ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 331
гр. Перник , 23.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500175 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Ай Тръст" ЕООД против разпореждане №
260149/19.01.2021г. по ч.гр. д. № 52/2021 г. на РС - Радомир, в частта за отхвърляне
заявлението по чл. 410 ГПК срещу Й.И. за сумите: 275,64 лв. - възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; 87,26 лв. – законна лихва за забава по договор за
предоставяне на поръчителство за периода 11.09.2018 г. – 17.09.2020г. и 56,87лв. -
административни разноски.
В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на РС: за
неспазване изискването на чл. 16 ЗПК; на длъжника не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне в нарушение на чл. 146 ЗЗП, с твърдението, че
предоставянето на обезпечение не е условие за договора за кредит и няма санкции за
длъжника, ако избере необезпечен кредит и доколкото в случая е налице индивидуално
договаряне; че възнаграждението за поръчителство цели заобикаляне на ЗПК и
неоснователно обогатяване и води до оскъпяване на кредита; че в изчисляването на ГПР
следва да се включи и възнагр. за поръчителство, както и по отношение изводите на РС за
недължимост на адм. разноски за събиране на вземането, като се иска отмяната на
разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение за сумите.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Пернишкият окръжен съд при въззивна проверка на обжалваното разпореждане, след
като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно
1
всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Ч.гр. д. № 51/2020 г. на РС - Радомир е образувано по реда на чл. 410 от ГПК от „Ай
Тръст" ЕООД срещу Й.И. за суми за главница, договорна възнаградителна лихва, мораторна
лихва по кредит, включително и вземания за 56,87 лв. - административни разноски, 275,64
лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 87,26 лв. - мораторна
лихва по договор за поръчителство, твърдени като плетени от заявителя като поръчител на
длъжника по договор за кредит № *** г., сключен между длъжника и „Кредисимо" ЕАД,
съответно дължими от кредитополучателя. Заявлението е отхвърлено от РС в обжалваната
част по подробни мотиви, че претенциите се основават на неравноправни клаузи, които
нарушават императивни норми, респ. имат за цел заобикаляне на ЗПК.
Настоящият състав на Пернишкия окръжен съд намира, че разпореждането в
обжалваната част е правилно като краен резултат, а разглежданата жалба е неоснователна,
по следните съображения:
От чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е
длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите
нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована
вероятност за това.
Относно сумата 275,64 лв. според индивидуализацията в т. 12 от заявлението, между
страните е уговорено възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД за това, че по договор за
поръчителство от *** г. отговоря солидарно с длъжника за задълженията му по сключения
на същата дата с “Кредисимо” ЕАД договор за кредит. Съгласно Приложение № 1 към
договор за предоставяне на поръчителство, при предоставен кредит от 600лева за срок от 13
месеца възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 44,29 лева месечно за
срока на договора за кредит или общо 575,77 лева.
От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че ако потребителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо
лице-поръчител, заявлението за кредит се разглежда в рамките на 48 часа, като срокът за
одобрение за отпускане на кредит е 24 часа. При непосочване на обезпечение, заявлението
за кредит се разглежда в 14-дневен срок. Налице е неравноправно третиране на клиенти на
кредитора с оглед срока на разглеждане на заявлението за не/посочилите, че ще обезпечат
вземането с поръчителство на ЮЛ-поръчител, което и следва да е одобрено от
кредитодателя. Изискването за обезпечение за разглеждането на кредита в малък срок е и
злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя, който очевидно има нужда от
средствата. Финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на
потребителя съгласно чл. 16 ЗПК /за което са предоставени редица правомощия да изисква и
2
събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави
заемната сума/, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта
от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и др.
плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.
На следващо място, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит. От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че "възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство" е пряко свързано с кредита и са едно цяло, тъй като
задължението към поръчителя е неделимо от задължението по кредита и е известен на
кредитора при подписването му, т.е. възнаграждението е "общ разход по кредита" по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и затова следва да се включи в общия размер на
плащанията по кредита, но не е бил отразен като такъв в "ГПР" по договора за кредит, нито
в Приложение № 1 и пог. план към същия договор. При сключването на поръчителството
като част от договора за кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и за
индивидуално договаряне, особено след като едноличен собственик на капитала на
заявителя е “Кредисимо” ЕАД, видно от Търговския регистър, т.е. ЮЛ – поръчител, което е
предварително одобрено от кредитора е свързано с него лице. Налице е значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за
добросъвестност, в частност-лишава длъжника от избор и възможност за индивидуално
договаряне. Всичко това сочи, че целта на договора за поръчителство е плащане в полза на
кредитора, което е разход пряко свързан с кредита, който не е включен в ГПР по кредита, а
представлява прикрито допълнително възнаграждение по кредита извън договорната лихва,
което води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на
потребителя, които ако се включат в ГПР би се стигнало до надхвърляне на максимума от 50
% по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Чрез позволени от закона средства - създаване от кредитора на
негово собствено дружество, чиято печалба се формира основно от възнаграждения по
договори за поръчителство в полза на собственика му за задължения на клиенти на този
собственик, се постига заобикалянето на чл. 19 ЗПК. Заобикаля се и ограничението на чл. 33
от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло
свързана с усвояването и управлението на кредита. Възнаграждението за поръчителство е
95,96 % от размера на предоставения кредит и на практика заемополучателят връща на
заемодателя два пъти цялата получена главница и плаща и възнаградителна лихва. Това
следва и от клаузата на чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство, с която се дава право на
заемодателя да получи всички плащания, които според договора за поръчителство се дължат
на самия поръчител. В този смисъл доводите в жалбата, че заемополучателят изрично е
3
изразил искане за сключване на договор за поръчителство, е несъстоятелен, тъй като се касае
за заобикаляне на закона – чл. 33 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, и следователно нищожност на осн. чл.
21, ал. 1 ЗПК. След като по изложените съображения длъжникът - кредитополучател не
дължи заплащане на възнаграждение за поръчителство, то това се отнася и за акцесорните
задължения за лихви за забава върху това възнаграждение.
Идентични на горните са и изводите за сумата 56,87 лв. - административни разноски.
За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано и доказано реалното му
извършване, но в заявлението по чл. 410 ГПК разходите са посочени общо като липсва
посочване и данни дали въобще и дали именно в този размер от 56,87 лв. са направени
някакви конкретни разноски по събиране на вземането, поради което претендирането му в
този вид отново противоречи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на
страните, което води до недължимост от длъжника и за тях. Не води до друг извод, че в ОУ
като разходи за сметка на кредитополучателя са посочени разноски за извънсъдебно и/или
съдебно събиране на вземането, доколкото са посочени само като евентуални разходи, а
изброените едва в жалбата такива „изпращане на напомнителни писма, покани, провеждане
на разговори и др.", както се прие по-горе не е обосновано и доказано реалното им
извършване. На следващо място, съгласно съображение 8 от Директива 2011/7/Е (§12 от ДР
на ЗИД на ТЗ, ДВ бр.20/28.02.2013 г.) "Обхватът на същата следва да се ограничи до
плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки ...". Съобразно
приложното поле, предвидено в чл. 1, т.2 от директивата - да се прилага за всички
плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки и предвид дадените
определения в чл. 2, т.1 и т.3 от директивата за "търговска сделка" и "предприятие", съдът
намира, че обезщетение за разноски е неприложимо при сключен потребителски договор с
физическо лице. Правилото на чл. 78 ЗЗД е неприложимо, тъй като касае разходите,
направени от страната която изпълнява, а не от тази която търси принудително липсващо
изпълнение.
С оглед гореизложеното, възнаграждението за поръчителство, лихвите за забава върху
това възнаграждение и адм. разноски противоречат на добрите нрави и в равна степен са
неравноправни клаузи, съответно са и нищожни съгл. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, чл. 21, ал. 1
и чл. 24 от ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП – основанията по чл. 411, ал. 2, т.2 и 3 ГПК. В
съответствие със закона РС е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията,
предмет на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260149/19.01.2021г. по ч.гр. д. № 52/2021 г. по
описа на Районен съд - Радомир в обжалваната част.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5