който към настоящият момент се владее от ответниците.
Твърдят, че ответниците не са придобили собствеността върху имота, тъй като
Областния управител на област Плевен, не би могъл да се разпорежда с имущество държавна
собственост внесено чрез непарична вноска в капитала на търговско дружество, в
което държавата е собственик и съгласно
чл. 18, ал. 2 от ЗДС и Заповед № РД- 41-733 от 11.10.199 г. на министъра
на земеделието, горите и аграрната реформа правата на Държавата като собственик
на дялове от капитала на дружеството се упражнява от Министъра на земеделието.
Твърдят, че още повече в резултат на приватизационната продажба държавното
участие в капитала на дружеството е в размер само на 208 дяла с номинална
стойност от 10 лв. и един дял с номинална стойност от 13 лв., а останалите 834
дяла с номинална стойност от 10 лв. от капитала на дружеството са частна
собственост на ищеца. Молят съда да постанови решение, с което на основание
чл.108 от ЗС задължи ответника да предаде собствеността и отстъпи владението
върху имота, както и да им възстанови направените съдебно-деловодни разноски.
ИЩЕЦЪТ – редовно ризован
се представлява от адв.
Ивайло Арнаудов от ПлАК и адв. Г.Ц. от ПлАК, които от името на доверителя си
поддържат предявеният иск. Позовават се на писмени доказателства.
ОТВЕТНИЦИТЕ – редовно
призовани, се явяват лично и с адв. М. С.
от ПлАК, която от името на доверителите си оспорва иска. Заявява, че същия е
недопустим и неоснователен.
Конституирано е като страна по делото трето лице помагач на страната на ответниците Държавата, чрез Областен управител на област
Плевен.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА
ИСКА:
Притежанието –
предмет на иска по чл. 108 от ЗС, е субективното вещно право в исково
състояние, включващо в съдържанието си правомощието да се иска предаване на
вещта от лицето, което я владее без основание. От твърдяното в исковата молба,
отговора на ответника и приложените по делото писмени доказателства у-е за
актуално състояние на “СОРТОИЗПИТВАНЕ – КОЙНАРЕ” ООД, извлечение от Търговския
регистър за актуално състояние на “СОРТОИЗПИТВАНЕ – КОЙНАРЕ 2000” ООД, копие от
АДС № 292/28.02.2000 г., Заповед № РД-41-733 от 11.10.1999 г. на министъра на
земеделието, горите и аграрната реформа, заповед № РД-10-116 от 11.10.1999 г.
на Държавна сортова комисия и Протокол от 11.10.1999 г. на Държавна сортова
комисия и инвентаризационен опис по местонамиране:16 Койнаре приложен към
протокола се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Последното обуславя допустимостта на иска, поради което съдът счита,
че последният следва да бъде разгледан. С оглед на материалната и териториална
подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
С оглед
наведените в исковата молба и в хода на производството факти и обстоятелства,
настоящият съдебен състав приема, че искът с основен петитум връщане на
недвижим имот собственост на ищците е с правно основание чл. 108 от ЗС.
Правото на собственост е
субективно материално право, което дава на титуляра му възможност за пълна
фактическа и юридическа власт върху една вещ. С иска по чл. 108 от ЗС собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. Цитираната правна норма осигурява на всеки собственик на
определена вещ, който е лишен от фактическата си власт върху нея, възможността
да иска тя да му бъде предадена от всяко лице, което упражнява тази фактическа
власт неоснователно. Целта на исковата защита е както връщане на вещта във
фактическата власт на собственика, така и разрешаване на спора, породил
отнемането на вещта, който обикновено касае съществуването на самото вещно
право. Предмет на иска по чл. 108 от ЗС е спорното материално право на
собственост. Отнемането на фактическата власт върху вещта обективира наличието
на спор относно правото на собственост и целта на производството е преди всичко
да разреши този спор със сила на пресъдено нещо. Активно легитимиран да води
иска по чл. 108 от ЗС е собственикът на вещта, който в обстоятелствената част
на исковата молба или основанието на иска следва подробно да изложи фактите,
въз основа на които е възникнало правото му на собственост върху претендираните
имоти както и, твърдения относно неоснователното упражняване на фактическата
власт от ответника.
Съдът, след преценка на
събраните в хода на съдебното производство доказателства и изразените становища на страните, намери от
фактическа и правна страна следното:
За да
бъде основателен искът по чл.108 от ЗС е необходимо е да бъдат налице посочените в цитираната
правна норма предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на процесния имот;
ответникът да се намира във владение или държане на същия; владението/държането
да е без правно основание. Горните
три предпоставки са подредени по степен на важност, като наличието на
първоначалната, предполага задължителното изследване на следващата, докато се
установи наличието на всичките. Посочените предпоставки следва да са налични кумулативно, като липсата
дори на една от тях води до отхвърлянето му.
От фактическа страна не се
събраха достатъчни и безспорни доказателства, че претендираният имот е
собственост на ищцовото дружество към момента на подаване на исковата молба,
видно от представените по делото 2 бр. АДС /частна/ № 292 от 28.02.2000 г. и
АДС № 1413 от 12.02.2007 г. За
да произведе правопораждащото си действие, административният акт следва да е
законосъобразен, т.е. да е издаден от компетентен орган, в съответната
форма, да са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му, да е съобразен с целта, която преследва законът (арг. от чл. 146 АПК, респ. чл. 41, ал. 3 от ЗАП (отм.). Оспорване на представения АДС № 1413 от 12.02.2007 г. не
бе направено от ищците, въпреки, че той установява обстоятелства изключващи
правата черпени от АДС /частна/ № 292 от 28.02.2000 г. По делото не се
представиха никакви други документи указващи, че към 19.04.2010 г. – датата на
подаване на исковата молба процесния имот е включен в баланса на ищцовото
дружество. Само за пълнота настоящия съдебен състав намира за необходимо да
отбележи, че принадлежността на правото на собственост ищецът заявява, като посочва
наличие на придобивно основание за правото си на собственост съобразно
изчерпателно изброените в чл. 77 от Закона за собствеността хипотези – „Правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.”. За да докаже в процеса наличието на това придобивно
основание, ищецът представя доказателствата, от които то се извлича. За него е доказателствената тежест при условията на пълно и
главно доказване да установи наличието на твърдяното от него придобивно
основание. Безспорни доказателства в тази насока не бяха
представени.
По
отношение на втората предпоставка визирана от разпоредбата на чл.108 от ЗС – ответниците
да се намират във владение или държане на процесния имот. Нито в исковата
молба, нито в събраните по делото доказателства се навежда и/или установява
релевантния за делото факт, че ответниците владеят процесния имот.
По отношение на третата
предпоставка, съдът съобрази следното:
Видно
от така приобщените писмени доказателства, е че Областен управител на област Плевен е спазил стриктно
процедурата, вменена в задълженията му и за която има правомощия, по обявяване
и провеждане на публични търгове относно процесния имот и възлагането им на
купувача, ответник в настоящето производство.
Горното
е достатъчно да обоснове единствения възможен правен извод, че искът с правно
основание чл.108 от ЗС по отношение на гореописаният имот се явява изцяло необоснован
и недоказан, поради което същия следва да бъде отхвърлен. При така направените
изводи е безпредметно обсъждането на останалите събрани по делото доказателства
и произнасяне по насрещния иск, предявен в условията на евентуалност.
При това
положение и при този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците
следва да бъдат присъдени изцяло направените по делото разноски.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “СОРТОИЗПИТВАНЕ – КОЙНАРЕ” ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Койнаре, представлявано
от Управителя К.И.П., с ЕГН ********** срещу М.Ц.Г. и Д.Д.Г. *** иск с правно
основание чл.108 от ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението
на имот № 000615 в землището на гр. Койнаре, при
граници на имота: север имот № 000398 – път за с. Еница, изток – ж.п. линия,
общинско, юг-мера, запад- частен парцел, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “СОРТОИЗПИТВАНЕ
– КОЙНАРЕ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Койнаре, представлявано от Управителя К.И.П., с ЕГН ********** да заплати на М.Ц.Г.,
с ЕГН ********** и Д.Д.Г., с ЕГН ********** и двамата от гр. Койнаре, обл.
Плевен, ул. “Йордан Лютибродски” № 4 направени съдебно-деловодни разноски, общо в размер на 750
лв., от които 250 лв. хонорар на вещото лице по
назначената и приета от съда единична и тройна ССЕ и 500 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: