№ 11
гр. Варна, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора В. Ст. М.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600412 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство пред настоящата инстанция е образувано по
жалби на подсъдимия Р.М., чрез неговия процесуален представител адв.П.В.
ВАК, подсъдимия ЛЮДМ. Й. М., чрез неговия защитник-адв.Н.В. ВАК и
подсъдимата Р.Н., чрез нейния защитник-адв.В.В. против Присъда №68 от
12.10.2021г. постановена по НОХД№783/21г. по описа на Варненския
окръжен съд.
С въззивната жалба на подсъдимия Р.М. се твърди за необоснованост и
незаконосъобразност на постановената присъда. Излагат се съображения, че
самопризнанието на подсъдимия не се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подс.М. бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното
наказание към минималния законов размер и намаляване размера на
присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди.
С въззивната жалба на подс.М. и нейното допълнение се излагат
съображения за неправилност на обжалваната присъда. Сочат се допуснати от
съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви
на първата инстанция. Иска се оправдателна присъда, а алтернативно-
1
намаляване размера на наложените наказания към минималния законов
размер, както и присъдените обезщетения за причинени неимуществени
вреди.
С въззивната жалба на подс. Р.Н. и постъпилите допълнителни
съображения към нея се сочи за неправилно приложение на материалния
закон. Иска се преквалифициране на деянието по чл.198, ал.4, пр.2, вр.ал.1 от
НК и редуциране размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитника на подс.М.
поддържа подадената жалба, като доразвива своите основания.
Защитникът на подс.М. поддържа жалбата, ведно с изложените
допълнителни съображения.
Защитникът на подс.Н. пледира за преквалифициране на деянието и
намаляване размера на наложеното наказание.
Представител на Апелативна прокуратура намира подадените жалби за
неоснователни, а постановената присъда за правилна и законосъобразна.
В личната си защита и последна дума подс.М. моли за снизхождение и
за правилна преценка на съда.
Подс.М. моли да бъде оправдан за грабежа и да му бъде наложено
минимално наказание
Подс.Н. моли да бъдат взети правилно фактите по делото и да бъде
намалено наложеното й наказание към минимума.
Настоящият състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите във въззивните жалби и допълненията към тях,
становището на страните и извърши цялостна проверка на постановеният акт
по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му,
съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Предмет на въззивна проверка е Присъда №68 от 12.10.2021г.
постановена по НОХД№783/21г. по описа на Варненския окръжен съд, с
която:
1.Подсъдимата Р. Б. Н. е призната за виновна в това, че на 08.08.2020 г.
в гр. Варна, в съучастие с Р. ИВ. М. и ЛЮДМ. Й. М., като съизвършители,
отнели чужди движими вещи на обща стойност 510 лв., от владението на
Мизгин Х. М., гражданин на Р.Австрия, с намерение противозаконно да ги
присвои, като за отнемането на вещите лицето е било приведено в
безсъзнание, деянието е придружено с тежка телесна повреда, изразяваща се в
постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, от която е
последвала смърт, за което и на осн. чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр.чл.198, ал.4, вр.
ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 й е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.57 ал.1 б.“В“ от
ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, като на осн.чл.304
НПК е оправдана деянието да е извършено от три лица, сговорили се
2
предварително да вършат кражби и грабежи.с присъдата е зачетето времето,
през което подс. Н. е била с мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
считано от 13.08.2020 г. до влизане на присъдата в сила, както и
полицейското задържане по ЗМВР.
2. Подс.Р. ИВ. М. е признат за виновен в това, че на 08.08.2020 год. в гр.
Варна, в съучастие с Р. Б. Н. и ЛЮДМ. Й. М., като съизвършители, отнели
чужди движими вещи на обща стойност 510 лв., от владението на Мизгин Х.
М., гражданин на Р. Австрия, с намерение противозаконно да ги присвои, като
за отнемането на вещите лицето е било приведено в безсъзнание, деянието е
придружено с тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота, от която е последвала смърт,
поради което и на основание чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр.чл.198, ал.4, вр. ал.1 от
НК и чл.58а, ал.1 му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.57 ал.1 б.“В“ от
ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, като на осн.чл.304
НПК е оправдан деянието да е извършено от три лица, сговорили се
предварително да вършат кражби и грабежи.Подсъдимия е признат за
виновен и в тома, че в периода 03.08.2020 год.- 08.08.2020 год. в гр. Варна, в
съучастие с ЛЮДМ. Й. М., като съизвършители, без надлежно разрешително
държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества на обща
стойност 639,40 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК и чл.58а, ал.1 му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което на основание
чл.57 ал.1 б.“В“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ,
както и „глоба“ в размер на 5000 лв. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е
определи ощо наказание-най-тежкото от така определените наказания, а
именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ,
което на основание чл.57 ал.1 б.“В“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
СТРОГ РЕЖИМ, към което на осн.чл.23., ал.2 НК е присъединил наказанието
„глоба“ в размер на 5000 лв. Зачетено е времето, през което подс.М. е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 13.08.2020 г. до
влизане на присъдата в сила, както и полицейското задържане по ЗМВР.
3. Подс. ЛЮДМ. Й. М. е признат за виновен в тома, че на 08.08.2020
год. в гр. Варна, в съучастие с Р. Б. Н. и Р. ИВ. М., като съизвършители, отнел
чужди движими вещи на обща стойност 510 лв., от владението на Мизгин Х.
М., гражданин на Р. Австрия, с намерение противозаконно да ги присвои, като
за отнемането на вещите лицето е било приведено в безсъзнание, деянието е
придружено с тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота, от която е последвала смърт,
поради което и на основание чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр.чл.198, ал.4, вр. ал.1 от
НК и чл.58а, ал.1 му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.57 ал.1 б.“В“ от
ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, като на осн.чл.304
НПК е оправдан деянието да е извършено от три лица, сговорили се
3
предварително да вършат кражби и грабежи.Подсъдимия е признат за
виновен и в това, че в периода 03.08.2020 год.-08.08.2020год. в гр. Варна, в
съучастие с Р. ИВ. М., като съизвършители, без надлежно разрешително
държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества на обща
стойност 639,40 лева и на 08.08.2020 год., в гр. Варна, разпространил на Р. Б.
Н. неустановено количество, на неустановена стойност високорискови
наркотични вещества- хероин, метамфетамин и рискови вещества- 4 бр.
таблетки „Ривотрил" 2 мг., поради което и на основание чл.354а, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК и чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което на основание
чл.57 ал.1 б.“В“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ,
както и „глоба“ в размер на 5000 лв. На основание чл.23, ал.1 от НК е
определено общо наказание-най-тежкото от така определените наказания, а
именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ,
което на основание чл.57 ал.1 б.“В“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
СТРОГ РЕЖИМ, към което на осн.чл.23, ал.2 НК присъединява наказанието
„глоба“ в размер на 5000 лв. Съдът е зачел времето, през което подс. М. е бил
с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 13.08.2020 г. до
влизане на присъдата в сила, както и полицейското задържане по ЗМВР.
С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на
пострадалите сумата от 25000лв., представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.199 от НК.
Съдът се е произнесъл по направените разноски и веществени доказателства.
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока за
обжалване и от надлежни страни.
Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда
на т.нар. „съкратено съдебно следствие” по чл.371, т.2 от НПК. Решаващият
съд е приел самопризнанието на подсъдимите по фактическите положения на
обвинителния акт, като подкрепено от събраните в досъдебното производство
доказателства. Мотивите в разглежданата присъда са изготвени съобразно
чл.373,ал.3 от НПК.
След като прецени изложените в жалбите доводи, становищата на
страните и извърши цялостна проверка на постановения съдебен акт,
настоящия въззивен състав установи допуснати от първоинстанционния съд
неотстранимо от настоящата инстанция съществено процесуално нарушение,
което представлява самостоятелно основание за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане в окръжния съд от друг съдебен
състав.
Проведената диференцирана процедура не освобождава съда от
задължението да се произнесе по въпросите има ли извършено деяние,
извършено ли е то виновно, съставлява ли престъпление и каква е правната
му квалификация. За да се произнесе с осъдителна присъда, на базата на
4
установените фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт и
направеното от подсъдимите самопризнание, съдът е длъжен да направи
съпоставка дали последното намира опора в събраните на ДП материал и след
това да изложи своите правни изводи.
В разпоредителното заседание, проведено на 21.09.2021г., подсъдимите
и техните защитници са заявили желание за разглеждане на делото по реда на
глава двадесет и седма от НПК,в частност чл.371,т.2 от НПК. В проведеното
съдебно заседание подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират
доказателства за тези факти. С определение по чл.372,ал.4 от НПК съдът е
приел, че „с оглед изявленията на тримата подсъдими и техните защитници
намира, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства“, поради което е обявил,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на тримата
подсъдими, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Законът и съдебната практика са категорични, че за законосъобразно
проведена процедура по чл.373,т.2 от НПК са необходими следните три
предпоставки: подсъдимият да признае фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, което трябва да направи чрез
свободно волеизявление; самопризнанието му да е съчетано със съгласието му
да не се събират доказателства за признатите факти и на последно, но не по
важност място, самопризнанието да се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства.
" Липсата на което и да било от тези условия би довела до незаконосъобразна процедура,
ако е допуснато и проведено съкратено съдебно следствие с признание на фактите, като в
този случай нарушението следва да се прецени като съществено и да обоснове отмяна на
постановения съдебен акт. За подсъдимия е налице не право, а правна възможност да
поиска делото да протече по реда на обсъжданата диференцирана процедура, като за
нейното законосъобразно провеждане е необходимо не само изявлението на подсъдимото
лице за признаване на фактите по обвинението, но и преценката на решаващия орган за
доказателствена подкрепеност на тези факти. Изискването за подкрепеност на
направеното от подсъдимото лице признание на фактите по обвинението е условие, без
което не може да се проведе законосъобразно съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2
от НПК и тази процедура е недопустима, ако даже и част от обвинителните факти са
доказателствено необезпечени. Ако събраните на досъдебното производство
доказателствени материали са противоречиви или не подкрепят изложената фактология,
макар и само в определена част, е налице пречка за провеждане на диференцирана
процедура“/вж Решение №185 от 07.02.2019г. по н.д.№956/2018г. трето н.о. на ВКС/.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционния съд е
постановил своето определение по чл.372,ал.4 от НПК без да проведе
дължимата задълбочена оценка относно обосноваността на самопризнанията
5
на тримата подсъдими, пренебрегвайки съществени противоречия и празноти
в доказателствата, създаващи сериозни съмнения относно съставомерните
признаци на инкриминираните престъпления и авторството им. Тези
съмнения са изисквали разглеждане на делото по общия ред при съблюдаване
предписанията на чл.13,чл.14 и чл.107 от НПК. Съдът е пренебрегнал
задължителните указания, залегнали в ТР-1-2009-ОСНК, а именно, че до
осъждането на подсъдимите не може да се достигне само въз основа на
техните самопризнания. Нещо повече. Самият законодател е гарантирал
недопускането на осъждане само върху самопризнанието на подсъдимия
/изискване, залегнало в чл.31,ал.2 от Конституцията и в чл.116,ал.1 от НПК/,
като е вменил в задълженията на първоинстанционния съд са се увери, че
самопризнанията се подкрепят от събраните на ДП доказателства. Когато
след запознаване с материалите по делото съдът установи, че събраните на
ДП доказателства не подкрепят в достатъчна степен самопризнанието, за
разкриване на обективната истина е нужно разглеждане на делото по общия
ред. Ето защо, настоящия състав намира, че проверявания съд е постановил
присъда, основана на предположения.
Първоинстанционният съд не е проявил задълбоченост при проверка
и оценка на доказателствата, което е довело до твърде неясен отговор на
въпроса относно конкретното участие на подсъдимия М. в престъпните
посегателства. Съдът се е позовал на разбирането на съдебната практика и
доктрината за общност на умисъла при съучастническата дейност, но това не
замества липсващия анализ на фактите и доказателствените източници.
Грабежът е сложно /съставно/ престъпление, чиито съставки са ясни.
Известно е и кой от съучастниците при осъществен грабеж следва да се
приеме като съизвършител. Общността на умисъла не винаги прави всички
съучастници съизвършители, тъй като такъв е налице и при останалите форми
на съучастие. Конкретното качество се определя от това какво всеки един от
тях изпълнява фактически. Ако съдът беше обсъдил в пълнота събраните на
ДП доказателства, би достигнал до извода, че същите не подкрепят в пълнота
обвинителната теза, респ. самопризнанията на тримата подсъдими.
Решението за предварително изслушване с последващо съкратено
съдено следствие е израз на правомощие на съда. Същата власт обаче е
ограничена от закона, чрез посочване на критериите, от които трябва да се
ръководи компетентния орган при произнасянето по този въпрос.
Недопустимо е провеждането на съкратено съдебно следствие, когато след
запознаване с материалите по делото съдът приеме, че събраните на ДП
доказателства не подкрепят в достатъчна степен самопризнанието. В такива
случаи за разкриване на обективната истина е нужно делото да се разгледа по
общия ред/вж ТР-1-2009-ОСНК/.
Няма спор, че от ТР е изведено принципното положение, че
разпоредбата на чл. 372, ал.4 НПК не изисква всички надлежно събрани и
проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят
самопризнанието, а е достатъчно от тяхната съвкупност по несъмнен начин да
6
се установяват фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и признати от подсъдимото лице. В конкретния случай, преценката на
първоинстанционния съд, за пристъпване на разглеждане на делото по реда на
съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, е
неправилна.
Данните за участието на подс.М. в престъпното деяние като
съизвършител са спорни и нееднозначни. Подс.Н. в своите обяснения, дадени
на 09.10.2020г. изразява предположение, че подс.М. е „ знаел какво се случва,
тъй като когато човека заспа, аз слязох долу при него. Освен това
те/двамата подсъдими/ живеят заедно, навсякъде ходят заедно и си
говорят всичко помежду си “/вж обяснения на л.27,том1 от ДП/. Видно от
кореспонденцията по месинджър, същата е провеждана чрез телефоните,
ползвани от подс.Н. и подс.М.. При преглед на приложените в т.3 от ДП
разпечатки се установява, че няма информация за участието на подс.М. нито
в планиране на престъплението по чл.199 от НК, нито в неговото участие.
Разговорите и кореспонденцията се е водила единствено между подс.Н. и
подс.М. в първо лице единствено число. В този смисъл, изводът на
проверявания съд, че подс.М. като “е водил част от телефонната
кореспонденция“ и „при когото подс.Н. е отишла непосредствено след като е
привела в безсъзнание пострадалия и отнела неговите вещи“ сочи на
изграждане на неговия умисъл е доказателствено необезпечен. Такъв е и
извода на съда, че такава дейност тримата подсъдими са извършвали назад
във времето. Факти в подкрепа на този извод се съдържат единствено в
обясненията на подс.Н., но само и единствено по отношение на подс.М. /вж
обяснения на л.28,том1 от ДП/.
Аналогично изложеното се отнася и до извършено престъпление по
чл.354а от НК. Видно от протокол за доброволно предаване, наркотичните
вещества са предадени на полицейските служители от подс.Л.М., който
саморъчно е записал в протокола, че „Вещите са мои-това са кристали“. От
показанията на полицейските служители извършили претърсване и изземване
в хотелската стая не може да се установи кой от подсъдимите е потвърдил за
намиращи се в стаята наркотични вещества, кой посочил тяхното
местонахождение и респ. ги е предал, какви обяснения са дали двамата за
наличните вещества. Разбира се в последната си част, същите ще имат
производен характер, но биха могли да се ползват за проверка на обясненията
на подсъдимите, в каквато насока е и практиката на ВКС. Като е приобщил
посочените гласни доказателства, без да извърши непосредствен разпит на
свидетелите, съдът се е лишил от възможността да установи факти, които са
от съществено значение за съставомерността на деянието, като по този начин
делото е останало неизяснено от фактическа страна.
Оплакването на защитата на подс.М. за неправилна оценка на
доказателствата се свежда до възражението, че присъдата почива единствено
на обясненията на подс.Н., т.н."оговор", при липса на други годни
доказателства в подкрепа на нейните обяснения, което уличава подс.М. в
7
извършване на престъплението. Ето защо се счита, че доказателствата на
които се е позовал окръжния съд за да постанови своя съдебен акт не могат да
послужат за неговото осъждане.
Това възражение е основателно. На първо място следва да се отбележи,
че процесуалния закон не съдържа забрана обясненията на друг подсъдим по
делото, в които се съдържат доказателства, за участието на съподсъдим в
извършване на деянието, т.н."оговор" да бъдат ползвани при постановяване
на присъдата. Тук следва да се направи уговорката, че е недопустимо
осъдителна присъда да почива само и единствено на доказателствата, събрани
чрез тези обяснения, като е необходимо те да бъдат подкрепени убедително и
от други доказателства. В конкретният случай, съучастие на подс.М. под
формата на съизвършителство се съдържа единствено и само в обясненията
на подс.Н.. Подобни факти се съдържат в показанията на М., дадени в
качеството му на свидетел, които не следва да се обсъждат в наказателното
производство.
Принципно прав е съдът, че когато решението за предварително
изслушване е взето по искане на защитника на подсъдимия и на самия
подсъдим, след като на последния са му били разяснени правата му по чл.371
от НПК, както и последиците от разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие, подсъдимия и защитника са лишени от
възможността да оспорват повече фактите по обвинителния акт и да
претендират за тяхната неустановеност както пред съда, провел
диференцираната процедура, така и пред по-горните инстанции. Неслучайно
законът изисква квалифицирана правна помощ, чрез участието на
професионален защитник на подсъдимия, ако последния не е ангажирал
такъв.
Това правило обаче е обвързано с изпълнение на правните предписания
за провеждане на диференцираната процедура от първоинстанционния съд, в
частност след изрична проверка от съда, дали самопризнанието се подкрепя
от събраните на ДП доказателства. Това задължение на съда не може да се
дерогира от заявеното искане от страна на защитника и подсъдимия, в който
смисъл проверявания съд е изложил мотиви, аргументирайки се с това, че
защитника е лице с юридическо образование и е следвало да е наясно с
правните възможности за отказ от изразеното съгласие.
Правомощията на въззивният съд са да провери дали процесуалната
дейност на първоинстанционния съд е осъществена при съблюдаване
нормативната уредба на особеното производство - наличните предпоставки за
прилагане на диференцираната процедура /действително направеното
волеизявление по чл. 371, т.2 от НПК и законосъобразност на
доказателствената преценка/; спазване на регламентирания ред за допускане и
провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в
съответствие с изискванията на чл. 373, ал.2 и ал.3 от НПК. В производството
по Глава двадесет и седма от НПК въззивният съд не разполага с процесуална
8
възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна
от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения,
несъвместими с признатите факти.
В разглежданата диференцирана процедура, настоящият състав няма
възможност да оправдае подсъдимия поради недоказаност. В производството
по глава 27 от НПК изводите по правото следват от фактология, установена
не след същински доказателствен анализ, а съобразно обстоятелствената част
на обвинителния акт /чл.373,ал.3 от НПК/ и в този смисъл аргументирането
на фактически изводи с липсата на доказателствени факти не е допустимо.
Решението за оправдаване в посочената процедура може да бъде последица
единствено от обсъждането на фактите, така както са изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт /в този смисъл вж Решение №127
от 05.07.2019г., първо н.о. на ВКС/.
Съобразявайки горното, настоящия състав намира, че проверявания
съд е допуснал съществено процесуално нарушение по чл.348,ал.3,т.1 от
НПК, като е допуснал провеждането на съкратено съдебно следствие,което не
може да бъде отстранено във въззивната инстанция и изисква отмяна на
проверяваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане в първата
инстанция от стадия на разпоредителното заседание. Следва да се обърне
внимание за съблюдаване на забраната да се влошава положението на
подсъдимите както в първоинстанционното съдебно производство, така и при
евентуално връщане на делото в предходната процесуална фаза, т.к.
инстанционния контрол се осъществява само по тяхна жалба.
Водим от горното и на основание чл.335,ал.2,вр.чл.348,ал.3,т.1 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда №68 от 12.10.2021г. постановена по НОХД
№783/21г. по описа на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд от стадия на
разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10