Р Е Ш Е Н И Е
№…………
13.03.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
възз. граждански състав
на ДВАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: КОНА ДОЧЕВА
Прокурор: …………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 30 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1942/11.12.2018 г., Плевенски районен съд по гр.
дело № 6783/2018 г. по описа на същия съд е осъдил на основание чл.144 от СК В.Б.И., ЕГН **********,
адрес: *** да заплаща на С.В.И., ЕГН **********, адрес: ***, пл. „***” бл.1,
вх.А, ап.13, ет.4, като учаща редовно във висше учебно заведение, месечна
издръжка в размер 100лв., считано от 25.09.2018год. за предвидения срок на
обучение, до навършване на двадесет и пет годишна възраст, като за разликата до
претендираните 250лв. е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан.
Осъдил е на основание чл.71 от ГПК В.Б.И., ЕГН
**********, адрес: *** да заплати по сметка на Плевенски районен съд държавна
такса върху уважения размер на иска – 144лв.
Осъдил е на основание чл.78 ал.3
от ГПК С.В.И., ЕГН **********, адрес: ***, пл. „***”
бл.1, вх.А, ап.13, ет.4 да заплати
на В.Б.И., ЕГН **********, адрес:
*** разноски по делото за един адвокат съразмерно отхвърлената част на
иска - 266,67лв.
Постъпила е въззивна жалба от В.Б.И.
чрез защитника му – адв. Й.Я. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, с която се
обжалва постановеното решение на Плевенски районен съд в частта му, с която В.Б.И.
е осъден на основание чл.144 от СК да заплаща месечна издръжка на пълнолетната
си дъщеря С.В.И., считано от 25.09.2018 г. Въззивникът счита, че в обжалваната
му част решението е необосновано и постановено в нарушение на закона.
Неправилен и необоснован на събраните по делото доказателства е изводът на
съда, че В.Б.И. е в състояние да заплаща издръжка в размер на 100 лв. месечно
на пълнолетната си дъщеря, тъй като, съгласно чл.144 от СК даването на издръжка
не трябва да създава особени затруднения на родителя, против когото е насочен
искът. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, доходите,
семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото
лице. От представените по делото писмени
доказателства е установено, че въззивникът получава брутно месечно трудово
възнаграждение в размер на минималната заплата за страната, а именно 510 лв.,
не притежава собствено жилище, нито други недвижими имоти, не притежава
автомобил, няма влогове и няма други доходи, освен тези, от заплата. Освен
това, има и сериозни здравословни проблеми, тъй като страда от хипертонична
болест на сърцето и след претърпян инсулт непрекъснато е на лекарства. Счита,
че на този етап имущественото му състояние, получаваните от него доходи и
здравословното му състояние не му позволяват да отделя средства и за издръжката
на пълнолетната си дъщеря, поради което моли Окръжния съд, да отмени решението на
Плевенски районен съд в частта, с която е осъден да заплаща 100 лв. месечна
издръжка на дъщеря си и да постанови решение по същество, с което да отхвърли
предявения иск с правно основание чл.144 от СК, със законните последици.
В законоустановения срок не е
постъпил писмен отговор от въззиваемата С.В.И..
В съдебно заседание същата се е
явила лично, като изразява становище, че решението на Плевенски районен съд е
правилно и моли, въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като бъде
оставено в сила първоинстанционното решение.
Окръжният
съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 144 СК родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца,
ако последните не могат да се издържат от доходите и имуществото си, когато
учат редовно в средни или висши учебни заведения за предвидения срок на
обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на
25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение. Тази издръжка обаче
не се дължи безусловно, както задължението на родителите за издръжка на
непълнолетни деца по чл.
143, ал. 1 СК,
защото законът предвижда, че издръжка на пълнолетни деца се дължи, ако
родителите могат да я дават без особени затруднения.
Правилно и изцяло на основание на
събраните по делото доказателства съдът е установил фактическите положения по
делото, а именно, че въззиваемата и въззивникът са дъшеря и баща, че С.И. е
навършила пълнолетие, но продължава своето образование във висше учебно
заведение, както и доходите на бащата и това, че страда от заболяване – високо
кръвно налягане. Тези факти като цяло са и безспорни между страните.
В случая предпоставките, визирани във
фактическия състав на нормата на чл. 144 СК, са налице - ищцата учи редовно във висше училище в предвидения срок за обучение. Тя не е навършила
предвидената пределна 25-годишна възраст. Не се
твърди и не се установи да има някакви доходи или имущество, от което да може
да се издържа.
Спорен е въпросът може ли
въззивникът В.И. да дава издръжка на своето навършило пълнолетие дете без
същата да съставлява особено затруднение за него.
От представените по делото
доказателства се установява, че въззиваемата С.И. не притежава собствено
имущество, от което да се издържа, както и не реализира доходи от трудово
правоотношение. Според
общото правило, установено в чл.
154, ал. 1 ГПК,
всяка страна следва да докаже в процеса пълно и пряко онези обстоятелства, на
които се позовава и от които черпи благоприятни последици за себе си.
Проектирано върху настоящия казус, това означава, че ответникът, който не
оспорва твърдените от ищцата факти, от своя страна
следва да докаже обстоятелствата, от които може да се направи извод, че
даването на издръжка би съставлявало затруднение за него. В тази връзка съдът
намира, че възражението му, че даването на издръжка за пълнолетната му дъщеря би съставлявало
особено затруднение за него, е неоснователно. В закона няма легално определение
за понятието "особени затруднения", но същността му лесно може да се
изясни, като се има предвид същността на издръжката като задължение за
доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. Следователно дали са
налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните
възможности на родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства,
които пряко рефлектират върху тези материални възможности.
Действително доходът на баща й е
в размер на минималната работна заплата от 510лв. Той също е декларирал, че не
притежава недвижими имоти и автомобили, т.е. липсва друг източник на доход,
освен заплатата му.
Същевременно обаче доходът му,
макар и в размер на МРЗ е над социалния минимум за страната, а от своя страна
дъщеря му не реализира никакъв такъв и на практика живее само с отделената от
майката издръжка, която работи като медицинска сестра и едва ли реализира
значително по-висок доход. По делото няма представени данни въззивникът да има
задължение за издръжка към друго лице или да има разходи над обичайните за
наем, лекарства и т.н. Заболяването му не се отличава с особена тежест /няма
решение на ТЕЛК, намалена работоспособност и т.н./. Ето защо за него не би
съставлявало особено затруднение да заплаща определената от съда издръжка в
размер на 100лв. месечно.
Предвид гореизложеното, Окръжният
съд приема, че обжалваното Решение на Плевенски районен съд е валидно,
допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с
разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и
поради това следва да бъде потвърдено. Предвид подробността и
обстоятелствеността на изложените към първоинстанционното решение мотиви
въззивната инстанция препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.
чл.272 от ГПК Решение № 1942/11.12.2018 г., постановено по гр. дело № 6783/2018 г. по описа на Плевенски районен съд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3
т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: