№ 70
гр. Стара Загора , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20215500501332 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на К.С.М. против решение
№260248 от 18.03.2021г., постановено по гр.дело № 2336/2020г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, с което се отхвърля предявения от К.С.М., ЕГН
**********, от *** против ТП на НОИ ***, иск с правно осн.чл.3, ал.1,
вр.чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР за признаване за установено, че К.С.М. е
полагал труд за периода 01.12.1976г. - 31.08.1982г. на длъжност „Проектант
МТ част", както и за периода 01.06.1987г.-30.10.1988г. на длъжност „Главен
технолог" в СД „А." ***, и това време да се зачете за трудов и осигурителен
стаж при пенсиониране, като неоснователен.
Въззивникът К.С.М. счита, че първоинстанционното решение е
необосновано. Твърди, че са налице предпоставките на чл.5 ал.2 от
ЗУТОССР. Също така намира, че представеното удостоверение по образец
представлява писмено доказателство по смисъла на чл.6 ал.2 от закона,
поради което и свидетелските показания се явявали допустими.
Моли съда да отмени същото като постанови ново, с което да уважи изцяло
предявения от него иск като основателен и доказан.
1
Въззиваемият НОИ-Стара Загора изразява становище, че подадената жалба
е неоснователна. Въззивникът не бил представил достатъчно доказателства по
делото, които да удостоверяват наличието на трудов/осигурителен стаж за
процесния период, а при липса на начало на писмено доказателство счита, че
не следва да се кредитират свидетелските показания. Претендира отхвърляне
на подадената въззивна жалба като неоснователна и недоказана.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, намери за
установено следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 3, ал. 1, вр.
чл.1, ал.1, т.З от ЗУТОССР.
Ищецът К.С.М., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че
след завършване на средното си образование на 01.12.1976 година започнал
работа на длъжност „Проектант МТ част", на пълен работен ден, при
заплащане на определената, съгласно щатното разписание, заплата в СД „А."
***, където работил до 31.08.1982 г., общо 5 г. 9 месеца, след което напуснал
и започнал обучението си в ВИЗВМ в ***. След завършване на висшето си
образование отново се върнал на работа в СД „А." *** на длъжността „Главен
технолог" и работил като такъв от 01.06.1987 г. до 30.10.1988 год., общо 1 г. и
4 месеца, след което започнал работа като асистент в същия институт. За
работеното в СД „А."- ***, време му била издадена трудова книжка, която по
независещи от него причини, заедно със други документи загубил. За да се
пенсионира поради навършена възраст и стаж, подал заявление до ТП на
НОИ, отдел „ООА" ***, в качеството му на орган, който приема, съхранява и
издава документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена
дейност без правоприемник, каквато е СД "А." *** за издаване на
удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13. При извършената от тях
проверка се установило, че разплащателните ведомости и трудовоправните
документи на осигурителя му не са приети от ТП на НОИ ***, поради което
не може да му бъде издаден искания от него документ. За времето, през което
ищецът е работил като проектант и технолог в СД "А." ***, заедно с него
работили като проектанти и инж.М.И., инж. В.Й., Д.М., инж. П.М. и още
много други, на пълен работен ден. Работното време на ищеца било пълно - 8
часа, дневно, на индивидуална работна заплата. Известно му е, че през м.
2
септември 2003 година в сградата на организацията е възникнал пожар, при
който са били напълно унищожени както сградата, така и намиращата се в нея
документация, поради което няма запазени никакви документи, вкл. и
ведомостите за заплати. От писмото, изпратено от РДВР - РЗ"ПАБ" ***,
което прилага като доказателство, се разбирало, че СПО "А." е
приватизирана, правната форма е ООД. След този пожар дейността на
организацията изцяло е прекратена. Счита, че от издаденото от ТП на НОИ -
*** удостоверение № 5511-18-6/16.12.2019 г., приложено като доказателство
по делото, се установява, че СД "А." е с прекратена дейност, без
правоприемник. Моли съдът да признае за установено по отношение на
ответника, че е работил през периодите от 01.12.1976 г. до 31.08.1982 г., като
проектант на МТ част, и от 01.06.1987 г. до 30.10.1988 г., като главен технолог
в СД „А." ***, на пълен работен ден, при заплащане, съгласно щатното
разписание, което време да му се зачете за трудов стаж при пенсиониране и
да се включи в общия му осигурителен стаж.
Ответникът ТП на НОИ - Стара Загора, в депозирания си писмен отговор
взема становище за допустимост на предявения иск. Сочи, че от направената
проверка в системата на сектор „Осигурителен архив към ЗП на НОИ - Стара
Загора, се установява, че към настоящия момент в НОИ няма предадени
разплащателни ведомости и трудовоправни документи на осигурителя СД „А.
***. Издадено е удостоверение изх. №5511-18-6/16.12.2019 г., което
удостоверява горепосочените факти. Твърди, че е извършена проверка в
Националната система за отпускане и изплащане на пенсии относно лицето
К.С.М.. Установено е, че със заявление вх. №2113-23-3344 от 03.12.2019 г. г-н
М. е поискал да му се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.68, ал.1-2 от КСО. Постановено е разпореждане №********** от
26.03.2020 г., с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, поради причина, че лицето не отговаря на условията за
придобит осигурителен стаж 38 г. и 08 м., а има 32 г. 09 м. и 03 дни. Със
заявление вх. №Ц2113-23- 1487 от 12.08.2020 г. г-н М. е поискал да му се
отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68а от КСО.
Постановено е разпореждане №********** от 14.10.2020 г., с което е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
поради причина, че лицето не отговаря на условията за придобит
3
осигурителен стаж 38 г. и 10 м., а има 33 г. 05 м и 12дни. Видно от
пенсионната преписка и в двете административни производства по
горепосочените заявления, г-н М. не е представил документи за трудов и
осигурителен стаж за процесиите периоди от 01.12.1976 г. до 31.08.1982 г. и
от 01.06.1987 г. до 30.10.1988 г., за които твърди, че е полагал труд в СД „А."
***. Тези периоди не били зачетени при преценката относно правото на
пенсия и за тях няма данни в пенсионната преписка. Няма представена
трудова книжка и при двете заявления за отпускане на пенсия.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата на страните, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Ищецът твърди, че СД „А." е с прекратена дейност, без правоприемник. В
подкрепа на това твърдение, представя писмо изх.№ 9447/10.09.2003г. от
Началник РЗ - Пожарна и аварийна безопасност - РДВР ***, в което се
посочва, че на 07.09.2003г. в сградата на „А." ООД е възникнал пожар.
Изхождайки от тази информация, с оглед изследване на обстоятелството дали
„А." ООД е било правоприемник на СД „А.", ищецът представя справка-
извлечение от регистър БУЛСТАТ относно „А." ООД ***, препис от Решение
№ 20/07.01.1991г. по дело № 70/1991г. по описа на Силистренски окръжен
съд, Решение № 74/21.05.1993г., Решение № 1041/15.06.1993г. по гр.д. №
888/1993г., по описа на Силистренски окръжен съд, Договор № РД 50 -
870/21.12.1998г. за продажба на дялове, Договор № РД 50 - 1968/20.12.1999г.
за продажба на дялове, Решение № 604/23.05.2000г. по ф.д. № 888/1993г., по
описа на Силистренски окръжен съд. Видно от същите документи не се
установява, „А." ООД да е правоприемник на СД „А.". За прекратената
дейност на Специализираната дирекция, без правоприемник, съдът изхожда и
от представеното по делото Удостоверение № 5511-18-6/16.12.2019г.,
издадено от ТП на НОИ - ***, в качеството му на орган, който приема и
съхранява разплащателни ведомости и трудовоправни документи на
осигурители с прекратена дейност без правоприемник, с което, на основание
чл.5, ал.10 КСО, е удостоверено, че разплащателните ведомости и
трудовоправните документи на СД „А." - ***, не са приети в ТП на НОИ
***.По делото са представени писмени документи относно осъществявано от
4
различни лица трудово правоотношение в СД „А." ***, които като
ирелевантни съдът не следва да обсъжда.
При така установената фактическа обстановка съдът, намира следното:
При липса на официални удостоверителни документи за установяване на
трудовия стаж на лицата, единствено приложим и допустим е исковият ред
по специалния закон - Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж
по съдебен ред /ЗУТОССР/.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че СД „А."
*** е с прекратена дейност, без правоприемник.
Съгласно приложимия ЗУТОССР е въведена отрицателна процесуална
предпоставка за допустимостта на установителния иск - липса на писмени
данни за претендирания стаж. Тази липса, когато работодателят е прекратил
дейността си, какъвто е разглежданият случай, се установява с удостоверение,
издадено от съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж - чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР. В случая, ищецът представя
Удостоверение № 5511-18- 6/16.12.2019г., издадено от ТП на НОИ - ***,
имащо характер на документ по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, от което се
установява, че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на
СД „А." - ***, не са приети в ТП на НОИ ***.
С оглед на гореизложеното, за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск, което обосновава неговата допустимост.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, по исковете за
установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски
показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и то по време на
полагане на стажа. В ал. 2 на чл. 6 са посочени писмените доказателства -
трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което да
е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето
работодател е бил сключен трудов договор, допълнителни споразумения,
заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна
5
работа или за придобит трудов стаж и професионален опит, трудови книжки,
осигурителни книжки, решения на компетентни органи за изплащане на
дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол,
други подобни документи. Изброяването на писмените доказателства не е
изчерпателно. В чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР законодателят е предвидил
изискване за допустимост на свидетелски показания по делата за
установяване на трудов/осигурителен стаж само при наличие на писмени
доказателства, които установяват вероятността на същия. За тези писмени
доказателства в същата ал. 1 на чл. 6 е предвидено и кумулативното наличие
на предпоставките - 1. да са издадени от работодателя/осигурителя при който
е придобит стажът и 2. да са издадени по време на полагане на стажа. В
разпоредбата на ал. 2 на чл. 6 от ЗУТОССР примерно, а не изчерпателно са
посочени писмените доказателства по смисъла на ал. 1-ва на чл, 6-ти от този
закон. Освен примерно изброените в ал. 2-ра писмени доказателства такива
могат да бъдат и други документи, издадени от работодателя по време на
полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото
правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира като
трудов/осигурителен стаж. Във всеки конкретен случай според представените
писмени доказателства следва да се направи преценка дали последните
установяват или не вероятността на претендирания стаж. В конкретния
случай, ищецът, който носи тежестта за доказване в настоящото съдебно
производство, не е ангажирал доказателства, установяващи вероятността на
трудовия стаж, който цели да установи с предявения иск. По делото не са
представени допустими доказателства, от които да се установи положен
трудов стаж от ищеца за периода 01.12.1976г.-31.08.1982г. на длъжност
„Проектант МТ част", както и за периода 01.06.1987г.-30.10.1988г. на
длъжност „ Главен технолог" в СД „А." ***. При липсата на писмени
доказателства по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТОССР, гласни доказателства за
установяване на стажа, са недопустими, поради което първоинстанционният
съд правилно не е обсъждал събраните такива.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че предявения с правно
осн. чл. 3, ал.1, вр.чл.1, ал.1, т.З от ЗУТОССР се явява неоснователен и като
такъв подлежи на отхвърляне.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че
6
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. При постановяването
му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, които
да налагат отмяната му. Следва същото да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260248 от 18.03.2021г., постановено по
гр.дело № 2336/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7