Р Е Ш Е Н И Е

№…….

 

Димитровград, 26.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на шести април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                           

Секретар: Силвия Димова

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1364 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид:

 

                Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК  – установителен за вземане.

В искова молба се твърди, че ищецът „ЮБЦ“ЕООД предявява исковата си претенция срещу ответника В.П.П. въз основа на договор за цесия от 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ООД, който от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител „БТК“ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК“ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №1 от Договора. Поддържа, че между „БТК“ЕАД и ответника е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №********** от 08.08.2016г. за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен №**********. С допълнително споразумение от 11.08.2016г. абонатът променя този мобилен номер с нов мобилен номер, а именно №***. С ново допълнително споразумение от 18.05.2017г. абонатът е избрал за мобилен №*** тарифен план Vivacom Smart L с месечна абонаментна такса 29,99 лева и добавени удвоени МВ на максимална скорост Smart с месечна такса 1,99 лева, както и Неограничени минути с месечна такса 8 лева. Също така, добавя телевизионна услуга с избран тарифен план Vivacom TV Go с месечна абонаментна такса 8,90 лева. Добавя и лизингов договор за устройство GSM Samsung Galaxy S7 с месечна вноска 39,90 лева, за които лизингови вноски бил задължен да заплаща, заедно с фактурираните под единен клиентски номер, ползвани електронни съобщителни услуги по договорите за далекосъобщителна услуга. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 18.05.2019г. В тази връзка, от страна на „БТК“ЕАД на ответника били издадени 3бр.фактури за периода от 08.05.2017г. до 07.08.2017г. на стойност 286,54 лева. Задълженията по тези фактури не били заплатени от абоната. Незаплащането в срок на тези фактури дали основание на „БТК“ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната В.П., считано от 01.09.2017г.

Поддържа, че след извършените цесии на вземането на „БТК“ЕАД към ответника, последният е бил надлежно уведомен за тях с приложените към исковата молба уведомления.

Доколкото ответника не изпълнил задълженията си по горепосочения договор, на 13.07.2020г. ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В тази връзка било образувано ч.гр.д.№724/2020г., по което на 15.07.2020г. съдът издал Заповед №314 за изпълнение на задължение по чл.410 от ГПК. Със същата на ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 286,54 лева-неплатено задължение по Договори за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 08.08.2016г., 11.08.2016г. и 18.05.2017г., сключени между него и „БТК“ЕАД, лихва за забава за периода от 27.08.2017г. до 01.04.2020г. в размер на 75,61 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането и направените деловодни разноски в размер на 205 лева. Тази заповед била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, като съдът указал на ищеца възможността да предяви иск против В.П. за установяване на своето вземане по отношение на него. Предвид това, в дадения му срок, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че В.П. дължи на „ЮБЦ“ЕООД  визираните в горепосочената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№724/2020г. по описа на РС-Димитровград, парични суми, но без обезщетението за забава в размер на 75,61 лева за периода от 27.08.2017г. до 01.04.2020г. Претендира присъждане и на направените в настоящото и заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, В.П.П. не депозира отговор на исковата молба. В проведеното по делото съдебно заседание, чрез пълномощника си-адв.А.***, поддържа ,че по делото не се доказвало, че ищеца е собственик на процесното вземане, както и че ответника е бил надлежно уведомен за двете прехвърляния на вземането към него. Моли съдът да отхвърли изцяло предявения с исковата молба иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по ч.гр.д.№724/2020г. по описа на РС-Димитровград Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 08.08.2016г. „БТК“ЕАД и В.П.П. са се договорили на ответника да се предостави ползването на далекосъобщителна услуга, като на същия е предоставен за ползване мобилен №********** и той е регистриран с клиентски №**********. На 11.08.2016г., по искане на ответника, било подписано допълнително споразумение между страните, съгласно което мобилния номер на абоната бил променен на №***. С ново допълнително споразумение от 18.05.2017г. абонатът е избрал за мобилен №*** тарифен план Vivacom Smart L с месечна абонаментна такса  29,99 лева и добавени удвоени МВ на максимална скорост Smart с месечна такса 1,99 лева, както и неограничени минути с месечна такса 8 лева. Също така, добавил телевизионна услуга с избран тарифен план Vivacom TV Go с месечна абонаментна такса 8,90 лева. Сключил и лизингов договор за устройство GSM Samsung Galaxy S7 с месечна вноска 39,90 лева, за които лизингови вноски бил задължен да заплаща, заедно с фактурираните под единен клиентски номер, ползвани електронни съобщителни услуги по договорите за далекосъобщителна услуга. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 18.05.2019г.

Съгласно приетата като доказателство по делото Фактура №**********/08.06.2017г., издадена от „БТК“ЕАД, на ответника с клиентски №********** е било начислено за плащане задължение за ползвани мобилни услуги в размер общо на 97,70 лева, от които за месечен абонамент, разговори и кратки текстови съобщения за мобилен №***- 52,40 лева, за Vivacom TV Go- 8,26 лева, за презареждане на предплатена карта- 12,50 лева, за лизингова вноска- 39,90 лева. Сумата била дължима до 25.06.2017г.

С Фактура №**********/08.07.2017г., издадена от „БТК“ЕАД, на ответника било начислено за плащане задължение за ползване на мобилни услуги в размер общо на 111,94 лева, от които за месечен абонамент, разговори и кратки текстови съобщения за мобилен №***- 55,11 лева, за Vivacom TV Go- 4,92 лева, за лизингова вноска- 39,90 лева. Сумата била дължима до 25.07.2017г.

На 08.08.2017г. от „БТК“ЕАД на името на ответника била издадена и Фактура №**********, съгласно която той трябвало да заплати за предоставени му услуги сумата от общо 76,90 лева, от които за месечен абонамент, разговори и кратки текстови съобщения за мобилен №***- 24,99 лева, за Vivacom TV Go- 4,92 лева, за лизингова вноска- 39,90 лева и за лихва за забавено плащане- 1,11 лева. Сумата била дължима до 25.08.2017г.

Видно от представения с исковата молба Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., „БТК“ЕАД е прехвърлила в полза на „С.Г.Груп“ООД свои вземания, произтичащи от договори, описани в Приложение №1 към Договора.

На 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД бил сключен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно който на ищеца били прехвърлени вземанията, които първото дружество придобило по силата на договори за прехвърляне с първоначалните кредитори, сред тях и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД. Съгласно чл.6 ал.2 от Договора, „С.Г.Груп“ООД се задължило да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, както и да упълномощи „ЮБЦ“ЕООД да извършва уведомяване на длъжниците от негово име и за собствена сметка.

Съгласно приложеното към делото Уведомление за цесия, „БТК“ЕАД, в качеството си на цедент по Договор за цесия от 16.10.2018г., действащо чрез пълномощника „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД, в качеството си на цедент по Договор за цесия от 01.10.2019г. уведомява В.П.П., на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, че по силата на Договор за цесия от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД задължението му към първото дружество по договори за мобилни услуги в размер на 286,54 лева е прехвърлено към „С.Г.Груп“ООД. На основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, „С.Г.Груп“ООД уведомява В.П., че по силата на договор за цесия от 01.10.2019г. дружеството е прехвърлило вземането си спрямо него на „ЮБЦ“ЕООД. Единствен титуляр и разпоредител на вземането е „ЮБЦ“ЕООД. На ответника е указано, че следва да плати задължението си, ведно с всички направени съдебни разноски на „ЮБЦ“ЕООД.

Към уведомлението за цесия е представено и Извлечение от 11.10.2020г. от Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019г., съгласно което между „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД е сключен Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г., по силата на който вземането на „ЮБЦ“ЕООД към В.П.П., произтичащо от договори за мобилни услуги и лизингови договори, както и начислени неустойки по тях, подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019г. и в размер на 286,54 лева, е прехвърлено на „ЮБЦ“ЕООД, като в качеството си на цесионер това дружество има всички предвидени в законите на България права на кредитор.

Видно от потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД, издадено от „БТК“ЕАД е, че със същото изрично се потвърждава, че „БТК“ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп“ООД с Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. вземането което има към В.П.П. в общ размер на 286,54 лева.    

Тъй като ответникът по делото не заплатил на ищцовото дружество задълженията си по процесните договори и допълнителни споразумения, на 13.07.2020г. в РС-Димитровград било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на В.П.П.. Образувано било ч.гр.д.№724/2020г., по което на 15.07.2020г. съдът издал Заповед №314 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на В.П. да заплати в полза на заявителя сумата 286,54 лева - незаплатено задължение по Договори за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 08.08.2016г., 11.08.2016г. и 18.05.2017г., сключени между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ЕАД, лихва за забава за периода от 27.08.2017г. до 01.04.2020г. в размер на 75,61 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането и направените деловодни разноски в размер на 205 лева. Тази заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за заявителя възникнал правен интерес да предяви против него настоящия иск за установяване на своето вземане.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №314/15.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№724/2020г.

Безспорно установено по делото е, че между БТК“ЕАД и ответника В.П.П. са възникнали договорни отношения във връзка с подписани между страните договор за ползване на далекосъобщителна услуга, допълнителни споразумения към него и лизингов договор за мобилно устройство. От страна на ответника не се оспорва, че не е заплатил посочените суми за предоставени му мобилни услуги в процесните три фактури. Безспорно е и обстоятелството, че падежа на задълженията по тези фактури е настъпил преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.

Спорно по делото е придобил ли е ищеца процесното вземане, което „БТК“ЕАД има към ответника и било ли е включено то сред вземанията, които мобилния оператор е прехвърли в полза на „С.Г.Груп“ООД с договора за цесия от 16.10.2018г. Включено ли е било въпросното вземане сред тези, които „С.Г.Груп“ООД е прехвърлило в полза на ищеца с договора за цесия от 01.10.2019г.Уведомен ли е бил надлежно ответника за извършеното прехвърляне на вземането, което мобилния оператор е имал към него, в полза на ищеца.

На първо място, съдът намира, че от представените по делото 3бр.фактури, издадени от „БТК“ЕАД съответно на 08.06.2017г., на 08.07.2017г. и на 08.08.2017г. безспорно се установява, че за предоставените на ответника мобилни услуги той дължи общо сумата в размер на 286,54 лева. Наличието на това задължение не беше оспорено от страна на В.П., нито бяха представени доказателства за негово плащане, поради което съдът приема, че то се явява изцяло доказано по основание и размер. 

На следващо място, следва да се има предвид, че въпреки редовно връчените книжа по делото и дадената възможност за депозиране на отговор на исковата молба, ответника не е представил такъв в указания му срок, не е направил своевременно възражения, нито е оспорил истинността на представените от ищеца документи, като не са ангажирани и твърдения, че този пропуск се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Едва непосредствено преди насроченото по делото съдебно заседание, от пълномощника на ответника е постъпила молба, в която той най-общо оспорва предявените искове и иска те да бъдат отхвърлени. В проведеното на 06.04.2021г. съдебно заседание по делото ответника отново не прави възражения против изготвения от съда проекто-доклад, като в хода на устните състезания заявява, че от представените доказателства не се установява, че ищеца е собственик на процесното вземане, тъй като ответника не бил надлежно уведомен за извършените две цесии на вземането към него. Едва след приключване на устните състезания и обявяване на срока за решаване на делото пълномощника на ответника депозира становище, в което вече подробно посочва възраженията си, въз основа на които счита ,че предявения иск трябва да бъде отхвърлен от съда.

Така направените от ответника възражения съдът намира за неоснователни. Действително последният не се е явил в проведеното по делото съдебно заседание, но същия е бил редовно призован за него, като лично е получил препис от исковата молба и приложенията към нея. Видно от приложеното към исковата молба Уведомление за цесия, „БТК“ЕАД, в качеството си на цедент по Договор за цесия от 16.10.2018г., действащо чрез пълномощника „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД, като цесионер по Договор за цесия от 01.10.2019г., на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, ответника В.П. е бил уведомен за сключените два договора за цесия, с които „БТК“ЕАД е прехвърлило вземането си към него в размер на 286,54 лева на „С.Г.Груп“ООД, което в последствие на свой ред го е прехвърлило на ищцовото дружество. В този смисъл, още с връчването на исковата молба на ответника, той е бил уведомен с горепосоченото Уведомление, че вземането, което е имал мобилния оператор към него, е било първоначално прехвърлено в полза на „С.Г.Груп“ООД, а в последствие и в полза на „ЮБЦ“ЕООД, което се явява към този момент негов кредитор и на когото следва да заплати задължението от 286,54 лева. Въпреки така полученото уведомление за цесия, ответникът не е предприел никакви действия по изпълнение на задължението си, нито пък е направил своевременно възраженията си, формулирани едва след приключване на устните състезания по делото.

На следващо място, действително към процесните два договора за цесия не е приложено Приложение №1, от което да е видно, че сред прехвърлените вземания е и това което „БТК“ЕАД е имало по отношение на В.П.. От страна на ищеца по делото обаче са представени Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД и Извлечение от Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019г., които документи не бяха оспорени от пълномощника на ответника до приключване на устните състезания по делото. Видно от  Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД е, че на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, „БТК“ЕАД потвърждава изрично, че вземането което има към В.П.П. за сумата от 286,54 лева е прехвърлено в полза на „С.Г.Груп“ООД с Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г., като цесионерът е бил упълномощен да уведоми длъжниците от името на цедента за прехвърлянето на вземанията срещу тях. Съгласно Извлечение от Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019г., сключен между „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД, вземането произтичащо от договори за мобилни услуги и лизингови договори  в размер на 286,54 лева, дължими от В.П.П., са били прехвърлени в полза на „ЮБЦ“ЕООД.    

Предвид изложеното, съдът счита, че ответника е бил надлежно и изрично уведомен от страна на ищеца за извършеното прехвърляне на вземането в размер на 286,54 лева, което мобилния оператор „БТК“ЕАД е имало по отношение на него във връзка с неплатените задължения по 3бр. фактури от 08.06.2017г., 08.07.2017г. и 08.08.2017г. Доколкото не бяха представени доказателства, че В.П. е изпълнил това си задължение до приключване на устните състезания по делото, съдът намира предявения против него иск с правно основание чл.422 от ГПК за основателен и доказан.

Поради това следва да се постанови решение ,с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на „ЮБЦ“ЕООД сумата от 286,54 лева - незаплатено задължение по Договори за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 08.08.2016г., 11.08.2016г. и 18.05.2017г., сключени между В.П.П. и „Българска телекомуникационна компания“ЕАД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №314/15.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№724/2020г. по описа на РС-Димитровград.

С оглед на това, че ищецът не предяви иск за установяване на задължението на ответника за сумата в размер на 75,61 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.08.2017г. до 01.04.2020г., издадената по ч.гр.д.№724/2020г. по описа на РС-Димитровград Заповед №314/15.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, следва да бъде обезсилена в тази й част.

При този изход на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят направените деловодни разноски, от които 25 лева- платена държавна такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение. Направеното от страна на пълномощника на ответника възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение се явява неоснователно, доколкото същото е под минималния предвиден размер по Наредба №1/2004г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения.

На последно място, ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените деловодни разноски по ч.гр.д.№724/2020г. по описа на РС-Димитровград, които също са в минималния предвиден в горепосочената Наредба размер и не следва да бъдат редуцирани от съда.     

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.П.П., с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на "ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“България“ №81, вх.В, ет.8, представлявано от ***, сумата от 286,54 лева /двеста осемдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/ - незаплатено задължение по Договори за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 08.08.2016г., 11.08.2016г. и 18.05.2017г., сключени между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ЕАД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №314/15.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№724/2020г. по описа на РС-Димитровград.

 

ОБЕЗСИЛВА Заповед №314/15.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№724/2020г. по описа на РС-Димитровград В ЧАСТТА, с която е разпоредено на В.П.П., с ЕГН **********, да заплати на "ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК ***, лихва за забава за периода от 27.08.2017г. до 01.04.2020г. в размер на 75,61 лева /седемдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/.

 

ОСЪЖДА В.П.П., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на "ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“България“ №81, вх.В, ет.8, представлявано от ***, сумата от 205 лева /двеста и пет лева/, деловодни разноски по настоящото дело, както и 205 лева /двеста и пет лева/ разноски по ч.гр.д.№724/2020г. по описа на РС-Димитровград.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                          СЪДИЯ: