ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 237
гр. Пловдив, 03.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело №
20255001000177 по описа за 2025 година
Делото е образувано по повод изходяща „П.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. П.
въззивна жалба против постановеното по т. дело № 510/2023 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд решение, рег. № 37 от 28. 01. 2025 г., с което искът
на „П.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. П., ул. „П.С.М.“ № * против „М.-Б.“ ООД в
несъстоятелност, ЕИК **, гр. Пловдив, бул. „Ц.Б.*О. №*, вх.* с основание чл.
233, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да му заплати сумата от 28 587
лв., представляваща стойност на извършените от ищеца - наемодател работи
по отстраняване на вредите, причинени от ответника - наемател по време на
ползване на отдадения му под наем с договор от 18.06. 2020 г. недвижим имот-
С. б.с идентификатор *** по плана на Ю.и.з. гр. П., ул. „Ц.С.“ № **, ведно със
законна лихва върху главницата от сезиране на съда на 24.08.2023 г. до
изплащане на сумата е ОТХВЪРЛЕН с оглед погасяване на вземането
предмет на същия поради ПРИХВАЩАНЕ на база направено в хода на
процеса от ответника ВЪЗРАЖЕНИЕ на същото с вземане на ответника по
чл.32.2 от договора за наем от 18.06. 2020 г., в размер на 33 387, 09 лв.,
представляващо недължимо платен наем за периода от 04.08. 2020 г. до 31.12.
2020 г. по пет фактури, издадени от ищеца, както следва: № * от 05.08. 2020 г.
за надплатени 5 787, 09 лв., № * от 01.09. 2020 г. за надплатени 6 900 лв., №
*от 01.10. 2020 г. за надплатени 6 900 лв., № * от 02.11. 2020 г. за надплатени 6
1
900 лв. и № * от 01.12. 2020 г. за надплатени 6 900 лв.
В жалбата са изразени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на
друго уважаващо исковата претенция.
Съдът след запознаване с данните по делото, вписванията и
обявяванията по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ намира за установено
следното:
На 24.08.2023 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от
„П.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. П. против М.-Б.“ ООД, ЕИК **, гр. Пловдив искова
молба.
В обстоятелствената част на същата се говори за сключен на 18.06.2020
г. между ищеца като наемодател и ответника като наемател договор за наем на
недвижим имот- С. б. с идентификатор *** по плана на Ю.и.з. гр. П., ул.
„Ц.С.“ № *. Споменава, че с покана връчена на ответника на 22.06.2023 г.
същият бил уведомен за прекратяването на договора и за това, че следва да
предаде имота на наемодател в състоянието, в който бил нает на 10.07.2023 г.
В същата се съдържало и уведомление, че наемателят за своя сметка следва да
демонтира движимите вещи вкл. и стелажни системи.
На 10.07.2023 г. в присъствието на управителите на двете дружества бил
съставен и подписан констативен протокол рег. № 2974 по описа на нотариус
рег. № **. В същия били установени редица увреждания на отдадения под
наем и подлежащ на връщане имот.
По повод на тези увреждания се сочи, че с договора наемателят се
задължил да ползва имота с грижата на добри стопанин и да извършва за своя
сметка всички поправки дължащи се на на обикновеното ползване на имота и
техниката в него. Споменава се и разпоредбата на чл. 233, ал.1, от ЗЗД, която
според ищеца задължавала ответника да върне наетата вещ в състоянието, в
което е получена.
На база изложеното е направен извод, че ответното дружество е върнало
имота в нарушение на посочените по- горе следващи се от договора и закона
задължения.
Връщането на имота в лош вид наложило самият ищец да предприеме
действия по отстраняване на нанесените при ползването му вреди. Общата
2
стойност на извършените ремонтни дейности се определя на 28 587 лв. като се
сочи, че извършването им е удостоверено с 4 на брой фактури от 26.07.2023 г.
В подаденият на 25.10.2023 г. отговор на исковата молба ответното
дружество не оспорва фактите свързани със сключване на договора за наем,
прекратяването му и връщане на имота на наемодателя на 10.07. 2023 г.
Оспорва обаче претенцията на ищеца за заплащане на направените от
него разходи за отстраняване на причинени от наемателя повреди на имота. В
тази връзка оспорва доказателствената сила на констативния протоколи
заявява, че представляващия ответника при съставянето му е вписал
забележките си по повод отразените в него констатации.
Изразява и довод за това , че претендираните от ищеца плащания за
отстраняване на т.н. увреждания са прекомерни, че част от тях са с оглед
нормалното изхабяване на имота и са за сметка на наемодателя, че за други не
е ясно дали касаят ремонти на описаните в протокола увреждания и т.н.
Оспорено е и задължението за плащане демонтажа на стелажите като е
възразено, че те не са демонтирани поради наложен запор от страна на ищеца
и определяне на управителя на ищцовото дружество за пазача на същите.
Наред с това е направени евентуално възражение за прихващане между
предявените от ищеца вземания с такива на ответника в размер на 33 387, 09
лв., представляваща недължимо платен наем за периода от 04.08. 2020 г. до
31.12. 2020 г. по пет фактури, издадени от ищеца, както следва: № * от 05.08.
2020 г. за надплатени 5 787, 09 лв., № * от 01.09. 2020 г. за надплатени 6 900
лв., № *от 01.10. 2020 г. за надплатени 6 900 лв., № * от 02.11.2020 г. за
надплатени 6 900 лв. и № * от 01.12. 2020 г. за надплатени 6 900 лв.
Недължимостта на наема са обосновава с разпоредбата на чл. 32.2 от
договора.
В хода на производството след извършване на двойната размяна на
книжа и събирането на относимите към спора доказателства е постановено и
решението предмет на обжалване.
Преди това от страна на съда е констатирано, че с решение № 408 от
30.10.2024 г. постановено по т. дело № */* г. по описа на ПОС по отношение
на ответника е било открито производство по несъстоятелност и той е бил
обявен в неплатежоспособност. Посочено е обаче, че с оглед направеното от
ответника с открито производство по несъстоятелност и приетото за
3
разглеждане възражение за прихващане делото не следва да се спира на
основание чл. 637, ал.1 изр. 2 от ТЗ.
В самото решение от страна на ПОС е посочено, че вземането на ищеца
е доказано по основание и размер. Искът обаче е бил отхвърлен, защото съдът
е приел, че предявеното с възражението за прихващане вземане на ответника
към ищеца за сумата в размер на 33 387, 09 лв. също съществува и след
прихващането двете насрещни вземания са погасени до размера на по-
малкото от тях-това на ищеца.
Недоволен от решението ищецът е подал жалбата станал причина за
образуване на настоящето дело, което е било обявено за решаване в
заседанието от 20.06.2025 г.
Към настоящи момент ПАС счита, че не са налице предпоставките за
постановяване на решение разрешаващо спора между страните по същество.
Причина за това е, че с решение № 408 от 30.10.2024 г. постановено по т.
дело № */* г. по описа на ПОС и обявено в ТРРЮЛНЦ на 31.10.2024 г. е
обявена свръхзадължеността на ответника, открито е производство по
несъстоятелност на същия, постановени са обща възбрана и запор върху
имуществото му, прекратена е дейността на предприятието, правомощията на
органите му и самото дружество е обявено в несъстоятелност. Производството
по несъстоятелност обаче е било спряно на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ, а с
на дружеството не е назначаван.
Във връзка с така изложената фактическа обстановка следва да се
посочи, че от момента на откриване на производството по несъстоятелност
участието на са в съдебните производства имащи за предмет вземания към
длъжника е задължително. Това следва от разпоредбите на чл. 637, ал. 3 и 4 от
ТЗ, които предвиждат задължително участие на са в започналите преди
откриване на производството по несъстоятелност съдебни производства ако
вземането предмет на същите не е включено в списъка с приети вземания или
включване на същото е оспорено. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 694,
ал. 4 от ТЗ досежно исковете, с които се цели установяване съществуването
или несъществуването на определени вземания в зависимост от включването
или невключването им в списъка с приети вземания. В тези случаи сът участва
в същите в качеството си на орган по несъстоятелността защитаващ
интересите на всички кредитори. Самото дружество се представлява от
4
органите му независимо от това, че те може да са с прекратени правомощия,
т.е. в тези хипотези тяхната представителна власт се запазва, което е и логично
по причина, че действат под надзора на задължително участващия с.
От казаното до тук би могло да се достигне до извод, че участието на са
не касае приложима по отношение на настоящия спор хипотеза на чл. 637,
ал.1, изр. 2 от ТЗ. Така обаче би се стигнало до ситуация, в която би имало
постановено решение относно съществуване или не на вземане по отношение
на длъжника, което няма да обвързва кредиторите. Именно по тази причина и
с оглед текста на чл. 691 от ТЗ, а и този на чл. 658, ал.1, т. 7 от ТЗ участието на
са в тези производства също следва да се приеме за задължително.
В случая видно от изложеното по- горе участието му за момента е
невъзможно, което за ПАС е пречка да продължи разглеждането на делото и то
следва да бъде спряно до назначаването на с след евентуалното възобновяване
на производството по несъстоятелност предмет на т. дело № */* г. по описа на
ПОС в хипотеза на чл. 632, ал. 2 от ТЗ. Основанието за спиране пък съдът
извежда от текста на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК.
Водим от това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 20.06.2025 г., с което е даден ход
на устните състезания и настоящето дело е обявено за решаване.
СПИРА на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК производството по в. т.
дело № 177/2025 г. по описа на Пловдивския апелативен съд до до
назначаването на с след евентуалното възобновяване на производството по
несъстоятелност предмет на т. дело № */* г. по описа на ПОС в хипотеза на
чл. 632, ал. 2 от ТЗ.
Определението подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6