Решение по дело №127/2022 на Административен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     № 24

гр.Русе, 17.06.2022 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                 СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 127 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Д.Х.Б.,***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-4332-000925/28.02.2022 г., издадена от И. В.Й. – полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която по отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на ППС“ – лек автомобил „Мазда 3 Спорт“, с рег.№ *****, за срок от 6 месеца. Принудителната административна мярка била приложена за това, че при извършената от контролните органи проверка на 20.02.2022 г., около 20:25 часа, в гр.София, по бул.“Ботевградско шосе“, в посока на движение от северна скоростна тангента към околовръстен път, било установено, че жалбоподателят управлява горепосочения лек автомобил, негова собственост, с чуждестранно национално свидетелство, издадено от властите в Обединено кралство Великобритания, без същото да е било подменено, на основание чл.162, ал.1 от ЗДвП, след период на пребиваване повече от 3 месеца в Република България. Твърди, че отразените в административния акт фактически констатации не отговарят на истината, тъй като през последните 3 месеца преди датата на проверката той е излизал извън страната и се е завръщал в нея, макар и това обстоятелство, предвид факта, че пътуванията му били до други държави-членки на ЕС, да не било установено от изготвената справка в АИС „Граничен контрол“. Възразява, че свидетелството за управление на МПС, с което управлявал лекия автомобил, било издадено от компетентните за това органи във Великобритания и в указания в него срок на валидност, а тъй като към момента на издаването му държавата – негов издател, била членка на ЕС, то този документ, от външна страна, отговарял на всички изисквания по Приложение I към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г.  
относно свидетелства за управление на превозни средства. Твърди, че след края на преходния период, следващ оттеглянето на Великобритания от ЕС, в отношенията с Република България занапред приложение намира Конвенцията за пътното движение от 08.11.1968 г., която също предвижда взаимно признаване на националните свидетелства за управление на МПС, отговарящи на изискванията на Приложение № 6 към същата конвенция. Поддържа, че издаденото му от властите във Великобритания СУМПС отговаря и на тези изисквания, поради което този документ подлежи на признаване от българските контролни органи. Счита, че не са били налице предпоставките по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за издаване на оспорения административен акт, който поради това се явявал издаден в противоречие с материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата. В придружителното присмо, с което административната преписка е изпратена в съда, се прави изрично възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Видно от отбелязването върху нея, оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателя на 21.03.2022 г., което последният удостоверил с подписа си, а жалбата срещу този административен акт е депозирана директно в съда на 25.03.2022 г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган.

Според чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, в относимите части на разпоредбата, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С т.3 от заповед № 81213-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, като служба за контрол по ЗДвП, на основание чл.165 от същия закон и чл.33, т.9 от ЗМВР, е определена и Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР). С т.1 от заповед № 513з-1618/26.02.2018 г. директорът на СДВР, като ръководител на така определената служба за контрол, от своя страна е оправомощил полицейските органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, т.е. държавните служители – полицейски органи, в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително и по чл.171, т.2а от ЗДвП. Видно от заповед № 513з-8641/28.11.2019 г., длъжностното лице, издало административния акт – инспектор И. В. Й., има посоченото качество – на държавен служител и полицейски орган, и по – конкретно полицейски инспектор III степен в 01 група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР.

На следващо място, по арг. от чл.18б, ал.5 и ал.6 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, териториално компетентен да издаде заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП за прекратяване на регистрацията е административният орган от структурното звено, където е установено нарушението, а не органът от структурното звено по регистрацията на превозното средство. Последният би бил компетентен само да извърши действията по изпълнение на този административен акт като отрази причината и датата на служебното прекратяване на регистрацията на същото в АИС – КАТ и отбележи отнемането на табелите с регистрационен номер и част втора на свидетелството за регистрация, които се съхраняват в звеното, където е установено нарушението. 

Административният акт е издаден в изискуемата писмена форма. Съдът констатира, че при неговото мотивиране са допуснати някои процесуални нарушения, които обаче не следва да се преценяват като съществени.

Изискването за мотивиране на заповедта за прилагане на ПАМ следва както от чл.59, ал.2, т.4 от АПК, но и от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, която предвижда, че мярката по чл.171, т.2а от същия закон се прилага с мотивирана заповед. При определяне на срока на ПАМ административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, но това не го освобождава от задължението да изложи мотиви относно определената нейна продължителност. В този смисъл са и задължителните указания по т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по тълк.д. № ТР-4/2002 г. Според тях, независимо от предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя, освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. В оспорената заповед липсват каквито и да било мотиви, с които се обосновава избраната от административния орган продължителност на мярката. В заповедта няма препращане към мотивите, изложени в друг акт, при спазване на изискванията на Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК. Липсата на мотиви, с които да бъде обоснована избраната от органа продължителност на мярката, би довела не до отмяната на акта, ако материалните предпоставки за прилагане на ПАМ все пак са били налице, а само до неговото изменение чрез определяне на минималния като продължителност срок на мярката. В процесния случай обаче продължителността на срока, за която е приложена ПАМ, е именно минималната, предвидена в закона - 6 месеца, поради което липсата на мотиви по този въпрос не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Не представлява съществено нарушение и обстоятелството, че в мотивите на оспорената заповед не е определен, с начална и крайна дата, периодът по чл.162, ал.1 от ЗДвП от три месеца, считано от влизането на жалбоподателя в страната, след изтичането на който занапред той няма да може да управлява МПС на територията на страната с притежаваното от него чуждестранно национално СУМПС. Макар този срок да не е определен в мотивите на акта, същият е определяем, тъй като неговата крайна дата очевидно съвпада с датата на извършване на проверката, която е посочена в заповедта – 20.02.2022 г., при която е установено нарушението, а началото му се поставя три месеца по-рано, т.е. в случая този тримесечен период е с начало 20.11.2021 г. и край датата на проверката – 20.02.2022 г.

Административният акт съответства и на материалния закон.

По фактите спор между страните няма. Установява се, че на 20.02.2022 г., около 20:25 часа, в гр.София, по бул.“Ботевградско шосе“, в посока на движение от северна скоростна тангента към околовръстен път, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Мазда 3 Спорт“, с рег. № *****, със СУМПС (Driving Licence) № FDX5830207 и номер на разрешението (Licence Number) № BENKO807289DH9AW, издадено на 06.10.2020 г. от властите в Обединено кралство Великобритания. Видно от лицевата част на документа, същото е със срок на валидност до 05.10.2030 г. и удостоверява компетентност за управление на МПС, включително от категория В, към която спада и управлявания от жалбоподателя лек автомобил.

Спорно по делото е дали това чуждестранно национално свидетелство подлежи на признаване в Република България към датата на извършване на проверката, както и дали към момента на извършването й жалбоподателят се е намирал непрекъснато в страната за период от поне три последователни месеца.

Както беше посочено, СУМПС на жалбоподателя е издадено от властите в Обединено кралство Великобритания на 06.10.2020 г., т.е. след датата на оттеглянето му от Европейския съюз – 01.02.2020 г., но преди изтичане на преходния период, продължил до 31.12.2020 г., през който, съгласно Спорезумението за оттеглянето му от ЕС, законодателството на Съюза се прилага изцяло по отношение на и в Обединеното кралство [1]. Обединеното кралство не е член и на Европейското икономическо пространство (ЕИП), което включва държавите-членки на ЕС и трите, членуващи в ЕИП държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) – Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

Поради това издаденото на жалбоподателя СУМПС отговаря на формалните изисквания към него, предвидени в Приложение I към Директива 2006/126/ЕО. След изтичането на преходния период обаче, т.е. считано от 01.01.2021 г., законодателството на ЕС занапред не се прилага в отношенията между държавите – членки на Съюза и Обединеното кралство, поради което и предвиденото в чл.2, § 1 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства, взаимно признаване на свидетелствата за управление на МПС, издадени от държавите-членки, занапред също не намира приложение. Следователно към датата на извършване на проверката – 20.02.2022 г. подобно взаимно признаване не следва от правото на ЕС. Както правилно поддържа и самият жалбоподател, след приключване на преходния период в отношенията между държавите-членки и Великобритания приложение ще намери Виенската конвенция за пътното движение от 08.11.1968 г., по която страна са както Република България (от държавите-членки на ЕС само Ирландия, Кипър, Малта и Испания не са страни по Виенската конвенция), така и Великобритания [2].  Виенската конвенция, от своя страна, също установява принципа на взаимно признаване на националните свидетелства за управление на МПС и международните свидетелства за управление на МПС, които са издадени от договарящите държави в съответствие с тази конвенция. Така разпоредбата на чл.41, § 2, т.“b“ и т.“c“ от конвенцията предвиждат, че договарящите страни ще признаят всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение № 6 на настоящата Конвенция; респ. всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение № 7 на настоящата Конвенция. По делото няма спор, че към датата на извършената му проверка жалбоподателят не е разполагал с международно СУМПС, което да отговаря на изискванията на приложение № 7 към конвенцията.

Спорно е обстоятелството дали чуждестранното национално СУМПС, издадено на жалбоподателя от властите в Обединено кралство Великобритания, което е представил по време на извършването на проверката и за което е установено, че отговаря на изискванията на Приложение I към Директива 2006/126/ЕО, доколкото е издадено по време на преходния период, следващ оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, отговаря същевременно и на изискванията на приложение № 6 към Виенската конвенция, за да бъде признато то по силата на чл.41, § 2, т.“b” от същата, респ. по силата на чл.17, ал.1, т.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Според последната цитирана разпоредба признаване и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС се допуска, ако страната, издала съответното свидетелство, е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 г.) и свидетелството отговаря на приложение № 6 към конвенцията. От своя страна, чл.162, ал.4 от ЗДвП също предвижда, че чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията.

Следователно, както беше посочено, от решаващо значение е дали СУМПС на жалбоподателя, издадено от властите във Великобритания, отговоря на изискванията на приложение № 6 от Виенската конвенция за пътното движение от 08.11.1968 г. Съдът намира отговора на този въпрос отрицателен. Изискванията към националното свидетелство за управление, които това приложение поставя, са следните:

1.Националното свидетелство за управление трябва да бъде под формата на документ.

 

2.Свидетелството се издава на езика или езиците, определени от компетентните органи, които издават или на които е поръчано да издадат този документ; въпреки това на него е написано на френски език "Permis de conduire", което може да бъде съпроводено или не с названието на другия език или езици, а също така с името и/или отличителния знак на страната, в която е издадено свидетелството.

 

 

3.Надписите на свидетелството са или на латиница или в английски курсив, или ако са на друга азбука, се повтарят и на латиница.

 

4. В свидетелството в задължителен ред трябва да присъстват следните указания; те са номерирани с цифри от 1 до 11:        1.  Фамилия        2.  Лично и бащино име 1/        3.  Дата и място на раждане 2/        4.  Местожителство 3/        5.  Орган, издал свидетелството        6.  Дата и място на издаване на свидетелството        7.  Дата на изтичане на действието на свидетелството 4/        8.  Номер на свидетелството        9.  Подпис и/или печат от органа, издал свидетелството        10.  Подпис на притежателя 5/        11.Категория или категории, или подкатегории на превозните средства, за които се отнася това свидетелство, с посочване на датата на издаването на свидетелството и датата на изтичане на действието му за всяка от тези категории.          Към свидетелството за управление трябва да се приложи снимката на притежателя. Националното законодателство определя допълнителните сведения, които се внасят в свидетелството за управление, а също и размера и типа на подвързията.

         Съдът констатира, че чуждестранното национално СУМПС на жалбоподателя, издадено от властите във Великобритания, отговаря на изискванията по т.1, т.2, изр.първо, т.3 и т.4 (без подт.6, пр.второ и подт.9) от приложение № 6 към Виенската конвенция. Същото е под формата на документ, изготвено е на английски език, надписите в него са на латиница, съдържа данни за собственото, бащиното и фамилното име на жалбоподателя, датата и мястото му на раждане, неговият постоянен адрес (според забележка № 3 към приложение № 6 към Виенската конвенция упоменаването на местожителството дори не е задължително), посочен е органът, който го е издал – DVLA (Driver and Vehicle Licensing Agency), дата на неговото издаване – 06.10.2020 г., крайният срок на валидност на свидетелството – 05.10.2030 г., съдържа се подписът на притежателя му, неговата фотоснимка и категориите, за които се отнася това свидетелство.

Документът обаче не отговаря на изискванията по т.2, изр.второ, т.4, подт.6, пр.второ и подт.9 от приложение № 6 към Виенската конвенция. В СУМПС на жалбоподателя липсва обозначаване на документа с названието му на френски език "Permis de conduire", което изискване е императивно. Вместо това, наименованието на документа е изписано единствено на английски език – „Driving Licence”, което е само факултативна възможност по т.2, изр.второ от приложение № 6 към Виенската конвенция, което не може да замести императивното изискване за изписване наименованието на документа на френски език.

На следващо място, в СУМПС на жалбоподателя не е посочено мястото, където е издаден този документ, което изискване е предвидено в т.4, подт.6, пр.второ от приложение № 6 към Виенската конвенция. Не се съдържа и подпис и/или печат от органа, издал свидетелството, както изисква подт.9 от приложение № 6 към Виенската конвенция.

         Следователно, доколкото притежаваното от жалбоподателя чуждестранно национално СУМПС не отговаря напълно на формалните изисквания на приложение № 6 към Виенската конвенция за пътното движение от 08.11.1968 г., то, per argumentum a contrario от чл.41, § 2, т.“b” от същата конвенция, респ. чл.17, ал.1, т.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г., то не подлежи на признаване от българските власти, натоварени с осигуряване безопасността на движението по пътищата. Щом този документ не подлежи на признаване на територията на страната, то той не може да изпълни и своята основна функция – да удостовери, че  жалбоподателят е правоспособен водач за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Налага се извод, че като е управлявал МПС с чуждестранно национално СУМПС, което не подлежи на признаване на територията на страната, жалбоподателят е осъществил фактическия състав на чл.171, т.2а, б.“а“, пр.първо от ЗДвП, поради което спрямо него законосъобразно е приложена предвидената в тази норма ПАМ.

            Неоснователно е възражението в жалбата, че дори и издаденото от британските власти СУМПС да не подлежи на признаване по гореуказания ред, то управлението на МПС с него не представлява нарушение, тъй като към датата на проверката - 20.02.2022 г. не е бил изтекъл тримесечния срок по чл.162, ал.1 от ЗДвП, считано от последното влизане на жалбоподателя в страната. Както от представения с жалбата отговор от ГД „Гранична полиция“ с рег.№ 328200-3849/01.03.2022 г. до жалбоподателя, така и от писмо с рег.№ 328200-9455/19.05.2022 г. от същата структура, адресирано до съда, се установява, че след 01.07.2007 г., лицата, ползващи се от правото на свободно движение, включително българските граждани, съгласно правото на ЕС, не подлежат на задължителна проверка в АИС „Граничен контрол“, поради което във фонда не се съдържат изчерпателни данни за всички пътувания на тази категория лица и МПС. Въпреки това в последното писмо е посочено, че за процесния период няма запис на данни за преминаване на жалбоподателя през ГКПП на Република България. Последният не е ангажирал други писмени или гласни доказателства (свидетелски показания, резервации в хотели, самолетни билети и др.подобни), чрез които да установи, че за спорния период от 3 месеца преди датата на извършване на проверката е излизал и влизал в страната като по този начин е прекъсвал този тримесечен период.

            Освен на материалния закон, оспореният административен акт съответства и на целите по чл.22 от ЗАНН, както и на специалната цел, за която се прилагат принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП – за да се осигури безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

            По изложените съображения оспорената заповед се явява съответна на закона, а подадената срещу нея жалба - неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.

            Ответникът по жалбата не е направил искане и не е представил доказателства за направени деловодни разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

            Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване - чл.172, ал.5, изр.второ от ЗДвП.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

                                                  Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.Б., с ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-4332-000925/28.02.2022 г., издадена от И. В. Й. – полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която по отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ – лек автомобил „Мазда 3 Спорт“, с рег.№ *******, за срок от 6 месеца.

Решението не подлежи на обжалване.

         СЪДИЯ: