РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 15.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети
август две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Росица
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1920 по описа на съда
за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата М.К.В. *** в качеството си
на майка и законен представител на малолетната Т. Е. К., ЕГН **********, е
предявила искова молба против ответника Е.Б.К. *** за осъждането му да заплаща
месечна издръжка на малолетната си дъщеря, родена от съвместното съжителство на
страните, в размер на 160 лв., считано от датата на подаване на исковата молба
в съда, както и издръжка за минало време в размер на 120 лв. месечно от
01.05.2017 г.
Претендира
разноски.
Ангажира
писмени и гласни доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът Е.Б.К. не е взел становище по исковата молба.
Не се явява в съдебно заседание,
редовно призован, и не се представлява.
Съдът като взе предвид
становището на ищцата и прецени събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Установява
се от Удостоверение за раждане № **********, издадено от О. П., че М.К.В., ЕГН **********
и Е.Б.К., ЕГН ********** са родители на малолетната Т. Е. К., родена на *** г.,
ЕГН **********.
От
показанията на разпитания по делото свидетел К. Л. В., баща на ищцата М.К.В.,
се установява, че дъщеря му и ответникът в момента не живеят заедно. Дъщеря му,
заедно с внучка му Т., живее в дома му в с. Г., а ответникът – в с. М. к..
Дъщеря му и ответникът имат едно общо дете – Т. Е. К., която е на две години.
Свидетелят сочи, че до преди около половин година ответникът е посещавал ищцата
и детето, като е преспивал в дома му, но от тогава не е идвал. Не знае дали
дъщеря му поддържа връзка по телефон с ответника. Сочи, че към момента
ответникът не плаща издръжка на детето, но когато го е посещавал е оставял
някакви суми. Не може да посочи какви суми и кога са давани от ответника за
издръжката на детето, освен че за Коледа е оставил 200 лв. Посочва че, ищцата
все още е в майчинство, а от ответника знае, че той работи във Вагоноремонтния
завод в гр. Септември като заварчик. Свидетелят не знае ответникът да има други
деца, за които да се грижи и да издържа. Споделя, че детето все още ползва
памперси, които се купуват постоянно. Купуват му се и каши, пюрета и други,
поради което почти цялото майчинство на дъщеря му се разходва за детето. Дори
се налага той да ѝ помага с разходите за детето.
При
така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени
са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 143 и чл. 149 СК – за издръжка на ненавършило пълнолетие дете от родител и за издръжка за
минало време.
За уважаване на исковете в тежест на ищцата е да установи при
условията на пълно и главно доказване качеството на родител на ответника и нуждите на
малолетното дете за храна, облекло,
образование, развлечения, лечение и други.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а издръжка за минало време по чл. 149 СК се дължи, ако не е осигурявана или ако е осигурена в
недостатъчен размер.
Задължението за издръжка е израз на общото
задължение на родителите по чл. 125 СК да се грижат и възпитават децата си.
Конкретният размер на издръжката се определя според критериите, визирани в чл.
142, ал. 1 СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителите, а минималният ѝ размер за едно дете е равен на една четвърт
от размера на минималната работна заплата – чл. 142, ал. 2 СК. При настоящата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните нужди на детето може да определи издръжка, която е в негов
интерес и съответства на доходите на родителя. Нуждите на непълнолетното дете
се преценяват с оглед правилното му отглеждане, здравословното състояние,
възрастта му, нуждите от получаване на образование, задоволяване на неговите
потребности, специфичните му нужди. Следва да се отчитат нормалните, ежедневни
нужди на детето от храна, облекло, училищни пособия и др.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства по категоричен начин се установява, че ответникът Е.Б.К. е баща на детето Т. Е. К.. Тя е на две години и към момента се отглежда от майка си и нейните родители в с. Г., които посрещат основните ѝ нужди за храна, облекло, лекарства и развлечение. Майката все още е в майчинство. Не са налице доказателства по делото, а и
не се твърди от ищцата детето
да има нужди над обикновените и нормално необходимите за възрастта – например
за развитие на специални наклонности в определена област или за изяви, които да
изискват ангажиране на сериозен допълнителен финансов ресурс. Липсват данни да
има нужда от средства за лечение на някакво сериозно заболяване.
От
показанията на разпитания по делото свидетел Вучев, на които съдът дава вяра, тъй
като те не се опровергават от никакви други доказателства по делото, се
установява, че от
половин година насам ответникът не осъществява контакти с детето и не дава
нужната му издръжка, въпреки че е трудово ангажиран.
Ответникът не твърди, нито
ангажира доказателства, че заплаща или е заплащал издръжка за детето си преди
подаване на исковата молба.
Ответникът е на 26
години, трудоспособен
е и работи като заварчик във Вагоноремонтния завод в гр.
Септември. Липсват данни да
страда от заболявания, които обективно да го възпрепятстват да работи, както и
да дължи издръжка на друго ненавършило пълнолетие дете.
Като съобрази тези обстоятелства
и преди всичко възрастта на детето, ежедневните му нужди за храна, облекло,
лечение и други, отчете минималния размер на издръжката на едно дете през 2018 г., който възлиза на 127,50 лв., а също и повишаването на стандарта на живот в страната през последните
години, както и обстоятелството, че всяка следваща година нуждите на детето ще
нарастват, съдът намира, че необходимите средства за посрещане на основните му
потребности възлизат месечно на 300 лв., от която сума ответникът следва да
поеме 160 лв., а остатъкът следва да се поеме от майката, върху която ще остане и тежестта от непосредственото отглеждане и възпитание
на детето и посрещането на непредвидените му разходи.
Ето защо съдът намира, че искът за
осъждане на ответника да заплаща издръжка на малолетната си дъщеря в размер на
160 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Следва да бъде уважен
и искът за присъждане на издръжка за минал период, който
съгласно чл. 146 СК може да е най-много една година преди завеждане на исковата
молба, в размер на
120 лв. месечно или общо за периода от 01.05.2017 г. до 01.05.2018 г. за сумата
от 1 440 лв.
С оглед изхода от делото на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т.
2 ГПК ответникът Е.Б.К. следва да заплати в полза на Районен съд – Пазарджик
държавна такса в размер на 288 лв., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на ищцата сторените от нея разноски по делото в размер на 150 лв., заплатен
адвокатски хонорар.
По тези съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 143 СК Е.Б.К.,
ЕГН ********** *** да заплаща на малолетната си дъщеря Т. Е. К., ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител М.К.В., ЕГН ********** *** издръжка в
размер на 160 (сто и шестдесет) лв. месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 18.05.2018 г., до настъпването на основания за
изменението или прекратяването ѝ.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК Е.Б.К.,
ЕГН ********** *** да заплати на малолетната си дъщеря Т. Е. К., ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител М.К.В., ЕГН ********** *** издръжка
за периода от 01.05.2017 г. до 01.05.2018 г. в размер на 120 (сто и двадесет)
лв. месечно или обща сума в размер на 1 440 (хиляда четиристотин и
четиридесет) лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК Е.Б.К., ЕГН **********
*** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик
държавна такса в размер на 288 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Е.Б.К., ЕГН
********** *** да заплати на М.К.В., ЕГН **********
*** сторените от нея разноски по делото в размер на
150 лв., заплатен адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен
срок, считано от 28.08.2018 г., която дата е обявена на страните в заседанието
за разглеждане на делото, съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: