№ 57
гр. Бургас, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Златомира М. Стефанова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско
дело № 20242100501856 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. К. Х. чрез адв. Живко
Бойчев срещу Решение №1743/21.08.2024г. по гр.д. №6690/2023г. по описа на
Районен съд Бургас, с което са отхвърлени предявените от него срещу
работодателя „Ганчев“ ЕООД обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1,
т. 2 и т. 3 от КТ за признаване уволнението му за незаконно и отмяна на
Заповед №54/31.08.2023г., с която е прекратено трудовото му
правоотношение, за възстановяването му на работа на заеманата отпреди
уволнението длъжност, както и за осъждане на ответното дружество да му
заплати сумата от 7200лв., представляваща обезщетение за времето, през
което ищецът е останал без работа поради уволнението за период от шест
месеца по 1200лв. месечно, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковете до окончателно изплащане на
сумата. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ответното
дружество сумата от 2400лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че постановеното от първоинстанционния съд
решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не са налице
сочените в заповедта нарушения. Излага се, че по делото останало недоказано
обстоятелството, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание „уволнение“. Налице било само формално спазване на процедурата.
1
Наказанието било наложено преди да изтече срока за даване на обяснения, а
ответното дружество не доказало, че обясненията са получени и приети от
работодателя преди налагането му. Датата на писмените обяснения била
датата, на която ищецът е изготвил своите обяснения, но не и датата на
получаване на тези обяснения от работодателя. В нарушение на разпоредбата
на чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят не уважил доказателствените искания на
ищеца, имащи отношение към вменените му нарушения, които били свързани
и с осъществяването му на адекватна защита пред него и това било достатъчно
основание за отмяна на уволнението. Поддържа се, че работодателят още
преди да проведе дисциплинарната процедура е взел решение да наложи
наказание на Х.. Предубедеността му се установявала от обстоятелството, че
служебния лаптоп на ищеца бил отнет, ведно с автомобила и сим картата на
служебния му телефон още преди да бъде изслушан и да бъдат събрани
всички посочени от него доказателства, имащи отношение към случая. От
съдържащия се в досието на ищеца документ, озаглавен „запитване“ с дата
28.08.2023г. било видно, че същият бил принуждаван да напусне. Твърди се,
че съдът не е взел предвид наведените доводи, че е пропуснат давностния
срок за налагане на наказание на всички твърдени нарушения, с изключение
на това на дата 31.07.2023г. доколкото били извън двумесечния срок по чл.
194, ал.1 от КТ, а част от тях и извън едногодишния срок. Предвид изтеклата
погасителна давност за всички, евентуално за всички без едно нарушения, се
поддържа, че за работодателя не е съществувало право да наложи наказание за
погасените по давност нарушения. Твърди се, че неправилно били определени
правните квалификации и било наложено наказание за нарушения, за които не
можело да се налага най-тежкото наказание. На следващо място се твърди, че
по отношение на въззивника била налице и предварителна закрила при
уволнение – същият имал поставена диагноза „Хипертонично сърце“, която е
една от клиничните прояви на исхемичната болест на сърцето, което
заболяване е включено в обхвата на чл.1 от Наредба №5/20.02.1987г. за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл.333, ал.1 от КТ. Задължение на работодателя било да поиска и да
получи предварително мнение на ТЕЛК по чл.333, ал.2 от КТ, а впоследствие
и разрешение от Инспекцията по труда, което не било направено. Сочи се, че
предварителната закрила има обективен характер и се прилагала, независимо
от това дали на работодателят е било известно основанието за приложението й
или не. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен
за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за
него. Меродавен за преценката за наличие на закрилата, съответно за
законността на изявлението е моментът на връчването на заповедта за
уволнение или предизвестието за това. Поради това неоснователни били
твърденията на ответната страна, че Х. посочил, че страда от заболяване след
като е бил уволнен. Излага се, че противно на възприетото от районния съд
обжалваната заповед не отговаряла на изискването на чл. 195 от КТ и в
същата не било посочено ясно и точно нарушението и кога точно е
2
извършено. Липсвали данни за настъпили неблагоприятни последици за
дружеството и/или за работещите в него и/или възникнала опасност от такива
последици, което се отразявало на възможността за преценка относно
тежестта на твърдяното нарушение и дали наложеното наказание отговоря на
тежестта на извършеното или е несъразмерно. Твърди се, че в случая е налице
несъразмерност на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание с оглед
тежестта на евентуално извършените от него дисциплинарни нарушения.
Твърди се, че не са налице сочените в заповедта за наказание нарушения, като
неправилно съдът кредитирал показанията на св. Т. – същите били
вътрешнопротиворечиви и некореспондиращи с останалия доказателствен
материал. При тези съображения се счита, че предявените искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са основателни, поради което основателен се явява и
акцесорният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа по реда
на чл.225 от КТ доколкото от датата на уволнението си въззивникът бил
безработен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Ганчев“ ЕООД чрез адв. Елена Кръстева. Поддържа се, че правилно
районният съд е приел, че в процесната заповед за дисциплинарно наказание е
посочено какви точно нарушения е извършил Д. Х., както и че са налице
изискуемите от закона реквизити в същата. Твърди се, че заповедта е издадена
при спазване на императивните изисквания на КТ, в частност са поискани
писмени обяснения от Х. преди налагането на дисциплинарното наказание.
Сочи се, че работодателят е извършил преценка на тежестта на нарушенията и
общото поведение на Х. след анализ на всички събрани по дисциплинарната
преписка доказателства, като в резултат на същата са установени множество
нарушения на трудовата дисциплина, злоупотреба и разпиляване на
имуществото на дружеството работодател в полза на Х.. От събраните пред
районния съд доказателства се установявало, че Д. Х. е депозирал пред
работодателя си обяснения преди прекратяване на трудовото му
правоотношение със заповедта. За неоснователни се сочат оплакванията на
жалбоподателя, че била налице предубеденост у работодателя, както и че
наказанието е наложено преди изтичането на срока за даване на обяснения.
Сочи се, че както правилно районният съд е приел, ограничаването на
ресурсите на дружеството при ползването им от ищеца, не може да се тълкува
в преднамереност доколкото целта на това била да се възпрепятства
разпиляване или прикриване на данни, необходими за проверката. Твърди се и
че след датата на отнемането Х. е продължил да изпълнява трудовите си
задължения до изготвянето на доклада, в който били обективирани
резултатите от проверката. Именно след извършване на проверката и
установяване на щетите, дружеството изискало писмените обяснения на Х.. В
тази връзка се сочи, че работодателят никога не е препятствал възможността
Х. да се запознае с констатациите по доклада и установените факти по него,
поради което и за неоснователни се сочат оплакванията на жалбоподателя, че
3
работодателят не е извършил действията по чл. 193, ал. 1 от КТ за събиране на
относимите доказателства за преценка. Относно оплакванията за изтеклия
давностен срок за налагане на наказанието, се твърди, че в случая е налице
системно и продължително нарушение на трудовата дисциплина - с начална и
крайна дата, както и злоупотреба с активи на работодателя. Последното от
тази поредица нарушения било на дата 31.07.2023г., респ. давностният срок за
налагане на дисциплинарното наказание не бил пропуснат. Относно
показанията на св. Т. се твърди, че същите били обективни, последователни и
отразявали причинно- следствената връзка на установените от Х. злоупотреби,
доколкото свидетелката участвала в проверката и приемала оплакванията и
сигналите. Оспорва се твърдяното от жалбоподателя противоречие в
показанията й като и в тази насока се излагат съображения. Досежно тежестта
на наложеното наказание се сочи, че при налагането на дисциплинарното
наказание са взети под внимание многократността на нарушенията,
настъпилите неблагоприятни последици за дружеството и нанесените
материални загуби и щети. Отчетено било и поведението на Х.. Правилно в
решението си първоинстанционния съд е приел, че заболяването на ищеца не е
от категорията „защитени“, а освен това и същото не било установено от
лекарска комисия по надлежния начин. Поддържа се, че сочената диагнозата
била заявена пред работодателя на следващия месец след прекратяването на
трудовото му правоотношение, а декларацията за наличие на заболяване със
специална закрила е подадена пред работодателя четири дни след издаване на
заповедите за налагане на санкцията и прекратяване на трудовото
правоотношение. Поради което и правилно съдът е приел, че липсва
основание за прилагане на защита в случая. Иска се въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
От страните пред въззивната инстанция не са ангажирани нови
доказателства.
Депозираната въззивна жалба е допустима и редовна - подадена е
процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260,
ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по
съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба
доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК:
Производството пред Районен съд Бургас е образувано по предявени от
Д. К. Х. против „Ганчев“ ЕООД кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, с които Х. е поискал да
бъде отменено уволнението му, извършено със Заповед №54/31.08.2023г. на
управителя на „Ганчев“ ЕООД, да бъде възстановен на заеманата от него
4
преди уволнението длъжност „регионален мениджър“, както и ответното
дружество да бъде осъдено да му заплати обезщетение за времето през което е
останал без работа за период от 6м. в размер на 1200лв. месечно или общо
7200лв., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до
окончателното й изплащане. В исковата молба е твърдяна
незаконосъобразност на уволнителната заповед на работодателя. Изложени са
съображения, че същата е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 193 от
КТ – при формално спазване на процедурата по изискване на обяснения и при
предварително формирано у работодателя решение за налагане на
наказанието, без да бъдат уважени направените от служителя доказателствени
искания, което накърнило правото му на защита. Твърди се, че наказанието
било наложено преди да изтече срока за даване на обяснения. Изложени са
аргументи за нарушение на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ, тъй като
всички дати с посочени нарушения били извън двумесечния срок. Сочи се, че
заповедта за уволнение не била мотивирана, а наказанието „уволнение“ не
можело да бъде наложено за предвидените в чл. 187 от КТ нарушения.
Изложено е, че по отношение на ищеца била налице и предварителна закрила
при уволнение, тъй като същият имал поставена диагноза „хипертонично
сърце“. В тази връзка работодателят допуснал нарушения като не изискал
предварително мнение на ТЕЛК и впоследствие разрешение от Инспекцията
по труда за уволнението. Твърди се, че не е налице нито едно от сочените в
заповедта нарушения. Изтъква се, че била налице несъразмерност на
наложеното наказания съобразно тежестта на извършените евентуално
нарушения.
В постъпилия отговор ответникът е оспорил исковата молба като е
посочил, че не са налице визираните в исковата молба нарушения при
провеждане на процедурата по уволнение. Твърди се, че дружеството е
изискало обяснения от ищеца като такива постъпили в офиса на дружеството
и след това била издадена процесната заповед. Оспорва се твърдението, че
заповедта е немотивирана, както и че е нарушено правото на защита на ищеца,
тъй като същият бил наясно за какви нарушения се ангажира дисциплинарната
му отговорност. Сочи се, че по отношение на посочените в заповедта
нарушения срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ е спазен, още повече че се касае за
системни нарушения. Относно наведените твърдения за предварителна
закрила на служителя се сочи, че диагнозата за заболяване е заявена пред
работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение, въпреки че
служителят е разполагал с болничен за това месец по-рано. Сочи се и че
заболяването не било от категорията „защитени“ по смисъла на закона, както и
че диагнозата не е поставена от компетентен орган.
За да постанови обжалвания резултат, районният съд е приел, че не са
налице допуснати от работодателя нарушения на процедурата по уволнение на
ищеца – намерил е заповедта за уволнение за достатъчно мотивирана,
издадена след изискване на писмени обяснения от лицето, при извършена
преценка на тежестта на нарушенията, на поведението на лицето и след
5
анализ на всички събрани по дисциплинарната преписка доказателства. Приел
е и че соченото от ищеца заболяване не е защитено по смисъла на закона. По
същество приел за доказани и установени извършените от ищеца нарушения
на трудовата дисциплина.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представения по делото трудов договор №7/27.08.2021г.
ищецът е заемал длъжността „регионален мениджър“ в ответното дружество
при пълно работно време и посочено място на работа – „по обекти на клиенти
гр. Бургас и региона“. По силата на заеманата длъжност, видно от
приложената длъжностна характеристика, същият е отговарял за приемане на
заявки на клиенти за доставка на стоки. За изпълнение на функциите на ищеца
са били предоставени служебен автомобил – марка „Дачия“, модел „Докер“,
лап топ и сим-карта.
По делото е представен доклад (без посочена дата на изготвянето му) до
управителя на дружеството от З. Т. – „търговски представител“ относно
констатирани нарушения на трудовата дисциплина от Д. Х.. В същият е
посочено, че във връзка с извършена от нея проверка на данните от GPS
системите на служебните автомобили, ползвани във фирмата за периода
01.11.2022г. -31.07.2023г. е установено по отношение на управлявания от Д. Х.
служебен автомобил, че на дати 20.07.2022г. – 273,89км., 29.07.2022г. –
139,03км., 17.08.2022г. – 140,81км., 19.08.2022г. – 33,22км., 21.08.2022г. –
34,19км., 22.08.2022г. – 212,81км., 25.08.2022г. – 141,25км., 14.09.2022г. –
293,41км.,10.11.2022г. – 243,75км., 12.11.2022г. – 127,81км., 14.11.2022г. –
105,34км., 21.11.2022г. – 277, 75км., 12.12.2022г. – 304,31км., 19.01.2023г. –
277, 02км., 08.02.2023г. – 195,03км., 13.03.2023г. – 289, 42км., 11.04.2023г. –
352,02км., 09.05.2023г. – 280,28км., 10.05.2023г. – 229,91км., 30.05.2023г. –
269,56км., 31.07.2023г. – 246,72км. са извършени нерегламентирани пътувания
до дестинации, несвързани с търговската дейност на фирмата. Посочено е, че в
отдел „Продажби“ и счетоводния отдел липсва информация от него или екипа
му да са привлечени нови клиенти в населените места, посетени на датите, не
са извършвани демонстрации на стоки, не са приемани заявки от
търговци/клиенти от тези населени места. Изложено е, че анализа на
посочените данни сочел, че на тези дати Х. е използвал автомобила за лични
цели, което съставлявало нарушение на трудовата дисциплина – неизпълнение
на възложената работа за времето на личните пътувания, злоупотреба с
доверието на предприятието и увреждане на имуществото на работодателя
като за последното е посочено, че е нанесена имуществена вреда на
предприятието в размер на стойността на изразходваното гориво - 440,51лв. В
доклада е изразено мнение за наличие на основание за ангажиране на
дисциплинарната и имуществената отговорност на Х.. Като приложение към
доклада е посочена справка за извършени пътувания на автомобил за периода
01.07.2022г. – 31.07.2023г., но такава не е представена по делото.
6
Видно от приемо-предавателен протокол от 03.08.2023г. Х. е върнал
предоставеното му за ползване служебно имущество на представител на
дружеството.
По делото е представена покана от дружеството -работодател до ищеца,
без данни за изготвяне и получаване от ищеца, с която последният е поканен в
5-дневен срок от получаването й да даде писмени обяснения относно
констатациите в доклада.
С писмени обяснения от 28.08.2023г. Х. е изложил общи твърдения
съобразно посочените в доклада дати - каква дейност е извършвал за всяка
една от тях, но изрично е изтъкнал, че с оглед отдалечения период от време за
който се изисква информация - една година назад, а и с оглед невъзможността
да проследи процеса си на работа предвид отнемането на служебния му лап
топ, желае да му бъдат предоставени разпечатки за дните, за които се твърди,
че е извършена злоупотреба. Поискал е за установяване на част от твърденията
му да бъдат събрани сведения от посочени от него логистици, с които е
работил съвместно.
Със Заповед №54/31.08.2023г., издадена от управителя на дружеството
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта се
сочи, че във връзка с извършена документална проверка от С.В. и
предоставения доклад и справка за извършените пътувания на автомобила е
установено, че Х. е извършвал в работно време лични пътувания при
използване на служебния автомобил, който е зареждал с гориво, заплатено със
служебни средства. Посочени в заповедта са датите и километрите, описани в
доклада на служителката Т.. Посочено е, че извършеното от Х. съставлява
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ – системни
нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизползване на
работното време и поверените средства и материали единствено за
изпълнението на функционални задължения през продължителен период от
време, чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя по
отношение на поверените средства на труда /МПС и финансов ресурс/, чл.
190, ал. 1, т. 7 от КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина –
неуплътняване на работното време, увреждане на имуществото на
работодателя, изразяващо се в злоупотреба с парични средства в размер на
440,51лв. /стойността на горивото за посочените дати/, неизпълнение на
законни нареждания на работодателя по отношение на използването и
отчитането на горивото и изминатите километри. За определяне на
наказанието е посочено, че е отчетена тежестта на нарушението,
продължителността на периода на извършване на нарушението и поведението
на Х.. Заповедта е връчена на Х. на 01.09.2023г. Със Заповед №55/31.08.2023г.
е прекратено трудовото му правоотношение, а със Заповед №56/31.08.2023г.
на основание чл. 206 КТ вр. чл. 210 КТ и доклад №50/01.08.2023г. на ищеца е
наложена ограничена имуществена отговорност в размер на 440,51лв.
По делото е представена декларация от Х. от 04.09.2023г., в която
7
същият е посочил, че съгласно приложения болничен лист му е поставена
диагноза „хипертонично сърце“.
Разпитана по делото е св. З. Т. – служителят, изготвил докладната
записка за Х.. Същата сочи, че година след постъпването на Х. на работа,
недоволни клиенти започнали да сигнализират за това, че в обектите им
липсвали артикули, за чиито наличности следвало да следи Х.. Във връзка с
това финансовият директор й указал да извърши проверка на маршрута на Х..
От проверката, осъществена чрез проследяване на GPS-системата се
установило, че същият се отклонявал от маршрута. Свидетелката сочи, че Х.
нямал утвърден маршрут по който да се движи, но имал седмичен график за
посещение на конкретни райони.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
В производството по оспорване законността на дисциплинарното
уволнение, в тежест на работодателя е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че дисциплинарното производство е проведено
законосъобразно и работникът е извършил описаното в заповедта
дисциплинарно нарушение, за което му е наложено съответното наказание.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че
работодателят не е успял да докаже при условията на пълно и главно
доказване законосъобразното провеждане на уволнителната процедура.
Съдът намира за основателни възраженията на въззивника, че
процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ е опорочена. Съгласно посочената
разпоредба, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да
събере и оцени посочените доказателства. Неизпълнението на това
задължение на работодателя е абсолютно основание за отмяна на заповедта за
дисциплинарно уволнение, без да е необходимо съдът да разглежда спора по
същество (чл. 193, ал. 2 КТ). В случая по делото работодателят не е установил
обстоятелството, че е изпълнил задължението си да приеме /да вземе предвид/
писмените обяснения на служителя в предоставения от него срок, както и да
събере и оцени посочените от служителя доказателства. По делото е
представена покана, която не съдържа данни за момента на съставянето й,
като липсват доказателства кога същата е била получена от ищеца, кога е
изтекъл срокът за даване на обяснения, съответно дали работодателят е
изчакал този срок преди да издаде процесната заповед за уволнение. От друга
страна, видно е, че ищецът е подал писмени обяснения, в които се е опитал да
даде обща информация за работата досежно датите, за които му се вменяват
нарушения на трудовата дисциплина, но същият изрично е посочил, че не
може да помни какво точно се е случило за дати отпреди една година, а
предвид отнемането на служебния му лап топ, чрез който може да проследи
работния процес, обясненията му не могат да бъдат точни и ясни. В тази
връзка е поискал да му бъдат предоставени разпечатки за дните, за които е
8
твърдяна злоупотреба, както и да бъдат събирани сведения от логистиците, с
които е работил съвместно за потвърждение на изложените от него твърдения.
Видно е, че в заповедта за уволнение не се съдържа никаква аргументация
дали и поради каква причина изложените в обясненията твърдения са приети
за неоснователни, нито дали работодателят е направил необходимото да
събере и оцени сочените в обясненията доказателства. Задължение на
наказващия орган е не само формално да спази процедурата по устно
изслушване на работника или по вземане на писмените му възражения, а
наред с това, след получаването им наново "да събере и оцени посочените
доказателства". В случая по делото няма данни, а и липсват твърдения от
работодателя да е изпълнил това свое задължение. Ето защо и въззивният съд
намира, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ да
събере и оцени посочените от работника в писмените му обяснения
доказателства, което води до нарушение на процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание, като изложените в този смисъл възражения във
въззивната жалба са основателни.
На следващо място, съдът намира за основателно и оплакването, че
издадената заповед за уволнение не отговаря в достатъчна степен на
изискванията на чл. 195 от КТ за мотивиране. Константна и последователна е
практиката на ВКС, че заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание,
следва да бъде мотивирана, по начин, посочващ ясно съществените признаци
на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. От
значение е в рамките на изложените мотиви работникът или служителят да
разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото
правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са
се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на
това да заключи дали уволнението е законосъобразно. В светлината на
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че издадената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание не очертава в достатъчна степен тези
факти. В същата е посочено единствено, че Х. е извършвал в работно време
лични пътувания, за които е ползвал служебен автомобил и е заплащал
горивото за същия със служебни средства, като са посочени дати и километри,
за които не е отразено какво точно представляват. Липсват описани
дестинации и места, до които се твърди, че са осъществявани тези лични
пътувания и които според настоящия състав е съществено да бъдат отразени
доколкото същите биха дали възможност да се извърши проверка за тези
констатации. Следва да се посочи и че в случая заповедта не препраща към
друг документ, който да съдържа по-подробна информация за тези
обстоятелства. Докладът, изготвен въз основа на извършената проверка също
не съдържа информация от кои маршрути и графици служителят се е
отклонил, а по делото липсва представена справка за извършените пътувания
в периода 01.07.2022.-31.07.2023г. Ето защо и настоящият съдебен състав
намира, че изложените в заповедта за уволнение данни досежно твърдените
нарушения не описват същите по начин, който да позволи на работника да
9
осъществи пълноценно защитата си, съответно да позволи на съда да извърши
проверка дали същите са се осъществили.
Изложените нарушения на процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание съдът намира за съществени, поради което и само
те се явяват достатъчни, за да бъде отменена издадената заповед като
незаконосъобразна, а уволнението да бъде признато за незаконно.
За пълнота на изложението и във връзка с останалите възражения на
въззивника следва да се отбележи, че оплакванията за нарушение на сроковете
за налагане на наказание по чл. 194 от КТ са частично основателни, но само по
отношение на две от датите за твърдените нарушения – 20.07.2022г. и
29.07.2022г. За всички останали дати -17.08.2022г. до 31.07.2023г. е налице
формално спазен срок, доколкото се твърди системност на нарушенията, а за
всяко отделно нарушение работодателят може да наложи дисциплинарно
наказание не по-късно от два месеца от откриването му и не по-късно от 1
година от извършването му – така Решение №277/21.11.2016г. по гр.д.
№2243/2016г. на IV ГО на ВКС. В случая по делото е установено, че
работодателят е узнал /открил/ твърдените нарушенията не по-рано от
31.07.2023г. – последната дата, включена в справката, описана в докладната
записка на служителя Т.. От тази дата е започнал да тече срокът по чл. 194, ал.
1 КТ, като към момента на налагане на дисциплинарното наказание –
31.08.2023г. не са изтекли 2 месеца. Не е изтекъл и пределният едногодишен
срок, считано от датата на извършване на нарушенията.
Недоказани са твърденията на въззивника за наличие на основание за
предварителна закрила при уволнението му. С чл. 1, ал. 2 от Наредба
№5/1987г. е вменено изрично задължение на работодателя да събере
предварителна информация от работниците, които са определени за
уволнение, страдат ли от болестите, посочени в ал. 1. Предвид обективния
характер на закрилата при уволнение, нито разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от
КТ, нито тази на чл. 1 от Наредба № 5/1987г. вменява на работника или
служителя задължение да уведомява работодателя си предварително дали
страда от болестите по посочената разпоредба, нито да представя медицински
документи, удостоверяващи наличието на някое от визираните заболявания.
Съгласно чл. 2 от наредбата, такова задължение за работника или служителя
възниква, само когато работодателят направи изрично искане за това – с оглед
изпълнение на своето задължение по чл. 1, ал. 1. /Решение №191/25.04.2012г.
по гр.д. №606/2011г. на IV ГО на ВКС/. В случая по делото няма данни
работодателят да е изискал подобна информация от служителя, поради което
обстоятелството, че служителят е представил болничен лист с диагноза на по-
късен етап не може да се тълкува като злоупотреба от негова страна след като
задължение на самия работодател е да се снабдява предварително с
информация от предназначения за уволнение работник. Въпреки това, предвид
направените от работодателя оспорвания - че представения болничен лист не е
достатъчен да установи надлежно наличието на заболяване, както и това, че
посоченото заболяване не попада в обхвата на специалната закрила по
10
наредбата, в тежест на работника е било да установи, че е страдал от това
заболяване към момента на връчване на заповедта за уволнение, както и че
същото попада в обхвата на болестите, посочени в Наредбата. Доказателства в
такава насока не са ангажирани от ищеца, поради което и твърденията му за
съществуваща по отношение на него предварителна закрила са недоказани.
Съдът намира, че и въпреки констатираните нарушения на процедурата
по налагане на наказанието, по делото не се доказва служителят да е извършил
описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина. С
оглед разпределението на доказателствената тежест работодателят е следвало
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че работникът е
извършил виновно дисциплинарните нарушения, описани в заповедта. В
случая всички посочени от работодателя нарушения се свеждат в крайна
сметка до установяване на обстоятелствата извършвал ли е служителят в
работно време лични пътувания със служебния автомобил и зареждал ли го е
с гориво, заплащано със служебни средства. Според настоящия съдебен
състав по делото липсват категорични доказателства за тези обстоятелства. В
заповедта за уволнение работодателят се е позовал на извършена
документална проверка, доклад и справка за извършените пътувания на
управлявания от Х. автомобил, от които по делото единствено е представен
доклада, изготвен от служителката Т.. Видно от същия е, че констатациите в
него са били извършени на база данни от GPS системата на служебния
автомобил на Х. като служителката е заключила, че на база тези данни са
установени нерегламентирани пътувания до дестинации, несвързани с
търговската дейност на фирмата. Никъде в доклада не са описани кои са тези
дестинации (места), до които Х. е пътувал. По делото не са представени
справките от GPS системите, установяващи осъществените от Х. пътувания на
посочените дати. Същевременно от разпита на св. Т. става ясно, че Х. е имал
седмичен график, т.е. места, които е следвало да посещава, но и такъв не е
представен по делото, за да се установи действително къде е следвало да бъде
ищеца на въпросните дати. Следователно при наличието единствено на тези
данни по делото не би могло да се провери налице ли са основания, заради
които да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя.
Изложените в тази връзка показания на св. Т. съдът намира за неконкретни и
неподкрепящи се от други доказателства по делото. Ето защо, съдът не намира
за установено, че на посочените в заповедта за уволнение дати ищецът е
осъществявал пътувания за лични нужди със служебния автомобил, който е
зареждал със служебни средства.
Независимо от гореизложеното, както бе посочено по-горе допуснатите
от страна на работодателя нарушения на разпоредбите на чл. 193, ал. 1 и чл.
195 от КТ сами по себе си са особено съществени и опорочават от формална
страна предприетата от него процедура по дисциплинарно уволнение. Това
прави издадената Заповед №54/31.08.2023г. на управителя на „Ганчев“ ЕООД
незаконосъобразна, а наложеното с нея наказание „дисциплинарно
уволнение“ следва да бъде отменено. Предвид основателността на главния иск
11
за отмяна на уволнението, основателен се явява и обусловения от него
акцесорен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност "регионален мениджър", поради което
този иск също следва да бъде уважен. Доколкото районният съд е достигнал
до други изводи по отношение на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и 2 от КТ решението му в тази част следва да бъде отменено.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, работникът има
право да иска от работодателя обезщетение за времето, през което е останал
без работа поради уволнението. В доказателствената тежест на ищеца е да
докаже, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение, като това обстоятелство е указано на ищеца с доклада на
първоинстанционния съд, приет за окончателен и без възражения в открито
съдебно заседание на 10.07.2024г. Въпреки указанията, по делото от страна на
ищеца не са ангажирани никакви доказателства за установяване на това
обстоятелство (например трудова книжка, от която да се установи липсата на
вписване на последващо трудово правоотношение, справка от НАП,
регистрация в бюрото по труда). С оглед на това, съдът не може да приеме
твърдението на ищеца за оставане без работа след уволнението за доказано,
поради което и предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен. В тази част, предвид съвпадането на крайните изводи на двете
съдебни инстанция, решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода от делото и с оглед частичната основателност на
въззивната жалба, право на разноски имат двете страни по съразмерност. Пред
въззивната инстанция - в полза на въззивника не следва да бъдат присъждани
разноски, тъй като доказателства за извършването на такива не са
представени, а в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение, за уговарянето и плащането на което
са представени доказателства /договор за правна помощ и извлечение за
получен превод/ в размер на 800лв. Корекция следва да претърпят и
присъдените с първоинстанционното решение разноски, като в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски по исковете с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 в размер на 780лв., съгласно договора за правна защита и
съдействие (л.17 от първоинстанционното дело), а в полза на ответника следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 800лв., съгласно договора за правна
защита (л.27 от първоинстанционното дело).
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати дължимите държавни такси по делото. За
първоинстанционното производство въззивната инстанция определя държавна
такса за всеки от неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ в размер на
40лв., съобразно чл.3 от Тарифата за таксите, събирани от съдилищата като
12
таксата, или общо дължимата държавна такса в полза на Районен съд Бургас е
80 лв.
На основание т.18 от Тарифата, ответното дружество следва да заплати в
полза на Окръжен съд Бургас държавна такса за въззивно обжалване в размер
на 40лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1743/19.08.2024г. по гр.д. №6690/2023г. по описа
на Районен съд Бургас в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от Д. К.
Х., ЕГН **********, гр.*** ж.к. *** бл.*** срещу „ГАНЧЕВ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул.
„Войводина могила“ №48, представлявано от Желю Драгомиров Ганчев
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за
незаконно уволнението му и отмяна като незаконосъобразна Заповед
№54/31.08.2023г., издадена от управителя на „ГАНЧЕВ“ ЕООД, ЕИК
*********, с която на Д. К. Х. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, както и в ЧАСТТА за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Д. К. Х., ЕГН
**********, гр.*** ж.к. *** бл.***, извършено със Заповед № 54/31.08.2023г.
на управителя „ГАНЧЕВ“ ЕООД, ЕИК *********, с която на същия е
наложено дисциплинарно наказание "уволнение".
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. К. Х., ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност "регионален мениджър" в „ГАНЧЕВ“ ЕООД с място на
работа гр. Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1743/19.08.2024г. по гр.д.№6690/2023г. по
описа на Районен съд Бургас в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от
Д. К. Х., ЕГН ********** срещу „ГАНЧЕВ“ ЕООД, ЕИК ********* иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за осъждане на дружеството да му
заплати сумата от 7200лв. обезщетение за времето през което е останал без
работа за период от шест месеца, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба.
ОСЪЖДА „ГАНЧЕВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Войводина могила“ №48,
представлявано от Желю Драгомиров Ганчев да заплати на Д. К. Х., ЕГН
**********, гр.*** ж.к. *** бл.*** сумата от 780лв. разноски за адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Д. К. Х., ЕГН **********, гр.*** ж.к. *** бл.*** да заплати
на „ГАНЧЕВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Витоша“, ул. „Войводина могила“ №48, представлявано от Желю
13
Драгомиров Ганчев сумата от 1600лв. разноски за адвокатско възнаграждение
пред двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА „ГАНЧЕВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Войводина могила“ №48,
представлявано от Желю Драгомиров Ганчев да заплати по сметка на Районен
съд Бургас държавна такса за първоинстанционното производство в размер на
80лв., а по сметка на Окръжен съд Бургас държавна такса за въззивното
производство в размер на 40лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14