Решение по дело №1325/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1016
Дата: 4 юни 2021 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия: Мая Недкова
Дело: 20213100501325
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1016
гр. Варна , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100501325 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е жалба вх. № 05980/12.04.2021г. на ЕЛ. ЗЛ. П. ЕГН ********** - чрез
процесуалния му представител –адв. Д.П. -ВТАК, в качеството й на длъжник срещу
действия на ЧСИ Станимира Костова- Данова,рег.№ 718, район на действие – район на
ВОС, обективирани в отказ от 24.03.2021г. за изменение на приетите по изпълнителното
дело разноски в размер на 1358.33лв., представляващи адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя, по изпълнително дело № 20217180400029.
В жалбата се излага, че след получаване на ПДИ, както и за актуален размер на
дълга, в срока за доброволно изпълнение на 19.04.2021г., в качеството си на длъжник е
внесла по сметка на ЧСИ сумата от 49 350.43 лева,посочен от съдебния изпълнител като
актуален такъв. На 22.03.2021г. била уведомена от ЧСИ, че дължи и сумата от 1358.33 лева
представляваща разноски в изп.производство претендирани от взискателя „Уникредит
Булбанк“ АД.В срок - на 23.03.2021г. е поискала от ЧСИ да редуцира претендираното
адвокатско възнаграждение. На 24.03.2021г. бил постановен обжалвания отказ. На
01.04.2021г. сумата за претендираното адвокатско възнаграждение била преведена от нея по
сметка на ЧСИ. Твърди се, че ако съдебния изпълнител е пропуснал да посочи дадена сума в
ПДИ е незаконосъобразно да се предприемат последващи изпълнителни действия за тази
част от дълга , която е не е включена като размер в поканата. Твърди се, че с оглед
развитието на изп.производство и осъществено проц.представителство, посочената сума е
прекомерна, още повече, че има плащане в срока за доброволно изпълнение. Останалите
твърдения в жалбата са неотносими към предмета на настоящото произнасяне.
Претендира се отмяна на обжалвания отказ и намаляване на дължимите разноски в
1
полза на взискателя съобразно осъщественото процесуално представителство, както и
присъждане на разноски за настоящото производство.
Въззиваемият – „Уникредит Булбанк“ АД - взискател в изпълнителното
производство,чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение , като се излагат аргументи, че
претендираното адвокатско възнаграждение е съобразен с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същото е минимално
съобразно размера на дълга и осъщественото процесуално представителство, поради което
възнаграждението по чл.10 т.2 от Наредба 1 от 09.07.2004г. се дължи.Претендира оставяне
на жалбата без уважение.
На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ЧСИ Станимира Костова - Данова е приложила
писмени мотиви към жалбата, в които е описал извършените процесуални действия по
изп.дело. Изложила е и доводи за неоснователност на жалбата поради съответствие на
договорения и приет от него адвокатски хонорар с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приложил е копие от изпълнително
дело .
Изпълнително дело № 20217180400029 е образувано на 21.01.2021г. в кантората на ЧСИ
Станимира Данова, per. № 718, въз основа на изпълнителен лист от 26.11.2020 г., издаден по ЧГД
11997/2020 г. по описа на PC -Варна, с който се ОСЪЖДАТ: „Феромен 2006" ЕООД, ЕИК
*********, адрес: град Варна, ж.к. Възраждане, бл.56, вх.1, ет.4, ап.12; „Феромен" ООД, ЕЖ
*********, адрес: град Варна, ж.к. „Трошево", бл.19, вх. Г, ет.4 ап.40, Д. М. К., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ж.к. Възраждане, бл.56, вх.1, ет.4, ап.12, ЕЛ. ЗЛ. П., ЕГН **********, адрес:
град Варна, ж.к. Трошево, бл.19, вх. Г, ет.4, ап.40 и В. ЯН. П., ЕГН **********, адрес: град Варна,
ж.к. Трошево, бл.19, вх.Г, ет.4, ап.40 ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Уни Кредит Булбанк"
АД, ЕЖ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1040, район „Възраждане", ул.
„Св. Неделя" № 7 сумите, както следва: 38 931,27 лева, представляваща дължима главница по
договор за банков кредит овърдрафт № 8135/07.04.2009 г. и анекс № 1/01.04.2010; анекс №
2/29.04.2010; анекс №> 3/19.04.2011 г., анекс № 4/13.05.2011 г., анекс № 5/01.06.2011 г., анекс №
6/19.04.2012 г., анекс № 7/18.05.2012 г., анекс № 8/19.06.2012 г анекс № 9/26.06.2012 г., анекс №
10/31.05.2013 г., анекс № 11/28.04.2014 г; анекс № 12/24.04.2015 г., анекс № 13/21.04.2016 г., анекс
№ 14/28.04.2017 г. и анекс № 15/26.04.2018 г., допълнително споразумение от 26.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда
25.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 781,48 лева представляваща лихва за
просрочена главница за период от 20.02.2020 г. до 24.09.2020 г.; 41635 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 20.12.2018 г. до 24.09.2020 г., както и съдебно- деловодни
разноски за заплатена държавна такса в размер на 802,58 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 1358,33 лева.
В молбата си за образуване на изпълнителното производство, взискателя „Уникредит
Булбанк" АД, чрез адв. М., е поискал изпълнението по делото да бъде насочено към ипотекираните
в негова полза имоти: Апартамент № 410 в гр. Варна, ж.к. „Трошево", блок 19, вх. Г, ет. 4, както и
ПИ 041085 с площ от 3389 кв.м., находящ се в село Тополи, Община Варна както и извършване на
пълно проучване на имуществото на длъжниците, като съобразно установеното бъдат наложени
съответните обезпечителни мерки.Претендирани са и разноски за изпълнителното производство.
ЕЛ. ЗЛ. П., в качеството си на длъжник е получила ПДИ изх. № 3813/17.02.2021 г. на
09.03.2021 г.
С молба вх. № 04895/19.03.2021 г., жалбоподателя е поискала да и бъде издадено
удостоверение относно размера на дълга по делото, с оглед извършване на превод от Банка ДСК.
Такова е издадено с изх. № 6076/19.03.2021г., в което е посочено, че общото задължение по делото
2
към 19.03.2021 г. възлиза на сума в размер на 49 350.43 лв. Същия ден Е.П. е превела по сметка на
ЧСИ пълния размер на сумата.
С молба с вх. № 04908/19.03.2021 г., след издаване на удостоверението по делото,
взискателят „Уникредит Булбанк" АД е представил фактура за дължимото адвокатско
възнаграждение по делото, според която същото възлиза на 1358.33 лв. Приложени са към молбата
също копие на рамков договор за събиране на вземания, както и два анекса към него. Претенцията
на взискателя относно възнаграждението е съобщена на длъжника на 22.03.2021 г.
На 23.03.2021г. по делото е депозирано заявление от Е.П., с което същата е отправила
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение и е поискала възнаграждението
да бъде редуцирано до размер, определен в съответствие с извършените от взискателя действия по
повод образуването и воденето на изпълнителното дело. По депозираното възражение е
постановен отказ, с аргумент,че дължимото възнаграждение съобразно чл. 10 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да възлиза на сума в
размер на 1353.28 лв., съответно разликата до претенцията от 1358.33 лв. е минимална, поради
което изменението му не е оправдано. Така постановеният отказ е съобщен на Е.П. на 29.03.2021 г.
Видно от материалите по дело на 01.04.2021г. жалбоподателя е заплатил по сметка на ЧСИ
сумата от 1358.33 лева.
Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и
приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
Съгласно т.2 от ТР 3/2015г. по ТД 3/2015г. на ОСГТК на ВКС - На обжалване по реда
на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Посочено е в
мотивите на тълкувателното решение, че използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз
„постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт
на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски
по изпълнението.Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение,
в която се съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските.
С оглед изложеното настоящия състав приема, че съда дължи произнасяне по
обективиранато в жалбата възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималния размер на адв.хонорар за образуване и водене на изп. дело в
настоящия случай, предвид заявения интерес, е в размер на 1125,14 лева/без ДДС/,
1350,17лв.с ДДС,образуван по следния начин: 200.00 лева по чл.10 т.1 + 925,14 лева по
чл.10 т.2 вр. чл. 7 ал.2 т.4 от Наредбата. Заявения хонорар е в минималните размери
определени по наредба. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че по делото няма
осъществени от процесуалния представител на взискателя действия, поради което не се
дължи хонорар за процесуално представителство по т. 2 от чл.10 . Видно от материалите по
изп.дело процесуалния представител на взискателя е адресат на всички съдебни книжа,
получавал и изпълнявал е разпореждания на съдебния изпълнител. Следва да се има
предвид , че адв.хонорар/разноски по делото/ е заявен за плащане още с молбата за
образуване на изп.дело, като доказателства за извършването му са представени на
19.03.2021г. с молба вх.№ 04895 от същата дата. Видно от изх. № 6076/19.03.2021г.,на
удостоверение за актуалния размер на дълга, би могло да се предположи , че същото е
издадено след постъпване на молбата на взискателя с доказателства за извършване на
3
разноски,т.е. съобщаването им е следвало да бъде съобразено от ЧСИ. Следва да се вземе
предвид, че в жалбата има искане единствено за редуциране на размера на приетото
адвокатско възнаграждение, но не и възражения за изначалната му недължимост.
С оглед гореизложеното, възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява не
основателно и претендираното от „Уникредит Булбанк“ адвокатското възнаграждение не
следва да бъде редуцирано т.к. е в минималният размер, предвиден в Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. на Висшия адвокатски съвет,а обжалваното постановление на ЧСИ е правилно.
Предвид извода за неоснователност на жалбата, на въззивника не следва да се
присъждат разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът








РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалба вх. № 05980/12.04.2021г.
на ЕЛ. ЗЛ. П. ЕГН ********** - чрез процесуалния му представител –адв. Д.П. -ВТАК, в
качеството й на длъжник срещу действия на ЧСИ Станимира Костова- Данова,рег.№ 718,
район на действие – район на ВОС, обективирани в отказ от 24.03.2021г. за изменение на
приетите по изпълнителното дело разноски в размер на 1358.33лв., представляващи
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, по изпълнително
дело № 20217180400029.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Станимира Костова –Данова ,рег.№ 718,
район на действие – район на ВОС, за прилагане по изпълнително по изпълнително дело №
20217180400029.


Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5