Р Е Ш Е Н И Е
№74/5.2.2021г.
гр.
Пазарджик, 05.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Лесенски адм. дело № 1238 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК
във връзка с чл. 118 от КСО и е образувано по жалба на Р.П.Ч. *** против
Решение № Ц1012-12-133#1/09.10.2020
г. на Директор на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
121-00-5447-3/24.08.2020 г.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането, с
което е отказано отпускане на обезщетение за безработица, потвърдено с
атакуваното решение, издаването му в нарушение на материалния закон. Иска се
отмяна на решението, с което е потвърден този отказ, след което преписката да
бъде върната на ТП на НОИ Пазарджик за ново произнасяне по заявлението за отпускане на парично
обезщетение за безработица на жалбоподателката.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа
жалбата и застъпва становище с искане за отмяна на атакуваното разпореждане,
потвърдено с решението на ответника. Претендира присъждането на разноски.
Процесуалният
представител на ответника в писмено становище оспорва жалбата. Моли за нейното отхвърляне
и прави искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Пазарджик, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От приетата по делото
административна преписка и приобщените към нея доказателства се установява, че административното
производство е започнало по подадено от жалбоподателката заявление с вх. №
538 от 04.08.2020 г.
чрез Директора на „Бюро по труда“ Пазарджик до Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което Р.П.Ч.
е поискала да
ѝ бъде отпуснато/изплатено парично обезщетение за безработица.
В хода на административното
производство е установено, че жалбоподателката отговаря на положителните
предпоставки по чл.54а от КСО, съгласно който: „Право на парично обезщетение за
безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца
преди прекратяване на осигуряването.
В същото време обаче
е установено, че жалбоподателката има отпусната пенсия за старост от Руска
федерация с начална дата 18.06.2013 г.
С Разпореждане №
121-00-5447-3/24.08.2020 г. на
длъжностното лице по осигуряване за безработица е отказано да бъде отпуснато/изплатено
парично обезщетение за безработица, тъй като Ч. има отпусната пенсия за старост
от Руска федерация с начална дата 18.06.2013 г. Разпореждането е
атакувано с жалба в срок, като е постановено Решение № Ц1012-12-133#1/09.10.2020 г. на Директор на ТП на НОИ
Пазарджик, с което е
потвърдено разпореждане № 121-00-5447-3/24.08.2020 г. на ръководителя за осигуряване за
безработица, с което е отказано отпускането на парично обезщетение за
безработица на жалбоподателката. Това е довело и до подаване на процесната
жалба и образуване на настоящото съдебно производство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от
оспорването, тъй като по негово заявление за отпускане на обезщетение за безработица,
е последвал отказ. Жалбата е подадена в срок.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
По делото са налице редица
безспорни обстоятелства. Не се спори, че жалбоподателката е лице, за което са
внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица"
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването. Не се спори, че на жалбоподателката е отпусната пенсия за
старост от Руска федерация с начална дата 18.06.2013 г. в размер на 3253,41
рубли (около 70 лева) за осигурителен стаж 26 години, 1 месец и 11 дни. Това се
доказва и от събраните по делото писмени доказателства.
На основание чл. 54а, ал.
1, т. 2 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат
лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които не са придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в Република България, алтернативно - пенсия за
ранно пенсиониране в Република България, алтернативно - пенсия за старост в
друга държава. Цитираната разпоредба най-общо визира придобито право на пенсия
за старост в друга държава без да регулира въпросите във връзка с естеството на
пенсията, нейната съпоставимост с пенсията за осигурителен стаж и възраст и
пенсията за ранно пенсиониране в Република България, както и осигурителния
статус на лицата според българското законодателство.
При това
положение в сходен като настоящия казус с Решение
№ 7728 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 855/2015 г., VI о., докладчик
съдията Румяна Папазова, върховните съдии са приели, че: „Когато
разпоредбите са неясни, те се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на
други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото
на Република България (чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове). В този смисъл
разпоредбата на чл. 5 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че в
случаите на непълна или противоречива нормативната разпоредба съдът разглежда и
решава делата според общия им разум. Както старостта, така и безработицата,
представляват предвидени от чл. 2, ал. 1
от КСО задължителни осигурителни рискове, които при настъпването им
причиняват невъзможност за осигуреното лице да се издържа от доходи от полагане
на труд. Създаденото с чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО отрицателно условие има за цел да
предотврати едновременното и припокриващо се получаване на две осигурителни
плащания на две различни основания и от два различни фонда, които равностойно
заместват доходите от трудова дейност при невъзможност на осигуреното лице да
полага труд поради старост или поради уволнение. Именно с тази цел е предвидено,
че лицата, които към датата на прекратяване на осигуряването са подлежали на
осигуряване за риска "безработица" и за които осигурителните вноски
са дължими и платени, могат да бъдат лишени от парично обезщетение по времето,
когато не работят. По презумпция през това време лицата могат да се издържат от
равностойни по размер доходи от пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. при
ранно пенсиониране според българското законодателство или от пенсия за старост
според законодателство на чужда държава. От анализа на текста на разпоредбата
следва извод, че трите алтернативно предвидени права на пенсии пораждат
еквивалентни правни последици по отношение доходите и имущественото състояние
на лицето. За да се постигне целта на закона, следва придобитата от осигуреното
лице пенсия за старост в друга държава да се отпуска при условия, съотносими с
тези при отпускането на пенсия за осигурителен и стаж по българското
законодателство, така че да се постигне съизмеримост на пенсиите. Както общата
разпоредба на чл. 68 от КСО, така и специалните разпоредби за отпускане на
пенсия при ранно пенсиониране по КСО, поставят изисквания за продължителност на
осигуряването и на придобития осигурителен стаж, който се зачита за отпускане
на пенсията и е от съществено значение при определянето на размера ѝ.
При наличие на
неяснота в закона и с оглед на изложените по-горе правни съображения следва да
се приеме, че под придобито право на пенсия за старост в друга държава
разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО има предвид пенсия, равностойна по
същност и ефективност на пенсията за осигурителен стаж и възраст по българското
законодателство. При положение, че получаваната пенсия за старост в друга
държава е частична по отношение на общия придобит осигурителен стаж и доход, а
за придобития осигурителен стаж в Република България лицето няма придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и ако започне трудова дейност по
трудово или приравнено правоотношение в страната ще е задължено да се осигурява
за безработица съгласно българското законодателство, следва да се приеме, че
при настъпване на осигурителното събитие "безработица" същото лице
има право на заместващите доходи от парично обезщетение за безработица.
Аргумент в подкрепа на това тълкуване е и липсата на законова забрана за
съвместяване на осигурителното плащане за парично обезщетение за безработица с
осигурителното плащане за пенсия за инвалидност“.
Настоящият
съдебен състав няма какво да добави към тези мотиви. Те са напълно относими и
към настоящия казус. В случая жалбоподателката Ч. е лице, което към датата на прекратяване
на осигуряването 01.08.2020 г. не е придобило право на пенсия за осигурителен
стаж в Република България - изпълнява условието за навършена възраст, но не за
продължителност на осигурителен стаж при необходим осигурителен стаж 35 години
и 10 месеца по чл. 68 от КСО. В Руската Федерация на жалбоподателката е била
отпусната пенсия за старост при изпълнение на условието за навършена 55-годишна
възраст съответно на придобития трудов стаж от 26 години, 1 месец и 11 дни със
зачитането на осигурителния (трудовия) стаж, придобит на територията на
Република България в размер на 6 години, 9 месеца и 6 дни. Видно е, че получаваната
пенсия за старост на жалбоподателката в друга държава е частична по отношение
на общия придобит осигурителен стаж и доход, а за придобития осигурителен стаж
в Република България тя няма придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, поради което Ч. е задължена да се осигурява за безработица съгласно
българското законодателство (което е и сторила) и съответно при настъпване на
осигурителното събитие "безработица" има право на заместващите доходи
от парично обезщетение за безработица.
В този смисъл дори
размерът на отпуснатата пенсия в Руската федерация е символичен и не може да
бъде възприет за изместващ правото на обезщетение за безработица в България.
Създаденото с чл. 54а, ал. 1, т.2 от КСО отрицателно условие има за цел да
предотврати едновременното и припокриващо се получаване на две осигурителни
плащания на две различни основания и от два различни фонда, които равностойно
заместват доходите от трудова дейност при невъзможност на осигуреното лице да
полага труд поради старост или поради уволнение, какъвто е и конкретният
случай, тъй като се касае за прекратяване на трудовия договор на
жалбоподателката на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ. За да се постигне целта на
закона, следва придобитата от осигуреното лице пенсия за старост в друга
държава да се отпуска при условия, съотносими с тези при отпускането на пенсия
за осигурителен стаж по българското законодателство, така че да се постигне
съизмеримост на пенсиите.
В тази насока,
освен посоченото решение на ВАС, са налице и други произнасяния – например
Решение № 11931 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14309/2015 г., Решение №
7728 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 855/2015 г., Решение № 4716 от
20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7711/2015 г., Решение №
14597/04.12.2014 по адм. дело № 8783/2014 г. на ВАС, 6 отд., Решение №
4931/26.04.2016 г. по адм. дело № 9122/2015 г., на ВАС, 6 отд. и
други, в които Върховният
административен съд е имал възможността да се произнесе за дължимост на парично
обезщетение за безработица, само при положение, че получаваната пенсия за
старост в друга държава е частична по отношение на общия придобит осигурителен
стаж и доход и по размер е много по-ниска от минималния размер на пенсията в
Република България, като лицето не трябва да е придобило право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Само в тази хипотеза се приема, че при настъпване
на осигуреното събитие "безработица" същото лице има право на
заместващите доходи от парично обезщетение за безработица.
Поради изложените съображения,
съдът счита, че в случая по подаденото заявление за отпускане на обезщетение за
безработица е постановен незаконосъобразен отказ, който следва да бъде отменен,
като преписката бъде върната на Директора на ТП на НОИ Пазарджик за ново
произнасяне по заявлението на жалбоподателката.
При
този изход на делото и с оглед направеното искане от страна на пълномощника на
жалбоподатеката за присъждане на сторените разноски, съдът следва да осъди
ответника да ѝ ги заплати. Те са в размер на 150 лв. съгласно
представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно Решение № Ц1012-12-133#1/09.10.2020 г. на Директор на ТП на НОИ
Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 121-00-5447-3/24.08.2020 г.
ВРЪЩА преписката на компетентния
орган при ТП на НОИ Пазарджик за ново произнасяне по Заявление с вх. № 538 от
04.08.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от Р.П.Ч.
***, в съответствие със задължителните указания по тълкуване и прилагане на
закона, дадени в мотивите на настоящето решение.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ Пазарджик да заплати на Р.П.Ч. с ЕГН **********,*** сторените по
делото разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/