№ 398
гр. Пазарджик, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220200851 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Л. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. П., общ.
П., обл. Т., ж.к. " М." ****, против Електронен фиш Серия К № 3177469
издаден от ОДМВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с
чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 50 (петдесет) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат обобщено до нарушения
на материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на
ЕФ, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
като поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно,
излагайки обосновани доводи в подкрепа на искането си.
За въззиваемата страна- ОД на МВР- Пазарджик, редовно призована, не
се явява представител. По делото е постъпило становище по същество от
юрисконсулт К.П., надлежно упълномощена да представлява ОД на МВР-
Пазарджик, в което се излагат съображения за законосъобразност на
1
издаденото НП и се иска неговото потвърждаване. Със становището е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство и възражение за прекомерност на евентуално
претендиран адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата, и като взе предвид
изложеното в нея и в становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и обсъждайки събраните по делото писмени
доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателя е санкциониран с ЕФ за това, че на 18.10.2019 г., в 10,33
часа в гр. Пазарджик на бул. „С.С.“ № 10 в посока към кръстовище с ул.
„Д.Г.“, е управлявал лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ с рег. № ****
като се е движил с 61 км/час, при максимално допустима за движение в
населено място 50 км/час. Скоростта била заснета и установена с
автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH
САМ S1. Системата отчела движение със скорост от 64 км/час, т.е.
превишение на скоростта от 14 км/час, но от това превишение били извадени
3 км, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото
средство при засичане на движение със скорост под 100 км/час, което е в
полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 11 км/час или
движение със скорост от 61 км/час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен
на жалбоподателя на 22.05.2022 г., видно от разписка за връчването му (л.15).
Жалбата против ЕФ е депозирана чрез АНО до съда, като била входирана в
деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 23.05.2022 г., поради което е
процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от лице
активнолегитимирано да обжалва санкционния акт пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства-
фотоси от АТСС и снимка към Протокол за използване на АТСС, които са
абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ
е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
2
В хода на административнонаказателното производство по безспорен
начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя по чл.182 ал.1 т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на Г. Л. Ц. е ангажирана
като собственик на МПС- „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ с рег. № ****
движението на който е било засечено с процесното АТСС и то с превишение
на разрешената скорост за движение в населено място, т.е. на основание
чл.188 ал.1 от ЗДвП. Фактът, че жалбоподателят Ц. е собственик на
цитирания л.а. се установява и от приетата по делото Справка за собственост
и регистрация на ПС от ЦБ- КАТ (л.7). Този факт не се оспорва и от
санкционираното лице в депозираната жалба.
По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената
от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189
ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш. Такива действия,
от узнаването за издадения ЕФ, не са предприети от страна на жалбоподателя,
поради което с оглед нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, правилно е бил
санкциониран, в качеството му на управляващ МПС. В случаите на засичане
на нарушение за скорост с АТСС се санкционира собственика на МПС, ако е
ФЛ (както е в конкретния случай), съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от
ЗДвП, респ. законовият представител на ЮЛ, ако такова е собственик на ПС
(чл. 182 ал.2 от ЗДвП). Освен това е дадена от закона възможност, за която и
санкционираният е уведомен в ЕФ, че в 14-дневен срок може да декларира
кой е бил водач на МПС, при регистриране на нарушението и да представи
копие от неговото СУМПС. В случая в законоустановения срок такава
декларация не е подадена от собственика на МПС, а същият директно е
обжалвал фиша в съда.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на
нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на
санкционираното лице.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4
3
изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Съдът не
приема за основателно, направеното в жалбата възражение, че ЕФ бил
съставен и връчен на санкционираното лице в нарушение на процесуалните
правила на закона без разписка и снимков материал, тъй като ЕФ е съставен
след събиране и приобщаване на всички необходими доказателства по АНП и
в изпълнение на горецитираната разпоредба. Както се посочи по-горе, за
неговото връчване е изготвен надлежен документ- разписка, подписана
надлежно от жалбоподателя (факт, който не се оспорва от същия) и екземпляр
от нея не се връчва на нарушителя, нито пък към ЕФ се връчват снимките,
изготвени от АТСС.
На следващо място съдът не споделя и направеното в жалбата
възражение за липса на описание на мястото на извършване на нарушението в
ЕФ, тъй като не откри порочност на акта в тази насока. Твърди се в жалбата,
че в ЕФ като място на нарушението било описано кръстовище между улиците
„С.С.“ и „Д.Г.“ каквото не съществувало. В ЕФ е посочено място на
нарушението- бул. „С.С.“ №10, а посоката на движение на МПС е била към
кръстовище с ул. „Д.Г.“, като извършената справка на интернет-
приложението „Гугъл карти“ показва, че тези две улици се пресичат и
образуват кръстовище. В допълнение следва да се посочи, че съдът не откри
порочност в ЕФ и в останалата част от съдържанието му като санкционен акт,
тъй като освен по място нарушението е описано и по време и начин на
осъществяване. Неприемлвило е и възражението, че в описанието на
нарушението липсвало обстоятелство относно ограничението на скоростта и
така не ставало ясно защо разрешената скорост за движение е 50 км/час.
Видно от ЕФ е че нарушението е извършено в населено място. Закон за
движение по пътищата е категоричен, че движението в населено място се
извършва със скрост не повече от 50 км/час и не е необходимо да има
обозначаване на скоростта в населено място с нарочен пътен знак определящ
4
тази разрешена скорост, освен ако в определени пътни участъци в населеното
място не е наложително скоростта да бъде ограничена още, т.е. по-малко от
предвидената в закона скорост на движение в населеното място.
В ЕФ е посочена и нарушената правна норма. По този начин достатъчно
ясно и детайлно е описано извършеното нарушение, което прави възможна в
гарантирания от закона обем защитата против него.
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото
съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е.
отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на
фотосите.
По-нататък съдът намира, че от моментните фотоснимки,
придружаващи ЕФ (л.10-14), имащи статут на веществено доказателствено
средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че същите
са заснети от техническото средство, с което е било регистрирано
нарушението и са напълно валидни и изготвени в съответствие с
техническите изисквания (виж Ръководство за работа със СПУКС).
Съдът намира, че визираните реквизити в долната част на фотосите и
по-конкретно на снимка № 0213657 (л.13), а напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй
като камерата е насочена и е засякла автомобила, движещ се по пътя на бул.
„С.С.“ №10 с посока на движение към кръстовище с ул. „Д.Г.“ (виж снимка на
разположението на АТСС на л.9), а видно от фотосите от АТСС точно там се
движи процесният автомобил (виж снимки от АТСС към ЕФ). От снимките се
установява, че в момента на засичане в пътната лента, където се движи
процесния автомобил в същата посока след него се движи друг лек
автомобил. Следва обаче да се има предвид, че системата от процесния вид
измерва скоростта на движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на
работа е основан на лазерния модул, който може да произведе стойност на
базата на излъчен лъч, отразен от преминаващи превозни средства. Лазерният
импулс се отразява от МПС и се връща към системата, като за всички заснети
МПС, които са индексирани с превишена скорост има съхранени данни в
5
локална база, които могат да се възпроизвеждат с възможност за предаване на
разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал.
Тоест, от установеният принцип на работа на АТСС става ясно, че тя не
допуска съмнение относно това за кой автомобил е регистрираната отчетена
скорост.
На следващо място съдът намира, че процесното техническото средство
е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на
установяване на нарушението е било технически изправно (виж
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протоколи от проверка
на л.16-18). Поради тази причина няма съмнение относно вида и
първоначалната и последваща техническа годност на АТСС.
От приложената снимка към Протокол за използване на АТСС (л.9) пък
е видно, че е заснето и разположението на АТСС, непосредствено преди
започването на работния режим на системата (18.10.2019 г., 09,22 ч.) и
съответства на данните от протокола за използване на АТСС, съставен
съгласно чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Тоест изпълнено
е императивното изискване на посочената разпоредба. Съставен е и протокол
за използване на АТСС като в същия са посочени всички изискуеми от закона
реквизити (виж протокола на л.8).
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай,
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. на министъра на вътрешните работи.
При установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс от минус
3 км/час от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка
допустима за техническото средство за измерване, поради това посочената на
снимковия материал, отчетената скорост на движение на МПС от 64 км/час,
съответства на описаната в ЕФ скорост от 61 км/час или превишение на
скоростта с 11 км/час.
В настоящия казус с оглед на приложимата посочена по-горе наредба,
редът за засичане скоростта на МПС и производството за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя са спазени.
6
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане
на предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер, съответен на
стойността на превишението на скоростта. Поради твърдо определения в
закона размер на глобата, а именно 50 лева за превишение от 11 до 20, т.е.
размерът на глобата е твърдо фиксиран и съдът няма правомощия и
възможност да го коригира.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя за изтекла погасителната
давност за издаване на ЕФ и санкционирането му с адм. наказание, тъй като
от датата на извършване на нарушението до датата на връчване на ЕФ били
изминали две години и седем месеца.
Това възражение не намира своята законодателна подкрепа.
Електронните фишове по своите последици се приравняват на наказателните
постановления, съгласно чл.189 ал.8 и ал.11 от ЗДвП, т.к. се издават за
констатирани административни нарушения. При това положение за тях важат
общите правила за давностните срокове, относими към НП. Според
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за обстоятелствата
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия
на ВАС.
Императивната разпоредба на чл.80 ал.1, т.5 от НК разписва, че за
наказанията, извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода
повече от една година, наказателното преследване се изключва по давност,
когато не е възбудено в продължение на три години. Тоест с изтичането на
този срок от извършване на административното нарушение изтича и
давността за административнонаказателно преследване.
В ЗАНН не е предвидено друго нито за тригодишната давност по чл.80
ал.1 т.5 от НК, нито за абсолютната, предвидена в чл.81 ал.3 от НК, поради
което тези институти са напълно приложими и при
административнонаказателните производства, по силата на чл.11 от ЗАНН.
В чл.82 от ЗАНН се съдържа единствено регламентация на давността за
изпълнение на наказанието, наложено с влязло в сила НП. В случая обаче ЕФ
7
не е влязъл в сила и не тече изпълнителската давност съгласно тази
разпоредба.
В случая АНП е започнало с установяване на административното
нарушение, извършено на 18.10.2019 г. Тъй като, съгласно разпоредбата на
чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП сред задължителните реквизити на ЕФ не попада
датата на неговото издаване и такава не се сочи в ЕФ, то съдебната практика е
наложила разбирането че при липса на данни кога е бил издаден ЕФ, се
приема, че това е датата, на която е извършено нарушението. От тази дата
започва да тече тригодишният срок за наказателно преследване и в случая той
изтича на 18.10.2022 г. Освен това от Справката за нарушител/водач (л.19) се
установява, че обжалваният ЕФ е съставен на 20.11.2019 г., тоест 33 дни след
извършване на нарушението. Казано с други думи към датата на връчване на
ЕФ- 22.05.2022 г., а и към настоящия момент, този срок не е изтекъл, поради
което и наказателното преследване не е погасено по давност.
В допълнение следва да се посочи и че сроковете по чл.34 от ЗАНН за
съставяне на ЕФ също са спазени, имайки предвид посоченото по-горе във
връзка с приетата дата за съставяне на санкционния акт.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че издаденият ЕФ
следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на делото основателна е претенцията на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Искането е направено своевременно в хода на съдебното производство и на
основание чл.63д ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР- Пазарджик- органът издал ЕФ. С оглед
разпоредбата на чл.63д ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде
определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по
предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение
от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно
заседание без разпит на свидетели, а само с приемане на писмени
доказателства, в което обаче не участваше процесуалния представител на
АНО, като единствено от същия е представено аргументирано писмено
8
становище. Поради това и съдът счита, че следва да присъди минималния
предвиден в наредбата размер на юрисконсултското възнаграждение, а
именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.5 във вр. с ал.9 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик в настоящи си състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3177469 издаден от
ОДМВР- Пазарджик, с който на Г. Л. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
обл.Т., общ.П., ж.к М. №***, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2
от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50
(петдесет) лева, като законосъобразен.
ОСЪЖДА Г. Л. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. П., обл.Т., общ.П., ж.к
М. №110, вх.А, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр.
Пазарджик, представлявана директор, разноски в размер на 80 (осемдесет)
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9