№ 254
гр. Плевен, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
в присъствието на прокурора И. Ст. Г.
като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20234400600596 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на
подсъдимата М. Г. П., и по въззивен протест подаден от представител на
Районна прокуратура – гр. Плевен. С посочените иницииращи документи е
атакувана Присъда № 50 от 31.03.2023 година постановена по НОХД
1232/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Плевeн. Подадени са и допълнения
към въззивната жалба и към протеста.
Въззивната жалба по своята същност е бланкетна, като се оспорват
мотивите и основанията за осъждане на подсъдимата. След запознаване с
мотивите на РС-Плевен са депозирани допълнителни писмени изложения към
подадената жалба, като на първо място се сочи, че в осъдителната й част
присъдата е постановена при допуснати процесуални нарушения, изразяващи
се в ограничаване правата на подсъдимата в процеса. Като такова е посочено
нарушение на чл.13 ал.1 и ал.2 от НПК и се сочат съображения,че в пределите
на своята компетентност съдът е бил длъжен да вземе мерки за разкриване на
1
обективната истина, по предвиденият в НПК ред, а в случая са събрани
противоречиви доказателства, при обсъждането на които съдът не е изложил
убедителни съображения, което прави присъдата немотивирана. Прави се
анализ на доказателствата и се твърди, че първоинстанцинният съд не е
изложил съображения защо кредитира едни доказателства, а други-не. Твърди
се също, че от мотивите не ставало ясно какво съдът е приел за установено от
фактическа страна.
На следващо място се оспорва свидетелската годност на свидетелите М.
П. и Л. Л., предвид психичното й разстройство, като се коментира приетите по
делото съдибно-психиатрични експертизи.
Претендира се допуснато процесуално нарушение изразяващо се в
нарушение на разпоредбата на чл.283 от НПК за прочитане протоколите и
другите документи по делото.
По-нататък в изложението се посочва, че присъдата е неправилна и
поради своята необоснованост, т.к съдът не се е произнесъл по всички
възражения на страните, непосочвайки защо едни е приел, а други е
отхвърлил. Цитира се практика, според която липсата на отговор на което и да
е от възраженията на защитата е равносилно на липса на мотиви.т.к. е
„недопустимо ВКС в своя съдебен акт да даде отговор на въпроси по
същество, които са били поставени на разглеждане пред долустоящата
инсттанция , но на които не е обърнато внимание.“
Накрая се анализира съдебната практика по отношение на принципа за
разкриване на обективната истина и за провеждане на всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото.
Все в светлината на изложеното се иска съда отмени присъдата в
осъдителната й част и да постанови нова, с която да признае подсъдимата за
невинна или да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Алтернативно се сочи явна несправедливост на наложеното наказание.
Чрез подадения протест, представителят на държавното обвинение
атакува присъдата в оправдателната част, като счита същата за неправилна и
иска нейната отмяна и признаване на подсъдимата за виновна. Прокурорът
намира, че от доказателствения материал, събран и обсъден от
първоинстанционния съд, обвинението се явява доказано по несъмнен начин.
2
Пред въззивния съд представителят на Плевенската окръжна
прокуратура пледира съда да потвърди присъдата на първоинстанционния съд
като законосъобразна и справедлива.
Пострадалата и процесуалния й представител поддържат становището
на прокурора.
Защитникът на подсъдимата, адв. П., заявява, че поддържа въззивната
жалба и допълнението по изложените в тях съображения, които развива и пред
въззивния съд.
Плевенският окръжен съд като взе предвид оплакванията, съдържащи се
в иницииращите документи, становищата на страните и като провери изцяло
правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК,
намира за установено следното:
Иницииращите документи са подадени в срока по чл.319 НПК, отговарят
на изискванията на чл.320 от НПК, поради което са процесуално допустими и
следва да бъдат разгледани.
Разгледани по същество, същите са неоснователни.
Решението на РС-Плевен е постановено при пълно, всестранно и точно
изясняване на фактическата обстановка по делото, като въззивната инстанция
няма основания да я изменя.
Същата, кореспондира с приобщените в хода на проведеното съдебно
следствие доказателства и се изразява в следното:
М. Г. П. е родена на 03.11.1980 г. в гр.Плевен, настоящ адрес: гр.
Тръстеник, **********, ЕГН: **********.
С Присъда по НОХД №27/2015г. по описа на PC-Плевен, М. Г. П. била
призната за виновна в извършване на престъпления по чл.209 ал.1 вр.чл.20
ал.2 и чл.26 ал.1 НК и по чл.309 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, като на основание чл.23
ал.1 НК й било наложено едно общо, най-тежко наказание в размер на осем
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1
НК, било отложено за срок от три години. Присъдата влязла в сила на
07.05.2015 г.
Свидетелката М. Т. П. страда от биполярно афективно разстройство
/F31.7, МКБ-10/ - психично заболяване, дебютирало още през през 1999г. и
протичащо с редуване на манийни и депресивни фази, между които се
3
наблюдават пълноценни терапевтични ремисии, с голяма продължителност и
съхранено социално функциониране; през годините, П. била хоспитализирана
в различни психиатрични лечебни заведения в гр.Плевен и гр.Ловеч.
В началото на м.август 2015г., М. П. претърпяла оперативна
интервенция и на 06.08.2015г. била изписана от лечебно заведение.
Психичното й състояние обаче започнало да се влошава – същата
преустановила приема на поддържащата медикаментозна терапия и
постепенно навлязла в активна фаза на психичното си заболяване. В това
състояние, лесно установявала контакти, била неподчиняема, раздразнителна,
почти не спяла нощем. Въпреки заболяването си, П. работела като продавач-
консултант в магазин „Хенди“ в гр.Плевен и редовно пътувала по автобусна
линия Плевен – Тръстеник. На неустановен ден през м.август-септември
2015г., св.П. се запознала и започнала да поддържа чести, дружески
отношения с подсъдимата М. Г. П., която също ползвала посочената автобусна
линия.
В резултат на трайното влошаване на психичното здраве, М. П. била
хоспитализирана в ОДНБПЗ на „УМБАЛ Д-Р Георги Странски“ ЕАД-Плевен,
за периода 21.10.2015 - 04.11.2015г., а впоследствие – във Втора Психиатрична
Клиника /Жени/ на същото лечебно заведение, за периода 05.11.2015г. –
21.12.2015г. По време на престоя й в лечебното заведение, подсъдимата М. П.
продължавала да поддържа дружески отношения с П., ходела й на свиждане,
носела й храна и цигари. Подсъдимата обаче решила да се възползва от
психичното заболяване на М. П. и родителските чувства на нейната майка –
св.Л. К. Л., и да се облагодетелства по престъпен начин – чрез измама. На
неустановен ден през месец октомври 2015г. на св.Л. Л. се обадило по
телефона лице от женски пол, с неустановена по делото самоличност. Същото
лице се представило със собственото име „А.“ и разказало на св.Л. Л., че
работи в офис за събиране на неизплатени кредити; уведомило свидетелката,
че дъщеря й М. има изтеглени и непогасени кредити. Непознатото лице с
неустановена самоличност уведомило Л., че ще изпрати при нея своя
служителка - М. П., която да получава от Л. парични средства, за да бъдат
обслужвани кредитите на М. П.. Подсъдимата знаела за проведения разговор
между св.Л. и непознатото лице /“А.“/, и искала да утвърди вече възникналата
погрешна представа у Л., че е длъжностно лице от фирма за събиране на
кредити, натоварена от „А.“ да събира неизплатените кредити, изтеглени от
4
страна на св.П.. Започнала да посещава св.Л. в нейния дом в гр.Тръстеник,
като я уверявала, че е длъжностно лице от фирма за събиране на кредити и че
е изпратена от „А.“; обяснявала й, че М. П. е теглила кредити, които не е
изплатила – към „Фератум“, за някакъв телефон на изплащане, за заведено
дело от страна на някакъв адвокат, който представлявал някакво кредитно
дружество. По този начин, подсъдимата затвърждавала породената от страна
на лицето „А.“ представа, че М. П. е длъжностно лице във фирма за събиране
на кредити и че й е възложено да работи за събиране на изтеглените кредити
от страна на М. П.. Първоначално, подсъдимата приканвала св.Л. да й дава
парични суми на ръка. На св.Л. било добре известно дългогодишното
психично заболяване на нейната дъщеря, а същевременно – М. П. била
убедителна в своите твърдения, поради което Л. повярвала, че подсъдимата е
именно служител във фирма за непогасени кредити. Поради това, по указание
на подсъдимата, й давала пари на ръка, без да бъдат съставяни документи и
без присъствието на трети лица при предаването. Посоченото в предходното
изречение обстоятелство, не съставлява част от предмета на доказване по
настоящото дело, но се налага да бъде споменато, тъй като в определен
момент, св.Л. поискала от подсъдимата да й предаде сключените от М. П.
договори за кредит, но М. П. отказала. Тогава св.Л. поискала М. П. да й даде
банкови сметки, по които да извършва преводи - и подсъдимата се съгласила.
По този начин, през периода от неустановен ден на месец октомври
2015-та година до 27.11.2015г. подсъдимата М. П. поддържала възникналата
при разговор с непознато лице „А.“, невярна представа, че М. П. е служител
от фирма за събиране накредити. Поддържала редовен контакт със
свидетелката Л. и конкретно я уведомявала по коя сметка следва да бъде
преведена определена парична сума, нейния размер, получател и основание.
На свой ред, св.Л. изпълнявала точно даваните инструкции от страна на
подсъдимата, както следва: на 09.11.2015г., по указание на подсъдимата, св.Л.
превела паричната сума от 100,00 лева по банкова сметка №********** в ТБ
"Де Банк"АД /с титуляр на сметката - М. Г. П./, с посочено основание –
„вноска по кредит 7231/03092015“ и посочен получател - М. Т. П.. На
практика, преводът бил извършен от страна на св.К. П. – зет на Л. Л., по нейна
молба и с нейни средства, като св.П. изпълнил надлежно молбата на своята
тъща и преводът бил извършен по поискания от М. П. начин; на 11.11.2015г.,
по указание на подсъдимата, св. Л. превела сумата от 223,00 лева по банкова
5
сметка №********** в ТБ "Уникредит Булбанк"АД /с титуляр на сметката М.
Г. П./, с посочено основание – „плащане по кредит 7634ВИВ“ и посочен
получател - М. Г. П.; на 11.11.2015г., по указание на подсъдимата, св.Л.
превела сумата от 163,63 лева по банкова сметка №********** в ТБ
"УниКредит Булбанк"АД /с титуляр на сметката М. Г. П./, с посочено
основание – „плащане на кредит 80435 Кеш Плевод“ и посочен получател: М.
Г. П.а; на 12.11.2015г., по указание на подсъдимата, св.Л. превела сумата от
200,00 лева по банкова сметка №********** в ТБ "УниКредит Булбанк"АД /с
титуляр на сметката М. Г. П./, с посочено основание – „плащане кредит М. П.
Договор 19170046, последна погасителна вноска“ и посочен получател: М. Г.
П.а; на 13.11.2015г., по указание на подсъдимата, св.Л. превела сумата от
225,00 лева по банкова сметка №********** в ТБ "УниКредит Булбанк"АД /с
титуляр на сметката М. Г. П./, с посочено основание – „плащане последна
погасителна вноска за лизинг М. П.“ и посочен получател: М. Г. П.а; на
16.11.2015г., по указание на подсъдимата, св.Л. превела сумата от 220,00 лева
по банкова сметка №********** в ТБ "УниКредит Булбанк"АД /с титуляр на
сметката М. Г. П./, с посочено основание – „първа вноска“ и посочен
получател: ФРИ ЗАЕМ. на 25.11.2015г., по указание на подсъдимата, св.Л.
превела сумата от 220,00 лева по банкова сметка №********** в "ТБ
"УниКредит Булбанк"АД /с титуляр на сметката М. Г. П./, с посочено
основание – „втора вноска“ и посочен получател: ФРИ ЗАЕМ; на 25.11.2015г.,
по указание на подсъдимата, св.Л. превела сумата от 220,00 лева по банкова
сметка №********** в ТБ "УниКредит Булбанк"АД /с титуляр на сметката М.
Г. П./, посочено основание – „трета вноска“ и посочен получател: ФРИ ЗАЕМ;
на 27.11.2015г., по указание на подсъдимата, св.Л. превела сумата от 175,00
лева по банкова сметка №********** в "ТБ "УниКредит Булбанк"А /с титуляр
на сметката М. Г. П./, с посочено основание – „Л. К. Л.“ и посочен получател:
АЙ ЗАЕМ БРОКЕР ХОМ.
В действителност, всички горепосочени основания за превод били
неверни, тъй като не съществували подобни задължения нито за Л. Л., нито –
за М. П.; посочените имена на лица от женски пол – „М. П.“, „М. П.а“ и „М.
П.“ – били нарочно подбрани, щото да наподобяват поне по инициалите си,
собственото и фамилно име на самата М. П.. В действителност, лица с
имената М. П. и М. П. съществували, но същите нямали адресна регистрация
и пребиваване на територията на област Плевен, а лице с името М. П.а – не
6
съществувало. Всичко това обаче имало за цел да затвърждава невярната
представа на Л. Л., че М. П. е длъжностно лице във фирма за събиране на
кредити и че поисканите парични преводи са предназначени за погасяване
задълженията на дъщеря й М. Т. П.. От друга страна, като титуляр на
горепосочените три сметки, подсъдимата усвоявала преведените от св.Л.
суми, за задоволяване на собствените си нужди.
Правилно първоинстанционният съд установил и посочил в мотивите
към присъдата си, че междувременно, по неустановен начин, личните данни
на св.П. станали обект на злоупотреба. На 16.10.2015г. от електронен адрес
**********, IP адрес: ********** била подадена онлайн заявка до
„НЕТКРЕДИТ “ООД-СОФИЯ - за отпускане на кредит в размер на 500лв.
Подалото заявката лице посочило като кредитоискател имената и личните
данни на М. Т. П., без нейно знание и съгласие. Заявката била обработена в
гр.София от св.Н. Г.-П.а - служител на „НЕТКРЕДИТ“ООД СОФИЯ като с
така попълнената заявка, съдържаща лични данни, било възбудено у нея
заблуждение, че за кредита кандидатства именно св. М. П.. На 17.10.2015г.
св.Г.-П.а се свързала на посочения в заявката за кредит мобилен номер -
**********, при което лицето, с което разговаряла, потвърдило
кандидатстването за кредита от името на М. П., поддържайки по този начин
създаденото у Г.-П.а заблуждение, че именно М. П. кандидатства за кредит. В
резултат на това бил сключен онлайн Договор за потребителски кредит
№1510171002430052 от 17.10.2015г. с „Неткредит“ООД- София. Посоченото
дружество наредило превод на сумата по заявката - 500лв. на същата дата в
гр.София, по личната банкова сметка на М. Г. П. в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД - СОФИЯ с IBAN: **********. На 20.10.2015г. отново били използвани
личните данни на М. П., като без нейно знание и съгласие, от IP адрес:
********** била подадена заявка от нейно име, за отпускане на кредит в
размер на 350лв. към „4ФИНАНС“ ЕООД – СОФИЯ /понастоящем
преименувано – „ВИВУС.БГ“ ЕООД-СОФИЯ/. Отново бил използван
електронен адрес **********; заявката била обработена в гр.СОФИЯ от св.Г.
Н. - „Организатор работа с клиенти“ в „4ФИНАНС“ ЕООД-СОФИЯ. На
посочения ден, св.Н. провела телефонен разговор с посочения в заявката
телефонен номер **********, при който лицето, с което разговаряла,
затвърдило у нея заблуждението, че е М. П.. В резултат на това, на
20.10.2015г. бил сключен онлайн Договор за потребителски кредит
7
№********** между М. Т. П. и „4ФИНАНС“ ЕООД - СОФИЯ, което
дружество, на същия ден наредило превод на сумата по заявката - 350лв., по
банковата сметка на М. Г. П. в „Уникредит Булбанк“АДСофия с IBAN:
**********.
Известно време след извършването по указание на подсъдимата на
горепосочените девет банкови превода, св.Л. Л. започнала да получава писма
от различни банки и финансови институции, за неизплатени задължения на
името на дъщеря си. Същата заподозряла, че паричните средства, които е
превеждала по банков път, по указание на М. П., всъщност не са отишли по
предназначението си – за погасяване на кредити, както й внушавала
подсъдимата П.. На 07.12.2015г. Л. Л. сигнализирала за случая РП-Плевен и
след извършена предварителна проверка, с Постановление от 11.04.2016г.
било образувано досъдебно производство №Д-739/2016г. В хода на същото, М.
Г. П. ЕГН: ********** била привлечена към наказателна отговорност за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл.26
ал.1 НК и за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 4 вр. чл. 209, ал.1 вр.чл. 28,
ал. 1 вр. чл.26, ал.1 НК.
Възприетата от съда фактическа обстановка почива на показанията на
свидетелите Л. К. Л. ; М. Т. П.; К. П. П.; Н. Р. Г.-П.а; Х. К.ов Г.; Г. Ц. Н.а –
дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на съответните основание
чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 и /или ал.5 вр. с ал.1 т.2 НПК. Показанията на тези
свидетели способствали за изясняване на отношенията между подсъдимата и
св.М. П., както и отношенията й със св.Л., във връзка с извършване на
парични преводи за твърдяно погасяване задължения на св.П.; способствали и
за изясняване и на обстоятелствата по теглене на кредит от разстояние,
посредством онлайн заявки в сайтове на „НЕТКРЕДИТ“ и „4ФИНАНС“,
както и за отпускане на два кредита на името на М. П., от страна на същите
кредитни дружества.
Според заключение по тройна комплексна психиатрична и
психологична експертиза на св М. Т. П., същата страда от биполярно
афективно разстройство, в ремисия към датата на експертното заключение –
15.05.2022г.; касае се за старо заболяване, протичащо с редуване на манийни и
депресивни фази между които се наблюдават пълноценни терапевтични
ремисии, с голяма продължителност и съхранено социално функциониране;
8
към момента на експертното заключение, предвид наличието на поддържаща
терапия и терапевтична ремисия, нейното състояние е идентично с това на
клинично здраво лице. Вещите лица изтъкват, че през септември 2015г.,
психичното състояние на П. манифестно се е влошило и е довело до две
последващи хоспитализации (21.10.2015г. - 04.11.2015г.) в ОДНБПЗ при
УМБАЛ „д-р Георги Странски” ЕАД-Плевен и във Втора психиатрична
клиника на същото болнично заведение, (05.11.2015г. - 21.12.2015г.) като са
медицински документирани качествени и количествени разстройства, водещи
да нарушение на базисните и психични годности. В този смисъл изтъкват, че в
периода м. септември-м. ноември 2015г. не е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си; относно дати
26.09.2017г. и 09.11.2021г. /съответно дата на разпит в досъдебното
производство и дата на разпит в хода на съдебното следствие/, не са налице
данни за екзацербация на психичната болест на П., с произтичаща от това
нарушение на психичната й годност да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си; наред с това, към момента на
изготвяне на експертното заключение, П. може да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
В цитираното заключение вещите лица посочват още, че в периода м.
септември-м.ноември 2015г., М. П. е била с нарушена психична годност
правилно да възприема и запаметява и понастоящем - да възпроизвежда факти
и събития от действителността, т.е. да дава достоверни показания от значение
за наказателното производство; обратно, на 26.09.2017г. и 09.11.2021г., както и
към момента на експертното заключение, е в състояние правилно да
възприема, запаметява и възпроизвежда факти и събития, т.е. да дава
достоверни показания.
Първоинстанционният съд правилно намерил, че експертното
заключение е обосновано, обективно, не буди съмнения в неговата правилност,
поради което го възприел.
Съдът приел и заключението по тройна комплексна съдебна
психиатрична и психологична експертиза относно Л. К. Л., същата страда от
органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство, епилепсия /категория
по МКБ 10 – F06.2/, като заболяването е с давност, по-голяма от 30 години.
Същевременно, вещите лица подчертават, че са налице данни за два
9
психотични епизода в миналото, от които само единият е наложил
стационарно лечение и същевременно е бил с бързо терапевтично повлияване
и пълноценно социално възстановяване; отбелязват, че към момента Л.
поддържа терапия с невротропен медикамент и е в терапевтична ремисия, т.е.
психичното й състояние, кореспондира с това на психично зраво лице. Вещите
лица считат, че в периода м.ноември 2015г., както и към 10.05.2016г. /разпит в
досъдебното производство/ и 09.11.2021г. /разпит в хода на съдебното
следствие/, както и към момента на експертното заключение, не се откриват
експертни данни за нарушения в психичната й годност, сочещи неспособност
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и събития от
действителността, както и да дава достоверни показания, да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи; не са налице
данни за когнитивни и в частност – паметови нарушения към никой от
посочените периоди, поради което вещите лица отбелязват, че Л. е могла
правилно да възприема, запаметява, възпроизвежда факти и обстоятелства за
наказателното производство.
Първоинстанционният съд правилно посочил в мотивите си, че
експертното заключение е обосновано, обективно, не буди съмнения в
неговата правилност, поради което му отдал вяра.
Тоест невярно е твърдението на защитата, че съдът не е изследвал
въпроса за свидетелската годност на М. П. и Л. Л.. Не само, че съдът е взел
предвид и коментирал заключенията на съдибно-психиатричните експертизи,
но е дал убедителен отговор на възражението на защитата , която още в
първоинстанционното производство оспорила свидетелската годност на П. и
Л..
Съдът приел и обсъдил и заключение по тройна фоноскопна експертиза,
ведно с оптичен носител „MAXELL“, съдържащ аудиозаписи, представени от
страна на „4ФИНАНС“ ЕООД-СОФИЯ, от което се установява, че на
посочения оптичен носител са налице общо 21 аудиофайла, записани във
формат „.wav“, които се обособяват в четири директории, сортирани
съображно телефонния номер, с когото е комуникирал служител на
посоченото Дружество за предоставяне на кредити – **********, **********,
**********, **********.
Съдът изградил изводите си за фактите обсъждайки цялата
10
доказателствена съвкупност: справка от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД във връзка с
телефонен номер ********** - на името на подсъдимата С., тел.№**********
- на името на М. П., тел. № ********** - на името на М. П. /л.125 от делото/;
справка от „ОПТИСПРИНТ“ ООД от 14.03.2022г. /л.194 от делото/, от която се
установява, че IP адрес ********** е предоставен за ползване на Я. М. С. с
адрес на ползване на услугата – гр.Тръстеник, ********** и предоставен
номер за връзка с абоната - **********; справка от 18.07.2022г. на
„ВИВУС.БГ“ ЕООД-СОФИЯ /л.369 от делото/; заверен препис на Епикриза от
14.08.2015г., издадена от МБАЛ „СВ.МАРИНА“-Плевен за М. Т. П. /л.522 от
делото/; справка от 22.02.2023г., издадена от Изпълнителен Директор на
„УМБАЛ Д-Р Георги Странски“ ЕАД-Плевен /л.548 от делото/ във връзка с
това, че свидетелят Р. С. С. е заемал длъжността „санитар“ в лечебното
заведение към 2015г.; амбулаторни листи и епикризи, касаещи психичното
здраве на М. Т. П., вкл. – относно хоспитализацията й за лечение през
периодите 21.10.2015г. – 04.11.2015г., 05.11.2015г. – 21.12.2015г. /л.73 – 95 от
Т.ІІІ на ДП/; справка /“Информация за заявката/ от страна на „НЕТКРЕДИТ“
ООДСОФИЯ, във връзка с кредит за сумата от 500 лева, по договор от
17.10.2015г. /л.135 – 137 от Т.ІІІ на ДП/; преписи на операционни бележки за
плащане към БИСЕРА/РИНГС във връзка с извършени девет броя нареждания
на суми от страна на Л. К. Л. по сметки, предоставени й от страна на М. Г. П.
/л.4 – 12 от Т.І на ДП/; извлечение за наличности и операции по
разплащателна сметка №13675447 с титуляр – Л. К. Л. /л.2 – 4 от Т.ІV на ДП/;
извлечение за наличности и операции по сметка с IBAN №********** в ТБ
"ДЕ БАНК"АД, с титуляр на сметката - М. Г. П. /л.71 – 76 от Т.ІV на ДП/;
справка относно банкова сметка IBAN №********** в ТБ "УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК"АД, с титуляр на сметката М. Г. П. и банкова сметка IBAN
№********** в ТБ "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД, с титуляр на сметката М. Г.
П. /л.78 от Т.ІV на ДП/; извлечение за наличности и операции по сметка с
IBAN №********** в ТБ "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД, с титуляр на сметката
М. Г. П. /л.85 - 86 от Т.ІV на ДП/; извлечение за наличности и операции по
сметка с IBAN № ********** в ТБ "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД, с титуляр
на сметката М. Г. П. /л.93 - 96 от Т.ІV на ДП/; справка от ОБЩИНА ПЛЕВЕН
във връзка с лица с имената М. Г. П., М. Г. П.а, М. Т. П. /л.116 от Т.ІV на ДП/;
справка от „4ФИНАНС“ ЕООД във връзка със самоличността на служителя,
работил по отправена от името на М. Т. П., заявка за кредит /л.50 от Т.ІХ на
11
ДП/; справка от „НЕТКРЕДИТ“ ООД във връзка със самоличността на
служителя, работил по отправена от името на М. Т. П., заявка за кредит /л.53
от Т.ІХ на ДП/; справка от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, от която се установява, че
към м.октомври 2015г. телефонен № ********** не е бил активен,
№********** – е бил на името на М. Г. П., а №********** – на името на Ф. А.
Ш. ЕГН: ********** /л.59 от Т.ІХ на ДП/; характеристична справка за
подсъдимата /л.125 от Т.ІV на ДП/; справка за съдимост на Я. М. С. /л.520 –
521 от делото/; справка за съдимост на М. Г. П. /л.36 - 40 от делото/.
Доказателствата върху които съдът изградил своите изводи относно
фактите са събрани в хода на съдебното производство чрез подробен разпит на
свидетелите и вещите лица и надлежно приобщаване на писмените
доказателства по реда на чл.283 от НПК. Това съдът извършил с нарочно
определение, в което посочил,че на осн.чл.283 от НПК приобщава писмените
доказателства, това извършил преди приключване на съдебното следствие и
отбелязал в съдебния протокол /л.13 от съдебния протокол от 31.03.2023г./.
Действително неспазването на разпоредбата на чл.283 от НПК би довело до
постановяване на съдебен акт, основан на несъбрани по реда на НПК
доказателства, което от своя страна би било нарушение на основните
принципи по чл.13, чл.14 и чл.18 от НПК. В настоящият случай и това
претендирано от защитата нарушение не е допуснато от първоинсатнционния
съд.
Първоинстанционният съд провел обективно, всестран и пълно
разследване, положил необходимата процесуална активност за събиране и
проверка на всички доказателства и изследвал всички доказателствени
източници от значение за наказателното производство.
Съдът също така направил задълбочен анализ на относимите
доказателства и достигнал до правилни изводи, като ясно посочил какви факти
приема за установено,въз основа на кои доказателства, кои от тях кредитира и
кои намира за недостоверни или неотносими.
Съдът анализирал и обясненията на подсъдимата, като ги съпоставил с
останалите доказателства.Прозрял в тях логическата несъстоятелност и
недостоверност и убедително аргументирал изводите за това в мотивите си.
Следва да бъде отбелязано, че съдът правилно достигнал и до извода,че
не се събрали достатъчно доказателства в подкрепа на първото от двете
12
повдигнати обвинения на подсъдимата, а именно - за това, че през периода
16.10.2015г. - 20.10.2015г. в гр.София при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и
поддържала заблуждение у Н. Р. Г.-П.а - служител на «Неткредит» ООД-
гр.София и у Г. Ц. Н. - служител на «4 Финанс» ЕООД-София, че подадените
от електронен адрес ********** заявления за отпускане на кредити от името
на М. Т. П. от гр.Тръстеник,са действително подадени от М. Т. П., както и че
интервюираното по телефона от служителите лице е П., поради което били
сключени договори за кредити между дружествата и М. Т. П., без нейно
знание и съгласие, като с това е причинила имотна вреда на „Неткредит“ООД-
София и на «4 Финанс» ЕООД
Действително обвинителната теза не е установена по категоричен
начин.Настоящата инстанция напълно се солидаризира с мотивите на РС-
Плевен досежно липсата на достатъчно доказателства в подкрепа на това
обвинение. Изводите са правилни и добре аргументирани и затова настоящата
инстанция не намира основания за различни, фактически, юридически или
смислови от приетите от РС-Плевен мотиви, за оправдаването на
подсъдимимата по посоченото обвинение- първо от двете.
Що се отнася да възражението,че събраните противоречиви
доказателства, не са обсъдени правилно и съдът не е дал задълбочен отговор
по спорните въпроси, което прави присъдата немотивирана, то това не е
така.Както вече беше посочено първоинстанцинния съд е направил подробен
и правилен анализ на доказателствата и е дал убедителен отговор кои факти
приема за установени, въз основа на кои доказателства, кои доказателства не
крадитира с доверие и защо. Всички спорни въпроси са намерили ясен
отговор в мотивите.
Съдът се е произнесъл по всички възражения на страните. В случая
цитираната практика, според която липсата на отговор на което и да е от
възраженията на защитата е равносилно на липса на мотиви освен, че не се
отнася за мотивите към атакуваната присъда / които не страдат от подобни
пороци/, не е ограничение, което касае въззивната инстанция. Сочените
цитати от съдебно решение се отнасят за касационната инстанция, където
действително е „недопустимо ВКС в своя съдебен акт да даде отговор на
въпроси по същество, които са били поставени на разглеждане пред
13
долустоящата инсттанция, но на които не е обърнато внимание.“
Като краен извод въззивният съд не установи при изготвяне на мотивите
на първоинстанционната присъда да са допуснати каквито и да е било
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.
По делото са събрани всички относими, необходими и възможни
доказателства и от цялостния им анализ фактическата обстановка е напълно
изяснена. Не се установиха твърдяните от защитата пороци в аналитичната
дейност на първоинстанционния съд по фактите в нарушение на чл.14 от НПК.
Мотивите са изготвени в съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК.
Подробно е аргумнтиран извода за безспорна установеност на фактите,
подложени на обективен и задълбочен анализ. Собраните доказателства са
анализирани внимателно,съпоставени са помежду си и правно релевантните
факти са изведени след обективна оценка на всички доказателствени средства.
Обсъждането на доказателствата е подчинено на правната и житейската
логика, съобразено с разпоредбите на закона и постановенаота присъда е
законосъобразна и справедлива.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяне или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 50 от 31.03.2023 година постановена по
НОХД 1232/2021 по описа на Районен съд – гр. Плевен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15