Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260084
гр. Несебър, 04.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като
разгледа гр. д. № 862 по описа на Районен
съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От
ищеца „В.и
к.” ЕАД срещу Б.Ф. са предявени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за присъждане на сумата от 141,26 лв. – главница, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за присъждане на сумата от 17,71 лв. – лихва върху главницата за периода
26.11.2017г. – 11.02.2020г. Главницата се претендира за потребени
ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период
05.10.2016г. – 12.11.2019г. до имот в гр. Свети Влас, комплекс „М.Д.” *****,
аб. № 982900. Изложено е, че ищцата и ответника са страни по валидно възникнало
облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период
неплатените задължения възлизат на 141,26 лв., като за тези суми от
ищеца са издадени 3 бр. фактури в периода 25.10.2017г. – 25.11.2019г. Посочено
е, че сумите е следвало да бъдат заплатени в 30 дневен срок от издаване на
съответната фактура, като в посочените срокове не са постъпили плащания. На
това основание се отправя претенция и за присъждане на лихва за забава. С тези
доводи до съда е отправено искане да уважи исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответницата е депозиран отговор, с който
исковете се оспорват по основание и размер. Сочи се, че не е приложен договор
за предоставяне на ВиК услуги. Обръща се внимание, че не се ангажират
доказателства за цените на предоставяните услуги. Твърди се, че не са приложени
доказателства на какви периоди трябва да се отчитат показанията на водомерите.
Оспорват се приложените към исковата молба документи. От съда се иска да
отхвърли исковете. Обръща се внимание, че сумите са заплатени от ответницата в
хода на процеса.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:
От нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 127, том IX,
рег. № 8984, дело № 1706 от 19.07.2013г. на нотариус Стоян Ангелов (на л. 14 –
л. 16 от делото) се установява, че ответницата Б.Ф. е собственик на самостоятелен
обект с идентификатор ****, представляващ апартамент № F-17,
в комплекс „М.Д.“. В тази връзка от предходния собственик на апартамента било
подадено заявление (на л. 13 от делото) партида № 976119 да бъде прехвърлена на
Б.Ф., като видно от отбелязването в заявлението за Ф. била открита партида с
номер 982900. Видно от фактура № ********** от 25.10.2017г., фактура №
********** от 26.11.2018г. и фактура № ********** от 25.11.2019г. (на л. 24 –
л. 26 от първоначално образуваното гр.д. № 93/2020г. по описа на Районен съд
Средец) за посочения апартамент с аб. № 982900
към „В.и к.” ЕАД били начислени сумата от 55,30 лв. за отчетен период
05.10.2016г. – 16.10.2017г., сумата от 41,04 лв. за отчетен период 17.10.2017г.
– 30.10.2018г. (с включено - от разпределение) и сумата от 44,92 лв. за отчетен
период 28.03.2019г. – 12.11.2019г. От справка извлечение от електронния карнет
за посочения аб. номер (на л. 11 от първоначално образуваното гр.д. № 93/2020г.
по описа на Районен съд Средец) е видно, че на монтирания в имота на Ф. водомер
е направено отчитане за периода 05.10.2016г. –
16.10.2017г.,
като водомерът е видян и старото му показание било 103 куб. метра, а новото – 127
куб. метра. За периода били начислени 24 куб. метра.
За периода 17.10.2017г. – 30.10.2018г. информация била
подадена от клиента, като показанието вече било 142 куб. метра - били начислени
15 куб. метра и 0,36 куб. метра от разпределение. За периода 28.03.2019г. –
12.11.2019г. водомерът също бил видян от служител на дружеството ищец, като
показанията му били в размер на 157 куб. метра и отново били начислени 15 куб.
метра.
От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза (на
л. 23 – л. 29) се установява, че сградата с апартамента на ответника представлява жилищен
блок от пет етажа, като измервателното устройство за отчитане количеството вода
от апартамента на ответника се намира санитарния възел. При справка с
електронния карнет вещото лице констатирало, че консумираното количество
питейна вода за процесния период от 54,00 куб. м. и 0,36 куб. м. – от
разпределение. За отговорите си вещото лице е извършило необходимите справки в
програмата на водния оператор. Установява се, че във „ВИК” ЕАД е въведено
електронно отчитане, при което на водомерите се слага марка с „баркод”.
Отчетникът сканира съответния баркод и се отваря папка, в която той нанася
електронно данните за съответния абонатен номер и няма възможност за полагане
на подпис от клиента. При такова въвеждане в програмата се маркира опцията
„видян” за съответния водомер.
От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза (на л. 30 – л. 42 от делото) се установява,
дължимите суми по фактура № ********** от 25.10.2017г. и
фактура № ********** от 26.11.2018г. не са изчислени
правилно от оператора, съобразно утвърдените цени, като след преизчисление
вещото лице е констатирало, че по фактура № ********** от 25.10.2017г. се дължи сумата
от 54,43 лв., а по фактура № ********** от 26.11.2018г. – 40,80 лв. Направен е извод, че общата стойност на фактурите по
действителните цени следва да е в размер на 140,15 лв., а върху тях за
процесния период се дължи лихва в размер на 17,50 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата
страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той
трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено
водоподаване във фактурираните количества. Ищецът следва да докаже и размера на
претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже погасяване на дълга
От фактическа страна по делото се установява,
че до самостоятелен обект с идентификатор ****, представляващ апартамент № F-17, в комплекс „М.Д.“, с аб. № 982900, за процесния период (05.10.2016г.
– 12.11.2019г.), е доставено фактурираното количество вода. По делото се установява, че
въз основа на подадено заявление между страните е действал договор за доставка
на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения
клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между
страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил
потребител на вода. Съдържанието на фактурите и заявлението за смяна на
потребител не е оспорено по делото, поради което съдът приема за доказано, че
ответницата е била потребител за доставената до цитирания адрес вода.
Съдът намира за неоснователно оспорване, направено от
особения представител на ответницата. От заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза става ясен механизмът на отчитане. Очевидно за
процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис
от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо
съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Ето защо по делото са събрани достатъчно доказателства, които в
комбинация с цитираната нормативна уредба, установяват приложимостта на
отчитането по отразеното в извадката от електронния карнет ред. Следователно
отразеното в справката и фактурите се потвърждава от всички събрани по делото
доказателства и тези документи следва да се кредитират от съда. Както се
установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял водомера и по
данни, подадени от самия клиент. Поради тази причина количествата фактурирана
вода са реално потребени.
Ето защо се събраха достатъчно
доказателства в насока, че количествата вода са потребени от ответника. Отчитането
е извършено, бил е наличен достъп до водомера, а когато такъв не е бил наличен
данните са предоставяни от клиента, като с оглед сезонния характер на обекта е
спазено изискването за отчитане за период от около 6 месеца.
Налага се извод, че при
правилно начислено като потребено количество вода – от 54,00 куб. м. и 0,36
куб. м. – от разпределение, от ответницата се дължат суми за отчетния период, като размерът на задълженията й възлиза общо на 140,15
лв. В случая от особения представител на ответницата е представени платено
нареждане (на л. 44 от делото), от което е видно, че Б.Ф. е извършила плащане
по банковата сметка на ищеца, посочена в издадените от него фактури, в размер
на 85 евро (166,24 лева) за апртамент F17 в комплекс „М.Д.“. Ето защо е доказано погасяване на сумата от 140,15
лв., извършено на 19.11.2020г. (в хода на процеса), което следва да се съобрази
(арг. от чл. 235, ал. 3 от ГПК). На това основание предявеният иск за главница
следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за посочения период – за периода 26.11.2017г. – 11.02.2020г. С оглед изводите
на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано
по делото. Наред с това първата издадена фактура е с краен срок за плащане до 24.11.2017г.,
поради което ответникът действително е изпаднал в забава към 26.11.2017г. За
посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е от 17,50 лв., като посочената
сума също попада в рамките на плащането от 166,24 лв., направено от
ответницата, поради което и този иск следва да бъде отхвърлен поради погасяване
на задължението в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изложеното по-горе съдът достигна до извод, че ответницата е дала
повод за завеждане на делото (поради дължимостта на сумите и заплащането им
едва непосредствено преди приключване на делото), но искът следва да бъде
отхвърлен поради настъпило плащане по време на процеса. В правилата за разноските по чл. 78 ГПК не е предвидено как следва да се
процедира ако ответникът е дал повод за завеждане на делото, но в хода на
процеса е заплатено задължението към ищеца. При такава ситуация и по арг. от
чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът е длъжен да съобрази факта на плащането и да отхвърли
иска. Общите правила на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК са, че при отхвърляне на иска
(прекратяване на делото) разноски се дължат на ответника. Същевременно в чл.
78, ал. 2 ГПК е предвидено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В случая обаче ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което
въпреки отхвърлянето на исковете разноските би следвало да се възложат в негова
тежест. С постановеното Определение № 380 от 6.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3186/2014 г., III г. о., ГК върховната инстанция е възприела подобно становище. С
определението е прието, че „По разума на закона би могло да се приеме, че и
ищецът може да бъде освободен от заплащане на разноски при отхвърляне на иска,
но само в случаите, когато ответникът с поведението си е станал причина за
завеждане на иска, но е изпълнил задължението си след като делото е било
заведено. Поведението на ответника, довело до образуване на делото е виновно и
затова той следва да понесе разноските по делото - р. № 2541/59 г. на първо г.
о., р. № 998/65 г. на второ г. о. на ВС”. В такава насока е и Определение № 149
от 22.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3/2012 г., I г. о., ГК. Налице са и други определения на върховната инстанция,
постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, които са в същата насока - определение № 277 от
14.05.2014г. на ВКС по ч. гр. д. № 2432/2014г., I г. о., ГК, както и цитираните в него - определение №
98 от 20.02.2009г. по гр. д. № 91/09г. на ВКС, IV ГО; определение № 518 от
15.06.12г. по ч. т. д. № 156/11г. на ВКС, II ТО; определение № 1176 от
28.12.12г. по ч. т. д. № 560/2012г. на II ТО; определение № 767/05.09.12г. по
ч. т. д. № 251/12г. на II ТО.
Така постановената
задължителната практика напълно съответства на същността на отговорността за
разноски. Фактическият състав за реализиране отговорността за разноски е
следният: 1. противоправно поведение, изразяващо се в неоснователно
предизвикан правен спор; 2. вреди за страната, в чиято полза е решен правният спор,
които са законово определени и представляват осъществените по делото разноски;
3. причинна връзка – т.е. тези вреди да са причинени във връзка с водене на
делото. В случая е налице неоснователно предизвикан правен спор от ответницата,
в резултат на което ищецът е претърпял вреди, представляващи осъществените по
делото разноски. Следва да се има предвид, че макар исковете да се отхвърлят,
на практика правният спор, който е съществувал преди завеждане на делото, е
решен в полза на ищеца. Това е така, тъй като ответницата не е заплатила
дължимите суми в предвидените срокове, а изводите на съда са, че дължи тези суми.
Следователно правният спор е решен в полза на ищеца, а отхвърлянето на исковете
е последица от плащане в хода на процеса на дължимите суми в полза на ищеца и
задължението на съда да съобразява новонастъпилите факти на всеки етап от
процеса. Може да се направи извод, че всички елементи от фактическия състав на
отговорността за разноски са налице, поради което е оправдано именно ответникът
да бъде осъден да заплати такива на ищеца.
С оглед всичко изложено до тук на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса, сумата от 100
лв. – платено възнаграждение за особен представител на ответника, сумата от 500
лв. – депозити за експертизи. Наред с
това, съдът намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва
да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът
на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата
на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе
предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото
от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се
определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 150 лв. Т.е. общият
размер на осъществените и поискани от ищеца разноски в исковото производство е 850 лв.
Наред с това, въпреки че на ищеца са дадени указания с
протоколно определение от 23.11.2020г. за внасяне на допълнителен депозит за
особен представител на ответника в размер на още 50 лв., в предоставения срок
такъв не е внесен. В случая ищецът се явява задължено лице за заплащане на това
възнаграждение (арг. от чл. 47, ал. 6 от ГПК). Ето защо при неизпълнение на
това негово задължение в срок той следва да бъде осъден да заплати сумата от 50
лв. на адвоката, назначен за особен представител, а при условие, че същото бъде
заплатено на адвоката следва да бъде овъзмездено като направени от ищеца
разноски – в този смисъл Определение № 12 от 08.01.2017г. по ч.т.д. №
2016/2017г. по описа на II търг. отделение на ВКС, Решение № I-108 от
09.10.2019г. по в.гр.д. № 1028/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.и к.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от
изпълнителния директор – Г.Й.Т., срещу Б.Ф., дата на раждане: ***г.,
гражданство: Норвегия, постоянен адрес:***, в. с. М.Д. м. Ю.под пътя, бл. 1,
вх. F, ет. 5, ап. F17, БУЛСТАТ: ****, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 141,26
лв., представляваща
незаплатена стойност по издадени фактура № ********** от 25.10.2017г., фактура
№ ********** от 26.11.2018г. и фактура № ********** от 25.11.2019г. за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в гр.
Свети Влас, комплекс „М.Д.” *****, аб. № 982900, с отчетен
период 05.10.2016г.
– 12.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 17.02.2020г. до окончателното изплащане
на вземането, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 17,71 лв. – лихва
върху главницата за периода 26.11.2017г. – 11.02.2020г.
ОСЪЖДА Б.Ф., дата на раждане: ***г., гражданство: Норвегия, постоянен
адрес:***, в. с. М.Д. м. Ю.под пътя, бл. 1, вх. F, ет. 5, ап. F17, БУЛСТАТ: ****, да заплати на „В.и к.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния
директор – Г.Й.Т., сумата от 850 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които 100 лева - държавна такса, 100 лв. – внесен
депозит за особен представител на ответника, 500 лв. внесени депозити за
експертизи и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „В.и к.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния
директор – Г.Й.Т., да заплати на адв. Ж.А. *** сумата в размер на 50 лева –
допълнително определено възнаграждение за особен представител на Б.Ф. по гр. д. № 862 по описа на Районен
съд Несебър за 2020г.
ОСЪЖДА Б.Ф., дата на раждане: ***г., гражданство: Норвегия, постоянен
адрес:***, в. с. М.Д. м. Ю.под пътя, бл. 1, вх. F, ет. 5, ап. F17, БУЛСТАТ: ****, да заплати на „В.и к.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния
директор – Г.Й.Т., сумата в размер на 50 лева - допълнително определено
възнаграждение за особен представител на Б.Ф. по гр. д. № 862 по описа на Районен
съд Несебър за 2020г., ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ
същите бъдат заплатени от „В.и к.” ЕАД на адв. Ж.А. ***.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: