№ 962
гр. Варна, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20213110203804 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба, предявена от
ПЛ. Р. СТ. ЕГН ********** против наказателно постановление № 21-6252-000324 от
17.05.2021 г., издадено от И.Г.Б. – началник група в Отдел Охранителна полиция при
ОД на МВР Варна.
В жалбата въззивникът твърди, че при проверката е имал в автомобила си
пожарогасител.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично, поддържа
жалбата, не оспорва, че е управлявал автомобила без предпазен колан, но твърди, че в
автомобила е имало пожарогасител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява.
Преди съдебното заседание са постъпили писмени бележки от ОД на МВР Варна,
представлявана от директора Атанас Михов чрез старши юрисконсулт К.Л.-А., в които
се моли делото да бъде разледано в тяхно отсъствие, изразява се становище по
същество и се моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 29.04.2021 г. ЯНК. Н. ЯНК. – старши полицай в Сектор СПС към ОД на
МВР-Варна, съставил против въззивника акт за установяване на административно
1
нарушение/АУАН/ серия АА бл.№ 919247 за това, че на същата дата около 11:30 часа в
гр.Варна, по ул.Капитан Георги Парчевич до № 18, в посока гр.Девня, управлявал лек
автомобил Сузуки Гранд Витара с рег.№ В 4364 ВХ без да ползва обезопасителен
колан, с който е оборудван автомобила и че автомобила няма задължително техническо
оборудване/липсва пожарогасител/. Актосъставителят Я. приел, че въззивникът е
извършил нарушения на чл.137а и чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на
същата дата на въззивника, който записал като възражения по констатациите в него
„Имам възражения, които ще опиша отделно“.
В определения в чл.44 ал.1 от ЗАНН тридневен срок от подписването на акта не
са постъпили писмени възражения срещу него.
На 17.05.2021 г. е било издадено обжалваното наказателно постановление.
Административно-наказващият орган е приел, че е налице основание за ангажиране на
личната отговорност на въззивника за извършени нарушения по чл.137а и чл.139 ал.1
т.1 от ЗДвП, като на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 и чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП е
определил размерите на административните наказания – глоба в размер на 50 лв. за
първото нарушение и глоба в размер на 200 лв. за второто нарушение.
От приложената към административно-наказателната преписка справка за
наложените наказания на С. като водач на МПС е видно, че същият притежава
свидетелство за управление на МПС от 1985 година и до този случай има издадени пет
наказателни постановления и 15 фиша за извършени нарушения на ЗДвП.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя
Я.Я.. Същият потвърди, че са забелязали, че въззивникът управлява автомобила без
поставен обезопасителен колан и го спрели, като при извършената проверка
установили липса на пожарогасител в автомобила.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена посредством гласните
и писмените доказателства по делото.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира свидетелските показания на актосъставителя Я.Я. като
обективни и подкрепящи се от писмените доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира и писмените доказателствени средства, приобщени
към делото по реда на чл.283 от НПК като непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно-наказателното производство,
установи следното:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено лично на П.С. на 08.09.2021 г., видно
от разписката към него.
Седемдневният срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН за обжалване на наказателното
постановление изтича на 15.09.2021 г. Жалбата срещу наказателното постановление е
подадена на 14.09.2021 г., видно от печата върху самата жалба. Жалбата е подадена в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, от
надлежна страна и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
2
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
По компетентността:
АУАН е съставен от компетентен орган - старши полицай ЯНК. Н. ЯНК. от
сектор Специализирани полицейски сили при ОД на МВР Варна – длъжностно лице от
служба за контрол, предвидена в ЗДвП и определена от министъра на вътрешните
работи съгласно чл.165 ал.1 т.1 и чл.189 ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - И.Г.Б. –
началник на група към ОД на МВР Варна съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Съставен е акт за установяване на
административно нарушение, който формално отговаря на изискванията на чл.42 от
ЗАНН. В инструктивния срок е последвало произнасяне на административно-
наказващия орган по въпроса за реализиране на административно-наказателната
отговорност.
Издаденото наказателно постановление е съобразено с изискванията за
минимално съдържимото по смисъла на чл.57 от ЗАНН. Формулирано е
административно обвинение, което съдържа лимитативно очертан кръг от факти, по
отношение на които въззивникът е следвало да реализира защитата си. Посочени са
нарушените материално-правни норми.
Относно нарушението на чл.137а ал.1 от ЗДвП:
Установено е, че въззивникът като водач на МПС не е използвал
обезопасителен колан, с който автомобилът е бил оборудван. Административно-
наказващият орган правилно е квалифицирал деянието. Според разпоредбата на
чл.137а ал.1 от ЗДвП водачите на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато
са в движение, използват обезопасителни колани, с които МПС са оборудвани, а
въззивникът е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан.
Съдът счита, че изводът за съставомерността на нарушението по чл.137а ал.1 от
ЗДвП се обуславя от доказателствената сила на акта за установяване на
административно нарушение. Съобразно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Както бе посочено по-горе, актът, съставен против въззивника, е
съобразен с изискванията на ЗАНН, не са ангажирани доказателства, от които да
следват изводи, различни от направените.
В съдебно заседание бе разпитан като свидетел актосъставителя Я.Я., който
потвърди обстоятелството, че въззивникът С. управлявал автомобила без поставен
обезопасителен колан, което той лично е възприел.
Факта, че П.С. е управлявал автомобила, без да използва обезопасителен колан,
не се оспорва и от самия въззивник.
Съдът счита, че в частта, в която е определено наказанието по чл.183 ал.4 т.7
пр.1 от ЗДвП за това нарушение, наказателното постановление е обосновано, тъй като
наказанието глоба в размер на 50 лева е наложено при условията на “обвързана
компетентност”, поради което не следва да се обсъжда неговия размер.
3
Относно нарушениета на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП:
Съдът счита, че наложеното наказание на въззивника за нарушение по чл.139
ал.1 т.1 от ЗДвП е незаконосъобразно.
В обстоятелствената част на наказателното постановление това нарушение е
описано като „автомобила няма задължително техническо оборудване, а именно липсва
пожарогасител, което се явява значителна техническа неизправност на МПС“.
По-нататък в диспозитивната част на наказателното постановление е това
нарушение е посочено като „движи се със значителна техническа неизправност на
ППС“ и е квалифицирано по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП. Според разпоредбата на чл.139
ал.1 т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат
технически изправни.
Дадени са две различни описания на едно и също деяние, които кореспондират
на съставите на две отделни и различни административни нарушения. В първото
описание в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено
нарушение управление на технически неизправно моторно превозно средство поради
липса или неизправност на пожарогасител, което съответства на нарушение на нормата
на чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП, според която движещите се по пътя три- и четириколесни
моторни превозни средства трябва да са оборудвани и с пожарогасител. Във второто
описание в диспозитивната част на наказателното постановление е посочено движение
със значителна техническа неизправност на ППС, което съответства на нарушение на
нормата на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП. Второто описание на нарушението се отнася до
нарушаване на изискване за техническа неизправност общо на пътните превозни
средства, при което няма задължение за оборудване с пожарогасител, защото това
задължение се отнася само за три- и четириколесните моторни превозни средства.
Нормата на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, за нарушаването на която е повдигнато обвинение
на въззивника, е обща и бланкетна. След като е било категорично установено, че се
касае за моторно превозно средство, техническата неизправност на което се състои в
липса или неизправност на пожарогасителя, е следвало да се повдигне обвинение по
специалната норма в ЗДвП за такова нарушение, а именно чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП.
Налице е несъответствие между словесното описание на нарушението в
обстоятелствената част, словесното му описание в диспозитивната част и цифровата
му квалификация в наказателното постановление. Това е недопустимо и води до
нарушаване на правата на привлеченото към административно-наказателна
отговорност лице да разбере точно в извършването на какво нарушение е обвинен.
Наказанието по чл.179 ал.6 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че в автомобила му е имало пожарогасител и то със стикер за проверка. На основание
чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
4
сила до доказване на противното. От това следва, че фактическата обстановка, описана
в АУАН има обвързваща доказателствена сила, докато не бъде оборена от
жалбоподателя с всички допустими доказателствени средства. На основание чл.320
ал.1 и чл.327 ал.1 от НПК въззивният съд се произнася по допускане на описаните от
страната с жалбата доказателства и по събирането на такива с оглед изясняване на
неизяснените факти и обстоятелства. Жалбоподателят не направи конкретни
доказателствени искания до съда по време на съдебното производство, поради което не
успя да обори презумираната от закона доказателствена сила на констатациите в
АУАН, възпроизведени и в наказателното постановление.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Относно направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение:
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.3 от АПК
"Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата,
страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски". В
настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за отмяна на част от
наложените административни наказания, но не и за отмяна изцяло на издаденото
наказателно постановление. Доколкото разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на цялото обжалваното
наказателно постановление, но не и по отношение на отмяна на част от същото, съдът
намира, че в посочения случай следва на основание чл.144 от АПК субсидиарно да
намери приложение ГПК. В нормата на чл.78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съответно ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по
делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на
цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи
претенцията на процесуалния представител на административно-накацващия орган,
съизмеримо с размера изменената част на наказателното постановление. Съгласно
чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, съответно същото не представлява фактическа и правна
сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза, процесуален представител на административно-наказващия орган
не се яви в залата, а е депозирал писмени бележки по делото, съдът счита, че следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в
5
нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 лева. В съответствие с
правилото на чл.78а ал.3 вр.ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 16 лева.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 21-6252-000324/17.05.2021 г.,
издадено от И.Г.Б. – началник на група в Отдел Охранителна полиция при ОД на МВР
Варна, в частта, с която на ПЛ. Р. СТ. ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от Закона за
движението по пътищата за извършено от него нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.
Отменя наказателно постановление № 21-6252-000324/17.05.2021 г., издадено
от И.Г.Б. – началник на група в Отдел Охранителна полиция при ОД на МВР Варна, в
частта, с която на ПЛ. Р. СТ. ЕГН **********, е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движението по
пътищата за извършено от него нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Осъжда ПЛ. Р. СТ. ЕГН **********да заплати на ОД на МВР Варна сумата от
16 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението
са изготвени, пред Административен съд Варна по реда Административно-
процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението административно-наказателната преписка да
се върне на ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6