РЕШЕНИЕ
№ 344
гр. Благоевград, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20201210101730 по
описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „Д. С.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес
на управление: гр. с., район в., ул. „Г. Р. **, представлявано от И.Д.-управител против „БГ.
Н.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. с., ул. П. А. Х. П. ***,
представлявано от В. М. Г.-управител.
Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен договор от 01.08.2018г. за
строителни услуги, по който ищецът е имал качеството на изпълнител, а ответната страна –
на възложител. Сочи, че предметът на договора бил СМР – доставка и полагане на армиран
торкрет бетон (труд и материали) по утвърдена оферта с изх.№89-11/23.07.2018 година,
представляваща неразделна част от договора на обект: „ЛОТ 3 път 2-81 К.Б.М. мост,
намиращ се на км.49+700". Заявява, че изпълнил задълженията си да доставил и положил
армирания торкрет бетон съгласно горепосочената оферта. Поддържа, че с двустранно
подписан приемо-предавателен протокол от 11.08.2018г. били установени реално
изпълнените видове и количества работи от „Д. С." ЕООД, подлежащи на плащане от
ответника „БГ. Н." АД, а именно - изпълнени СМР услуга с армиран торкрет 126 кв.м.
Излага, че с протокол № 1/2018г. (Акт обр.19) от 13.08.2018г., подписан от страните,
окончателно били приети завършените и подлежащи на плащане СМР работи общо в размер
на 8 820,00 лева без ДДС. Навежда, че по договора бил платен аванс от ответник-
възложител в размер на 6720,00 лева е ДДС, за което е издадена фактура №
**********/02.08.2018г. Твърди, че за извършените и приети без забележка СМР работи по
договора от 01.08.2018г. от страна на „Д. С." ЕООД била издадена фактура №
**********/13.08.2018 година за 3864,00 лв. с ДДС. Заявява, че фактурата била приета и
подписана от ответника „БГ. Н.“ АД, но не била разплатена и към настоящия момент.
Навежда, че за претендираната сума по ч. гр. д. № 821/2020г. на РС – Благоевград е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът, имащ качеството
на длъжник в заповедното производство, е депозирал възражение.
Ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че между него (като
възложител) и ищеца (като изпълнител) бил сключен на 01.08.2018г. Договор за строителни
услуги, по силата на който ищецът се бил задължил да извършил доставка и полагане на
армиран торкрет бетон (труд и материали) на обект: „ЛОТ 3 път 2-81 К.Б.М. мост, намиращ
1
се на км.49+700". Излага доводи, че ищецът-изпълнител не бил изпълнил задълженията си
по чл. 9 от процесния договор, като не вложил материали с високо качество. В тази връзка
заявява, че на основание чл. 264 ЗЗД на 04.09.2018г. бил изпратил на ищеца писмо, с което
го бил уведомявал за отклоненията в поръчката и му бил предоставил 14-дневен срок за
отстраняване на недостатъците. Поддържа, че ищецът не бил предприел действия за
отстраняване на некачествената работа. Смята, че била налице хипотезата на разпоредбата
на чл. 265 ЗЗД.
Съдът, след като взе предвид данните по делото и съобрази приложимия закон, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
иск, имащ за предмет установяване на дължимостта на вземане в размер на 3 864,00 лв. /три
хиляди осемстотин шестдесет и четири лева/.
За вземаното по така предявения установителен иск е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 5086 от 25.06.2020г. по ч. гр. д. №
821/2020г. на Районен съд – гр. Благоевград.
Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило
възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното
производство.
Посочената искова претенция намира правната си квалификация в разпоредбите на чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1, изр. 1 във вр.
с чл. 258, предл. 2 ЗЗД.
Предявеният установителен иск е допустим. Същият изхожда от легитимирано лице,
депозиран е пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал.
4 ГПК.
Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за изработка, по силата на който
ищецът има качеството на изпълнител, а ответникът притежава качеството възложител на
СМР – доставка и полагане на армиран торкрет бетон (труд и материали) по утвърдена
оферта с изх.№89-11/23.07.2018 година, представляваща неразделна част от договора на
обект: „ЛОТ 3 път 2-81 К.Б.М. мост, намиращ се на км.49+700"; 2/ изпълнение от страна на
ищеца на уговорената работа; 3/ приемане на работата от възложителя; 4/ размер на
уговореното и дължимо възнаграждение; 5/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането на
изпълнителя и 6/ неизпълнение на задължението на ответника да заплати възнаграждение за
изработеното.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите пет
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение, както и на възраженията си, че е
уведомил ответника за отклоненията в поръчката и му бил предоставил 14-дневен срок за
отстраняване на недостатъците.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият иск.
Безспорно е по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че
между ответника (като възложител) и ищеца (като изпълнител) бил сключен на 01.08.2018г.
Договор за строителни услуги, по силата на ищецът се бил задължил да извършил доставка
и полагане на армиран торкрет бетон (труд и материали) на обект: „ЛОТ 3 път 2-81 К.Б.М.
мост, намиращ се на км.49+700".
От събраните по делото доказателства, се установява, че ищецът е доставил и положил
процесния армиран торкрет бетон на посочения в договора за изработка обект - „ЛОТ 3 път
2-81 К.Б.М. мост, намиращ се на км.49+700". За факта за полагане на торкрет бетона е бил
съставен приемо-предавателен протокол от 11.08.2018г., подписан от представители и на
двете страни, в който изрично е било отразено, че СМР-та са били реално изпълнени, като са
2
били положени общо 126 кв.м. торкрет бетон, от които 80 кв.м. са били платени авансово
преди започване на работния процес, като след премерване са били останали неплатени
останалите 46 кв.м. За доставката и полагането на процесния торкрет бетон бил съставен на
13.08.2018г. и протокол, който е бил подписан и от двамата управители на търговските
дружества страни по настоящето дело.
Спорът е концентриран относно това дали ищецът, като изпълнител е изпълнил качествено
уговорената работа и относно това има ли право ответникът, като възложител да иска
намаляване на възнаграждението на ищеца поради това, че изпълнената работа има
недостатъци.
В тази връзка по делото бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на изготвилата я вещо лице
инж. Х.Г., става ясно, че полагането на торкрет бетона върху анкерирана армировъчна
мрежа по свода на моста, находящ се на км. 49+ 700 на обект „Лот 3 път 2-81 К. Б. М.“ от
ищеца „Д. С.“ ЕООД е извършено в съответствие със строителните правила за този вид
строителна дейност. При огледа на място на съоръжението вещото лице не е констатирало
недостатъци в извършените СМР-та. Става ясно, че е положен торкрет бетон върху мрежа от
армировка ф4мм.10/10см., анкерирана в сводовата стоманобетонова конструкция, като
положеният пласт е свързан монолитно със свода на моста, като при огледа на място вещото
лице не е констатирало напуквания, олющвания и паднали части от покритието на свода.
Нанасянето на армирания пласт от торкрет бетон се е наложило поради наличие на
пукнатини в сводовата конструкция на моста - за предпазване на армировката и бетона от
корозия вследствие на атмосферните влияния. Установява се, че положеният пласт е свързан
добре с бетоновия свод на моста и предпазва бетона и армировката от корозия, като не е
необходимо да се предприемат действия за отстраняване на пропуски при полагане на
торкрет бетона. Става ясно, че белите петна на фона на сивият цвят на положения торкрет
бетон се дължат на действието на проникнала повърхностна пода или влага в бетона на
свода на съоръжението, в резултат на което има извличане на калциев хидроксид по
повърхността на замазката, който е бял на цвят. Установява се, че това оцветяване не е
резултат от некачествено извършена дейност от страна на ищеца, а се дължи на пропуски в
отводняване на съоръжението /моста/. Става ясно, че за да се избегнат петната, трябва да се
направи пълно отводняване на мостовата конструкция. Вещото лице е категорично, че
полагането на торкрет бетона е извършено с добри строителни материали, като последният
не е констатирал при извършения от него оглед на място недостатъци при изпълнението на
СМР-та по процесния договор от 01.08.2018г., сключен между ищеца и ответника относно
полагане на армиран торкрет бетон (труд и материали), по утвърдена оферта с изх. № 89-
11/23.07.2018г. При огледа си на място вещото лице никъде не е видял пукнатини, паднали
части от процесния торкрет бетон или пък подкожушвания /отлепвания на бетона/.
На ищеца с процесния договор е било възложено единствено и само да извърши следните
СМР-та: доставка и полагане на армиран торкрет бетон (труд и материали) по утвърдена
оферта с изх.№89-11/23.07.2018 година, представляваща неразделна част от договора на
обект: „ЛОТ 3 път 2-81 К.Б.М. мост, намиращ се на км.49+700". С договора ответникът не
му е бил възложил задача да прави отводняване на мостовата конструкция. Ето защо
ищецът не може да отговаря за наличието на бели петна от вода по мостовата конструкция.
По делото не е доказано по несъмнен начин, че ищецът е бил запознат с Технически проект
– IIри проектен план на обект Обособена позиция № 4, Път II-81 К. Б. М., участък: от
км8+200 до км 51+235.16 и от км 86+289 до км 101+199.48 на Агенция „Пътна
инфраструктура“. Този технически проект е свързан с отношения между ответника и едно
трето лице - Агенция „Пътна инфраструктура“, като тези отношения не са свързани с
предмета на процесния договор.
3
При това положение са налага изводът, че ищецът, като изпълнител е изпълнил качествено
уговорената работа, като същата няма недостатъци.
По договора бил платен аванс от ответник-възложител в размер на 6720 лева с ДДС, за
което била издадена фактура № **********/02.08.2018г. За извършените и приети СМР-та
по договора останала незаплатена от ответника фактура № **********/13.08.2018 година на
стойност 3864 лв. с ДДС.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск се явява основателен и като такъв
подлежи на уважаване.
Относно разноските:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва
да бъдат поставени разноските, сторени от ищеца във връзка с водене на делото. Следва да
се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде
извършено диференцирано произнасяне както по отношение на разноските в заповедното
производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково дело. При определяне на
дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност за претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за основателно. Съгласно чл. 78,
ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако
претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски
възнаграждения. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение за исковото производство
в размер на 1700 лв., като с оглед цената на иска минималният размер на адвокатския
хонорар е 500,48 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата). Исканото адвокатско
възнаграждение е прекомерно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на
делото. При това положение размерът на адвокатското възнаграждение следва да се
редуцира в размер на минималния от 500,48 лв.
Отговорността за разноски на ответника в полза на ищцовото дружество трябва да бъде
разпределена по следния начин:
- 92 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 734,48 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 258, предл. 2 ЗЗД, че „БГ. Н.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. с., ул. П. А. Х. П. ***,
представлявано от В. М. Г.-управител дължи на „Д. С.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление: гр. с., район в., ул. „Г. Р. **, представлявано от И.Д.-управител
следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 5086 от
25.06.2020г., издадена по ч. гр. д. № 821/2020г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 3 864 лв. /три хиляди осемстотин шестдесет и четири лева/ – главница, представляваща
цена на извършени СМР услуги по Договор от 01.08.2018г. за строителни услуги и подписан
Протокол обр. 19 № 1/13.08.2018г. за извършени СМР обект „ЛОТ 3 път 2-81 К. Б. М. мост,
намиращ се на км.49+700 - торкрет бетон", за което е издадена от „Д. С." ЕООД фактура №
**********/13.08.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.05.2020г., до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „БГ. Н.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. с., ул. П. А. Х. П. ***, представлявано от В. М. Г.-управител да заплати на
4
Д. С.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. с., район в., ул. „Г. Р. **,
представлявано от И.Д.-управител, разноски, сторени в заповедното производство и в
настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 92 лв. (деветдесет и два лева) – представляваща общ размер на разноските,
дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 821/2020г. на РС – гр. Благоевград), и
- сумата от 734,48 лв. (седемстотин тридесет и четири лева и четиридесет и осем
стотинки) – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство
(гр. д. № 1730/2020г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5