№ 135
гр. К., 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КЕТИ М. КОСЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА
като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело №
20245510100046 по описа за 2024 година
Производството е по чл.127а, ал.2 СК.
Молителят А. Н. Ю. с ЕГН ********** от с. *****, общ. Н.о твърди, че
с ответницата са родители на детето А. А. Н.а. Не живеят заедно от 2019 г. С
решение № 260129 от 09.03.2021 г. постановено по гр.д. № 1831/2020 г. по
описа на РС-К. родителските права по отношение на детето А. А. Н.а са
предоставени на него, местоживеенето на детето е определено при него, като
на ответницата е определен режим на контакти с детето и същата е осъдена да
му заплаща месечна издръжка в размер на 162.50 лв., считано от 18.08.2020 г.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да бъде дадено
разрешение заместващо съгласието на майката З. С. С. с ЕГН ********** за
пътуване на детето А. А. Н.а с ЕГН ********** извън територията на
Република България в страните от Европейския съюз, Турция и
Великобритания, придружавано от неговия баща или упълномощено от него
лице, за времето до навършване на пълнолетие, за период от един месец
годишно; да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на майката З. С.
С. с ЕГН ********** за издаване на детето А. А. Н.а с ЕГН ********** на
международен паспорт реда на ЗБЛД на основание чл. 127 а от СК във вр. с
чл. 45 от ЗБЛД.
1
Не претендира да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Ответницата З. С. С. заявява, че детето А. А. Н.а е родено на 29.06.2019
година, т.е. тя няма навършени пет години. Съгласно Решение
№260129/09.03.2021 година на Районен съд-К., родителските права, както и
местоживеенето на детето са предоставени на бащата, ищец по делото.От
гореизложеното решение е видно, че тя не е лишена от родителски права,
както и не е лишена от възможността да има становище по отношение
развитието и възпитанието на дъщеря им.
Не възразява съдът да издаде заместващо нейното съгласие за пътуване
на дъщеря й в чужбина- страни от Европейския съюз и Англия за определен
период от време, придружена от баща си или упълномощено от него лице. Но
оспорва дългия период от време, за който се иска това разрешение - до
навършване на пълнолетие на дъщеря им. Счита, че един период в размер на
пет - до осем години е напълно реален за даване на тА. разрешение. Твърди,
че в случай, че бащата реши да живее с дъщеря им в друга държава /в
момента той живее и работи в Испания/, тя ще бъде лишена от възможността
да вижда детето за дълъг период от време.
Оспорва като неоснователно искането за издаване от съда на
заместващо съгласието й разрешение за пътуване на дъщеря им в Турция.
Възразява да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на
сторените от него разходи по делото.
Заинтересованата страна Д. „С.п.“ – Община Г. взема становище, че
основните грижи за детето А. Н. са поети изцяло от А. Ю.а - баба на детето по
бащина линия. Същата полага необходимите грижи за детето и задоволява
основните му жизнени потребности свързани с храна, облекло, подслон и
здравни грижи при нужда. Осигурила е сигурна и безопасна семейна среда на
живот за детето А.. Бащата А. Ю. работи в Англия и изпраща финансови
средства за издръжката на детето и подпомага финансово семейството си.
Отдел „Закрила на детето“ при Д. „С.п.“ гр. Г. счита, че е в интерес на детето
А. А. Н.а е да се снабди с международен паспорт.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
2
Видно от представеното удостоверение за раждане, съставено въз
основа на акт за раждане № 1276 от 03.07.2019 г. на Община Ст.З., З. С. С. и
А. Н. Ю. са родители на детето А. А. Н.а, родено на 29.06.2019 г.
С влязло в сила съдебно решение № 260129/09.03.2021 г. по гр.д. №
1831/2020 г. по описа на РС-К. упражняването на родителските права по
отношение на детето А. А. Н.а, с ЕГН ********** са предоставени на бащата
А. Н. Ю., местоживеенето на детето е определено при бащата, като на майката
е определен режим на лични контакти с детето и същата е осъдена за заплаща
месечна издръжка в размер на 162,50 лв.
Видно от показанията на разпитаната като свидетел А. Д. Ю.а – майка
на ищеца, вдовица от повече от 10 години двамата й синове А. и И. Ю.и
живеят в гр. Д., Англия. Има и син, който живее в Холандия. Децата на
синовете й, с изключение на А. Ю. живеят с родителите си в чужбина. Тя
полага грижи за детето А.. През 2021 г. в началото на годината майката на А.
дала пълномощно да излязат с детето А. извън страната, щели да пътуваме до
Холандия при роднини. Междувременно синът й подал молба за
родителските права и Зорница си оттеглила пълномощното по такъв начин, че
ги спрели на границата и се върнали обратно в страната. Оттогава майката не
е идвала в с. *****, не се интересувала от детето, не е плащала издръжка за
детето и не са я търсили за такава, защото знаят, че няма от къде да намери
пари. Синът й И. очаква всеки момент трето дете и тя иска да отиде при него,
а няма на кой да остави А.. Иска да я вземе със себе си, така ще види баща
си, чичо си и другите си роднини.
Съдът намира, че искането е в интерес на детето и следва да бъде
уважено.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 и 2 от Закона за българските лични
документи, заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на
малолетни лица се подава лично и от техните родители. Паспорт или
заместващ го документ на малолетни лица се получава от родител или от
упълномощено от тях лице след представяне на нотариално заверено изрично
пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител, настойник
или попечител пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.
Съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на
3
ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител
само за пътувания в определен период от време и/или до определени
държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.
Настоящото искането касае пътувания от и за страни от Европейския
съюз и до Република Турция, но по отношение на периода - формулирано „до
навършване на пълнолетие“ за период от един месец годишно, е равнозначно
на липса на определен период от време.
Съдът намира, че снабдяването на детето с международен паспорт и
реализирането на възможността детето да пътува в държавите членки на
Европейския съюз, Турция и Великобритания е изцяло в интерес на
малолетното дете А. А. Н.а. Майката не изложи съображения по повод
несъгласието си детето да пътува до Република Турция. На съда не са
известни факти и обстоятелства, от които може да се направи обосновано
предположение, че пътуването до Република Турция не е в интерес на детето
А..
Липсата на положително решение, представляващо заместващо
съгласие на ответникът, би нарушило правото на детето А. А. Н.а като
български гражданин с предоставена му от закона възможност за свободно
напускане и завръщане в Република България.
Преките грижи за детето се полагат от неговата баба по майчина линия,
която не е подпомагана от друго лице. Право на бащата е да живее със своето
дете или поне да осъществява с него максимално количество преки контакти
в зависимост от конкретната житейска ситуация, още повече, че на него е
предоставено упражняването на родителските права спрямо детето.
Според международното право във всички решения, отнасящи се до
децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение. /делото
"Пенчеви срещу България" от 10.02.2015 г. (Жалба № 77818/12) на
Европейският съд по правата на човека, Четвърто отделение/. Според
възприетото от европейския съд при разглеждане на искането за даване на
разрешение за пътуване на детето в чужбина съдът следва да прецени всички
факти от значение за интереса на детето.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2016 г., ОСГК съдът не бива да допуска разрешението за пътуване в
чужбина да води до промяна в местоживеенето на детето, ако искането за
4
разрешение не е съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на
детето.
Тъй като по настоящото дело искането не е свързано с продължителен
престой на детето в чужбина, то съдът дължи преценка налице ли е реален и
конкретен риск при пътуването му с единия родител или упълномощено от
този родител лице в чужбина.
За детето А. А. Н.а не съществува реален и конкретен риск при
пътуването му с единия родител или друг негов близък в държавите членки
на Европейския съюз, Турция и Великобритания.
Съдът следва да уважи искането за даване на разрешение заместващо
съгласието на майката З. С. С. детето да бъде снабдено с международен
паспорт и да пътува в страните членки на Европейския съюз, Турция и
Великобритания придружавано от своя баща А. Н. Ю. или друго пълнолетно
упълномощено от него лице.
Разрешението за пътуване следва да бъде за определен срок и да не води
до промяна в местоживеенето на детето поради което съдът счита, че
разрешението следва да бъде за времето до 31.03.2029 година като времето
прекарано извън страната не може да надвишава общо повече от 30 дни за
една календарна година.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ - заместващо съгласието на З. С. С. с ЕГН
********** на детето А. А. Н.а с ЕГН ********** да бъде издаден
международен паспорт по заявление подадено само от нейния баща А. Н. Ю.
с ЕГН **********.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ - заместващо съгласието на З. С. С. с ЕГН
********** детето А. А. Н.а с ЕГН ********** да пътува до държавите
членки на Европейския съюз, до Република Турция и Обединеното кралство
Великобритания придружавано от неговия баща А. Н. Ю. с ЕГН **********,
или друго писмено упълномощено от него лице за времето до 31.03.2029
година с ограничението, че времето прекарано извън територията на
Република България не може да надвишава общо повече от 30 календарни
5
дни за една календарна година.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД– Ст.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6