№ 28
гр. Елхово, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
при участието на секретаря Т А В
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело №
20222310100249 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано въз основа на искова молба, с която са
предявени в обективно кумулативно съединяване искове с правно основание – по чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г., в сила от
24.02.2015г., действала през процесния период/ и по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът – Д. М К., ЕГН **********, с адрес: гр. Елхово, ***, община Елхово,
обл.Ямбол, действащ чрез пълномощника си – адв.В. М. от АК–Силистра, с посочен
съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения в гр.Силистра, с исковата си молба
против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО" към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора –
Главен Комисар Н Н, е предявил следните осъдителни искове - по чл.178, ал.1, т.3, вр. с
чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г., в сила от 24.02.2015г., действала
през процесния период/ - за заплащане на сумата от 300.00 лева, представляваща
неизплатеното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.01.2020г. до 09.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 25.05.2022г. до окончателното й изплащане и иск с
правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 50.00 лева,
представляваща изтекли мораторни лихви върху дължимите от работодателя суми, явяващи
се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период от време,
по отчетни периоди, от момента, в който са станали изискуеми до датата на подаване на
исковата молба -25.05.2022г.
В исковата си молба ищецът Д. М К. твърди, че е държавен служител по силата на
служебно правоотношение възникнало с ответника, с месторабота в Районна служба„ПБЗН“
- гр.Елхово. Сочи, че работата в системата на ГД „ПБЗН“ е организирана на смени от по 24-
часа непрекъснати денонощни дежурства /или 12 - часа/, по предварително утвърдени
графици за смените и в периода от 01.01.2020г. до 09.07.2020г. е работил на длъжност
„ВСА, той и пожарникар“ в PC „ПБЗН“ - гр.Елхово, като е изпълнявал служебните си
1
задължителния на смени, всяка от които включва полагането на нощен труд в часовия
интервал от 22.00ч. до 06.00 ч.
Излага, че положеният от него труд следва да се изчислява съгласно разпоредбата
на чл. 187, ал.3 от ЗМВР - в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени - сумирано за тримесечен период, както и че съгласно чл. 187, ал.5 от ЗМВР,
работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служители работещи на смени,
както и че при изчисляване на извънредния труд нощните часове следва да бъдат
преобразувани в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощно работно време, или коефициент 1.143. Счита, че при
изчисляването на извънредния труд следва да намери приложение нормата на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща
преизчисление на положения нощен труд, тъй като в действащите през процесния период
Наредби за редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните
служители на Министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-592 / 25.05.2015г. и
Наредба № 8121з -776 /29.07.2016г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен и неприлагането на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата би довело до поставяне на държавните служители,
работещи в системата на МВР в неравностойно положение спрямо другите държавни
служители.
Ищецът твърди, че в периода 01.01.2020г. - 09.07.2020г. е положил 50 часа
извънреден труд, с парична равностойност - 300 лева, който не е бил изчислен и не му е
заплатен от работодателя, както и че за заплащане на същия на основание чл. 84, ал.1 от ЗЗД
ответника е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да изплати
съответното възнаграждение - 1-во число след изтичане на всеки тримесечен период на
сумирано изчисляване на работното време, като към момента на завеждане на исковата
молба дължимото обезщетението за забава, изчислено върху размера на заявения главен иск
- 300 лева е в размер на 50 лева.
С горните доводи ищецът иска съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника ГД„ПБЗН“ към МВР-София да му заплати сумата 300 лева /триста лева/,
представляваща дължимото, неизплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.01.2020г. до 09.07.2020г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд, съобразно въведената в НСОРЗ методика -
включваща трансформирането на положените часове нощен труд в дневен - с коефициент
1.143, изчислен на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187,
ал.6 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано до завеждането на исковата
молба – 25.05.2022 година до окончателното й изплащане; както и ответника да бъде осъден
да му заплати сумата от 50 лева, представляващи обезщетение за забава, върху размера на
основния иск - 300 лв. до завеждането на исковата молба /25.05.2022г./ за периода
01.01.2020г. - 09.07.2020г..
Претендира и присъждане на сторени деловодни разноски.
Съобразно процесуалните правила с исковата си молба, ищецът е направил
доказателствени искания.
Ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР - СОФИЯ, представлявана от Главен Комисар Н Н – директор,
чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т. С. в отдел ПНО при ГДПБЗН-МВ, в
дадения му срок е депозирал отговор на исковата молба, с който е взел становище по
допустимостта и основателността на иска.
2
Искът се преценя за допустим, но неоснователен. Признава се факта, че ищецът е
бил в служебно правоотношение с ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“- МВР(ГДПБЗН-МВР), възникнало на основание Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР) с местоизпълнение РСПБЗН-Елхово към
РДПБЗН-Ямбол при ГДПБЗН-МВР.
С отговора на исковата молба предявените искове се оспорват като неоснователни,
както по основание, така и по размер, с доводи, че ищецът е държавен служител и неговото
служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР и НСОРЗ по отношение на това
служебно правоотношение е неприложима. Сочи се, че правилото за преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово
правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на
дневния и на нощния труд: съгласно КТ - до 8 часа през деня, а през нощта при 5-дневна
работна седмица до 7 часа, а съгласно специалния закон ЗМВР - 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, а при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което според процесуалния представител на
ответника следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа.
Ответникът счита, че да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към
дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на
продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана
в КТ и приложим за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с
неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата
норма на чл.187, ал.З ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на
нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което се счита за
недопустимо и противоречащо с принципа на йерархия на нормативните актове.
Твърди се и че не е налице празнота в законовата уредба, а има специфична
законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд
от 8 часа. В тази връзка се сочи и че през процесния период от 01.01.2020 г. до 09.07.2020г.
са действали две наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, а именно Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08,2016 г., в
сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 81213-776/29.07-2016 г.) и Наредба № 8121з-36 от
07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките па държавните служители в МВР (Обн., ДВ, бр. 3
от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.), в чл.3, ал.3 от които е регламентирано, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР, в който
законодателя е определил продължителност на нощния труд от 8 часа.
Приравняването на нощния труд към дневен с коефициент 1,143 според ответника е
неприложимо, тъй като в ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня
и през нощта е еднаква и този коефициент е 1.
Излага се и че ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд,
като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд - в
заповед на министъра на вътрешните работи и са в различен размер. Счита, че ищецът
3
неправилно обосновава своята претенция с текста на чл.187, ал.6 ЗМВР, като търси
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, получен при увеличение с 50%
върху основното месечно възнаграждение, което не му се следва, защото по този ред се
формира размера па допълнителното възнаграждение за извънреден труд.
Във връзка с горното се сочи и че извънреден е този труд, който се полага от
служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на
работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време.
Полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява
извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен,
умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по
смисъла на т.1 от Заповед № 81213-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи.
Превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е било установено с цел
увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла
на чл. 143, ал. 1 КТ.
Според ответника положеният от ищеца през процесния период нощен труд е
правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено
и заплатено и няма основание да се извършват преизчисления с коефициент 1,143 заради
полагане на нощен труд от ищеца, респ.да се достига до резултат на обезщетение за положен
извънреден труд и лихви за забава върху него.
Не се оспорва факта на съществуването през процесния период на служебно
правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР, факта че ищецът е полагал труд на смени при
24-часов режим на работа, съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време.
С оглед горното се иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани и присъди в полза на ответника
направени по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв.
На основание чл.78, ал.5 ГПК, ответникът е направил и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Съобразно процесуалните правила с писмения си отговор ответникът е представил
писмени доказателства и е взето становище по заявените с ИМ доказателствени искания на
ищеца.
В съдебно заседание ищецът редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява. В хода на провелото се на 23.11.2022г. открито съдебно заседание, въз основа
на писмена молба-искане, депозирана чрез пълномощника на ищеца - адв.М., с копие
връчено и на ответната страна, и съгласно заключението на вещото лице по назначената
съдебно – счетоводна експертиза, на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е допуснато
изменение в размера на предявените искови претенции – увеличение в размера на главния
иск от 300.00 лева на 386.88 лева и увеличаване на размера на предявения акцесорен иск за
лихви за забава от 50.00 лева на 76.18 лева. Към молбата приложено е представен по
смисъла на чл.80 от ГПК списък на разноските, направени от ищцовата страна.
В съдебно заседание, за ответника, редовно призован не се явява законен и
процесуален представител. С представена по делото молба от процесуалния представител на
ответника, юриск.С., е заявено поддържане на писмения отговор, с който са оспорени
предявените с иск.молба на ищеца искове по основание и размер. С представена писмена
защита от пълномощника на ответната ГД”ПБЗН” при МВР-гр.София по съществото на
спора, са доразвити съображенията, с които ответникът прави искане за постановяване на
решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани, с доводи да не са налице основания за преизчисляване на положения нощен
труд от ищеца с коефициент 1,143, позовавайки се и на съдебна практика по идентични
казуси.
4
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните по делото не е налице спор, а и от представената по делото
кадрова справка на ищеца, се установява, че през процесния период – от 01.01.2020г. до
09.07.2020г., същите са били обвързани от служебно правоотношение, като ищецът Д. М К.
е заемал длъжността „ВСА I степен, той и пожарникар“ в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“- Елхово към РД“ПБЗН“-Ямбол, която е на
структурно подчинение към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР-
гр.София и съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на
държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал
труд на 24-часови смени, т.е и през нощта (22.00 – 06.00 часа) съгласно месечни графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумирано в съставени за тази цел протоколи,
изготвени за всяко тримесечие, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Към отговора на исковата молба са приложени относими писмени доказателства,
приобщени към доказателствената съвкупност - копие от кадрова справка от 23.06.2022 год.
на мл.инспектор Д. М К., графици за дежурства на служителите на РС“ПБЗН“–Елхово за
периода м. януари 2020 год. – м. юли 2020 год. включително, копия от Протоколи за
отчитане на отработеното време между 22.00 – 06.00 ч., времето на разположение и
положения труд по време на официални празници в РС“ПБЗН“–Елхово за периода м. януари
2020 година до м. юли 2020 г. включително, Протоколи за положен по заповед труд извън
редовното работно време от държавни служители, работещи на смени в РС“ПБЗН“–Елхово
УПБЗН–Болярово за трите тримесечия на 2020 година и платежни бележки за заплатени на
ищеца трудови възнаграждения за периода от м. януари 2020 год. до м. септември 2020 год.
включително.
За изясняване на делото от фактическа страна е назначена по искане на ищцовата
страна, изслушана и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която, А. Г. Т., е направило изчисленията си, както въз основа данни по
нарядните дневници при РС“ПБЗН“-Елхово при РД“ПБЗН“-Ямбол и протоколи, така и
позовавайки се на издадените от Министъра на вътрешните работи и имащи отношение
изрично цитирани Наредби, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости на
РД„ПБЗН"- град Ямбол. В писменото си заключение, поддържано и в хода на изслушването
му, вещото лице е констатирало, че за процесния период от 01.01.2020г. до 09.07.2020г.
ищецът е положил нощен труд общо в размер на 312 часа /подробно описани в колона 6 на
Таблица, съставляваща приложена справка към заключението/. Посочено е, че отработеният
от ищеца нощен труд не е превръщан в дневен. В резултат на превръщането на положения
от ищеца Д. М К. нощен труд в дневен с коефициент 1.143, е установено, че същият възлиза
общо на 356,62 часа /колона 7 на Таблица, съставляваща приложена справка към
заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения, е общо за
процесния период в размер на 44,62 часа. Вещото лице изрично е уточнило, че на ищеца не
било заплащано към момента на проверката от експерта в счетоводството при ответника –
04.08.2022г. допълнителен извънреден труд, преизчислен съгласно положения нощен труд с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. След извършени изчисления,
експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд за
процесния период възлиза общо на 386.88 лв. Установеният от вещото лице общ размер на
обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко
отделно задължение по тримесечия, начиная от 30.04.2020г., когато е било дължимо първото
такова възнаграждение от процесния период до датата на подаване на исковата молба в съда
– 25.05.2022г., възлиза на общата сума от 76.18 лева, като лихвата за забава е изчислена от
5
вещото лице само върху дължимите се възнаграждения за положен от ищеца извънреден
труд в периода от 01.01.2020г. до 09.07.2020г.
Така изготвеното и поддържано от вещото лице при изслушването му в с.з.
заключение по назначената ССЕ, не е оспорено по надлежен ред от страните /като
ответникът е възразил единствено относно правното основание, на което е извършено това
заключение – „извършено на несъществуващо правно основание“/ и се възприема изцяло от
съда като обективно и компетентно дадено.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
като изходи и от петитума на същата, съдът е квалифицирал с доклада си по чл.146 от ГПК
предявените от ищеца в обективно кумулативно съединяване искове по следния начин: иск с
правно основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от
2015 г., в сила от 24.02.2015г., действала през процесния период/ - за заплащане на сумата от
300.00 лева, увеличена по реда на чл.214 ал.1 изр.3 предл.1-во от ГПК на сумата от 386.88
лева, представляваща неизплатеното допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 01.01.2020г. до 09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен в дневен труд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на исковата молба в съда - 25.05.2022г. до окончателното й изплащане, както
и акцесорен иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 50.00
лева, увеличена по реда на чл.214 ал.1 изр.3 предл.1-во от ГПК на сумата от 76.18 лева,
представляваща лихва за забава върху всяка една от главниците, начислена за периода на
забавата от момента, когато сумите по тримесечия /за периода от 01.01.2020г. до
09.07.2020г./ са станали дължими до датата на подаване на иска в съда – 25.05.2022г.
Предявените в обективно съединяване искове са процесуално допустими, като
подадени от надлежно легитимирано лице, за което е налице правен интерес от воденето на
настоящия спор.
Разгледани по същество:
Досежно искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР
//редакция ДВ бр. 14 от 2015 г., в сила от 24.02.2015г., действала през процесния период/:
Материалното правоотношение по престиране на труд в конкретния случай се
регулира от специалния Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ както по
отношение на ЗДСл, така и по отношение на КТ по аргумент от чл.142, ал.2 от ЗМВР, чийто
разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя
/чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР,
режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд - установено в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.
Съгласно възведеното в разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение
на държавните служители по смисъла на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на
труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). Според действаща към
6
момента, за който се претендира вземането на ищеца редакция на чл.187, ал.5 от ЗМВР / ДВ
бр. 14 от 2015 г., преди изм. ДВ бр.60/2020г./, работата извън редовното работно време, се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите
на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал
труд на смени по график, всяка с продължителност по 24 часа и е полагал труд и през
нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай
отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 от ЗМВР
/редакции преди изм. ДВ бр.60/2020г./, предвиждащи компенсиране на работата извън
редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, в редакцията й на ДВ бр. 14 от 2015 г., в
сила от 24.02.2015г., действала през процесния период, преди изменението с ДВ
бр.60/2020г., „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. За времето,
касаещо предмета на спора, по силата на изрична законова делегация на чл.187 ал.9 и чл.188
от ЗМВР е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, като в чл.3 ал.3 от същата
се визира, че за държавните служители в МВР „при работа на смени е възможно полагането
и на труд през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период.“. Но в същата Наредба действала в
периода от 02.08.2016г. до 09.01.2020г., както и в действалите впоследствие Наредба No
81213-36/07.01.2020 г. /в периода 10.01.2020г. - 02.11.2020г./; Наредба No 8121 з-
1174/21.10.2020г. /в периода 03.11.2020г. -31.12.2020г. Наредба No 8121 з-
1353/15.12.2020г./в периода 18.12.2020г. - 01.01.2021г./ няма въведена изрична методология
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, каквато норма /чл.31
ал.2/ изрично е съдържала предходно действащата Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. В
последната изрично е било предвидено в чл.31, ал.2, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период /или с коефициент 1.143/. Тази Наредба е била отменена с Наредба №
8121з-592 от 2015г., като последната е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС
по адм. дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародване
/ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016 г./.
Поради изложеното и при липсата на специално действащо законово правило,
което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни
при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, настоящият съдебен състав намира, че е налице нормативна празнота, която следва да
се преодолее по силата на прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за законност, съгласно
който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са
непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум, като при липса на закон,
съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. В тази
насока ищецът с изложените си в обстоятелствената част на исковата молба доводи и
съображения, обосновавайки главната си претенция, правилно се позовава на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на
7
положения нощен труд /НСОРЗ/. Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична
норма, не означава законово въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца
часове нощен труд в дневен, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а
по-скоро представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9 ал.2
от НСОРЗ. В цитираната разпоредба от НСОРЗ, е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1,143, който се получава като нормалната продължителност на
работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на
нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140
от КТ/.
През целия процесен период - 01.01.2020г. - 09.07.2020г. е действало и правилото
на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, което гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на
работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време.
От това следва, че винаги часовете, надвишаващи нормалната продължителност на
работното време за съответния период, представляват извънреден труд по смисъла на чл.143,
ал.1 от КТ. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със
служебно правоотношение в МВР, противно на доводите на ответника, тъй като
Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната
държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация.
Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд.
В този смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения
въпрос по дело С-262/20г.- че не се налага приемане на национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива работници
трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират особената тежест на
полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки. В горепосоченото решение / т.79/, СЕС е
посочил също, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд
въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай
националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да
гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел /решение от 06.10.2021г., Sumal, C 882/19,
EU:C:2021:800, т.71 и цитираната съдебна практика/.
Не случайно с ДВ бр. 60 от 2020г., в сила от 10.07.2020г., е изменена разпоредбата
на чл.187 от ЗМВР като е приета нова ал.4, съгласно която при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
8
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1, т.е. вече законово е
уреден въпроса с преизчисляването на нощните часове в дневни със сочения коефициент.
Предвид изложеното съдът счита, че в случая при липса на други приложени
мерки, именно уважаването на претенцията за заплащане на положения извънреден труд
през нощта дава компенсацията, съответстваща на тежестта на положения от ищеца нощен
труд за процесния период от време. Полагането на този труд се доказа по несъмнен начин по
делото от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което както се посочи
по-горе, не се оспори от страните по надлежен ред и начин и се възприе като обективно и
компетентно изготвено от вещото лице, съобразно възложените му задачи. Видно от
експертното заключение на вещото лице Т. налице е за процесния период от време – от
01.01.2020г. до 09.07.2020г. положен от ищеца Д. М К. нощен труд в размер на 312 часа,
които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневно работно време възлизат на
356,62 часа, като разликата от 44,62 часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен
по протоколи за положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно не е заплатена.
Вещото лице в заключението си е посочило, че изчислена по този начин, дължимата сума за
положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд, възлиза на
сума в общ размер на 386.88 лева, в какъвто размер е и заявената претенция по този иск,
след направеното изменение по реда на чл. 214 ал.1 изр.3 от ГПК.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на
дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в
установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения
исковата претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14
от 2015 г., в сила от 24.02.2015г./ - за заплащане на допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.01.2020г. до 09.07.2020г., получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден,
е основателна и следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение размер от
386.88 лева.
Вземанията за всички главници по тримесечия са лихвоносни, исковата молба има
характер на покана, поради което акцесорната претенцията за заплащане на законна лихва
върху дължимото възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2020г. до
09.07.2020 година в размер на 386.88 лева, считано от 25.05.2022г. - датата на предявяване
на иска, до окончателното й плащане, каквото искане изрично е заявено от ищцовата страна,
е основателно и следва да се уважи.
Досежно искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид акцесорният характер на претенцията за мораторна лихва, с оглед
уважаването на главния, обуславящ иск, основателна се явява исковата претенцията за
присъждане на мораторна лихва - обезщетение за забавено изпълнение на главното парично
задължение. Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок - при тримесечно сумарно отчитане на
работното време по смисъла на приложимата в случая разпоредба на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
По делото не се доказа ответникът да е престирал точно и платил на ищеца дължимото се
допълнително възнаграждение за извънреден труд в законоустановените срокове, поставящи
го в забава. Размерът на мораторната лихва, със съответното натрупване, според
заключението по експертизата възлиза на общата сума от 76.18 лв. върху неизплатеното
допълнително възнаграждение за периода от 01.01.2020г. до 09.07.2020г., считано от 30-то
число на месеца, следващ последния месец на тримесечието, за което се дължи заплащане на
извънреден труд до датата на завеждане на иска. До този размер, заявен от ищеца и
установен въз основа на кредитираното заключение на вещото лице, акцесорният иск се
преценя за основателен и доказан, поради което съдът следва да го уважи изцяло, като
9
присъди претендираната сума от 76.18 лева с оглед допуснатото изменение.
Разноски по делото:
При този изход на делото с оглед уважаване на исковите претенции в
претендираните им размери и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените разноски.
Претендираните от ищцовата страна разноски съобразно приложения списък на
разноските са в размер на 800.00 лв. и същите представляват заплатено адвокатско
възнаграждение, видно от приложените в кориците /на л.2 от делото/ Договор за правна
защита и съдействие от 18.05.2022г. и пълномощно на адв.В. М. от АК-Силистра,
съдържими се към исковата молба. За да се произнесе по това искане, съдът съобрази, че в
случая от ответника, чрез процесуалния му представител още с отговора на исковата молба е
релевирано възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната ищцова страна, което възражение се преценя за основателно.
Съгласно цитираната разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Видно от разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА, към който препраща ГПК,
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, като този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Този текст също
препраща към разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г., в сила от
07.11.2022г./. В случая, съобразно размерът на уважените по делото предявени в обективно
съединяване две искови претенции, които определят материалния интерес на сумата от
463,06 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на
действащата към момента редакция на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. възлиза на
сумата от 400.00 лева. С оглед обема на извършената от процесуалния представител на
ищеца работа по делото - изготвяне на искова молба, както и на една молба с искане за
изменение в размера на исковите претенции при условията на чл.214 ал.1 от ГПК, без
явяване в о.с.з., проведено по делото едно о.с.з., както и обстоятелството, че делото не е с
по-висока от обичайната за подобен род дела фактическа и правна сложност,
възнаграждението следва да бъде намалено на 400.00 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово
дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 50.00 лева,
както и 5.00 лева държ.такса в случай на издаване на изпълнителен лист. В полза на
бюджета на съдебната власт следва да се възложат и разноските за ССЕ, които са направени
от бюджета на съда, а именно – 200.00 лева.
Воден от гореизложеното, ЕЛХОВСКИЯТ районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР-София, със седалище и административен адрес - гр.
София, ул. „П” № 171А, представлявана от Директора - Гл.комисар Н Н, да заплати на Д.
М К., ЕГН **********, с адрес: гр. Елхово, ***, община Елхово, обл.Ямбол, на основание
10
чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г., в сила от
24.02.2015г. / сумата от 386.88 лева /триста осемдесет и шест лева и осемдесет и осем
стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.01.2020г. до 09.07.2020г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 25.05.2022г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР-София, със седалище и административен адрес - гр. София,
ул. „П” № 171А, представлявана от Директора - Гл.комисар Н Н, да заплати на Д. М К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Елхово, ***, община Елхово, обл.Ямбол, на основание чл.86
ал.1 от ЗЗД сумата от 76.18 лева /седемдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата от 409.85 лева, начислена за периода
на забавата от момента, когато сумите по тримесечия са станали изискуеми до датата на
подаване на иска в съда – 25.05.2022 година.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР-София, със седалище и административен адрес - гр. София,
ул. „П” № 171А, представлявана от Директора - Гл.комисар Н Н, да заплати на Д. М К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Елхово, ***, община Елхово, обл.Ямбол, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК разноски за съдебното производство в размер на 400.00 лева /четиристотин
лева/.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР-София, с посочени по-горе данни, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-
Елхово сумата от 50.00 /петдесет/ лева, представляваща размера на дължимата държавна
такса върху уважените искове , държавна такса от 5.00 /пет/ лева в случай на издаване на
изпълнителен лист и сумата от 200.00 /двеста/ лева, представляваща разноски за съдебно-
счетоводна експертиза, изплатени от бюджета на съда.
ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в ЧАСТТА му, с която е уважен искът с правно основание по чл.178, ал.1,
т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез
Елховски районен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, чрез връчването
му.
На основание чл.7 ал.2 от ГПК препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
11