№ 2706
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110105460 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с предявен отрицателен
установителен иск от А. З. С. срещу „Топлофикация София” ЕАД с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ.
Ищецът А. З. С. извежда съдебно предявените права при твърдения, че
съгласно твърденията на ответника е титуляр на партида с номер на инсталация ...........,
открита за апартамент ..........., находящ се на адрес ж.к. „................, ..........., ...... .
Твърди, че след направена справка в деловодството на монополиста, от служители на
последния, е научил, че „Топлофикация София” ЕАД претендира от него заплащането
на суми за доставена топлинна енергия на процесния адрес, които фигурират по
партидата на имота у ответника по номер на инсталаця ............ Поддържа, че е оспорил
дължимостта на процесните вземания на монополиста, но служителите на
„Топлофикация София” ЕАД са заявили, че ако не се издължи, ще си съберат сумата
със съдебен изпълнител и са представиха неофициална детайлна справка – извлечение
на начислените по партидата на имота суми - по номер на инсталация ..........., данните
от което са обективирани в исковата молба. Заявява, че оспорвам дължимостта на
претендираната сума в общ размер на 2 153,13 лв. поради липса на облигационна
връзка между него и ответното дружество. Оспорва доверителят да е собственик,
вещно правен ползвател или облигационен ползвател на имота и някога да е била в
отношения с ответното дружество във връзка с процесния имот и абонатен номер.
Оспорва, че през исковия период ответникът е доставял стоки или услуги на
процесната стойност, както и че е доставял топлоенергия на адреса, отговаряща на
българския държавен стандарт за топлопреносната мрежа, към исковия период. В
случай че се докаже, че процесното вземане е възникнало на годно правно основание и
съществува, както и че е било ликвидно и изискуемо, се поддържа, че сумата е
неделжима поради настъпила погасителна давност. Съобразно изложеното е направено
искане съдът да признае за установено, че ищецът не дължи на „Топлофикация София”
1
ЕАД начислени задължения за доставена услуга по партида с номер на инсталация
........... в размер на 2 153,13 лв., представляваща начислено възнаграждение за услуга –
доставена топлинна енергия, за периода месец октомври, 2006 г. – месец юли, 2014 г.,
за което са издадени описаните в исковата молба в табличен вид фактури за имот,
находящ се в град София .......... - апартамент ............ Претендира разноски.
В указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК ответникът
е изложил противоречиви твърдения. Заявява, че действително процесните вземания са
погасени по давност, не е дал повод за завеждане на делото и иска да бъде
разпределена отговорността за разноски при съобразяване с разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК. Същевременно, оспорва предявения иск, като неоснователен, тъй като между
страните съществува валидно възникнало облигационно правоотношение по повод
доставката на топлинна енергия в процесния имот и претендира юрисконсултско
възнаграждение. С молба от 10.11.2023 г. са направени доказателствени искания за
назначаване на съдебно-счетоводна и на съдебно-техническа експертиза за
установяване на цената и количеството на доставената в имота топлинна енергия в
процесния период.
С молба от 08.01.024 г. ответникът е оттеглил направените с молбата от
10.11.2023 г. доказателствени искания и чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – юрк. Илиана Маноилова, е заявил, че прави признание на иска по реда
на чл. 237 ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 21.01.2024 г. от
процесуалния представител на ищеца е направено искане за постановяване на решение
при признание на иска.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 237 за
постановяване на решение при признание на иска, като съображенията за това са
следните:
По аргумент от чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието с решение, в мотивите на което е достатъчно да се укаже, че същото се
основава на признанието на иска. Решението, основано на признание на иска, може да
се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че
предявеният иск е допустим. За това, независимо от направено признание на иска,
съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим иск
може да бъде основателен или неоснователен /в този смисъл: решение по гр. д. № .......
г., I г. о. на ВКС и др./.
В процесния случай предявеният иск е допустим, доколкото се установява да е
налице правен интерес от търсената защита, включително с оглед противоречивото
процесуално поведение на ответната страна, предвид изложеното в депозирания
писмен отговор и направените доказателствени искания за допускане на експертизи за
установяване на количеството и цената на доставена топлинна енергия в имота.
Съдът намира, че са налице и предпоставките, предвидени в чл. 237 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. По-конкретно, направено е признание на
иска от страна на ответника, обективирано в молба с вх. № ....... г. /л. 51 от делото/, като
същевременно не са налице отрицателните процесуални предпоставки по чл. 237, ал. 3
ГПК. Направено е и съответно искане от ищеца за прекратяване на съдебното дирене и
произнасяне на съда съобразно признанието. За пълнота съдът намира за необходимо
да посочи, че дори да не бе направено признание на исковата претенция, то
2
предявеният иск отново би бил основателен, тъй като в хода на производството по
делото ответникът не установи, при условията на пълно и главно доказване, съобразно
разпределената доказателствена тежест с определението от 31.10.2023 г. /л. 43 и сл. от
делото/, доставеното количество топлинна енергия до имота за процесния период и
размера на цената на услугата, независимо от изричните указания на съда, че не сочи
доказателства за размер и цена на доставеното количество топлинна енергия.
В обобщение, предвид изложеното, без да излага допълнителни мотиви, съдът
следва да уважи предявения иск изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищеца. Същият претендира такива в размер на 86,20 лв. – държавна такса. От неговия
процесуален представител е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство и е
представен договор за правна защита и съдействие. С оглед данните по делото, съдът
намира искането за основателно и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв определя
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в общ размер на 618 лв. с ДДС, от
което по ½, платимо в полза всеки един от процсуалните представители на ищеца,
съобразно направеното искане в депозирания списък с разноски по чл. 80 ГПК /л. 75 от
делото/. Релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно,
тъй като определеното адвокатско възнаграждение е в предвидения в Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение минимум.
С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на
разноски е неоснователно. Съдът намира, че не са налице предпоставките, предвидени
в чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като независимо от изявлението за признание на иска с
молбата от 08.01.2024 г., ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на
делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. З. С., ЕГН **********,
със съдебен адрес: град ......., срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ......, със
седалище в град София и адрес на управление: .........., иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ, че А. З. С. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума
в размер на 2 153,13 лв., представляваща начислени задължения за доставена услуга
по партида с номер на инсталация ........... – начислено възнаграждение за услугата
доставена топлинна енергия, за периода месец октомври, 2006 г. – месец юли, 2014 г.,
в имот, находящ се на адрес: град София .......... – апартамент ............
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:
......, със седалище в град София и адрес на управление: .........., да плати на А. З. С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: град ......., разноски по делото в размер на 86,20 лв.
– държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:
......, със седалище в град София и адрес на управление: .........., да заплати на адв.
Н.И.И. – САК, със съдебен адрес: град ......., сума в размер на 309 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищеца, както и на адв. К. И. Б. сума в размер на 309 лв. с ДДС, представляваща
3
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4