Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.В., 03.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12035 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба и уточняващите
такива, ищецът К.М.Г. твърди, че на 13.05.2020г., около 14.30ч., в гр. В., края
на Аспарухов мост, посока гр. В., управлявал в най-лявата лента мотоциклет „Ямаха“, модел „Райдър“, рег. № ****,
когато бил ударен в дясната страна от лек автомобил „Фолксваген“, рег. № В 8880
СК, движещ се в дясната лента и водачът на който предприел от маневра обратен
завод на забранен участък – през свалената преградна ограда между платната за
движение в посока кв. „Аспарухово“. В резултат на пътнотранспортното
произшествие се излага да са увредени следните детайли по мотоциклета: предна
джанта, ляв и десен преден амортисьори, дясно
странично огледало, предна изпускателна тръба, дясна лайсна на резервоар,
предна дясна степенка за крака, предна гума,
резервоар, преден калник, междинна конструктивна стойка на предна вилка с амортисьори, стойка за регистрационен номер на заден
калник. За пътнотранспортното произшествие бил съставен двустранен протокол
между участниците в него. Твърди се, че към датата на произшествието за лек
автомобил „Фолксваген“, рег. № ****е била налична валидна застраховка
„Гражданска отговорност” оформена в полица застрахователна полица № BG/06/119001546572. Застрахователят бил
уведомен за настъпилото събитие, но застрахователят отказал да изплати
застрахователно обезщетение. С оглед горното сезира съда с искане за осъждане
на ответното дружество да му заплати сумата от 10000.00 лева, представляваща
необходимата стойност за материали и труд възстановяване на мотоциклета в
размер на 9880 лева и 120 лева разходи за транспортиране на мотоциклета, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на обезщетението, както и сумата от 316.67 лева – лихва за забава, начислена
върху обезщетението от 06.06.2020г. до 27.09.2020г.
Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното
дружество „Д.з.“ ЕАД, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на исковете. Оспорва механизма на настъпилото
произшествието, като твърди, че водачът на лек автомобил „Фолксваген“, движейки
се в крайна лява лента, установил, че водачът на мотоциклета предприел маневра
изпреварване от лявата му страна - между автомобила и мантинелата.
Виждайки това водачът на лекия автомобил предприел маневра вдясно, но в същия
момент ищецът изгубил контрол над управлявания от него мотоциклет и ударил
лекия автомобил, вследствие което настъпили щети по двете превозни средства.
Двустранният протокол бил подписан от водача на лекия автомобил вследствие на
заплахи и принуда от ищеца и група негови близки. С оглед горното счита, че е
налице основание за застрахователя да откаже да изплати застрахователно
обезщетение, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да пази и ползва процесното моторно превозно средство с грижата на добър
стопанин, да го поддържа в добро техническо състояние и да спазва техническите
и законовите правила за неговата експлоатация, вследствие на което е създал
предпоставки за увеличаване на риска и е настъпило процесното
събитие. Поддържа на следващо място, че ищецът не действал с дължимото
поведение, за да избегне настъпване на пътнотранспортното произшествие и по
този начин е допринесъл до съпричиняване на вредоносния
резултат. Оспорва на следващо място размера на претендираното
обезщетение като счита същото за завишено. С оглед изложеното моли за
отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения
по делото проект за доклад, обявен за окончателен в съдебно заседание на
26.04.2021г., между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се
от доказване, че между собственика на лек автомобил „Фолксваген“, рег. № ****и
ответното дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна
към 13.05.2020г., както и че на тази дата е настъпило пътнотранспортно
произшествие между управлявания от ищеца мотоциклет „Ямаха“,
модел „Райдър“, рег. № **** и застрахования
автомобил.
Горното се установява и от приложения
на л. 7 от делото двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие от 13.05.2020г., съставен от участниците в произшествието. В същия
е посочено, че произшествието е настъпило при движение на двамата участника в
една посока, но в различни ленти и при смяна на лентите. В протокола, водачът
на лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № ****е вписал, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило по негова вина. Вписани са и видимите увреждания по
двете ППС, като по отношение на мотоциклета е отразено уврежданията да са по
предна джанта, гума, степенка предна дясна, телескопи
колове, огледало дясно, ауспух и радиатор.
От приложените на л. 104 и 125 писма
от Дирекция „Национална система 112“-МВР, Регионален център 112 и Сектор „Пътна
полиция“, се установява, че на 13.05.2020г., в 15:25ч., в РЦ 112-Вана е подаден
сигнал за настъпило пътнотранспортно произшествие, който е предаден в 15:28ч.
на дежурен ОДЧ при ОД на МВР-В., като мястото на произшествието е посетено от
двама служители на Сектор „Пътна полиция“.
По повод настъпилото пътнотранспортно
произшествие в ответното дружество е заведена щета № 4308031200439, въз основа
на уведомление за щета от 20.05.2020г. от К.Г.. В последното е посочено, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило в гр. В.,
края на Аспарухов мост, като водачът на лек автомобил „Фолксваген“, рег. № 8880
СК, при смяна на лентите удря отдясно управлявания от Г. мотоциклет и го
събаря. В рамките на производството по ликвидация на щетата са събрани и
сведения от водача на лек автомобил „Фолксваген“, рег. № 8880 СК, в които
същият е оспорил вината си, заявявайки, че е управлявал автомобила в лявата
лента, когато водачът на мотоциклета решил да го изпревари, но се подхлъзнал и ударил
в автомобила (л. 47-49). С писмо от 05.06.2020г., застрахователят е отказал да
изплати застрахователно обезщетение на ищеца (л. 56 – гръб).
Видно от приложената на л. 57 от
делото фактура № 1781/20.05.2020г. и фискален бон, че ищецът е направил разход
в размер на 120 лева по товарене, транспорт и разтоварване на мотоциклет „Ямаха“, рег. № ****.
В хода на производството е допусната съдебно-автотехническа експертиза (л. 84-91). В
заключението си вещото лице Ал. В. сочи, че при съпоставяне уврежданията на
мотоциклета, описани от застрахователя и видими на представения снимков
материал, установени при извършения от експерта оглед на превозното средство,
схемата на двустранния протокол за ПТП, реалният и възможен механизъм на
настъпване на застрахователното събитие е следния – пряк контакт между двете
превозни средства, движещи се в едно и съща посока, като дясното превозно
средство – лек автомобил „Фолксваген“, предприема извършване на маневра за пристрояване
в съседна лява лента за движение, навлиза в траекторията на движение на лявото
превозно средство – мотоциклет „Ямаха“ и настъпва
удар между тях. В резултат на последния по мотоциклета са настъпили увреждания
по следните детайли: джанта предна, аморт. предни – десен
и ляв, огледало странично дясно, предна изп.тръба,
калник преден, резервоар гориво, лайсна резервоар дясна, преден спойлер, стойка
предна дясна, куфар десен, гума предна. Необходимите средства за отстраняване
щетите по мотоциклета се определени на 7578.67 лева, при средна пазарна
стойност към датата на пътнотранспортното произшествие на същия в размер на
16 500 лева.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си и след изслушване показанията на водача на лек
автомобил „Фолксваген“. Сочи, че принципно е възможно произшествието да настъпи
по начина, описан от водача на лекия автомобил, но с някои условности – самият
автомобил, движейки се в лявата лента, която е с ширина 3.5м. да бъде плътно
изнесен до дясната, тъй като той е с ширина 1.70м, а мотоциклетът почти метър –
0.925м., за да има достатъчно разстояние ако мотоциклетът тръгне да го
изпреварва или заобикаля, но счита, че такава маневра не е логична.
За установяване механизма на
настъпване на пътнотранспортното произшествие в хода на производството са
ангажирани от страните и гласни доказателства.
Свидетелят Р. Господинов К. – служител
от Сектор „Пътна полиция“, сочи, че няма съхранен спомен да е посещавал процесното пътнотранспортно произшествие.
Свидетелят Гроздан Г. Гроздев излага,
че не е бил очевидец на пътнотранспортното произшествие. За последното узнал
след като му се обадили по телефон около 14.00ч., за да транспортира
мотоциклета. Като пристигнал на мястото на инцидента – след Корабостроителния
завод, първата възможна асфалтова ивица в ляво, в посока центъра, мотоциклетът
бил на земята, а след него бил спрял лек автомобил „Фолксваген Пасат“.
Свидетелят изчакал да дойдат полицаите и след като последните разговаряли с
участниците в произшествието вдигнали мотора за транспортиране. За последното
била издадена фактура.
Свидетелят Т.Г.Т., участник в
пътнотранспортното произшествие като водач на лекия автомобил „Фолксваген“.
Излага, че на 13.02.2020г., около 14.00ч. се връщал от работа, като от
островната зона излязъл в посока града. На спирката след камерите се пристоил в лявата лента, когато видял един моторист, чийто
мотор се поднесъл, задната му степенка се ударила в
гумата на управлявания от свидетеля автомобил, в резултат на което гумата се
спукала, той загубил управление и се спрял в бордюрите отсреща. Свидетелят
спрял автомобила, отишъл да види как е моториста и след като последният не
поискал да бъде извикана линейка или полиция, съставили двустранен протокол, в
който водачът на мотоциклета се признал за виновен. След като бил съставен
протокола, свидетелят изместил автомобила си, за да смени гумата. Моторът също
бил изместен, като свидетелят сочи, че същият бил натоварен на пътна помощ, но
след като видели, че Т. мести автомобила, пътната помощ дала назад и
разтоварили мотоциклета. Извикали полиция, които пристигнали на мястото на
произшествието, но и двете превозни средства, участвали в същото, били
разместени, а не на мястото им след удара. След като полицаите казали, че ще
съставят акт и на двамата участници, свидетелят се съгласил да бъде посочен той
като виновен. Първоначалният съставен протокол свидетелят скъсал.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
За
основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи по пътя на
пълното и главно доказване, наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
настъпило застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди и причинна връзка между вредите
и застрахователното събитие.
В настоящия случай между страните е
прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване наличието на
валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” със
собственика на лек автомобил лек автомобил „Фолксваген“, рег. № 8880 СК,
валидна към 13.05.2020г.
Не се спори и че на 13.05.2020г. е
настъпило пътнотранспортно произшествие в края на Аспарухов мост, посока гр. В.
между мотоциклет „Ямаха“, рег. № **** и застрахования
автомобил. Спорният по делото въпрос е относно механизма на настъпване на
същото в частност резултат ли е то от противоправното
и виновно поведение на управляващия лек автомобил „Фолксваген“. От събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено, че първопричина на
настъпването на патнотранспортното произшествие е
поведението на водача на застрахования автомобил, който е предприел маневра пристрояване
в лявата лента, по която се е движил управлявания от ищеца мотоциклет. Съдът не
дава вяра на показанията на свидетеля Т., че се е движил в крайната лява лента,
когато мотоциклетът е предприел изпреварване на автомобила. Същите освен
противоречиви, непоследователни са и в пълно противоречие с признатите от него
факти и удостоверени с подписа му относно начина на настъпване на
произшествието и вината му, като водач на лек автомобил „Фолксваген“. При липса
на каквито и да е доказателства, извън посоченото от самия Т., за съда не е
налице основание да приеме, че двустранния протокол, с който участниците в
произшествието са се съгласили относно обстоятелствата, свързани с него, е
подписан от свидетеля в резултат на упражнена спрямо него принуда. Отчитайки
изложеното, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза и разясненията дадени от експерта при изслушване на заключението,
съдът намира, че произшествието е настъпило в резултат на предприета от водача
на лек автомобил „Фолксваген“ маневра пристрояване в лявата за него лента на
движение, като при навлизане в същата е ударил движещия се в негово ляво
мотоциклет „Ямаха“. С това си поведение същият е
нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и 2, изр. първо ЗДвП, предвиждащи
задължение за водача, който е решил да предприеме маневра преминаване в друга
пътна лента, преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат покрай него, да извърши
маневрата с тяхното положение, посока и скорост на движение, като преди да
извърши маневрата трябва да пропусне пътните превозни средства, които се движат
в съседната пътна лента. В случая, ако водачът Т. бе обезпечил сигурността на
останалите участници и преди да извърши маневрата навлизане в съседното платно
за движение, с поведението си не би причинил вредоносния резултат. С оглед
горното, съдът намира, че ответното дружество не съумя да докаже твърдението
си, че изключителна вина за пътнотранспортното произшествие има ищеца по
делото, нито от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че
същият е допринесъл за вредоносния резултат, при липса на каквито и да е
категорични данни Г. да е нарушил правилата за движение, а от тук съда да
приеме, че с поведението си същият е съпричинил вредоносноя резултат.
В резултат на така настъпилото
застрахователно събитие по делото се установи, че са увредени следните детайли
по мотоциклет „Ямаха“: джанта предна, аморт. предни – десен и ляв, огледало странично дясно,
предна изп.тръба, калник преден, резервоар гориво,
лайсна резервоар дясна, преден спойлер, стойка предна дясна, куфар десен, гума
предна. Средната пазарна цена, необходима за отстраняване на щетите по
автомобила, съобразно заключението на вещото лице, възлиза в размер на 7578.67
лева.
Следващата
група възражения на ответника са основани на твърдения, че застрахователното
обезщетение надхвърля стойността на процесния
автомобил и е налице хипотезата на „тотална щета”, като ищецът не е изпълнил
задължението си за снемането от отчет на увреденото МПС. Съгласно нормата на
чл. 390, ал. 2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от
действителната му стойност. В настоящия случай, от заключението на съдебно–автотехническата експертиза, се установи, че средната
пазарна цена на мотоциклета възлиза в размер на 16500 лева. Съобразно приетата
по-горе стойност, необходима за ремонт на мотоциклета, същата съставлява 45.93%
от действителната му стойност, което налага извода, че не е налице хипотезата
на тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
Или, обезщетението което се следва за
отстраняване на щетите по мотоциклета вследствие на процесното
пътнотранспортно произшествие, съдът определя на 7578.67 лева, към която сума
следва да се прибави и стойността за транспорт, възлизаща съобразно
представените доказателства в размер на 120 лева. С оглед изложеното
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 7698.67 лева, а за разликата
до предявения размер от 10000 лева претенцията следва да бъде отхвърлена. Обезщетението
следва да бъде присъдено ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 25.09.2020г., до окончателното изплащане
на обезщетението.
По
претенцията за присъждане на обезщетение за забава:
Отговорността на застрахователя за
обезщетяване вреди причинени от застрахования е производна от тази на делинквента. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
изрично регламентира, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, т. е. застрахователят отговаря за лихвата за забава,
когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата
на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал.
3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна.
Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на самия кодекс се поема от
застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването
на застрахователното събитие. Затова, в случая отговорността на застрахователя
е възникнала считано от датата на уведомяването му от увредения за процесното застрахователно събитие, в случая – 20.05.2020г.
На основание чл. 429, ал.2, т. 2 КЗ, това обезщетение за забава е част от
дължимото застрахователно обезщетение. В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е
регламентирана дължимостта от
застрахователя на законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по- ранната от
двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Тази норма обаче касае собствената
забава на застрахователя по повод определяне и изплащане на застрахователното
обезщетение и тя не е свързана със забава на застрахования. Разпоредбата на чл.
497 КЗ определя обема на отговорност на застрахователя с оглед
вътрешните му отношения с делинквента и обема регресни права, и не е свързана с отговорността към третото
лице, на което са причинени вредите (така решение по
т.д. № 2273/2018г. на ВКС, ТО и решение по т.д. № 2466/2018г. на ВКС, ТО). Така,
следва да се приеме, че законната лихва се дължи, считано от 20.05.2020г. Доколкото
обаче се претендира лихва за забава от един по-късен момент – 06.06.2020г., то и от тази дата до предявяване не претенцията,
размерът на обезщетението, определено с помощта на програмен продукт „Апис Финанси“ е 239.51 лева. До този размер претенцията е
основателна, като за разликата до предявения размер от 316.67 лева искът следва
да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на К. Геирчев сторените пред настоящата
инстанция разноски за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение. В случая страната е представила доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1157 лева. С оглед направеното
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, отчитайки действителната
правна и фактическа сложност на делото, извършените от адвоката процесуални
действия и определения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата от 840 лева. Или,
съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 1069.53 лева. В тежест на ответника не следва да се възлагат внесения
от ищеца депозит за свидетел в размер на 60 лева. Внесената сума не съставлява
такса за призоваването, а възнаграждение, което се изплаща на свидетеля след
даване на показания при отправено искане от негова страна до приключване на
съдебното заседание /каквото в случая не е направено/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответното дружество също има право на разноски за заплатен депозит за вещо лице
и адвокатско възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част от исковете в
полза на „Д.з.“ ЕАД следва да се присъди сумата от 264.21 лева. При определяне
размера на дължимите разноски съдът не взема предвид внесения депозит за свидетел
по изложените по-горе съображения.
Водим от
горното съдът
ОСЪЖДА "Д.з.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на К.М.Г., ЕГН **********,***, сумата от 7698.67 лева (седем хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и
шестдесет и седем стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на виновно причинено от водача на лек
автомобил марка „Фолксваген“, рег. № ****пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 13.05.2020г., около 14.30ч., в гр. В., края на Аспарухов мост, и
изразяващи се в необходимата стойност за възстановяване на щетите по мотоциклет
„Ямаха“, модел „Райдър“, с
рег. № **** – увредени джанта предна, аморт. предни –
десен и ляв, огледало странично дясно, предна изп.тръба,
калник преден, резервоар гориво, лайсна резервоар дясна, преден спойлер, стойка
предна дясна, куфар десен, гума предна, дължимо по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 25.09.2020г. до
окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както и сумата
от 239.51 лева (двеста тридесет и девет
лева и петдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забавено
плащане на застрахователното обезщетение, начислена за периода от 06.06.2020г. до 24.09.2020г., включително, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
7698.67 лева до предявения размер от 10000.00 лева, претендирана
като застрахователно обезщетение за имуществени вреди и за разликата над 239.51
лева до предявения размер от 316.67 лева, претендирано
като обезещетние за забава върху застрахователното
обезщетение.
ОСЪЖДА "Д.з.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на К.М.Г., ЕГН **********,***, сумата от 1069.53 лева (хиляда шестдесет и девет лева и петдесет и три стотинки),
представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.М.Г., ЕГН **********,***, да
заплати на "Д.з.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 264.21 лева (двеста шестдесет и четири лева и двадесет и една
стотинки), представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: