№ 3
гр. С., 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20212200500540 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 616/29.10.2021г. по гр.д. №
5089/19г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че
ищцата не дължи на ответното дружество сумата 1 688, 50 лв.,
представляваща цената на допълнително начислена електрическа енергия за
минал период – 09.01.2021Г.-06.04.21г., начислена по фактура № **********,
и са присъдени разноски по делото.
Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство,
обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е
неправилно, необосновано и постановено при непълнота на
доказателствата, в нарушение на процесуалния закон. Въззивникът твърди
още, че фактическите констатации не съответстват на обективната
истина, а оттам - и правните изводи противоречат на материалния закон.
Заявява, че неправилно и необосновано решаващият съд е приел, че най-
късно на 08.05.16г. е следвало да констатира премахването на клемния капак
на процесния електромер. Това е е било възможно да се установи чрез
подаваните данни, а само с оптичен интерфейс, след сваляне на място.
1
Заявява още, че са представени доказателства за извършена през 2017г.
проверка на електромера, която е удължива годността му до 203г. и той
самият не е бил манипулиран, погрешните данни са вследствие на изменение
в начина му на свързване към мрежата.
Позовава се и на последните изменения в ЗЕ и на новите ПИКЕЕ от
12.11.13г., с които счита, че е въведено валидно законово основание за
извършване на корекции на сметките на клиентите. С измененията на ЗЕ се
попълва с изрична воля на законодателя възприетото и по-рано разрешение
на въпроса за извършване на едностранни корекции на подадената
електрическа енергия и на сметките за минал период. Заявява, че по въпроса
за уведомяването на клиента за извършената корекция има еднозначна
практика, според която не е необходимо да се изменят ОУ на доставчика,
ако в тях вече е предвиден такъв ред, както е в случая, освен това е
несъмнено доказано по делото, че клиентът е уведомен. По-нататък
въззивникът посочва, че нито в ЗЕ, нито в ПИКЕЕ, нито в ОУ е предвидено
установяване на каквато и да е вина на клиента или трето лице като
абсолютна предпоставка за упражняване правото за извършване на
едностранната корекция. Заявява, че преизчислението на сметки не
представлява реализиране на деликтна отговорност, а цели възстановяване
на настъпило имуществено разместване чрез непълно изпълнение на
облигационното задължение за заплащане на доставеното и реално
консумирано количество електрическа енергия.
С последниет изменения на ПИКЕЕ е отпаднала необходимостта да
се доказва началния период на неточното отчитане, както и присъствие на
представител на МВР при промяна на схемата на свързване, а само
регистриране на обаждане на тел. 112, каквото е налице.
С оглед изложеното, въззивникът моли атакуваното решение да бъде
отменено и вместо него съдът да постанови ново, с което да отхвърли
изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения отрицателен
установителен иск. Претендира разноски за двете инстанции. Прави
евентуално възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение на насрещната страна при евентуално потвърждаване на
решението, както и посочване на банкова сметка от насрещната страна за
внасяне на присъдени суми при отхвърляне на жалбата.
2
Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на
производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба
страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна, развива контрааргументи по повод релевираните
оплаквания. Иска потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен
и законосъобразен. Претендира разноски за тази инстанция.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон или пълномощие, с писмено становище,
подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от
ГПК поддържа жалбата, оспорва отговора и иска отмяна на атакуваното
решение и постановяване на ново, с което искът бъде отхвърлен,
претендира разноски за двете инстанции, представя списък.
В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се
представлява, с писмено становище процесуалният й представител по
пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК поддържа отговора, оспорва въззивната
жалба и иска тя да бъде оставена без уважение. Претендира разноски,
представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно,
поради което следва да бъде отменено.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване
3
недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно
коригирана сметка от страна на ответното дружество. Така ищецът
отрича претендираното от ответника материално право и върху последния
лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже
съществуването му. Доказателствената тежест върху ищеца касае
единствено фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това
право.
Ответникът е установил съвкупността от факти, от които
произтича претендираното от него вземане.
Ищцата не оспорва факта, че е била потребител на електрическа
енергия по смисъла на Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, и че
процесната сума, оспорена от нея с исковата молба, е начислена като
корекция на сметката за електроенергия за минал период, въз основа на
извършена на 06.04.2021г. техническа проверка и смяна на средство за
търговско измерване на електрическата енергия на обекта.
Спорни се явяват обстоятелствата дали е спазен редът за
уведомяване на потребителя за корекцията, дали е имало законово
основание за едностранно извършване на корекция на стойността на
потребената електрическа енергия, дали корекцията е надлежно извършена
и дали тя е породила парично задължение за ищцата.
Въззивният съд счита, че с оглед трайно установената практика,
предвид разпоредбите на ЗЕ, е безразлично по отношение правото на
доставчика да коригира сметките на клиента за минал период това, дали е
приел нови ОУ, още повече, че в действащите такива на ответника такова
задължение е уредено, то е и законово регламентирано. Освен това в случая
несъмнено и категорично е доказано посредством писмени доказателствени
средства, че на ищцата е връчено писмо-уведомление лично на адреса й за
кореспонденция, в което е посочена датата на проверката, констатациите,
периодът на извършената корекция и начислената сума, към него е
приложена и фактура за начислената сума.
По въпроса дали е имало законово основание за извършване на
едностранната корекция на сметката за минал период въззивният съд
счита, че такава е допустима по принцип, с оглед ЗЕ в приложимата
4
редакция.
Докато първоначално бе отречена възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в
приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като
липсва законова регламентация на това право, със създаването на новата т.
6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ, се постановява, че общите условия на крайния
снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаване на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както
и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е
влязла в сила на 17.07.12 г. – тоест процесният период попада във времевия й
обхват.
Така предвиденото задължение за крайния снабдител с електрическа
енергия в общите условия на договорите да посочи ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и да
създаде правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, сочи на възможност за крайния
снабдител да извършва корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия. Правото е предоставено по силата на законова
регламентация, но с оглед на въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ корекцията следва да се извършва само при разписани от
крайния снабдител правила и установен в общите условия на договорите ред
за уведомяване на клиента за извършената корекция, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електрическа енергия.
5
Безспорно в ПИКЕЕ /2019г./ – в приложимата към процесния период
редакция - е уредено при какви случаи и по какъв начин се извършва
преизчисляването на количеството електрическа енергия.
С чл. 47 и чл. 49 от ПИКЕЕ се урежда начинът на констатиране на
неточното отчитане, с нормата на чл. 50 се регламентира начинът на
изчисляване на корекцията на сметката: „ (1) В случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът
на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточноизмерване, като:
а)при средство за търговско измерване, измерващо с грешка извън
допустимостта, количеството преминала електрическа енергия се
изчислява, катоизмерените количества се коригират с установената
грешка, като се отчита класът на точност на средството за търговско
измерване;
б)при неизмерващо средство за търговско измерване количеството
електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната
способност на измервателната система при всекидневно осем часово
ползване на електрическа енергия от клиента.
(2) при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа
енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между
периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца,
предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва
на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване.
6
……………..
(5) Преизчисляването по ал. 1, 2, 3 и 4 се извършва въз основа на
констативен протокол, съставен по реда на чл.49.“
Що се отнася до Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН-
България – в приложимата към процесния период редакция - правилата за
измерване на количествата ел.енергия, принципите, начините и местата за
измерване са уредени в чл. 26-чл.37, а начинът на коригирането на сметки
при неточно измерване и редът на уведомяване на клиента при
извършване на корекцията на сметката, са уредени в нормата на чл. 54.
Предвидено е с чл. 63, че „В случаите, в които по силата на тези Общи
условия се съставя констативен протокол, той се подписва от
представители на ЕВН ЕР и Клиента.
(2) Ако Клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния
протокол, то ЕВН ЕР има право да състави констативния протокол в
присъствието на свидетели.
(3) В случаите на ал.2 констативния протокол се изпраща на клиента с
препоръчано писмо с обратна разписка и се счита връчен на деня на
неговото получаване.“
Съгласно разпоредбата на чл.54. „ (1) В случай на неточно измерване
и/или неизмерване на електрическата енергия, установено при проверка по
реда на тези Общи условия, както и в случай, че при метрологична
експертиза по реда на тези Общи условия бъде установено несъответствие
на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което
се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, ЕВН ЕР съставя
констативен протокол и уведомява в срок от 7 (седем) дни Клиента и ”ЕВН
България Електроснабдяване” АД за преизчислените количества
електрическа енергия.
(2) (отстр. с влязло в сила решение № 1259 от 01.07.2014г., постановено
по гр. дело № 3628/2013г. на Пловдивски окръжен съд)
(3) Извън случаите по ал. 2 електроразпределителното предприятие
изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 30
дни. В този случай коригираните количества са равни на консумираната от
7
потребителя електрическа енергия за аналогичен 30-дневен период от
предходната година.“
С оглед изложеното дотук, въззивният съд счита, че са били налице
всички законови изисквания, съгласно разпоредбите на чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл.
83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, които отключват правото на
електроразпределителното дружество да извърши корекция на сметката
на ищцата.
По въпроса дали е спазена процедурата за това, въззивният съд счита,
че са точно изпълнени изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ от формална
страна. Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на
СТИ следва да е съставен по реда и да приобретава формата и
реквизитите, разписани в разпоредбата на чл. 49 ал. 2 и 3 от ПИКЕЕ - той
се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от
клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при
съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да
го подпише констативният протокол се подписва от свидетел, който не е
служител на оператора на съответната мрежа. В определени случаи,
съгласно чл. 58 – „когато при извършена проверка се установи неправомерно
при съединяване или намеса визмервателната система, съответният
мрежови оператор незабавно уведомява за това Министерството на
вътрешните работи.“
В настоящия случай може да се приеме, че процедурата е надлежно
осъществена, тъй като на нея не е присъствал клиентът, но са посочени
имената на свидетел, който не е служител на отвеника и е положил
подписа си, отразено е уведомяване на МВР на тел 112, тъй като е
констатирана промяна на схемата на свързване чрез поставен шунт, който
е премахнат, а схемата е оправена – съгласно чл. 49 ал. 8 от ПИКЕЕ –
„Когато при проверката се установи добавяне на чужд за системата
елемент или друга намеса, представляваща промяна на схемата на
свързване, което не влияе на изправността на средството за търговско
измерване, операторът на съответната мрежа възстановява правилната
схема на свързване, без да демонтира средството за търговско измерване“.
Съдът счита, че не са налице процедурни нарушения, проверката е
извършена в съответствие с изискванията на чл. 49, констативният
8
протокол е изготвен в предписания от същата норма вид, извършени са
необходимите уведомявания, в съответния срок операторът на
съответната мрежа е изпратил констативния протокол съгл. чл. 63 ал. 3
от ПИКЕЕ, но пратката е останала непотърсена, ответникът е изпратил
уведомително писмо по чл.54 ал. 1 от ОУ за коригиране на сметка, в която е
отразена пълната информация, съдържаща се в протокола, заедно с
фактура, и те са получени от ищцата.
По отношение на начисляването на допълнителната стойност на
електрическата енергия, въззивният съд счита, че корекцията е
законосъобразна и правилно извършена, и процесната сума се дължи за
посочения период.
От представените писмени доказателствени средства се налага
изводът, че СТИ е монтирано през 2014г. и е свързано със системата за
дистанционен отчет на ответника ЕР ЮГ ЕАД, при което в дружеството
постъпват само данни относно показанията на електромера по
съответните тарифи, необходими за начисляване на дължимите суми.
Съгласно заповед №А-616 от 11.09.18г. на п-л на ДАМТН, този
електромер, като монофазен и с оглед токовите му параметри, подлежи на
метрологичен контрол н авсеки 6 години и на извадков принцип, през 2017г.,
той е преминал метрологична проверка и валидността му е удължена до
2023г.
Към момента на извършване на проверката по чл. 46 от ПИКЕЕ –
06.04.2021г. СТИ е било изправно и валидно действащо. При
констатираната при външния оглед промяна на схемата на свързване, като
е нарушена изолацията на изходящия и входящия фазов проводник и е
монтиран шунт, проверяващите лица, съгласно чл. 49 ал. 8 от ПИКЕЕ, са
възстановили правилната схема на свързване, без да демонтират СТИ.
Така, след като с поставянето на шунта СТИ не е измервало точно
изразходваната електрическа енергия, тя не се е отчитала и заплащала в
пълен размер, то съгласно чл. 50 ал. 2 от ПИКЕЕ се прилага разписаният в
нормата начин на преизчисляване на действително консумираната
електрическа енергия за съответния период.
Разпоредбите на ПИКЕЕ и ОУ дават рамките на този период и
максималната му продължителност, но определянето му за всеки един
9
случай следва да става на базата на конкретните факти – дали е установен
или не моментът на констатиране на неточното измерване.
От начина на формулиране на законовата разпоредба на чл. 50 ал. 2 от
ПИКЕЕ е видно, че максималният срок от 90 дни се прилага само когато
другият срок е по-дълъг от него, а не при всички случаи, когато не може да
се определи началният момент на неточно отчитане.
Крайният момент е винаги датата на констатиране на
неправилното/неточно измерване. Началният следва да бъде или началната
дата на неточното отчитане, или датата на монтажа на СТИ/датата на
предходната извършена проверка на СТИ - според това коя от двете е по-
близка, но при всички случаи тя не може да затваря период по-дълъг от 90
дни.
В случая датата на констатиране на неточното отчитане е
06.04.2021г., началният момент на неточното отчитане е 08.05.2016г., а
датата на предходната проверка е през 2017г. – тоест – те са преди повече
от три месеца, поради което дължината на периода за корекция следва да
се редуцира до нормативноустановения. Ответникът е приел, че следва да
изчисли количеството електроенергия за 87 дена, който период не
надвишава максимума, определен в ПИКЕЕ – 90 дена.
Тук следва да се посочи, че настоящият въззивен състав не споделя
доводите на решаващия съд, че „най-късният момент, в който ответникът
е можело да констатира премахването на клемния капак на електромера, е
на 08.05.2016г.“ и това е дало основание за отхвърляне на иска.
От една страна информацията за премахването на клемния капак не
постъпва при ответника чрез системата за дистанционен отчет, така че
това действие не е могло да бъде констатирано в момента на
извършването му без физически да се свали паметта на електромера на
преносимо устройство и със специален софтуеър да се разчете. Такава
информация е събрана впоследствие по описания начин и едва тогава е
констатирано регистриране на свалянето на клемния капак на процесния
електромер. В тази част изявленията на вещото лице в с.з. въззивната
инстанция приема за недостоверни, тъй като то няма професионални
знания относно функционирането на системата за дистанционен отчет, а
прави предположения. Освен това по тоя въпрос не са необходими специални
10
знания, тъй като е налице общодостъпна информация, разпространена
надлежно от доставчика относно това какви данни се получават чрез
системата на дистанционен отчет.
От друга страна, независимо от това обаче, това обстоятелство по
никакъв начин не рефлектира върху правото на ответника да извърши
корекцията за минал период.
Ако се счете, че фактически това е началният момент, от който СТИ
е започнало неправилното/неточно отчитане на изразходваната на
електрическа енергия, доколкото то не е могло да бъде установено при
метрологичната проверка през 2017г. на електромера – тъй като самият
електромер е изправен, както е и констатирано от БИМ, а за оператора на
мрежата не съществува законово изискване за извършване през
определени периоди на технически проверки на място на СТИ по чл. 46
вр. чл. 45 от ПИКЕЕ /това става по негова преценка, освен ако клиентът не
поиска такава по реда на чл. 44 от ПИКЕЕ/, то при това положение
късното констатиране на нарушената схема на свързване при редовен и
изправен електромер /след възстановяване на схемата той е продължил да
отчита правилно до демонтажа му преди извършване на съдебната
експертиза/, води единствено до негов ущръб, тъй като за него съществува
възможност да направи корекция за най-много тримесечен период от целия
период на установеното неточно отчитане. Не може да му се отрече това
право, при наличие на доказаните предпоставки за осъществяването му,
единствено неговият обем се редуцира до нормативно разрешения.
Както бе посочено по-горе – тримесечният период не се заключва от
датата на започване на неточното отчитане занапред и след изтичането
му да не може да се извърши корекция, а той се изчислява в обратна посока
– от датата на констатиране на неточното отчитане назад – или до
началото на неточното отчитане, или до монтажа/проверката, ако са
настъпили преди по-малко от 90 дена, а в противен случай - до 90 дена
назад. Това означава, че ако моментът, когато е предизвикано неточното
отчитане, не е констатиран до 90 дена, а по-късно, доставчикът губи
единствено възможността за корекция за времето, надвишаващо този
период.
От своя страна допуснатата съдебнотехническа експертиза е
11
заключила, че методът за отчитане на неотчетената електрическа енергия
и методиката за остойностяването й са приложени правилно, което прави
основателно искането на дружеството-доставчик да му бъде заплатена
електрическата енергия за минал период, при извършване на корекция на
сметката.
Поради това съдът приема, че ответникът, в унисон с действалите
разпоредби, е извършил основателно и правилно преизчисляване на
задължението за посочения в уведомлението срок. Следователно е доказано
надлежно наличието на задължението на ищцата за посочения период, тя
не е противопоставила и доказала никакви други правопогасяващи,
правоизключващи или правопрепятстващи факти, поради което
отрицателният й установителен иск следва да се отхвърли.
Така, щом правните изводи на двете инстанции се разминават,
въззивният съд счита, че въззивната жалба следва да се уважи,
атакуваното решение следва да бъде отменено изцяло, а на ответника
бъдат присъдени разноски по делото в размер на 700 лв. – 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение, 30 лв. депозит за свидетел и 400 лв.
депозит за в.л.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази
инстанция лежи върху въззиваемата страна, която следва да понесе своите
както са направени и заплати тези на въззивната в размер на 333, 77 лв. за
въззивното производство – 33, 77 лв. д.т. и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 616/29.10.2021г. по
гр.д. № 5089/19г. на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него
П О С Т А Н О В Я В А:
12
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Р. Г. ЕГН ********** от гр. С., ул.
„А.Ж.**, против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, гр. Пловдив ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за
признаване за установено между страните, че първата не дължи на
ответното дружество сумата 1 688, 50 лв., представляваща цената на
допълнително начислена електрическа енергия за минал период – 09.01.2021г.
- 06.04.2021г., по фактура № **********/21.06.2021г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. Р. Г. да заплати на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, гр.
Пловдив направените разноски по делото в размер на 700 лв. за
първоинстанционното и в размер на 333, 77 лв. за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13