№ 2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав на осми юли две хиляди и
двадесета година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело № 896 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 65, ал. 4 от Закона за
общинската собственост /ЗОС/, във вр. с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба от И.Й.Н. ЕГН ********** ***, депозирана чрез адв.К. против Заповед
№ 1002-149/27.04.2020 г. на кмета на Община-Девня, с която е разпоредено на
основание чл. 65 от ЗОС изземване от жалбоподателя И.Й.Н. на недвижим имот
собственост на Община-Девня представляващ поземлен имот с идентификатор №
20482.194.2 по КК на гр. Девня, с площ 1 170 118 кв. м., трайно предназначение
на територия: земеделска, начин на трайно ползване: пасище съставляващо
публична общинска собственост, съгласно Акт за общинска собственост № 1126 от
15.01.2010 г.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати при постановяването
ѝ процесуални нарушения, както и такива на
материалния закон, като се претендира и отмяната ѝ.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата като по съществото на спора сочи,
че жалбоподателят е изправна страна по договора.
Ползваният имот за неговите нужди е в размер на около 200 дка, а не както е
сключен договорът за 900 дка., поради което отправя искане за отмяна на
оспорената заповед на Кмета на Община-Девня като неправилна и незаконосъобразна
с присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът Кмета на Община Девня, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. По съществото на спора моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Заповедта, издадена от Кмета на Община-Девня е законосъобразна и счита, че от
събраните доказателства по делото по безспорен начин се установява, че са
спазени всички изисквания за провеждане на процедурата по изземване.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от
фактическа страна следното:
От представения по делото Акт за публична общинска собственост № 1126 вписан в
книгите за вписване с №25 том I, вх. peг. 73 от 27.01.2010г.,
се установява, че е съставен за Поземлен имот с идентификатор № 20482.194.2 по
Кадастралната карта на гр. Девня, с площ 1 170 118 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище. От приложената
скица № 15-334262-21.04.2020г., на ПИ се установява, че носител на други вещни права е "4Б СОЛАР" ЕООД, ЕИК *********, право
на строеж, договор № 110 том 7 peг. 2220
дело 1338 от 30.08.2017г., издаден от Служба по вписванията гр.Девня. Между
жалбоподателят и община Девня е сключен договор за наем №
173 от 15.08.2016 г. за временно и възмездно ползване на земеделска земя представляваща 912 000 кв.м. или 912,00
дка идеални части от имот № 20482.194.2 целият с площ 1 170 118 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
пасище, съгласно Кадастрална карта на гр. Девня, общ. Девня, обл. Варна,
собственост на община Девня. С анекс към същия договор № 1007-164/28.02.2019 г.
на Й.И.Н. се предоставят за временно и възмездно ползване земеделска земя
представляваща 4000.00 кв.м. или 400/четиристотин/ дка идеални части от имот № 20482.194.2. След извършена
справка било установено, че Н. не е заплатил дължимата по сключения договор
сума в размер на 3680,44 лева съставляваща наем за стопанската 2018/2019г.
Изготвена била покана за доброволно изпълнение за плащане на сумата в 7/седем/
дневен срок от получаването й. Посочено било, че съгласно чл.3,ал,4 на раздел
III от Договор за наем № 1007-173/ 15.08.2016 г. и Анекс № 1007-164/
28.02.2019г. към Договор за наем № 1007-173/ 15.08.2016 г. Н. е длъжен да
заплатите годишният наем в срок един месец преди изтичане на съответната
стопанска година (30.09). След извършена справка било установено, че дължи
3680,44 лв. наем за стопанската 2018/2019 година, като в 7 /седем/ дневен срок от получаване на
предизвестието следва да заплати дължимата сума по банкова сметка ***, при
банка „Първа
Инвестиционна банка“ АД клон Варна или
в
брой в касата на общината. В случай на неплащане е посочено, че следва да се
счита изпратената покана за предизвестие за прекратяване на договора за наем на
основание чл.87, ал. 1 от ЗЗД и чл. 15, ал. 1 от ЗОС във връзка с чл. 18 от
Раздел „Прекратяване и изменение на договора. Неустойки. Отговорност“ от
договора. С Известие за доставяне № ИДРS9162001L0М8, е връчена на 19.11.2019г.
Покана за доброволно изпълнение с изх. № Изх.9400-401/07.11.2019г. по договор
за наем № 173 от 15.08.2016 г. и анекс към
същия, като с констативен протокол от 28.11.2019г. е констатирано, че не е
постъпило плащане по банкова сметка ***. С писмо
изх.№Изх.9400-408/13.12.2019г., Н. е бил уведомен, че на основание чл.87 ал.1 ЗЗД и чл.15 ал.1 ЗОС, във вр.с чл.18 от раздел „Прекратяване и изменение на
договора. Неустойка.Отговорност”
договора се счита прекратен, като в 14 дневен срок считано от получаване
на писмото Н. е уведомен, че следва да освободи отдадения под наем имот 400 дка
ид. части от имот № 20482.194.2 целият с площ 1 170 118 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище,
съгласно Кадастрална карта на гр. Девня, след съставяне на приемо-предавателен
протокол за фактическо състояние на обекта. Посочено било също, че при
неосвобождаване на общинския имот в указания срок, кмета ще упражни правото си
на принудително изземване на основание чл.65 ЗОС, както и е определена
дължимата на основание чл.19 от Раздел V на договора за наем неустойка в размер
на 10% от договорната наемна цена, в размер на 368,04 лева.
В заповедта кмета
на община Девня е приел, че ПИ с идентификатор № 20482.194.2 по КК на гр.
Девня, с площ 1 170 118 кв,м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: пасище е публична общинска собственост,
съгласно АОС 1126/15.01.2010г. и за имота има сключен договор за наем №
1007-173/15.08.2016г. и Анекс № 1007-164/ 28.02.2019г. към Договор за наем №
1007-173/ 15.08.2016 г., между Община Девня и И.Й.Н.. Същият е прекратен с
Покана за доброволно изпълнение с изх. № Изх.9400-
401/07.11.2019г. на основание чл.87, ал. 1 от ЗЗД и чл. 15, ал. 1 от ЗОС във
връзка с чл. 18 от Раздел „Прекратяване и изменение на договора. Неустойки.
Отговорност“ от договора за наем. Поканата за доброволно изпълнение е изпратена
с писмо с обратна разписка и е получена на 19.11.2019г. В указаният в т.2 от
поканата срок, не е постъпило плащане по банковата сметка на Община Девня или в
касата на общината. Съгласно т.2 от писмо изх. № 9400-408/13.12.2019г.
получено на 19.12.2019г., бившият наемател е длъжен в 14 /четиринадесет/ дневен
срок от получаването му, да освободи отдаденият под наем имот: 400 000 кв.м.
/400,000 дка./ ид. части от имот № 20482.194.2
по Кадастралната карта на гр. Девня, целият с площ 1 170 118 кв.м. /1170,118
дка./, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: пасище. На 24.04.2020г., служители на сектор ТС констатирали, че
бившият наемател не го е освободил.
От неоспореното
заключение на СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се
установява, че процесният поземлен имот 20482.194.2 е с площ 1170025 кв. м., с
начин на трайно ползване: пасище, мера, вид територия: земеделска, находящ се в
землище: гр. Девня, община Девня, област Варна, м. ЦАРСКОТО, вид собственост:
стопанисвано от общината, стар номер 331, по кадастралната карта на гр.Девня,
одобрена със заповед за одобрение на КККР № РД-18-85/17.09.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, като данните са били извлечени от
кадастрално - административната информационна система kais.cadastre. В кадастралния регистър, като собственик на имота е записана:Община Девня, БУЛСТАТ
*********, Няма данни за идеалните части, Акт за публична
общинска собственост № 25 том I per. 73 от 27.01.2010г., издаден от Служба по
вписванията – Девня, Носители на други вещни права: „4Б СОЛАР“ ЕООД, БУЛСТАТ: *********, Право на строеж, Договор № 110 том 7 peг. 2220 дело 1338 от 30.08.2017г., издаден от Служба по вписванията
гр.Девня. Вещото лице констатира че със заповед № 1002-149 от
27.04.2020г. на Кмета на
община Девня се изземва от Н. недвижим имот собственост на Община Девня,
представляващ: Поземлен имот с идентификатор № 20482.194.2 по Кадастралната
карта на гр. Девня, с площ 1 170 118 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище е публична общинска
собственост, съгласно АОС 1126/15.01.2010г., поради държането му без основание.
В
договор за наем № 173 от 15.08.2016 г. е описана: Земеделска земя представляваща 912 000 кв.м.
или 912,00 дка идеални части от имот № 20482.194. целият с площ 1170118 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
пасище, съгласно Кадастрална карта на гр. Девня, общ. Девня, обл. Варна,
собственост на община Девня. С анекс към същия договор № 1007-164/28.02.2019 г.
на Й.И.Н. са предоставят за временно и възмездно ползване земеделска земя
представляваща 4000.00
кв.м. или 400/четиристотин/ дка. идеални части от имот № 20482.194.2
целият с площ 1 170 118 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: пасище съгласно КК на гр. Девня, Община
Девня, собственост на Община Девня. Вещото лице сочи, че в анекса не става ясно
колко декара от процесния имот са предоставени за ползване. Както процесната
заповед № 1002-149 от 27.04.2020г. на Кмета на община Девня, така и Договор за
наем № 173 от 15.08.2016 г. и Анекс към същия № 1007-164/28.02.2019 г. се отнасят за един и същ имот,
а именно процесния имот с идентификатор
20482.194.2 от КККР на гр.Девня одобрена със заповед № РД-18-85/17.09.2008г. на ИД на АГКК. След
извършване на справка в ДФ „Земеделие", вещото лице констатира следното:
От процесния имот № 20482.194.2, целият с площ 1 170 118 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище,
съгласно Кадастрална карта на гр. Девня, общ. Девня, обл. Варна, собственост на
община Девня е възможно реално да бъдат ползвани за целите на животновъдството
/за паша/,
три сектора, а именно: Сектор 20482-1940 с площ от 8,95 ха, или 89 500 кв.м.;
Сектор 20482-1750 с площ от 4,87 ха, или 48 700 кв.м.; Сектор 20482-1851 с площ
от 7,78 ха, или 77 800 кв.м. Към заключението е приложена извадка от ИСАК
система за процесния имот с подчертани площи годни за земеделско ползване -
приложение № 1.
В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че площите,
които реално могат да бъдат ползвани са посочени в Приложение № 1, част от
експертизата. Те са определени, както от Поземлена комисия, така и от Държавен
фонд „Земеделие“. Това са единствените площи, които могат да бъдат ползвани и
те се изчертават специално. Отразените площи (три петна в имота) с жълт контур
в експертизата са площите, които могат да бъдат ползвани. Всички останали,
извън отразените с жълт контур, в Приложение № 1 са негодни за целта на
пашата. Това са официалните данни за
площи, които се ползват, както от ДФ „Земеделие“ така и от Разплащателния фонд,
който разплаща за площи, останалите са негодни за паша. Площите, които могат да бъдат ползвани реално
си имат номера на секторите, които са регистрирани, както в ДФ „Земеделие“ така
и в Разплащателната агенция. В самия имот попада част от кариера. В
северозападния ъгъл на имота е видно, че границата му е с прави линии и че
петното на кариерата навлиза в имота на Община-Девня.
Площите се определят към датата на заявяването за
подпомагане. Тези площи са перманентни, те не се променят. През която и година
да се направи справка за тези площи ще се установи, че са едни и същи
площи. Приложените доказателства по
административната преписка и в делото са били достатъчни, за изготвяне
съдебно-техническата експертиза и вещото лице сочи, че в тази връзка не е
посещавало община Девня. При изготвянето на експертизата е констатирало, че в
Анекс № 1007-164/28.02.2019 г. към договора, не става ясно за каква площ е
сключен договора, тъй като 4000 кв. м. са всъщност 4 дка, а не 400 дка.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, жалбата като подадена в законоустановения срок от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, за процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Заповед № 1002-149/27.04.2020 г. е издадена от кмета на Община-Девня, като
имота по отношение на който е постановеното изземване е общинска собственост,
находящ се в землище на гр. Девня, община Девня, област Варна. Съгласно чл.65
ал.1 ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не
се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се
изземва въз основа на заповед на кмета на общината. В този смисъл процесната
заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговата териториална и
материалноправна компетентност.
При преценка изискванията досежно
съдържанието на процесния административен акт съдът констатира, че той е в
писмена форма, подписан е от издателя си и съдържа изложени ясни и непротиворечиви
фактически и правни основания, които дават възможност от една страна адресатът
му да разбере административното разпореждане, а от друга – осъществяването на
съдебния контрол върху законосъобразността на акта. Не са налице отклонения от
изискванията на чл.59, ал.2 от АПК относно формата на обжалваната заповед,
която е надлежно мотивирана и възражението на жалбоподателя за липса на мотиви
е неоснователно.
Съдът не констатира при издаване на
обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на административно
производствените правила, което да се е отразило върху истинността на
правнорелевантните факти и на това основание да води до незаконосъобразност на
оспорения акт.
Както бе посочено по-горе, съгласно
разпоредбата на чл.65, ал. 1 от ЗОС: „Общински имот, който се владее или държи
без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от
него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината“. С
цитираната разпоредба законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита
на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я
владеят или държат без правно основание.
Правилото, възведено в чл. 65, ал.1, от ЗОС, по правната си характеристика представлява особен, специфичен начин на
защита правото на собственост, уреден в отклонение
от общоустановените в действащото гражданско
законодателство вещноправни способи за защита на същото това вещно
право.
Отчитайки особения характер и
предназначение на общинската собственост, законодателят е уредил бърз и ефикасен
метод за нейната защита, установяващ правомощие за административния орган, с
едностранно властническо волеизявление, изпълнимо по административен ред, да
възстанови собственическите права на общината, накърнени
от противоправното поведение на всяко трето лице, изразяващо се в
безоснователно владеене или държане на общински имот.
Посочената материалноправна разпоредба
изисква наличие на две кумулативни предпоставки, за да се пристъпи към
изземване по административен ред: първата
- предмет на изземване да е имот - общинска собственост, и втората - същият да се
владее или държи без основание, да се ползва не по предназначение или нуждата
от него да е отпаднала.
Освен посоченото в заповедта правно
основание на чл.65, ал.1 от ЗОС, административният орган е мотивирал от
фактическа страна акта си с това, че Н. продължава да държи общинския недвижим
имот след като е прекратен наемния му договор за този имот, т.е. без да е
налице валидно правно основание за това.
От събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин, че към датата на постановяване на обжалваната
заповед предпоставки са налице. Спор относно обстоятелствата, че разпореденият
за изземване имот е общинска собственост и че се владее и държи от
жалбоподателя, не е повдиган. Липсата на основание за ползване по смисъла на
чл.65, ал.1 от ЗОС означава да не е налице създадена по силата на закона, или
по волята на страните, правна връзка, обуславяща владеенето или държането на
общинския имот.
Съгласно чл.5, ал.1 от ЗОС общината
удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на
собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който е официален
документ, но няма правопораждащо действие. Редът за съставянето и формата са
определени от ЗОС. За да има удостоверителна сила, актът за общинска
собственост трябва да е съставен при спазване на сочени в закона правила. В
настоящия случай не е оборена доказателствената сила на актът за общинска
собственост. Поради това към момента на издаване на заповедта за изземване, за
частта от процесния имот няма конкуриращи се титули за право на собственост,
нито има твърдения в тази насока.
В своята съвкупност твърденията в жалбата
на практика мотивират възражението, че жалбоподателят осъществява владението
върху имота при наличие на правно основание за това, а именно непрекратен
Договор за наем между страните. Тези съображения не могат да бъдат споделени,
тъй като противоречат на доказателствата по делото. От писмените такива
безспорно се установява, че съществувалото между страните наемно правоотношение
по Договор за наем № 1007-173/
15.08.2016 г. за процесния имот е
прекратено по реда на чл.18 вр. чл.14 от този договор, а именно с изпратено от
наемодателя до наемателя едностранно писмено предизвестие за прекратяване на
договора. Писменото предизвестие е получено от наемателя и съгласно отразеното
в него, което съответства на предвиденото в договора, на жалбоподателя е даден
срок, след изтичането на който наемателят ще счита договора за прекратен. Към
датата на издаване на процесната заповед договорът е прекратен.
Доводите на жалбоподателя, касаещи
различна и реално ползвана от предоставена с договора за наем площ са
неотносими към процесния спор. Следва да се посочи, че законосъобразността на
прекратяването на Договора за наем между страните не може да бъде проверявана
инцидентно в настоящото производство по оспорване заповедта за изземване на
имота. Съобразно изричната разпоредба на чл.15 ал.1 и чл.15, ал.3 от ЗОС,
наемните правоотношения по чл.14, ал.3 и ал.7 от ЗОС се прекратяват по реда на
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), т.е. по общия граждански ред. В
чл.14, ал.7 от ЗОС са визирани свободни имоти или части от тях – публична
общинска собственост, които могат да се отдават под наем за срок до 10 години
при условията и по реда на ал.2 след решение на общинския съвет. По делото няма
спор, че имотът, по отношение на който между страните е бил сключен Договор за наем № 1007-173/ 15.08.2016 г., е актуван и е публична общинска
собственост, т.е. имот по чл.14, ал.7 от ЗОС. Наемното правоотношение за този
имот се прекратява по реда на ЗЗД, от което следва, че евентуалните си
възражения относно неговото прекратяване жалбоподателя, като страна по този
договор, е следвало да предяви по реда на гражданското съдопроизводство, за
каквото липсват данни по делото.
Доколкото производствата по прекратяване
на договор за наем на общински имот, сключен по реда на чл.14, ал.3 и ал.7 от
ЗОбС и това по изземване на общинския имот са различни по характера си, то в
настоящото административно по своя характер производство е недопустимо да се
преценяват и възраженията на страна по договора относно неговото прекратяване.
Такива и не са направени, а единствено се сочи, че фактически жалбоподателят
ползва по-малко кв.м. от отдадените под наем.
Безспорно е, че имотът в описаните идеални части е общинска
собственост и липсва правното основание за ползването му от адресата на акта,
както и че имота продължава да се ползва от същия. Налице са всички кумулативни
предпоставки за изземване на имота. Евентуални претенции и спорове за
материални права, фактически ползвани ид.части, обективни пречки за ползване на
цялата територия отдадена под наем, както и евентуални затрудненията във връзка
с изпълнението на заповедта не са и не могат да бъдат предмет на настоящия
спор.
Към датата на издаване на процесната
заповед за изземване, между страните по делото вече не съществува създадената
по силата на наемния договор облигационна връзка, нито такава, създадена по
силата на закона, поради което липсва и основание жалбоподателят да владее и
държи процесния недвижим имот – общинска собственост. Изложените като мотиви за
издаването на процесната заповедта фактически обстоятелства съответстват на
установените по делото факти, с оглед на което и визираните в закона
предпоставки за издаването й са били налице.
Оспорваната заповед е в съответствие с
материалноправните разпоредби и с целта на закона, при издаването й не е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и подадената
срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора и липсата на
искане от ответната страна за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне
по същите.
Водим от
гореизложените съображения, и на основание чл.172 ал.2 предл. последно АПК
настоящият състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Й.Н. ЕГН **********
***, против Заповед № 1002-149/27.04.2020 г. на кмета
на Община-Девня.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението до страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: